О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 323 С. 20.05.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 2950 по описа за 2013 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от П. А. И. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно определение № 17399 от 25.10.2012г.,поправено с определение № 2810 от 8.02.2013г. по в.ч.гр.д. № 12964 по описа за 2012г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено определение от 27.09.2011г. по гр.д.№ 57099/10г. на СРС за спиране на производството по делото до приключване на н.о.х.д.№ С 524/11г.на СГС на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК.Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. В представеното изложение като първо основание за допустимост е посочена нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,с оглед приетото в т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС по съществуваща възможност постановения акт да е недопустим с твърдението,че предмет на разглеждане от съда е бил акт,който вече е влязъл в сила. Отделно касаторът поставя като такива от значение за изхода на спора и разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, въпросите за предпоставките за спиране на производството по чл.229 ал.1 т.4 от ГПК/и по-специално дали наличието на друго производство е достатъчно или е необходима и връзка на преюдициалност между двете дела/,за това налице ли е такава връзка на преюдициалност,когато произна-сянето по определен факт от значение за решаване на гражданско дело, не е обусловено от факт, предмет на установяване по наказателното дело и за последиците при липса на връзка на преюдициалност.Позовава се на определение № 992/31.07.09г.по гр.д.№ 609/09г.на ІV г.о.на ВКС,по реда на чл.288 от ГПК и определение № 142/18.03.11г.по ч.гр.д.№ 114/11г.на ІІІг.о.на ВКС, по реда на чл.274 ал.2 от ГПК,които обаче са без задължителен характер. Срещу така подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва основателността й. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното : Настоящият жалбоподетел е ищец по спряното гр.д.№ 57099/10г. на СРС, по което е предявил искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ.Производството по това дело е било спряно на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК с определение на СРС от 27.09.11г. поради разкрити престъпни обстоятелства от значение за спора.Това определение е било отменено от СГС . На 17.07.2012г. СРС е постановил ново определение за спиране на производството,на друго основание - чл.229 ал.1 т.4 от ГПК,поради наличие на висящо н.о.х.д.№С 524/11г.на СГС,образувано по повдигнато обвинение срещу П. А. И. за престъпление по чл.304б ал.1 изр.2,във вр.с чл.26 от НК. С процесното определение № 17399 от 25.10.2012гпо в.ч.гр.д. № 12964/12г. - Софийски градски съд е потвърдил определението СРС за спиране с мотива,че дисциплинарните нарушения,за които е наложено обжалваното дисциплинарно наказание са предмет на наказателното производство по н.о.х.д.№ С 524/11г.на СГС. Съдът е преценил,че е последното е преюдициално и от него зависи изхода на трудовия спор. Тъй като в диспозитива на това определение погрешно е записал,че е потвърдено определение за спиране от 27.09.11г.,съдът е постановил определение № 2810 от 8.02.2013г.за поправка на явна фактическа грешка, с което е посочена вярната дата 17.07.12г.на обжалвания акт. При така изложените мотиви – не следва да се допуска касационно обжалване по първия поставен от жалбоподателя въпрос за допустимостта на постановеното въззивно определение.Грешката при изписване на датата на акта,който е бил предмет на обжалване не се отразява на неговата допустимост.Видно от съдържанието на обстоятелствената му част,в която е обсъдено коректното основание за спиране по чл.229 ал.1 т.4 от ГПК и конкретните доводи по спора – предмет на преценката на съда не е бил влезлия в сила акт – определение за спиране от 27.09.11г./което е с различно от настоящето правно основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК/, а повторното определение на СРС за спиране от 17.07.2012г. Касационно обжалване обаче следва да се допусне по поставения от жалбоподателя въпрос дали висящото наказателно производство се явява преюдициално по отношение на трудовия спор,доколкото той е свързан с решаващата воля на съда и е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно определение 269/07.05.2009 г. по ч.т.д. № 115/2009 г. на ВКС, II т.о., определение № 401/20.11.2008 г. по ч.гр.д. № 1980/2008 г. на ВКС, III г.о., определение № 406/12.06.2012 г. по ч.гр.д. № 146/2011 г. на ВКС, III г.о. постановени по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК-връзка на обусловеност е налице, когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване се явява предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело. Принципът е че, съдът е длъжен да реши гражданскоправния спор въз основа на събраните от него доказателства/за него е задължителна единствено влязлата в сила присъда/. Спиране на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК би било допустимо само, ако факта на престъплението не може да бъде установено по реда на гражданския процес,а спорното право е обусловено от тези факти.Настоящият случай не е такъв. Производството е спряно в нарушение на закона,което обуславя незаконосъобразността на обжалваното определение и неговата отмяна. Следва да се посочи, че спряното производство има за предмет трудовоправен спор - отмяна на наложено дисциплинарно наказание за неизпълнение на трудови задължения по трудово правоотношение между страните, което ангажира дисциплинарната отговорност на лицето. Дисциплинарната отговорност се носи от работника и служителя успоредно и независимо от наказателната. В този смисъл, престъпните обстоятелства, на които се е позовал съда не обуславят изхода на трудовоправния спор. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 17399 от 25.10.2012г.,поправено с определение № 2810 от 8.02.2013г. по в.ч.гр.д. № 12964 по описа за 2012г. на Софийски градски съд. ОТМЕНЯ въззивно определение № 17399 от 25.10.2012г.,поправено с определение № 2810 от 8.02.2013г. по в.ч.гр.д. № 12964 по описа за 2012г. на Софийски градски съд и потвърдено с него определение от 27.09.2011г. по гр.д.№ 57099/10г. на СРС за спиране на производството по делото до приключване на н.о.х.д.№ С 524/11г.на СГС и ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.