Р Е Ш Е Н И Е № 174 София, 24 юни 2015 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети април две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 258/2015 година. Производството е образувано по саморъчно написано искане на осъдения П. Н. Р. за възобновяване на нохд № 16658/2013год. по описа на РС-София и отмяна на постановената присъда, както и на решение № 759 от 17.07.2014год. по внохд № 711/2014г. на Софийския градски съд, с което тя е потвърдена. От съдържанието на искането могат да се извлекат всички основания по чл. 348, ал.1 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал. 1, т. 5 от НПК. Искането на осъдения е за възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд, алтернативно- изменяване на въззивния акт с намаляване размера на определеното по вид наказание. В съдебното заседание представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Счита, че правилно е приложен материалният закон. Твърди, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила и наложеното наказание е справедливо отмерено, в съответствие със степента на обществена опасност на деянието и дееца. Служебно назначеният защитник на осъдения поддържа искането по изложените в него и в представените писмени бележки съображения и моли за уважаването му. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда от 14.10.2013г. по нохд №16658/2013г., СРС, НК, 115-ти състав е признал подсъдимия П. Н. Р. за виновен в това, че на 25.03.2013 г. в [населено място], [улица], чрез повреждане на преграда направена здраво за защита на имот отнел чужди движими вещи на обща стойност 734,00 лева от владението на М. С. Р., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл.195, ал.1, т. 3, вр. е чл.194, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1, б.”а” от НК, чл. 373 от НПК и чл. 58а от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години. На основание чл. 59, ал.1 от НК, съдът е приспаднал от срока на наложеното наказание времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража” от 11.08.2013г. до 14.10.2013г., като на основание чл.60 и чл.61 от ЗИНЗС му е определил първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата подсъдимият П. Н. Р. е осъден да заплати на М. С. Р. сумата от 734.00 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на престъплението, както и на основание чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подсъдимия да заплати сумата от 50.00лв. държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и присъдил в негова тежест направените по делото разноски. С решение № 759 от 17.07.2014год. по внохд № 711/2014год. на Софийския градски съд присъдата е потвърдена. Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Първоинстанционната присъда е била потвърдена с въззивно решение, което е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал.1 от НПК, но разгледано по същество е неоснователно. Неоснователни са твърденията за допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения, изразяващи се непълен анализ на доказателствата, което я довело до неправилни изводи от фактическо и правно естество, а от там и до налагането на явно несправедливо наказание на осъдения. Следва да се отбележи, че първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК, при което осъденият П. Р. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тях. По тази диференцирана процедура подсъдимият получава по-леко наказание, но същевременно се съгласява с известни процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по поддържаните от прокурора факти и във връзка с това да участва непосредствено и лично в събирането на доказателства и проверката на доказателствените средства, поради което допустимата му защита остава ограничена в рамките на признатите по обвинителния акт фактически положения. Съгласно ТР № 1 от 06.04.2009г. на ВКС, цялостното признаване на фактите, изложени в обвинителния акт, обуславя ограничения в пределите на инстанционния контрол и фактическите рамки на въззивното решение. Въззивният съд проверява дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване на нормативната уредба на диференцираното производство и законосъобразността на доказателствената преценка. Също така следи за спазване на регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие, както и относно спазване изискванията на чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК при постановяване на присъдата. Въззивната инстанция не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти. Настоящият касационен състав намира, че съдилищата не са допуснали процесуални нарушения при изпълнение на процедурата по Глава двадесет и седма от НПК, респективно контрола от страна на въззивния съд. Решаващите по фактите две съдебни инстанции, във връзка с изпълнение на задълженията си по чл.371, ал.4 от НПК, вярно са оценили доказателствената съвкупност, събрана на досъдебното производство, което е обусловило и изводите им, че направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят от доказателствата. Даденото от осъдения съгласие по чл. 371, т. 2 НПК се е отнасяло и до фактите, чието установяване е било предмет на проверка чрез един от предвидените в НПК способи, а именно по експертен път чрез назначената дактилоскопна експертиза, чиито изводи са залегнали при формиране на вътрешното съдийско убеждение. Тогава, когато подсъдимият по своя воля е създал предпоставки за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, той доброволно и съзнателно сам се е лишил от процесуалната възможност да релевира обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение. Претенциите на осъдения във връзка със заключението на дактилоскопната експертиза, изследвала откритите, при извършения на 25.03.2013год. оглед на местопроизшествие, дактилоскопни следи и установила идентичност на отпечатъка от палеца на лявата му ръка с открития отпечатък върху опаковъчната кутия на една от отнетите вещи-фотоапарат м.”марка”, по естеството си сочат на последващо оттегляне на самопризнанията, което, съгласно константната практика на ВКС, е недопустимо. Също така, не се констатира липса на мотиви в постановения въззивен акт, в който е даден аргументиран отговор на всички наведени от страните възражения. Предвид на горното, не се констатираха допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения, които биха обусловили необходимост от отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, като не е налице и твърдяното от защитника му нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Неоснователен е и доводът за явна несправедливост на наложеното на Р. наказание. При индивидуализацията му са отчетени всички отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, като, от една страна, са отчетени предишните осъждания на Р., вън от тези, определящи престъплението като извършено при „опасен рецидив“, а от друга страна- съзнаването на извършеното, тежкото социално и материално положение на подсъдимия. На осъдения е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години, при определяне на наказанието на средния размер, предвиден в текста на закона и редуциране на наказанието с 1/3, прилагайки чл. 58а, ал. 1 от НК. При правилното съобразяване на обществената опасност на деянието и на дееца, това наказание не е явно несправедливо и изводите, че с него ще се постигнат целите на специалната и генералната превенции, изцяло се споделят от настоящия касационен състав, поради което и по това основание искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. По изложените съображения и с аргумент на обратното на чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Н. Р. за отмяна/изменяване/ по реда на възобновяването на присъдата от 14.10.2013год. постановена по нохд № 16658/2013год. по описа на РС-София, както и на решение № 759 от 17.07.2014год. по внохд № 711/2014г. на Софийския градски съд, с което тя е потвърдена. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: