5 Р Е Ш Е Н И Е № 90 С., 12.09.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Л. З. в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 404/2012 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Мария С. К., Д. П. К. и В. Д. Камжамалова срещу въззивно решение № 18 от 12.01.2012 г. по гр.д.№ 1050/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 312 от 06.06.2011 г. по гр.д.№ 822/2009 г. на Пловдивския окръжен съд. Със същото първоинстанционният съд признал за установено на основание чл.135 ЗЗД по отношение на [фирма], [населено място] относителната недействителност на договор за дарение на недвижим имот, находящ се в [населено място], обективиран в нот.акт № 27, том Х, рег.№ 10222, дело № 1579 от 2008 г., сключен между Мария С. К. и Д. П. К. от една страна и от друга В. Д. Камжамалова. Касаторите поддържат, че решението по отношение на Д. К. е недопустимо, а в останалата част неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон. Иска се частично да се обезсили, а в другата част да се отмени и постанови друго решение, с което искът да бъде отхвърлен. Ответната страна [фирма] оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмения отговор и в съдебно заседание. Претендира разноски по делото. С определение № 476 от 10.02.2013 г. по т.д.№ 404/2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правния въпрос „Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл.135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност”, по който въпрос поради наличие на противоречива практика на основание чл. 292 ГПК е образувано Тълкувателно дело № 5/2013 г. на ОСКТК на ВКС. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във връзка с наведените оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск по чл. 135 ЗЗД за прогласяване недействителността на договора за дарение на процесния апартамент, обективиран в нотариален акт № 27, том Х, рег. № 10222, н. д. № 1579/2008 г. на Нотариус Д. С., № 135, с район на действие – района на Пловдивски районен съд, въззивният съд е приел, че извършеното от ответниците-съпрузи Мария и Д. Конзурови разпореждане с процесния имот представлява действие, увреждащо дружеството-ищец, което е в полза на лице от кръга на визираните в чл. 135, ал. 2 ЗЗД – тяхната дъщеря В. Д. Камжамалова. Решаващият състав е счел, че установената в закона презумпция за знание на ответницата Мария К. за увреждащия характер на извършеното разпоредително действие не е оборена, тъй като от страна на ответниците не са ангажирани доказателства за „незнание”, а заявеният от тях довод, че притежават и други недвижими имоти, с които могат да удоволетворят ищеца е счетен за неоснователен по съображения, че единият от тях е несеквестируем, втория е ипотекиран, а третият прехвърлен на другата им дъщеря. Като неоснователно въззивната инстанция е приела и възражението, че доколкото имотите са в режим на съпружеска имуществена общност, а дългът към ищеца е само на единия от съпрузите, то сделката не може да бъде обявена за недействителна изцяло, а само за собствената на съпруга-длъжник ½ идеална част, като това свое становище съдът аргументирал с бездяловия характер на съпружеската имуществена общност. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, намира, че по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, противоречивата съдебна практика бе уеднаквена с ТР № 5/2013 г. от 29.12.2014 г. по тълк.дело № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според т. 1 от тълкувателното решение, за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се обявява за относително недействителна по реда на чл.135 ЗЗД за 1/2 идеална част от имота. Искът с правно основание чл.135 ЗЗД е облигационен, а не вещен. Увреждащата сделка остава действителна за страните по нея (прехвърлител и приобретател). Сделката е недействителна, т. е. счита се за неизвършена само по отношение на кредитора-ищец. От това следва, че този иск няма вещноправно действие. При уважаването му, прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя, като при успешното провеждане на иска, кредиторът-ищец по паричното вземане получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то е преминало в патримониума на трето лице. След като вещта е отчуждена, съпружеската имуществена общност върху нея е била прекратена с настъпването на вещно-транслативното действие на разпореждането. Собственик на имота е третото лице - приобретател. С уважаването на иска сделката си остава действителна, имотът не се връща в патримониума на съпрузите и съпружеската имуществена общност върху него не се възстановява. От това следва, че ищецът и съпругът-недлъжник не са активно/пасивно материалноправно легитимирани по отменителния иск по чл.135 ЗЗД. По основателност на касационната жалба: Въззивното решение е валидно и допустимо. Доводът на касатора Д. К. за недопустимост на предявения срещу него иск по чл.135 ЗЗД, която според него обосновава недопустимостта и на въззивното решение относно притежаваната от него ½ ид.ч. от дарения имот е неоснователен. Както бе изложено, по отношение на съпруга-недлъжник ищецът няма материалноправната легитимация на кредитор, а липсата й има за последица отхвърляне на иска като неоснователен, а не като недопустим. Въззивното решение е частично неправилно. Правилно въззивният съд е приел, че ответницата Мария К. е длъжник на ищеца [фирма] по фактура № 1942/05.09.2008 г. за доставка на семена за моркови, дългът е личен по арг. от чл.32 СК, тъй като същата е земеделски производител и е възникнал преди сключването на дарението – 10.09.2008 г. Задължението по фактурата е с падеж – датата на издаването й, видно и от представеното споразумение от 01.07.2009 г. за постигнато между доставчика и получателя съгласие, че посочената сума е дължима от 05.09.2008 г. С влязло в сила решение В. № 555/2009 г. на АС при Б. ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата 366 370.74 лв. общо неплатена цена по 9 бр. фактури, включително и посочената, както и лихви за просрочие. Приетото в ТР № 2/2001 г. т. 1, б. "б" важи и за процесния случай - за поетите във връзка с търговската дейност задължения отговаря само съпругата, който ги е поела. Тя е и лично осъдена с влязлото в сила решение на АС при Б., което е приведено в изпълнение срещу нея. При тези данни по делото искът по чл.135, ал.1 ЗЗД е основателен, както е приел и въззивният съд - ищецът е кредитор на ответницата Мария К., процесното дарение намалява имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение на кредиторите му – чл.133 ЗЗД и длъжникът е знаел за увреждането. Сделката е безвъзмездна и знание за увреждането на лицето, с което длъжникът е договарял, не се изисква – чл.135, ал.2 ЗЗД. С оглед приетото в ТР № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че за личен дълг на единия съпруг, увреждащата кредитора сделка с имот, притежаван в СИО се обявява за относително недействителна по реда на чл.135 ЗЗД за 1/2 идеална част, прехвърлена от съпруга – длъжник, направеният с обжалваното решение извод за основателност на иска по отношение целия недвижим имот е незаконосъобразен. Ищеца по него се легитимира като кредитор само на ответницата Мария К. по сключени с нея договори в качеството й на земеделски производител, имащи характер на търговски сделки по арг. от § 1, т.1 от ДР на ЗПЗП във вр. с чл.2 ТЗ. Следователно задълженията по тях не са поети за задоволяване нужди на семейството, обстоятелство, обуславящо извод за неоснователност на иска за притежаваната от ответника Д. К. ½ ид.част от апартамента. Ето защо решението в посочената му част следва да бъде отменено като неправилно, като на основание чл.293, ал.2 ГПК вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли иска за ½ идеална част от дарения имот. В останалата му част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация се следват разноски в размер на 1 800 лв., като част от договорените и заплатени 3 600 лв. за адвокатско възнаграждение по договор от 16.03.2012 г. за процесуално представителство, които следва да се понесат от касаторите Мария К. и В. Камжамалова. Разноски на касатора Д. К. не се присъждат, тъй като такива не са поискани. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 18 от 12.01.2012 г. по гр.д.№ 1050/2011 г. на Апелативен съд - П., с което е обявена относителната недействителност на дарението на недвижим имот нот.акт № 27/10.09.2008 г. на нотариус Д. С., извършено от Мария С. К. и Д. П. К. в полза на В. Д. Камжамалова до размер на 1/ идеална част от описания в нотариалния акт имот и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на [фирма], [населено място] срещу Мария С. К., Д. П. К. и В. Д. Камжамалова с правно основаение чл.135, ал.1 ЗЗД - за обявяване на относителната недействителност на посоченото по-горе дарение за 1/2 идеална част от имота, прехвърлена от съпругът – недлъжник Д. П. К.. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Апелативен съд П. в останалата му част - с която е обявена относителната недействителност на посоченото дарение за другата 1/2 идеална част от имота, прехвърлена от съпругата - длъжник Мария С. К.. ОСЪЖДА Мария С. К. и В. Д. Камжамалова да заплатят на [фирма], [населено място] сумата 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева – разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: