Р Е Ш Е Н И Е № 76 гр.София, 27.05.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА присъствието на прокурора ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от съдията Н. Трифонова н. д. № 238/2022 година. Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба от подс. И. Д. М., подадена чрез защитника му адв. С. К. срещу въззивно решение № 5 от 13.01.2022г. на Апелативен съд Бургас, постановено по ВНОХД № 189/2021г. Визира се касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК и се иска от настоящия съд да измени решението, като приложи чл.55, ал.1, т.1 НК, респ. да приложи чл.55, ал.3 НК. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд подсъдимият и защитникът му, редовно призовани, не се явяват. От защитника е постъпила молба, с която заявява, че с подсъдимия поддържат касационната жалба по заявеното касационно основание и изложените в нея данни в негова подкрепа, като моли делото да се разгледа в тяхно отсъствие. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становището, че жалбата е неоснователна. Не споделя аргументите на касатора, че са налице основанията на чл.55 НК, тъй като не съзира многобройни смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, нито изключително такова. Счита, че решението на въззивния съд следва да се остави в сила като законосъобразно и справедливо. Частните обвинители по делото О. А. О., С. В. О. и Д. В. О., действащи чрез тяхната майка и законен представител О. А. О., както и С. П. В. и Й. А. И., редовно призовани, не се явяват. За тях се явява повереникът им адв. Р. М.. Повереникът заявява, че наложените наказания са правилни, законосъобразни и справедливи. Посочва, че подробни съображения за оставяне в сила на въззивното решение, с което е потвърдена първоинстанционната присъда, е изложила с възражението си срещу подадената жалба. Претендира разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, направени пред касационната инстанция. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в жалбата на подсъдимия, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 114 от 3.06.2021г. на Окръжен съд Бургас, постановена по НОХД № 1124/2020г. подсъдимият И. Д. М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б. „в” пр. 1, вр. чл.342, ал.1 НК, а именно, че на 18.05.2017г. на общински път № 90045, отсечка между к.к. „Слънчев бряг“ и гр. Свети Влас, на кръстовище до х-л „А.“, при управление на МПС товарен автомобил марка „Щ.“, модел „17S21“, с рег. ********, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл.50, ал.1 ЗДвП и чл.46, ал.2 ППЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на В. Й. О.. Във връзка с чл.54 НК му е наложено наказание от две години „лишаване от свобода“, изтърпяването на което е отложено по реда на чл.66 НК за срок от четири години. На основание чл.343г, вр. чл.343 НК подсъдимият е лишен от право по чл.37, ал.1, т.7 НК да управлява МПС за срок от две години. На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът се е произнесъл по направените разноски. С решение № 5 от 13.01.2022г. на Апелативен съд Бургас, постановено по ВНОХД № 189/2021г., образувано по въззивна жалба на подсъдимия, подадена чрез неговия защитник, първоинстанционната присъда е потвърдена. Касационните жалба е неоснователна. Оплакванията на защитата на подсъдимия се свеждат до неправилно приложение на материалния закон довело до явна несправедливост на наказанието. Обосновава се несправедливост на наложеното наказание, като се посочва, че същото е следвало да бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства по отношение на подсъдимия, а приносът от страна на пострадалия за настъпване на пътно-транспортното произшествие, представлявало изключително смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство. Иска се намаляване на наложеното наказание като същото да бъде определено под най-ниския предел и отмяна на наложеното допълнително наказание по чл.343г НК. Касационната инстанция следва да посочи, че доводите, релевирани в касационната жалба, са били заявени и във въззивната такава, и са намерили своя аргументиран и задълбочен отговор в решението на апелативния съд, поради което не следва да бъдат преповтаряни. Може да се направи заключение, че смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства са преценени обективно, всестранно и пълно, без да са били подценени и като такива се отчетени чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни, семейната му ангажираност, трудовата му заетост като личен асистент на неговата съпруга, оказаното съдействие на разследването и критичното отношение към стореното. Въззивният съд не просто е споделил в мотивите си възприетите от първоинстанционния съд смекчаващи обстоятелства, а към тях е причислил и нови – влошеното здравословно състояние на подсъдимия и обаждането му на тел. 112 непосредствено след настъпилото ПТП. Приносът при причиняването на съставомерния резултат от страна на пострадалия, поради допуснато от него нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, правилно е ценено от инстанциите по фактите като смекчаващо обстоятелство при индивидуализирането на наказателната отговорност на подсъдимия. Степента на приноса обаче не е такава, че да налага извод за изключителност по смисъла на чл.55 НК, както настоява защитата на подсъдимия. На базата на тези обстоятелства апелативният съд основателно е приел, че макар и смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства да преобладават в значителна степен, те не се явяват многобройни и сред тях няма изключително такова, които да правят и най-лекото наказание несъразмерно тежко. Още повече, за да е налице хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 НК се изисква, освен наличието на изключително или многобройни смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, също така предвиденото най-леко наказание за съответното престъпно деяние да бъде несъразмерно тежко. В настоящия случай това не е така, тъй като отмереното наказание на подсъдимия за извършеното престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ НК е две години лишаване от свобода, което се явява абсолютния санкционен минимум. Поради тези причини инстанциите по същество законосъобразно са отказали да индивидуализират наказателната отговорност на подсъдимия при условията на чл.55 НК. Правилно изпълнението на така определеното наказание е отложено по реда на чл.66 НК за срок от четири години при наличието на всички законови предпоставки за това. На основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 НК задължително е наложено лишаване от право на управление на МПС за срок от две години. Не само липсата на основание за приложение на чл.55, ал.1, т.1 НК, прави излишно допълнителното обсъждане на чл.55, ал.3 НК, за приложението на който настоява защитата. Това е така, защото в т. VI на ТР № 61/80 г. по т.д. № 56/80 г. e посочено, че допълнителното наказание „лишаване от право“ по чл.37, ал.1, т.7 НК не се влияе от приложението на чл.55 НК. Включително и когато наказанието се определя при изключително или многобройни смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, съгласно чл.55, ал.1 НК, лишаването от право по чл.37, ал.1, т.7 НК е задължително (решение № 244/89 г. по н.д. № 223/89 г.). Приложението на чл.55, ал.3 НК е възможно само за случаите, когато такова наказание е изрично предвидено наред с наказанието „лишаване от свобода“ в санкционната част на нормата от особената част на НК, а не за задължителното допълнително наказание по чл.37, ал.1, т.7 НК. При преценката за справедливостта на наложеното наказание безспорно следва да бъдат посочени и отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства. Въззивната инстанция се е солидаризирала със становището на първоинстанционния съд за наличието на отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство, изразяващо се в управлението от подсъдимия на товарния автомобил с концентрация на алкохол в кръвта от 0.42 промила. Правилно е посочено от долните инстанции, че това безспорно е намалило способностите на водача при управление на МПС и е ограничило възможността му за своевременна и адекватна реакция на пътя. Отчетено като самостоятелно отегчаващо и от двете предходни инстанции е и обстоятелството, че подсъдимият е допуснал две нарушения на основни правила за движението по пътищата, посочени в чл.50, ал.1 ЗДвП и чл.46, ал.2 ППЗДвП. Въззивният съд не е надценил фактите на предходни административни санкции на подсъдимия за нарушения на ЗДвП, позовавайки се на ТП № 1/15 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на II колегия ВАС и на ТР № 2/18 г. на ОСНК на ВКС. В крайна сметка и двете инстанции са стигнали до един и същ извод – за висока степен на обществена опасност на деянието и ниска такава на дееца. Въззивният съд не е намерил повод да измени наложеното от първоинстанционния съд наказание. Настоящата инстанция също счита, че така определеното на основание чл.54 НК наказание на подсъдимия е индивидуализирано правилно и отговаря на целите по чл.36 НК. Касационната инстанция следва да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.348, ал.5 НПК, наложеното на един подсъдим наказание е явно несправедливо, когато то очевидно не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 НК. В настоящия случай такова несъответствие – обстоятелство, което дава основание за намеса на касационната инстанция, не е налице. При определянето на наказанието са спазени необходимите законови правила и същото не съдържа характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК. В заключение, претендираните от страна на повереника на частните обвинители разноски за процесуално представителство пред настоящата инстанция, предвид крайното решение на касационния съд, следва да бъдат уважени, като бъдат присъдени направени разноски, видно от представените договори за правна помощ – на О. А. О. сумата от 2500 лв., както и на С. В. О. и Д. В. О., действащи чрез тяхната майка и законен представител О. А. О. – сумата от по 2500 лв. за всеки един от тях. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените в жалбата на защитника на подсъдимия пропуски при индивидуализиране на наказанието, обуславящи и касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК и въззивното решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 5 от 13.01.2022г. на Апелативен съд Бургас, постановено по ВНОХД № 189/2021г. Осъжда подсъдимият И. Д. М. да заплати на частния обвинител О. А. О. направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 2500 лева. Осъжда подсъдимият И. Д. М. да заплати на частните обвинители С. В. О. и Д. В. О., действащи чрез тяхната майка и законен представител О. А. О., направените пред настоящата инстанция разноски в размер на по 2500 лева за всеки един от тях. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.