Р Е Ш Е Н И Е № 14 София, 27 януари 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Евелина Стоянова н. дело № 1664/2015 година Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал. 1 от НПК по касационните жалби на подсъдимия Д. З. Ф. и неговия защитник срещу решение № 355/05.11.2015 г., постановено по ВНОХД № 780/2015 г. от Софийски апелативен съд. С жалбите е ангажирано касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Изтъква се, че съдът неправилно е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство предходното осъждане на подсъдимия, което е определящо за квалификацията на деянието по чл. 354а, ал. 2, т. 4 от НК, както и че незаконосъобразно е отказал да третира направеното от него самопризнание като смекчаващо обстоятелство. Отправя се искане за приложението на чл. 55 от НК - намаляване срока на наказанието лишаване от свобода и отмяна на наложената глоба. Пред касационната инстанция подадените жалби се поддържат по изложените съображения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : С присъда № 13/18.05.2015 г., постановена по НОХД № 50/2015 г. от Окръжен съд – Кюстендил, подсъдимият Д. Ф. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 29 от НК, за което на основание чл. 58а, ал.1 от НК му е наложено наказание от пет години и четири месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лева. С въззивното решение, постановено по жалба на подсъдимия Ф., присъдата е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Единственото оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание не намира подкрепа в данните по делото. Наказателното производство пред окръжния съд е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, след като подсъдимият Ф. на основание чл. 371, т. 2 от НПК признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласил да не се събират доказателства за тях. Приетата от подсъдимия процедура е открила възможността той да получи облекчена санкция при условията на чл. 58а от НК. Данните по делото не разкриват очевидно несъответствие между санкцията, наложена на подсъдимия Ф., от една страна, и обществената опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, от друга. Внимателният прочит на мотивите на въззивното решение не дават основание да се приеме, че е допуснато нарушение на чл. 56 от НК. Безспорно, съдът е обсъдил съдебното минало на подсъдимия Ф., в което присъства не само осъждането, определящо квалификацията на деянието като „опасен рецидив”. Освен това, подсъдимият Ф. е извършил престъплението по чл. 354а, ал.2, т. 4 от НК само няколко месеца, след като е бил условно предсрочно освободен и в изпитателния срок, определен по реда на чл. 70, ал. 6 от НК. Последно посочените обстоятелства очертават резистентност към поправителното въздействие на упражнената до този момент спрямо него наказателна принуда. Неоснователна е претенцията на защитата, че съдът не е отчел в достатъчна степен направеното от подсъдимия самопризнание. Съгласно задължителните указания на т. 7 от ТР № 1/2009 г. по т.д. № 1/2008 г. на ОСНК при определяне на наказанието по правилата на чл. 373, ал. 2 от НПК, признанието по чл. 371, т. 2 от НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за разкриване на престъплението и неговия извършител. Данните по делото сочат, че подсъдимият е бил разобличен в резултат на ефективната дейност на компетентните органи. Всъщност, предходната инстанция е посочила като смекчаващо отговорността обстоятелство и съдействието на подсъдимия за разкриване на обективната истина. Правилно обаче е отказала да третира самопризнанието, като изключително обстоятелство, обуславящо приложението на чл. 55 от НК. При индивидуализацията на обема на наказателната принуда предходните инстанции са подложили на проверка относителната тежест на обстоятелствата по чл. 54 от НК. Оценени са всички смекчаващи отговорността обстоятелства, включително тежкото социално положение на подсъдимия, изразеното от него съжаление и вече споменатото съдействие за разкриване на истината по делото. Тези обстоятелства не могат да бъдат квалифицирани като изключителни и/или многобройни по смисъла на чл. 55 от НК. Преценени в аспекта на чл. 54, ал.2 от НК, същите са в основата на извода, че санкцията следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства - под средния размер за наказанието лишаване от свобода (осем години, редуцирано по реда на чл. 58, ал. 1 от НК до пет години и четири месеца) и минимален такъв за наказанието глоба . Обобщено, наложената на подсъдимия комплексна санкция отразява справедливо установените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и е адекватна на обществената опасност на деянието и дееца. В тези параметри наказателната санкция удовлетворява постигането на целите, визирани в чл. 36 от НК. Ето защо според касационния състав наказанието не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал.5, т. 1 от НПК и няма основание за изменение на решението в исканата от жалбоподателя насока. По тези съображения и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 355/05.11.2015 г., постановено по ВНОХД № 780/2015 г. от Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2