Р Е Ш Е Н И Е   №  135   София,  15 април  2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА                                                                            БИЛЯНА ЧОЧЕВА     при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 85/2010 година Производството е образувано по повод касационна жалба от частния обвинител и граждански ищец М. Й. Б. против въззивно решение № 202 от 23.10.2009г. постановено по в.н.о.х.д. № 296/2009г. на Пловдивския апелативен съд. В касационната жалба се правят доводи за допуснати нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието- чл.348, ал.1, т.1 и 3 НПК, които се поддържат и в съдебното заседание от защитника на жалбоподателя. Иска се отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане, при което се отмени приложението на чл.66 НК. Защитникът на подсъдимия намира жалбата за неоснователна и иска решението да се остави в сила. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че поради липса на допуснати нарушения при постановяване на решението, то следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното: Пловдивският окръжен съд с присъда № 86 от 30.05.2009г. постановена по н.о.х.д. № 597/2009г. е признал подсъдимия С. А. Й. за виновен в това, че на 14.09.2008г. в землището на гр.-Раковски, в местността „Джуганова могила” при превишаване пределите на неизбежната отбрана, е направил умишлено опит да умъртви М. Й. Б., като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини, поради което и на основание чл.119 вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 и чл.54 НК го осъдил на три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „общ” режим. Съдът оправдал подсъдимия по първоначално повдигнатото обвинение по чл.115 НК. Уважен е граждански иск за неимуществени вреди в полза на М. Й. Б. в размер на 5000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, като в останалата му част до предявения от 40000лв.искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Пловдивският апелативен съд с решение № 202 от 23.10.2009г. по в.н.о.х.д. № 296/2009г. е изменил присъдата в наказателната й част, като на основание чл.66, ал.1 НК отложил изпълнението на наложеното на подсъдимия С. А. Й. наказание от три години лишаване от свобода с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. В останалата част присъдата е потвърдена.   ПО ДОВОДА ЗА ДОПУСНАТО НАРУШЕНИЕ НА ЗАКОНА   Съображенията изложени в подкрепа на това касационно основание са, че „предварителното въоръжаване на подсъдимия с боен пистолет изключва възможността същият да се ползва от привилегиите на неизбежната отбрана в привилигирования състав на чл.119 НК” , както и че съдът неправилно е приел, че пръв нападение е предприел пострадалият, а подсъдимият осъществявал активна защита в защита на свой имуществени интерес. Възраженията са неоснователни. Приетите за установени, след цялостна преценка на събраните по делото доказателства, факти не сочат, че подсъдимият предварително се е въоръжил с пистолета с намерение да го използва при инцидента с пострадалия. Последният е възникнал спонтанно, оръжието се е намирало у подсъдимия и е използвано в момент, когато пострадалият се е насочил към подсъдимия с намерение за саморазправа. В подкрепа на това е и предшестващото поведение на подсъдимия, който първоначално е произвел два изстрела във въздуха, предупредил е пострадалия , който не само не се съобразил с предупреждението, но и предприел непосредствено нападение. При приетите за установени фактически положения извода на съда, че са налице предпоставките на чл.119 вр. чл.18, ал.1 НК е правилен. Налице е превишаване пределите на неизбежната отбрана, тъй като защитата очевидно надхвърля интензитета на нападението, което би могло да се отблъсне ефективно и по друг начин, така както е приел и въззивния съд.   ПО ДОВОДА ЗА ЯВНА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ НА НАКАЗАНИЕТО Съображенията по това касационно основание касаят единствено приложението на чл.66, ал.1 НК. Частният тъжител счита, че само чрез ефективно наказание биха били постигнати целите по чл.36 НК. Настоящият състав намира, че наказанието не е явно несправедливо. При решаване на въпроса за начина на изтърпяване на наказанието въззивният съд е отчел и правилно преценил всички обстоятелства от значение при определяне тежестта на извършеното престъпление и конкретната обществена опасност на дееца . Правилно е преценено, че целите на наказанието могат да се постигнат и чрез отлагане на изпълнението му на основание чл.66, ал.1 НК при максимално допустимия от закона изпитателен срок от пет години. Основната цел на наказанието- да бъде поправен и превъзпитан осъдения към спазване на законите и добрите нрави, когато се касае до подсъдим с чисто съдебно минало, с добри характеристични данни, трудово ангажиран , може да бъде постигната и без ефективно изтърпяване на наказанието, а продължителния изпитателен срок е гаранция, че ако в рамките на него се извърши друго престъпление, за което по закон се предвижда наказание лишаване от свобода, то и отложеното ще бъде безусловно изтърпяно. Поради изложените съображение настоящият състав намери, че при постановяване на въззивното решение не са допуснати сочените касационни основания и то следва да се остави в сила.   Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 202 от 23.10.2009г. постановено по в.н.о.х.д. № 296/2009г. на Пловдивския апелативен съд.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: