О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60276 София, 23.06.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1518 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 260127 от 15.12.2020 г. по в. гр. д. № 744/2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд е потвърдено решение № 95 от 08.07.2020 г. по гр. д. № 625/2019 г. на РС Панагюрище, с което е бил уважен предявеният от Д. Н. Н. срещу М. Н. Д. иск по чл.109 ЗС – ответницата е осъдена да премахне тераса, ведно с дървена конструкция над нея, която е изградена в източната част на втори етаж на сграда с идентификатор .............по КК на [населено място].
Въззивният съд е приел, че ищцата и ответницата са сестри, които притежават в режим на етажна собственост двуетажна жилищна сграда. Ищцата е собственик на първия жилищен етаж, а ответницата – на втория. На втория етаж има изградена тераса, покрита с дървена конструкция. Според представеното от ответницата конструктивно становище на инж.Т. терасата е в добро конструктивно състояние, няма видими провисвания и пукнатини и може да бъде използвана по предназначението си, като само трябва да се възстанови бетоновото покритие, на места с оголена армировка.
Съдът се е позовал на приетото по делото заключение на вещото лице Й. Л., което подробно е описало техническото състояние на терасата. Според това заключение: 1. Терасата противоречи на строителните правила и норми:
- тя е с широчина 1,50 м., при допустима стойност от 0,90 м. /чл.88, ал.2 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи на отделните видове територии/;
- височината на парапета от вътрешната страна е 0,90 м., при минимална стойност от 1,05 м. / чл.89 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи на отделните видове територии/;
- терасата заема еднометрова ивица в краищата на съответната фасада, което е забранено от нормата на чл.88, ал.5 от Наредбата;
2. Липсва становище на инженер-конструстор по чл.147, ал.2 ЗУТ по отношение на дървената конструкция над терасата;
3. Цялата тераса в свободния си край се носи от 3 бр. колони, представляващи водопроводни азбесто-циментови тръби. Техническото изискване е колоните да са поставени от двата края и отпред, а в случая те са поставени отзад, освен това са поставени през много голямо разстояние – 8,20 м., което е недопустимо от техническа гледна точка;
4. Терасата е Г-образна /състои се от 2 тераси/. В ъгъла, където се събират двете тераси, се показва арматурата, което е сигурен признак, че в тази част има напрежение, предизвикано от Г-образния характер на терасата. Там има напукване, тъй като бетонът не е издържал. Според вещото лице такава конструкция е недопустима;
5. Между първите две носещи колони в южната част на терасата има видимо провисване, което е сигурен признак за слягане на носещите колони;
6. От началото на южния край на терасата в посока север, на пода има ясно изразена пукнатина с дължина 3,40 м., намираща се до югоизточната фасада на къщата, което е сигурен признак на слягане на носещите колони;
7. Долната част на терасата е измазана с варова мазилка, която е частично напукана и паднала;
8. Почти по цялата дължина на терасата бетоновото покритие на челото на пода е напукано и частично паднало, като е оголена арматурата, особено видимо в източния ъгъл, където се събират двете тераси;
9. Дървеният навес сега не утежнява терасата, но при сняг и лоши климатични условия ще я утежни;
10. Събарянето на терасата няма да окаже влияние на конструкцията на сградата, включително и на стълбите.
При тези данни въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че терасата е застрашена от самосрутване, което застрашава живота и сигурността на собствениците на първия етаж и не им дава възможност пълноценно да ползват собствеността си. Отклоненията при изграждане на терасата са съществени и не могат да бъдат отстранени чрез ремонт, тъй като касаят дължината и ширината на терасата, разположението ѝ спрямо фасадата на сградата и състоянието на носещата конструкция. Терасата не е изградена конструктивно правилно, което води до нейната деформация и повреда. Естествените процеси във времето /слягане, ерозия/ допълнително са влошили състоянието на терасата.
Прието е, че терасата се намира над входа на първия жилищен етаж, който е собственост на ищцата. Увисването на терасата над входа на ищцата, напукването на носещата бетонна основа и падащите части от основата не дават възможност на ищцата пълноценно да упражнява собствеността върху жилището си и дворното място. Естеството на увреждането на терасата е такова, че не е нужно ищцата да доказва невъзможността да ползва имота си в пълен обем. Освен това от показанията на свидетеля Г. Г. се установява, че съществува реална опасност оголената и стърчаща арматура на основата на терасата, както и падащите части от основата на терасата и от мазилката, да наранят лице, което се намира под терасата или да изцапат с боклук тялото и дрехите му. Свидетелят е установил също, че много често на ищцата се налага да почиства двора от паднали парчета от бетона и мазилката на терасата. Всичко това налага извод, че терасата създава на ищцата пречки, по-големи от обикновените по смисъла на чл.50 ЗС.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от М. Н. Д..
Жалбоподателката счита, че въззивното решение противоречи на т.3 на ТР № 4/06.11.2017 г. на ОСГК на ВКС, според което при иск по чл.109 ЗС ищецът трябва да докаже, че неоснователното действие или бездействие му създава пречки за упражняване на правото на собственост, по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/. Двете инстанции не обсъдили обстоятелството, че терасата е строена от родителите на страните, а не от жалбоподателката, затова тя не е извършвала никакво неоснователно действие, което да трябва да отстрани. Не е установено дали към момента на строителството терасата не е отговаряла на строителните правила и норми. Не била обсъдена и разпоредбата на чл.88, ал.3 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи на отделните видове територии и устройствени зони. Според тази разпоредба терасата е допустим строеж, но по ал.2 трябва да бъде намалена до размера на 0,90 м. Покривната конструкция на терасата била сменена и за това имало конструктивно становище по чл.147 ЗУТ. Новата конструкция била по-лека в сравнение с първоначалната, като по този начин са предотвратени непосредствените валежи върху терасата. През изтеклите 60 години от построяването ѝ терасата се е амортизирала, а съдът не събрал нито едно доказателство за това дали тя не може да се ремонтира. Напротив, вещото лице заявило в съдебно заседание, че могат да се направят много неща, за да се подсили терасата. Освен това ищцата не посочила с какво конкретно терасата ѝ пречи да упражнява правото си на собственост.
В изложението към жалбата се поддържа, че въззивното решение противоречи на ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС по съображенията, изложени в касационната жалба. На второ място – налице било и противоречие с решение № 14 от 28.01.2021 г. по гр. д. № 546/2020 г. на ВКС, I-во г.о. Съдът не извършил преценка дали процесната тераса е била допустима съобразно СПН, действали към момента на нейното изграждане, както и дали тя ще пречи на ищцата, ако бъде приведена в съответствие с нормативните изисквания. И на последно място - в противоречие с решение № 64 от 25.06.2020 г. по гр. д. № 2941/2019 г. на ВКС, I-во г.о. и решение № 2/06.07.2018 г. по гр. д. № 1598/2015 г. на ВКС, II-ро г.о. съдът не посочил с какви точно въздействия ответницата пречи на ищцата да осъществява правото си на собственост.
Ответницата Д. Н. Н. оспорва жалбата. Излага подробни доводи в подкрепа на становището си, че не са налице основания по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.109 ЗС, което не е изключено от касационен контрол предвид цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Не е налице противоречие между въззивното решение и т.3 на ТР № 4/06.11.2017 г. на ОСГК на ВКС. В съответствие с приетото от ОСГТК на ВКС въззивният съд е посочил кое е неоснователното действие по смисъла на чл.109 ЗС – наличието на тераса към жилищния етаж на ответницата, която е изградена в несъответствие с действащите строителни правила и норми и е поддържана в лошо състояние. Обстоятелството, че не ищцата, а нейните родители са построили терасата, не я освобождава от отговорност по чл.109 ЗС, след като тя поддържа противоправното състояние, т.е. тя е сегашният собственик на терасата като част от нейното жилище – в този смисъл е практиката на ВКС - решение № 163 от 4.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 656/2011 г., II г. о., решение № 815 от 30.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1509/2009 г., I г. о., решение № 61 от 7.06.2018г. на ВКС по гр. д.№ 2610/2017г., I г. о.
Не е налице противоречие между обжалваното решение и посочената практика на ВКС – решение № 64 от 25.06.2020 г. по гр. д. № 2941/2019 г. на ВКС, I-во г.о. и решение № 2/06.07.2018 г. по гр. д. № 1598/2015 г. на ВКС, II-ро г.о., по въпроса дали съдът следва да посочи в решението си по чл.109 ЗС конкретните пречки, които незаконният строеж на ответника създава за ищеца при упражняване на правото му на собственост. Напротив, в съответствие с тази практика въззивният съд по настоящото дело подробно е обосновал преченето, което според него се изразява в опасност от самосрутване на терасата и това застрашава собствениците на първия етаж, а освен това оголената и стърчаща арматура на основата на терасата, както и падащите части от основата и от мазилката, могат да наранят лице, което се намира под терасата или да изцапат дрехите му. Опасността от самосрутване, както и падащите парчета от терасата, са посочени като твърдения в самата искова молба при обосноваване на иска по чл.109 ЗС, т. е. има съответствие между твърденията на ищцата и мотивите на въззивния съд. Доколко са обосновани тези изводи на съда е въпрос, който не може да бъде изследван в производството по чл.288 ГПК.
Посоченото от жалбоподателката решение № 14 от 28.01.2021 г. по гр. д. № 546/2020 г. на ВКС, I-во г.о. е неотносимо към спора по делото, но въпросите, които жалбоподателката свързва с него, са обуславящи по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Уточнени от настоящия състав, въпросите се състоят в това: когато в производство по чл.109 ЗС съдът преценява законността на един строеж, трябва ли да съобразява само действащите към настоящия момент строителни правила и норми, или трябва да отчете и правилата и нормите, действащи към момента на извършване на строежа, както и дали следва да има съответствие между търсената защита по чл.109 ЗС и вида на нарушението. Първият въпрос най-често се свързва с прилагането на §16, ал.1 ПЗР на ЗУТ, когато се касае за незаконен, но търпим строеж - решение № 129 от 22.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4880/2013 г., I г. о.; решение № 158 от 22.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4171/2018 г., I г. о., решение № 197 от 29.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1047/2019 г., I г. о., но може да възникне и при строеж, за който има издадени строителни книжа, но има спор дали е изграден в съответствие със строителните правила и норми, действали към момента на извършването му - решение № 1171 от 27.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3581/2007 г., IV о. Като е съобразявал само действащата към настоящия момент Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи на отделните видове територии и устройствени зони, без да провери дали процесната тераса е отговаряла на изискванията на отменената Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, действала при изграждане на жилищната сграда, въззивният съд е действал в противоречие с практиката на ВКС, което е основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По втория въпрос има практика на ВКС, според която защитата по чл.109 ЗС трябва да съответства на нарушението - решение № 170 от 8.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 65/2018 г., решение № 132 от 30.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 66/2009 г., II г. о., решение № 430 от 27.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 312/2010 г., II г. о., решение № 135 от 31.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 334/2014 г., I г. о., решение № 139 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 457/2009 г., I г. о. Тази практика следва да бъде съобразена и по настоящото дело, след цялостна преценка на доказателствата относно действителното конструктивно състояние на процесната тераса.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260127 от 15.12.2020 г. по в. гр. д. № 744/2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. и в същия срок да представи по делото доказателства за внасяне на таксата, в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на таксата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |