5 Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 570/2010 год. Р Е Ш Е Н И Е № 646 гр.София, 17 януари 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев Кети Маркова със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от председателя (съдията) Саша Раданова наказателно дело под № 570/2010 година Касационното производство е образувано по жалби от подсъдимите А. Ж. Н. и Г. А. М., и по жалби от защитниците им срещу решение № 33 от 26.VІІ.2010 год. по внохд № 248/2009 год. на Б. апелативен съд. Жалбите на подсъдимите са негодни за касационна проверка. В тях се изразява недоволство от въззивното решение с искане да бъде отменено, но не се сочат касационните основания, нито доводите, които ги подкрепят. В жалбата от защитника на А. Н. се правят оплаквания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК. Иска се отмяна на въззивното решение, след което или Н. да бъде оправдан или делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане. Оплакването в жалбата от защитника на М. е по чл.348, ал.1, т.2 НПК с искане за оправдаване на този подсъдим. В съдебно заседание А. Н. с двамата си защитника и М. с един поддържат жалбите си. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на въззивното решение и становището му е то да се остави в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда № 25 от 17.ІХ.2009 год. по нохд № 284/2007 год. на С. окръжен съд, подсъдимите А. Ж.Н. и Г. Амб.М. са признати за виновни в това, че на 10.ІV.1999 год. в С., действайки в съучастие като съизвършители, умишлено и с особена жестокост са умъртвили 31-годишния Кхумарян Меружан, за което и на основание чл.116, ал.1, т.6 във вр. с чл.20, ал.2 НК двамата са наказани с по 15 години лишаване от свобода, които да изтърпят при строг първоначален режим. Обвиненият за същото престъпление, извършено като съизвършител с двамата осъдени, А. Ж. Н. е оправдан. С обжалваното решение горната присъда е потвърдена. Жалбите от защитниците на двамата подсъдими са неоснователни. Според защитника на А. Н. били налице три процесуални нарушения, даващи основание за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане с цел отстраняването им: ограничаване правото на пострадалите-родителите и съпругата на убития Меружан – да поискат конституирането им в процеса като частни обвинители и/или граждански ищци; непроизнасяне от съда по обвинението срещу А. Н. за извършване на убийството в съучастие и с А. Н.; липса на мотиви към въззивното решение, но нито едно от тях не е налице. По отношение на пострадалите първоинстанционният съд действително е допуснал процесуално нарушение, но на чл.88, ал.2 НПК: след като се е установило, че родителите и съпругата на Меружан живеят в Армения и тяхното призоваване за участие в процеса неминуемо би довело до отлагане на делото, е следвало да прекрати още в първото заседание производството по приетия за разглеждане по нохд № 368/2003 год. на СлОС от Л. В.Левони и Анжик С.Хуарян граждански иск, вместо да стори това след 2 години. Но дори правата на пострадалите да бяха ограничени и това да съставляваше процесуално нарушение, същото няма отношение към правата на подсъдимия и не е съществено по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 НПК. Правата на подсъдимите не са нарушени и с липсата на нарочен диспозитив за оправдаването им в извършване на убийството в съучастие и с А. Н., тъй като с оправдаването на последния е отстранена всякаква неяснота, кой и за какво е осъден. Не е налице и третото твърдяно процесуално нарушение. Мотивите към въззивното решение са изготвени в съответствие с изискването на чл.339, ал.2 НПК с излагането на съображения по направените във въззивната жалба оплаквания, които, впрочем, не се различават от тези в касационната жалба. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон не е развито като касационно основание по чл.348, ал.2 НПК след като не съдържа доводи, при установената от предходните инстанции фактическа обстановка материалният закон да е бил приложен неправилно или да не е бил приложен закона, който е следвало да се приложи. В жалбата от защитника на М. се твърди, че въззивното решение било „необосновано, немотивирано, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения както в наказателната, така и в гражданската му част”. Доводите за тези твърдения са: че няма очевидци, потвърждаващи не само спречкване между този подсъдим и пострадалия, но дори и контакти помежду им; че никой „не е видял в лице”, за да разпознае „преките извършители на деянието”; че свидетелите са давали противоречиви показания „по различните фази на производство”. Едно от тези твърдения е вярно – за липсата на очевидец, „видял в лице… преките извършители” на убийството. Пропускат се, обаче: наличието на очевидци, възприели пострадалия в компанията на двамата подсъдими, едновременното излизане на тримата от заведението, в което са били и отправянето им заедно в посока към строящата се поща, в района на която е и местопрестъплението /В.Папуров, Тр.Папуров, М.Стоянова, Г.Дончева/; на очевидец, възприел трима биещи се хора и чул няколко минути по-късно „хъркащи звуци” от мястото на конфликта, отстоящо на 10-15 м от фургона, който обитавал по време на смяната си като пазач на строежа/Б.Петков/; намирането в квартирите, обитавани от двамата подсъдими и още от А. Н., брат на А. Н., на нож със следи от кръвта на пострадалия, с който нож е могло да бъде извършено убийството, както и на натопените за изпиране дрехи на М. и на А. Н., също със следи от кръвта на убития Меружан /експертно заключение на л.58-60 от досъд.разсл./. От всички тези, макар и косвени доказателства, но неопровергани с други, и при липсата на доказателства, преди убийството му Меружан да е имал контакти с други лица, освен с подсъдимите, двете съдебни инстанции правилно са заключили, имайки предвид и най-вероятния механизъм на умъртвяване на пострадалия (експертни заключения на л.64-67 от досъд.разсл., на л.105-109 от нохд № 555/2001 год. и на л.255-256 от нохд № 368/2003 год., двете на СлОС), че последното е осъществено от двама извършители и това са А. Н. и Г. М.. С оглед на дотук изложеното и отсъствието в касационните жалби от защитниците на доводи, налагащи отговор относно законосъобразността на въззивното решение и справедливостта на наложените на двамата подсъдими наказания, ВКС в състав от трето наказателно отделение, на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 33 от 26.VІІ.2010 год. по внохд № 248/2009 год. на Бургаски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала!