Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нарушено право на участие

Р Е Ш Е Н И Е

№ 71
София, 27.05. 2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в съдебно заседание 23.04.2013 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ


при участието на секретаря Л.Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 880/2012 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Образувано е по молбата на ЕТ П. П. К., упражняващ търговска дейност под фирма „О. -2000- П. П.”, [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Великотърновския районен съд от 15.07.2004 год., по гр.д.№ 463/2004 год., с което е осъден молителя, в качеството му на ответник, да заплати на ОБЩИНА В. Т. сумите: 1010.34 лв., неплатена наемна цена за периода 05.2002 год. – 06.02.2004 год., по договор за наем от 19.04.2002 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 17.02.2004 год. до окончателното и изплащане, 63.99 лв., обезщетение за забава, считано от изискуемостта на всяко вземане до датата на предявяване на иска – 17. 02. 2004 год., както и 80.00 лв. деловодни разноски.
Искането си за отмяна, основано на чл.303, ал.1,т.5 ГПК, с произтичащите от това правни последици за страните, молителят е аргументирал с нарушение на процесуалното правило на чл.51, ал.4 ГПК/ отм./, поради което нередовно призован за проведеното по делото съдебно заседание не е могъл да вземе участие по делото и да защити интересите си.
Ответната по молбата страна е заявила становище за неоснователност на исканата отмяна по реда на чл.306, ал.3 ГПК, което е поддържала и в представените в с.з. от 23.04..2013 год., чрез пълномощника си - ю.к. В., писмени бележки
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307 ГПК, намира:
С определение № 15 от 21.01.2013 год., постановено по горепосоченото дело молбата за отмяна на ЕТ П. П. К., упражняващ търговска дейност под фирма „О. -2000- П. П.”, въз основа на която е образувано т.д.№ 880/2012 год., е приета за процесуално допустима и подлежаща на разглеждане по същество.
Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С чл.305, ал.1, т.5 ГПК, разпоредба, аналогична на чл.231, ал.1, б.”е” ГПК/ отм./ законодателят е въвел няколко хипотези, при които е налице основание за отмяна. Последните са израз на прогласеното в гражданския процес основно начало, че на всяка страна следва да се осигури реална възможност да вземе участие при разглеждане на делото по предвидения в ГПК ред, за да защити интересите си, каквото изискване произтича и от чл. 6 , ал.1 ЕКПЧ.
Следователно на отмяна по реда на чл.305, ал.1, т.5 ГПК подлежи всяко влязло в сила решение, постановено в производство, по което на страната е отнета възможността да участва по делото, било поради нарушаване на установени от процесуалния закон правила за призоваване и съобщаване, било поради създадени непредвидени обстоятелства, които тя, въпреки положената процесуална грижа обективно не е могла да преодолее, за да се яви в процеса или когато е била ненадлежно представлявана.
В случая, както сочат данните по делото молителят ЕТ К. е бил призован в инстанционното производство, развило се пред Великотърновския районен съд по реда на чл.51, ал.4 ГПК/ отм./, във вр. чл.46 ГПК/ отм./, като същото следва да бъде възприето за редовно, поради следното:
Вярно е, че съгласно удостоверение на Великотърновския районен съд изх. № 4730/28.06.2012 год., гр.д.№ 463/ 2004 год., по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, е унищожено през 2010 год. с изтичане срока за съхраняването му и това прави невъзможно осъществяването на пряка проверка за наличието или не на предпоставките за извършване известяването на страната по горепосочения процесуален ред. Обстоятелството, обаче, че в молбата си адресирана до [община] с вх.№ 95-ПП-978/17.08.2012 год., приложена по настоящето дело, ЕТ П. К. изрично е заявила, че в периода 2002 -2004 год. е сменила жилището си, в което е живяла и поради това не е била намерена на адреса на който е била регистрирана фирмата и на ЕТ, за да бъде призована по делото, като по същата причина не е била открита и от ДСИ при започналото първоначално принудително изпълнение по изп. д.№ 145/ 2004 год. по описа на ВТРС, прекратено на осн. чл.330, ал.1, б.”д” ГПК/ отм./, само по себе си, при установеното в хода на настоящето производство отсъствие на вписан нов в адреса на управление на ЕТ за този период, е достатъчно, за да се приеме, че за факта на настъпила фактическа промяна в регистрирания в търговския регистър при ВТОС, към релевантния за спора момент, адреса на управление на едноличния търговец, която не е била своевременно заявена за вписване, е налице извънсъдебно признание. Преценено същото наред с останалите доказателства по делото, изключва да е налице твърдяното в молбата за отмяна процесуално нарушение, довело до отнемане правото на страната -молител да участва в процеса при инстанционнто разглеждане на спора.
Липсата на допуснато от решаващия съд нарушаване на създадения от законодателя, чрез нормите на процсуалния закон, принцип на участие на страните в производството по делото, обуславя правен извод, че елемените от фактическия състав на отменителното основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК не са осъществени, поради което молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.
Ответната по молбата страна не е претендирала деловодни разноски за производството по отмяна, поради което при този изход на делото не се дължи произнасяне по отговорността за същите.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.303, ал.1, т.5 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ без уважение молбата на ЕТ П. П. К., упражняващ търговска дейност под фирма „О. -2000- П. П.”, [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Великотърновския районен съд от 15.07.2004 год., по гр.д.№ 463/2004 год., по описа на с.с..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: