Р Е Ш Е Н И Е   № 412   гр. София, 24.06.2009 г.   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и деветата година, в състав:                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                    ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                       МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 135 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационната жалба на С. А. А. със съдебен адрес в гр. С., чрез процесуалния му представител адв. Г, против въззивното решение № 240 от 1 октомври 2008 г., постановено по в.гр.д. № 408 по описа на апелативния съд в гр. В. за 2008 г., в частта му, с която е оставено в сила решение № 90 от 21 май 2008 г., постановено по гр.д. № 58 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2006 г. по отношение на иска за издръжка за минало време – едногодишен период преди завеждането на иска. Жалбата се поддържа в съдебно заседание от адв. Г. Касационният контрол е допуснат поради наличието на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК в частта му по отношение на издръжката за минало време по реда на чл. 87 от Семейния кодекс, тъй като от представената от касатора съдебна практика на Върховния съд е видно различно разрешение от даденото от въззивния съд по отношение на въпроса дали издръжка се дължи от момента на раждането, поради което тя може да се търси и за минал период преди завеждането на иска за произход, или правопораждащият факт е решението на съда за установяване на произхода. По поставения въпрос касаторът сочи, че родителите не са били в брачни отношения, за да се определя като начален момент на издръжката влизането в сила на решението за развод и за упражняване на родителските права. Задължението на бащата никога не е било изпълнявано. Началният срок на издръжката е от деня на неизпълнението, но не повече от една година преди завеждането на иска – т.е. от 18 януари 1995 г. Ответникът Е. С. Ф., чрез процесуалния си представител адв. К, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК по поставения въпрос сочи, че представеното от касатора решение е неотносимо към разглеждания спор, поради което не е налице съществен материалноправен въпрос, разрешен с атакуваното решение и попадащ в основанията на чл. 280 ал. 1 от ГПК. За да отхвърлят иска за издръжка, съединен с иск за произход по реда на чл. 41 от Семейния кодекс, както първоинстанционния, така и въззивния съд са посочили, че издръжката се дължи от влизането на решението в сила. Ответникът не е дължал издръжка преди установяването на произхода, защото не е било налице основание за това – правопораждащият факт е решението на първоинстанционния съд, с което ответникът е признат за баща на детето. Според решение № 1* от 20 април 1975 г. по гр.д. № 539 по описа на ІІ ГО на ВС за 1975 г., искът за търсене произход може да се съедини с иска за издръжка, а установеният с решението баща дължи издръжка на детето от момента на раждането му. Основанието за предявяването на иска за издръжка се дава от установеното бащинство. При условията на чл. 291 т. 1 от ГПК съставът на четвърто гражданско отделение намира, че второто разбиране е правилно, като вземащо предвид както характерът на връзката между страните по спора, така и естеството на предявения иск. Произходът от бащата може да се търси с иск по реда на чл. 41 от Семейния кодекс, но биологичната връзка между бащата и детето не се създава по силата на съдебното решение, с което искът бива уважен. Както е по принцип при установителните искове, с иска за произход се твърди едно вече възникнало отношение. Приетият за основателен иск не създава тепърва, за напред, отношение на биологичен произход между два индивида. Правопораждащият факт за правоотношението, предмет на иска, е зачеването на детето от ответника, поради което решението по иска има ретроактивно действие. По силата на това решение детето придобива към бащата, респективно – към неговите роднини и други деца, всички права, предвидени по закон в полза на рождените деца – издръжка, наследяване, лични отношения и прочие, и то от момента на раждането си. Като взе предвид доводите на страните и извърши проверката по чл. 290 ал. 2 от ГПК на правилността на въззивното решение, съставът на четвърто гражданско отделение на ВКС приема следното: Жалбата е основателна. Предявен е иск с правно основание по чл. 87 от Семейния кодекс. При установен произход от ответника, детето има право на издръжка не само за в бъдеще, но и за минало време. С влязло в сила решение № 90 от 21 май 2008 г. по гр.д. № 58 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2006 г. е прието за установено, че ответникът Ф. е баща на детето С. А. , родено на 14 юли 1997 г. от майка А. Не е спорно, че бащата не е полагал никакви грижи за касатора от раждането му до момента и не е давал никакви средства за издръжка. Детето в момента е на почти дванадесет години, но претенцията за издръжка, разглеждана в касационното производство касае период отпреди три години. Към 2005 г. няма събрани категорични данни за негови специфични здравни или образователни нужди.становено е по делото, че доходите на майката надвишават два пъти доходите на бащата. Бащата има и друго семейство и малолетно дете, както и пълнолетна студентка, за която дължи издръжка. Предвид възрастта на детето за процесния период, ежедневните му нужди от облекло, храна и учебни пособия, съдът намира, че общата сума, необходима за издръжката на касатора за един месец в годината преди завеждането на иска, е в размер на 180 лева, от които бащата би следвало да заплаща 60, а остатъкът да бъде поет от майката. Тъй като претенцията е за глобалната сума от 960 лева или по 80 лева месечно за годината преди предявяването на иска, за сумата над 720 лева искът следва да бъде отхвърлен. Ответникът дължи държавна такса за иска за издръжка за минало време, като съобразно приетия от съда размер, следва да плати 50 лева по сметка на ВКС. По тези съображения, Върховния касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение   РЕШИ:   ОТМЕНЯ въззивното решение № 240 от 1 октомври 2008 г., постановено по в.гр.д. № 408 по описа на апелативния съд в гр. В. за 2008 г., в частта му, с която е оставено в сила решение № 90 от 21 май 2008 г., постановено по гр.д. № 58 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2006 г. по отношение на иска за издръжка за минало време – едногодишен период преди завеждането на иска за сумата от 720 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Е. С. Ф., ЕГН **********, с адрес в гр. В., ул. “. № 3, вх. Г, ет. 1, да заплати на С. А. А., чрез неговата майка и законна представителка А. И. А., с адрес в гр. Т., ул. “. № 2* вх. А, ет. 2, ап. 3, сумата от 720,00 (седемстотин и двадесет) лева издръжка за една година преди предявяването на иска по чл. 41 от Семейния кодекс, ведно със законната лихва върху същата сума от 18 януари 2006 г. ОСТАВЯ В СИЛА решението за частта на претендираната издръжка над 720 лева до 960 лева. ОСЪЖДА Е. С. Ф., ЕГН **********, с адрес в гр. В., ул. “. № 3, вх. Г, ет. 1, да заплати по сметката на ВКС сумата от 50,00 (петдесет) лева държавна такса за присъдения размер по иска за издръжка за едногодишен период преди завеждането на иска. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: