О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.
163
София, 01.03.2010 година
Върховният касационен
съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание
на дванадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията
М.Славчева
ч.т.дело № 504/2009 г.
Производство по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Д. И. , действащ като Е. с фирма “Н” срещу определение № 35 от 06.03.2009 г. по ч.гр.д. № 73/2009 г.на Хасковския окръжен съд, с което се потвърждава определение от 28.11.2008 г. по ч.гр.д. № 449/2008 г. на Хасковския районен съд. С потвърденото определение е оставена без уважение молбата му за спиране на незабавното изпълнение на издадената срещу него заповед за изпълнение.
В изложението си жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за приложимостта на реда за спиране по чл. 420 ГПК, компетентността на съда да спира изпълнението при наличието на съответните предпоставки, които са съществени и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по частната касационна жалба “Б” АД изразява по реда на чл.276 ГПК становище за недопустимостта й, като навежда и доводи за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на Второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него се потвърждава определение, с което се дават разрешения по същество на заповедното производство, приема, че същото подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите процесуалноправни въпроси са съществени – имат отношение към правото на защита в изпълнителното производство и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото - чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК.
По същество касационната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че не са налице визираните в чл.420 ГПК основания за спиране на изпълнението. Съгласно чл. 420 ГПК спиране чрез представянето на обезпечение пред съд по чл. 180 и 181 ЗЗД и въз основа на убедителни писмени доказателства се налага, само когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на някой от документите по чл. 417, т. 1 – 8, тъй като възражението срещу заповед, издадена въз основа на документ по чл. 417, т. 9 спира изпълнението.
Основанията за спиране по чл. 420 ГПК са разделени в две групи: основания за спиране по силата на закона (ex lege) и основания за спиране по разпореждане на съда. Подаването в срок на възражение срещу заповедта за изпълнение и учредяването на обезпечение на кредитора пред съд по чл. 180 и 181 ЗЗД (без да съществува никакъв срок) спира изпълнението по силата на закона и в определението си съдът само констатира и прогласява настъпилото спиране. Според установената практика по чл. 250 ГПК - отм. обезпечението трябва да е представено с възражението и е в размер на дължимата сума заедно с лихвите до датата на депозиране на възражението. Изложеното позволява да се приеме, че обезпечението по чл.180 и чл.181 ЗЗД е определено от закона, а не е определяемо и поради това за съда не съществува задължение да дава указания на длъжника във връзка с размера му.
Като е стигнал до същите крайни изводи, въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното настоящият състав на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 35 от 06.03.2009 г. по ч.гр.д. № 73/2009 г. на Хасковския окръжен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 35 от 06.03.2009 г. по ч.гр.д. № 73/2009 г. на Хасковския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: