Р Е Ш Е Н И Е
№ 52
гр. София, 22 февруари 2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА
ПАВЛИНА ПАНОВА
при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА
и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ
изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА
н. д. № 3071/ 2011 година
Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите Х. Х. В., от [населено място], чрез защитника му- адв. Т. Д., Н. Р. Н., чрез защитника му- адв. Ив. С., и на частните обвинители М. И. А. и Х. М. А., чрез повереника им- адв. Ст. Ч., срещу въззивно решение № 205 от 16. 11. 2011г., на Апелативен съд- гр.Бургас, наказателен състав, постановено по ВНОХД № 238/ 2011г., по описа на съда, с което е изменена, в частта й за наказанието на подсъдимия Н. Р. Н., и е потвърдена в останалата, присъда № 195 от 17. 05. 2011г., на Окръжен съд- гр.Бургас, наказателен състав, по НОХД № 326/ 2011г.
В касационната жалба на подсъдимия Х. Х. В., допълнена по реда на чл. 351 ал. 3 НПК, се релевират всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК- нарушение на закона, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Искането е за отменяване на решението и оправдаване на жалбоподателя по предявеното обвинение. Касаторът и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание пред касационната инстанция.
В касационната жалба на подсъдимия Н. Р. Н. се изтъква, че наложеното му, с въззивното решение наказание, е явно несправедливо. Заявява се искане за изменяване на обжалвания съдебен акт и приложение на института на условното осъждане по чл. 66 НК. Жалбата се поддържа в съдебно заседание лично от подсъдимия, по съображенията, изложени в нея, с формулираното искане.
В касационната жалба на частните обвинители М. И. А. и Х. М. А. се поддържа, че наложените на подсъдимите наказания, като занижени по размер, са явно несправедливи- касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 3 НПК. Искането е за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, за увеличаване на наказанията. Касаторите, редовно призовани не се явяват в съдебно заседание. Техният повереник поддържа жалбата, по съображенията в нея, и тези, в представената писмена защита, със заявеното искане.
Частните обвинители М. Х. Х. и Р. Х. Х., техният повереник- адв. П., Д. Д. Х. и неговият повереник- адв. Б., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание и не вземат становище по постъпилите касационни жалби.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбите на подсъдимите и на частните обвинители са неоснователни, поради което счита, че обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбите, становищата на страните в съдебно заседание, и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба на подсъдимия Х. Х. В. е частично основателна.
Касационната жалба на подсъдимия Н. Р. Н. е неоснователна.
Касационната жалба на частните обвинители М. И. А. и Х. М. А. е неоснователна.
С първоинстанционната присъда Окръжният съд- гр.Бургас, наказателен състав, е признал подсъдимия Н. Р. Н., от [населено място], общ. С., Бургаска област, за виновен в това, че на 9. 04. 2010г., в [населено място], Бургаска област, при условията на независимо съпричиняване, при управление на МПС- л.а. „О. К.” с ДК [рег.номер на МПС] , в нарушение на правилата за движение- чл. 20, ал. 2 ЗДвП, по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице И. М. А. и Х. М. Х., както и средна телесна повреда на Д. Д. Х., като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предл. 1 и 5, б. „б”, вр. ал. 4, вр. ал. 1, б. “в” НК, и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, го е осъдил на две години и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от пет години.
На основание чл. 343г НК, е лишил подсъдимия Н. от право да управлява МПС за срок от три години.
Признал е и подсъдимия Х. Х. В., от [населено място], Бургаска област, за виновен в това, че на 9. 04. 2010г., в [населено място], Бургаска област, при условията на независимо съпричиняване, при управление на МПС- товарен състав, състоящ се от влекач „ДАФ”, с ДК [рег.номер на МПС] , с прикачено триосно ремарке [рег.номер на МПС] , в нарушение на правилата за движение- чл. 94, ал. 3, чл. 98, ал. 1, т. 1 и 7 ЗДвП, по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице И. М. А. и Х. М. Х., както и средни телесни повреди на Д. Д. Х. и Н. Р. Н., поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предл. 5, б. „б”, вр. ал. 4, вр. ал. 1, б. “в” НК, и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от четири години.
На основание чл. 343г НК е лишил подсъдимия В. от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.
Присъдил е разноските по делото, възложени в тежест на подсъдимите.
С обжалваното въззивно решение, Апелативният съд- гр.Бургас, наказателен състав, е изменил цитираната първоинстанционна присъда, като е отменил приложението на чл. 66, ал. 1 НК, по отношение на подсъдимия Н. Р. Н., и е постановил ефективното изтърпяване на наложеното на същия наказание- две години и шест месеца лишаване от свобода, при общ първоначален режим, в затворническо общежитие от открит тип. Потвърдил е присъдата в останалата й част.
ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ Х. Х. В.:
Поддържаният пред касационната инстанция довод за нарушение на материалния закон се свежда до неправилното му осъждане по предявеното обвинение по чл. 343, ал. 3, вр. ал. 4, вр. ал. 1 НК, и се аргументира с липсата на причинна връзка между инкриминираните нарушения на правилата за движение по чл. 94, ал. 3 и чл. 98, ал. 1, т. 7 ЗДвП с настъпилото ПТП. Касаторът счита също, че от доказателствата по делото, респ. приетите за установени фактически обстоятелства (по които няма спор в производството пред втората инстанция), не може да бъде изведено нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Възразява, че липсва легална дефиниция на понятието „пречка за движението”, от което прави извод, че тази норма не би могла да послужи за законосъобразното формулиране на обвинението срещу него. Същият довод е изтъкван и пред въззивния съд, който с решението си му е дал верен и убедително мотивиран отговор, изпълнявайки стриктно задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК, поради което преповтарянето на съображенията му е безпредметно, доколкото в частта за нарушението по чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП, те изцяло се споделят от касационния съдебен състав. Безспорно установено по делото е, че управляваната от жалбоподателя товарна композиция е била разположена за престой в очертанията на пътното платно, като е заемала по- голямата част от платното за движение (за посоката [населено място]- [населено място])- при отстояние на левите гуми около 0,30 м, вляво от десния край на пътя. Ситуиран по този начин, безусловно товарният състав е създавал опасност и е представлявал препятствие на пътя, по смисъла на §6, т.37 ЗДвП, а следователно и пречка за движението, доколкото е правел невъзможно нормалното и безпрепятствено преминаване на превозните средства в конкретния участък, по платното за посоката към [населено място], без да се налага заобикалянето му, придружено с навлизане в платното за насрещно движение. Именно поради тази причина, и във връзка с горното нарушение, е била ангажирана наказателната отговорност на посочения жалбоподател, при условията на независимо съпричиняване. В този случай е релевантен собственият му принос за настъпване на съставомерния резултат, при съобразяване на допуснатото от самия него нарушение, поставено в пряка причинна връзка с настъпилата смърт и телесни повреди на пострадалите от ПТП лица. Това съвсем не означава, че се игнорира поведението на другия водач, също допуснал нарушения на правилата за движение (макар и от съвсем различен характер), и също намиращи се в пряка причинна връзка с резултата. При независимото съпричиняване на конкретното непредпазливо престъпление, всеки от дейците носи отговорност за собствените си съставомерни действия, допринесли за постигане на конкретния резултат. В този смисъл, изводът на предходните инстанции, че нарушението по чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП, допуснато от подсъдимия В., е в пряка причинна връзка с настъпилия престъпен резултат, е изцяло законосъобразен.
Неправилно обаче съдилищата са заключили, че нарушенията по чл. 94, ал. 3 и чл. 98, ал. 1, т. 7 ЗДвП също са в причинна връзка със съставомерния резултат. Това е така, защото въпреки че относно първото нарушение няма спор, че товарният състав е бил паркиран не по посоката на движение, а в обратната, при доказаната и безспорна по делото фактология, ударът би настъпил по идентичен начин и ако подсъдимият В. беше спазил вмененото му от специалния закон задължение- разликата би се свеждала само до това, че вместо с предната част на автокомпозицията, ударът с управлявания от другия подсъдим Н. лек автомобил, би настъпил със задната.
Нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 7 ЗДвП в случая не е допуснато от дееца, предвид установения механизъм на инкриминираното ПТП и точното място на неговото възникване. Действително, безспорно е, че при избрания от жалбоподателя В. начин на паркиране на МПС, разстоянието между последното и надлъжната пътната маркировка е по- малко от 3 метра, но в случая окръжният и апелативният съд не са съобразили, че мястото на инициалния удар, така както самите те са го приели като локализация, и е отразено на скицата, изготвена от експерта автоинженер (л. 104, досъд. производство), е в периметъра на прекъснатата осова линия- срещу отклонението, обозначено като „черен път”, а не в началото на непрекъснатата, забранена за пресичане - там товарният състав се е отзовал едва след удара, в резултат на изместването му на разстояние от около 3, 5 метра. Забраната по чл. 98, ал. 1, т. 7 ЗДвП касае само паркирането в очертанията на пътното платно, когато разстоянието между превозното средство и пътната маркировка, но само забранената за пресичане, е по- малко от три метра.
В този смисъл, в пряка причинна връзка с инкриминираното ПТП се оказва единствено нарушението на правилата за движение, допуснато от дееца, по чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП, безспорно доказано от фактическа страна. Изложените от апелативния съд съображения, аргументиращи извода му за осъществено при условията на несъзнавана непредпазливост престъпно деяние, квалифицирано по чл. 343, ал. 3, предл. 5, б. „б”, вр. ал. 4, вр. ал. 1, б. „в” НК, са съответни на закона. В рамките на развилата се пред първата инстанция диференцирана съдебна процедура по Глава ХХVІІ НПК, по реда на чл. 371, т. 1 НПК, подробно са обсъдени всички доказателствени източници, включително заключенията на назначените по делото съдебни експертизи- автотехнически, медицински, химически, обективните находки при огледа на местопроизшествието, отразени в съставените протоколи, между които по главните факти няма противоречие.
Упражнявайки контролните си правомощия, в рамките на довода за нарушение на закона, с който е сезиран, ВКС намери, че на основание чл. 354, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2, т. 2 НПК, следва да измени проверяваното решение, като за нарушенията по чл. 94, ал. 3 и чл. 98, ал. 1, т. 7 ЗДвП, признае подсъдимия Х. Х. В. за невинен и го оправдае по обвинението по чл. 343, ал. 3, предл. 5, б. „б”, вр. ал. 4, вр. ал. 1, б. „в” НК, в тази му част.
В останалата наказателно- осъдителна част на решението, по отношение на този подсъдим, материалният закон е приложен правилно от апелативния съд, като в мотивите му са обсъдени всички елементи на обективната и субективна страна на престъплението, за което деецът е признат за виновен и осъден.
Доводът за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е посочен формално в жалбата, без да е мотивиран и без да са изложени каквито и да било подкрепящи го съображения. ВКС не намери такива, от категорията на чл. 348, ал. 3, т. 1- 4 НПК, които са предпоставят касационната отмяна на проверявания съдебен акт.
По отношение на наказанието, наложено на подсъдимия В., съобразно наличните основания за оправдаването му по отношение на две от общо трите инкриминирани му нарушения на правилата за движение, в светлината на комплексната оценка на всички обсъдени от съдилищата релевантни обстоятелства, наред и със значително по- малкия му собствен принос за възникване на процесното ПТП със съставомерни последици, ВКС намери, че и в рамките на приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, наказанието лишаване от свобода е завишено и следва да бъде намалено- от една година и шест месеца, на десет месеца лишаване от свобода. Изпитателният срок по чл. 66 НК, следва да бъде намален от четири години, на три години. Кумулативното наказание- лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, наложено на касатора, на основание чл. 343г НК, също следва да бъде намалено от една година и шест месеца, на десет месеца. Настоящата инстанция счете, че така отмерено, наказанието на подсъдимия Х. В. е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, и принципа за съответствието му с извършеното престъпление, съгласно чл. 35, ал. 3 НК. В този смисъл, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2, т. 1 НПК, въззивното решение следва да бъде изменено и в санкционната си част, а наказанията- намалени до посочените по- горе размери.
Извън посочените основания за изменение на проверявания съдебен акт, в останалата си част същият е съответен на материалния и процесуалния закон, а жалбата на подсъдимия В.- неоснователна.
ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ Н. Р. Н.:
С жалбата на визирания подсъдим се релевира довод за явна несправедливост на наложеното наказание, като се атакува единствено изменителната част на въззивното решение, с която е отменено приложението на чл. 66 НК, и е постановено ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, чиито размер не се оспорва. За да постанови решението си в тази му обжалвана част, апелативният съд правилно е заключил, че конкретното деяние се отличава със значителна степен на обществена опасност, в сравнение с обичайните престъпления от този вид. От съществено значение за индивидуализацията на наказателната санкция е броя, тежестта и спецификата на допуснатите нарушения на специалния закон, запълващи бланкетната диспозиция на състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, вр. ал. 4, вр. ал. 1 НК. Скоростта на движение на управлявания от Н. лек автомобил преди ПТП, е установена на 140 км/ч, т.е. почти три пъти над разрешената за населено място, и 128 км/ч- след намаляването й, към момента на инициалния удар. От значение е несъобразяването на скоростта със значителен брой отделни фактори, имащи значение за безопасността на движението, регламентирани по чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, разглеждано в комплекс с отделното нарушение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, а така също с броя на квалифициращите признаци по чл. 343, ал. 3 НК и броя на пострадалите лица, извън необходимия за престъпната съставомерност по чл. 343, ал. 4 НК. Алкохолната концентрация в кръвта на дееца е определена на 1, 32%о. Вярно е, че пияното състояние е квалифициращ признак на по- тежко наказуемия престъпен състав на чл. 343, ал. 3, предл. 1 НК, но следва да се има предвид, че такова е налице при констатирана алкохолна концентрация най- малко 0,50%о, съгласно Постановление № 1/ 1983г.- на Пленума на ВС. В този смисъл напълно законосъобразно съдилищата са заключили, че значително по- високата стойност, в конкретния случай, е извън кръга на съставомерните обстоятелства по чл. 56 НК, и следователно правилно са я отчели като отегчаващо отговорността на дееца обстоятелство, при това със сериозна относителна тежест. Ето защо, липсва основание да се сподели тезата на касатора, че неправилно е било отменено приложението на института на условното осъждане от втората инстанция. Верен и основан на обективната и законосъобразна оценка на всички обстоятелства, от значение за решаването на обсъждания въпрос, е изводът на Бургаския апелативен съд, че за поправянето и превъзпитаването на дееца е необходимо наказанието лишаване от свобода, в размер на две години и шест месеца, да бъде изтърпяно ефективно, тъй като само по този начин биха се реализирали целите на наказателната репресия по отношение на конкретния деец, включително постигането на възпитателен и превантивен ефект.
ПО ЖАЛБАТА НА ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ М. И. А. и Х. М. А.:
Жалбата, в частта й, с която принципно се поддържа, че размерите на наложените и на двамата подсъдими- В. и Н., наказания лишаване от свобода, са занижени, е неоснователна. ВКС изложи съображенията си, поради които прие, че определените, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, в размери под установения специален минимум, наказания лишаване от свобода (за В.- след ревизията му в настоящото производство), са справедливи и съобразени със законовите критерии за индивидуализацията им. Изложените от втората инстанция съображения са съответни на закона и приетите по делото фактически положения, поради което изцяло се приемат от касационния съдебен състав. Всички конкретни съображения, развити в жалбата, в подкрепа на довода за явна несправедливост на наказанието, се отнасят до това, наложено на подсъдимия Н. Н., с акцент върху отегчаващите обстоятелства, отчетени както от окръжния и апелативния съд, така и от ВКС. Следва да се има предвид обаче, че наред с тях, са налице и многобройни смекчаващи обстоятелства, подробно обсъдени и оценени от предходните инстанции- подсъдимият Н. е в младежка възраст- едва 21- годишен към датата на инкриминираното ПТП, с чисто съдебно минало, студент, с много добри характеристики, направил е пълни самопризнания, с отчетливо изразено критично отношение и искрено разкаяние за извършеното и от загубата на негови близки приятели, самият той е пострадал от пътното произшествие. Поради това, размерът на основното наказание- две години и шест месеца лишаване от свобода, което се оспорва от касаторите, преценен и в контекста на възприетия от АС- Бургас начин на неговото изтърпяване, формира извода на настоящата инстанция за съответствието му с обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, критериите по чл. 55, чл. 35, ал. 3 и чл. 36 НК, поради което и не констатира присъствието на отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3, вр. ал. 5 НПК.
Извън основанията за изменение от касационната инстанция, в останалата си част обжалваното въззивно решение, като постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, следва да бъде оставено в сила, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК.
Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 и 3, вр. ал. 2, т. 1 и 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 205 от 16. 11. 2011г., на Апелативен съд- гр.Бургас, наказателен състав, постановено по ВНОХД № 238/ 2011г., по описа на съда, както следва:
1. В ЧАСТТА, с която подсъдимият Х. Х. В., от [населено място], Бургаска област, е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 5, б. „б”, вр. ал. 4, вр. ал. 1, б. „в” , вр. чл. 342, ал. 1 НК, като го ПРИЗНАВА за НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА по обвинението за допуснати нарушения по чл. 94, ал. 3 и чл. 98, ал. 1, т. 7 ЗДвП;
2. НАМАЛЯВА: наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Х. Х. В.- от една година и шест месеца, на ДЕСЕТ МЕСЕЦА; изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 НК- от четири години, на ТРИ години; и наказанието лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, на основание чл. 343г НК- от една година и шест месеца, на ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
|