Ключови фрази
Иск за изпълнение или обезщетение /неизпълнение/ * недопустимост на решение * безвъзмездна финансова помощ * административна процедура * граждански договор * подсъдност

РЕШЕНИЕ
№ 66

София, 21. март 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на осми март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 60146 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение № 554/28.03.2016 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 4953/2015, с което е обезсилено решение № 6324/07.09.2015 на Софийския градски съд по гр. д. № 15280/2013, прекратено е производството по предявените искове и делото е изпратено по компетентност на Административния съд, София град на основание чл. 270, ал. 3, изр. 2 ГПК. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за допустимостта на решението по иск за плащане на суми по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма Регионално развитие, предявен преди 25.12.2015 г.
По поставения правен въпрос Върховният касационен съд намира, че отношенията между страните по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ са уредени в различни регламенти на ЕС, чиито разпоредби съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията и Договора за присъединяване на Република България и Република Румъния към Европейския съюз са част от българското право. Различните регламенти съдържат правила за достъпа и ползването на финансовата помощ, като съгласно чл. 174 и 175 ДФЕС на държавите-членки е оставено създаването на национална правна рамка, която да уреди процедурите по предоставянето и ползването на финансовата помощ.
При отсъствието на специфична вътрешна уредба, тези отношения се уреждат от общите правила на гражданското и административното право, според правното естество на волеизявленията на участниците в тях и според правното естество на последиците на извършените актове. Според общите правила на гражданското право фактическият състав на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е смесен, тъй като съдържа, както гражданскоправни елементи (волеизявленията на страните), така и административноправен елемент (властническото волеизвяление на органа по предоставяне на финансовата помощ), но правните последици на сключения гражданскоправен договор с административен елемент са изцяло гражданскоправни. По силата на договора ползвателят на помощта е длъжен да дава на органа по предоставянето й съответна информация и органът може да откаже изплащането на помощта или иска връщането на изплатените суми, при наличието на съответните предпоставки – различните форми на неизпълнение на задълженията, произтичащи от сключения договор. Когато страните са обвързани от договор, това не са властнически правомощия, а потестативни права, подобни на тези за намаляване или отбив от уговорената цена или възнаграждение и за разваляне на договора породи неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря.
Различни по правното си естество отношения между ползвателя и органа по предоставянето може да съществуват при предоставянето на помощ по отделни програми, когато предоставянето и ползването на помощта са уредени в отделен закон (напр. Закона за подпомагане на селскостопанските производители и Наредба № 9/ 03.04.2008 на министъра на земеделието и горите).
Когато помощта се предоставя със заповед на органа по предоставянето (без да е сключен договор), всички волеизявления на органа по предоставянето на помощта са административноправни и отношенията между ползвателя и органа по предоставяне на помощта са на власт и починение.
Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), в сила от 25.12.2015 г. създава националната правна рамка, съдържаща общите правила, по които се управляват и разходват предоставените от ЕС публични средства. Съгласно чл. 27 ЗУСЕСИФ финансовата помощ се предоставя със заповед на съответния административен орган или с административен договор, оспорването на които става по реда на АПК, като административният договор се оспорва по реда за оспорване на индивидуален административен акт.
Административният договор е уреден за първи път със ЗИД АПК (ДВ, бр. 74/2016). Вън от гражданското право договорна свобода не съществува, поради което административен договор (различен от гражданскоправният договор с административен елемент) може да бъде сключен само сред изричното му уреждане в АПК. Правният режим на административния договор е съществено различен от този на гражданскоправния договор с административен елемент и е уреден в новите чл. 19а – 19ж АПК. (Сключването, съдържанието и правните последици на административния договор са извън предмета на поставения процесуалноправен въпрос.)
Съгласно § 10, ал. 1 ПЗР ЗУСЕСИФ всички започнали и недовършени до влизането му в сила производства (граждански и административни, в съдебна и административна фаза) се довършват по досегашния ред, а съгласно ал. 2 по реда на чл. 27, ал. 1 и ал. 5 – 7 се довършват само заварените висящи съдебни производства по жалби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган. Преходното правило по ал. 2 се отнася само до заварените висящи производства по жалби (т.е. административните производства), докато преходното правило по ал. 1 се отнася, както до заварените висящи производства по изявления за финансови корекции в досъдебната им фаза, така и до заварените висящи производства във връзка с административния елемент от фактическия състав на договорите за финансова помощ (в административната и съдебната фаза), но и до заварените висящи искови производства – т.е. до всички други заварени висящи производства, освен изрично посочените в ал. 2.
Същото следва и от новата ал. 3 (ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 25.12.2015 г.), съгласно която образуваните до влизането в сила на този закон гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по досегашния, т.е. по исков ред.
Отношенията между страните по сключени договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ на 25.12.2015 г. се уреждат от гражданското право и споровете във връзка с дължимостта на плащанията по тях са гражданскоправни и подлежат на разглеждане по реда на общия съдебен исков процес.
Исковете за плащане на суми по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма Регионално развитие, предявени преди 25.12.2015 г. са подведомствени на общите съдилища и постановените решения по тях са допустими.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че след приемането на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и след неговото изменение и допълване (ДВ, бр. 74 от 20.09.2016 г.), съгласно § 10, ал. 2 (И.. – ДВ, бр. 74 от 20.09.2016 г.) ПЗР ЗУСЕСИФ образуваните до влизането в сила на този закон съдебни дела по жалби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по реда на чл. 27, ал. 1 и ал. 5 – 7 ЗУСЕСИФ.
Правилно въззивният съд е приел, че искът е предявен на 11.11.2013 г. – преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ, но неправилно е приел, че с влизането на закона в сила е прекратена компетентността на общите съдилища да разглеждат предявените искове срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивната инстанция за произнасяне по съществото на предявения иск.
При този изход на делото разноски не се дължат.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 554/28.03.2016 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 4953/2015.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.