О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
гр. София 12.09.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 27 юли през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч.гр.дело № 221 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ищеца Г. Д. Г. против определение № 253/30.01.2012 г. по ч.гр.дело № 169/2012 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 16320/14.11.2011 г. на Варненския районен съд по гр.дело № 9601/2008 г., с което е прекратено производството по предявения от жалбоподателя против П. А. С., Д. А. Л., Н. Б. Л., Н. А. Л. при участието на третите лица помагачи О. А. М., В. Ц. М., Л. А. М. отрицателен установителен иск за собственост като недопустимо. Поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно и необосновано и следва да се отмени, като вместо това делото се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения ревандикационен иск.
В изложението са формулирани правните въпроси: 1. допустимо ли е изменение на надлежно предявен отрицателен установителен иск за собственост по чл.124 ГПК в иск за собственост по чл.108 ЗС и представлява ли преминаването от отрицателен установителен иск в ревандикационен за един и същ имот едновременно изменение на основанието и на петитума на иска, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 2. към кой момент следва да е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост, 3. за правомощията на въззивната инстанция по отношение на иска, с който първоинстанционният съд първоначално е бил сезиран, решени в противоречие с практиката на ВКС – решение № 1019/10.05.96 г. по гр. дело № 519/95 г. на ВКС IV г.о. и определение № 381/22.05.2009 г. по гр.дело № 344/2009 г. на ВКС II г.о.
Третите лица помагачи О. А. М., В. Ц. М. и Л. А. М., чрез адв. Н.Н. са изразили становище за основателност на касационната частна жалба.
Ответниците по частната жалба П. А. С., Д. А. Л., Н. Б. Л., Н. А. Л., всички чрез адв. Б. Ж. в писмен отговор са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 1 ГПК и за неоснователност на частната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на жалбоподателите и извърши проверка на обжалваното определение приема за установено следното:
Касационната частна жалба е подадена от процесуално легитимирани страни в преклузивния срок, предвиден в чл. 275,ал.1 от ГПК и е допустима.
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване на определението на въззивния съд по първия правен въпрос в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Изменението на иска е предприета от ищеца промяна на предмета или на страните по висящ процес, при която процесуалните действия, извършени по първоначално предявения иск запазват силата си и спрямо новия предмет или новата страна по делото. Изменението на иска се извършва като ищецът заменя основанието, петитума или някоя от страните по първоначалния иск с друго основание, с друг петитум или с друга страна или като прибави ново основание, нов петитум или нов ответник към основанието, петитума или ответника по първоначалния иск. Изменението на иска е средство, което законът предоставя на ищеца, за да постави търсената от него защита в съответствие с действителното правно положение, както и да се постигнат икономия и бързина в защитата на гражданските права.
Съгласно разпоредбите на чл.214, ал.1 ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също без да измени основанието да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно.
Основанието на иска са обстоятелствата, на които се основава искът и обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право. С петитума се сочи вида на търсената с иска защита – дали ищецът търси само установяване на съществуването или несъществуването на спорното право, или в първия случай търси още и осъждане или правна промяна. Като взема предвид посочените разпоредби съдът намира, че е допустимо изменение на иска с преминаване от отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот към осъдителен, когато фактическите обстоятелства на които се основава иска не се променят. Касае се за изменение на искането по смисъла на чл.214, ал.1 ГПК.
Като взема предвид становището по поставения правен въпрос съдът намира, че частната жалба е основателна.
Жалбоподателят-ищец Г. Г. е предявил отрицателен установителен иск за собственост на част от имот * по плана на *-ми микрорайон на [населено място], с адрес [населено място], [улица] площ на същата част от 103 кв.м. при граници – част от имот *, път, от две страни – имот *, идентична с парцел * по РП, действал към 1953 г.
В хода на първоинстанционното разглеждане на делото с молба, приложена на л.299, след провеждане на първото заседание по делото жалбоподателят-ищец е поискал да се допусне изменение петитума на предявения отрицателен установителен иск, като същият се счита предявен като ревандикационен – пр.осн.чл.108 ЗС за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху процесния имот. С определение, постановено в съдебно заседание на 06.07.2011 г. районният съд е допуснал поисканото изменение на иска, като същият се счита предявен с пр.осн.чл.108 ЗС за описания имот и е приел за безспорно установено между страните обстоятелството, че ответниците – сега ответници по частната жалба владеят имота. С определение от 14.11.2011 г. по гр.дело № 9601/2008 г. районният съд е отменил определението от 06.07.2011 г., с което е допуснато изменение на предявения иск, оставена е без уважение молбата на ищеца за изменение на иска и е прекратено производството по делото. Районният съд е приел, че поисканото изменение на иска от ищеца касае изменение на основанието и търсената защита с иска, поради което е недопустимо. Прието е, че за ищеца не е налице правен интерес от търсената с отрицателния установителен иск защита, тъй като съществува друга възможност, предвидена в закона за защита на претендираното право и е прекратил производството по делото като недопустимо.
С обжалваното определение въззивният съд е осъществил контрол на определението на районния съд, както в частта, с която е отказано изменение на иска, така и в частта, с която е прекратено производството по делото, поради процесуална недопустимост на предявения отрицателен установителен иск. Прието е, че с поисканото изменение на иска се изменя основанието и петитума на предявения иск, което според съда означава предявяване на нов иск. С оглед на това съдът е направил извода, че такова изменение на иска е недопустимо. Прието е, че предявения отрицателен установителен иск е процесуално недопустим, поради липса на правен интерес от търсената с него защита. Извода на съда за недопустимост на поисканото изменение на предявения отрицателен установителен иск, обусловил и крайния извод за недопустимост на предявения установителен иск е неправилен.
Изменение на иска с преминаване от отрицателен установителен иск за собственост по чл.124,ал.1 ГПК на недвижим имот към ревандикационен иск за същия имот е допустимо, когато фактическите обстоятелства, на които се основава иска не се променят, какъвто е и настоящия случай. Касае се за изменение на искането по смисъла на чл.214,ал.1 ГПК. В исковата молба се съдържат твърдения, че ищецът е придобил правото на собственост върху процесния имот на основание договор за продажба, сключен с нот.акт № */2006 г., че ответниците не са собственици на имота на основание проведено реституционно производство по реда на ЗСПЗЗ, че ищецът е конституиран като заинтересовано лице по административно дело на Варненския административен съд, образувано по жалба на ответниците срещу заповедта на Кмета на район”О.” за попълване на кадастралния план за процесния имот № */01.12.2004 г.
Ищецът е заявил с молба пред районния съд искане за изменение на иска – от отрицателен установителен иск за собственост на описания в исковата молба недвижим имот в иск по чл.108 ЗС за същия имот. Поисканото изменение на иска представлява изменение само на петитума на иска, като основанието остава непроменено – заявените с исковата молба фактически обстоятелства не са променени. Поради това същото представлява изменение на иска по смисъла на чл.214,ал.1,пр.2-ро ГПК. Молбата за изменение на иска е подадена след първото по делото съдебно заседание. Правото на ищеца да поиска изменение на иска не е преклудирано, тъй като първоинстанционният съд не е спазил изискванията на чл.130 ГПК при проверка редовността на исковата молба да извърши преценка за допустимостта на предявения отрицателен установителен иск.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното определение и потвърденото с него определение на районния съд следва да се отменят. Делото следва да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по допустимата молба на ищеца Г. Д. Г. за изменение на иска на осн.чл.214,ал.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на определение № 253/30.01.2012 г. по ч.гр.дело № 169/2012 г. на Варненския окръжен съд по касационна частна жалба № 5856/20.02.2012 г., подадена от Г. Д. Г. от [населено място], [улица], чрез адв.К. М..
Отменя определение № 253/30.01.2012 г. по ч.гр.дело № 169/2012 г. на Варненския окръжен съд и потвърденото с него определение № 16320/14.11.2011 г. по гр.дело № 9601/2008 г. на Варненския районен съд, с което е прекратено производството по делото по предявения отрицателен установителен иск от Г. Д. Г. против П. А. С., Д. А. Л., Н. Б. Л., Н. А. Л. при участието на третите лица помагачи О. А. М., В. Ц. М., Л. А. М. и вместо това
Връща делото на Варненския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по допустимата молба на Г. Д. Г., подадена чрез адв. К. М. за изменение на иска на осн.чл.214 ГПК.
Определението е постановено при участието на третите лица помагачи О. А. М., В. Ц. М. и Л. А. М. и тримата с адрес [населено място], [улица].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |