Р Е Ш Е Н И Е № 190 гр. София, 08 май 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 299 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по искане на осъдения В. Д. Т. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 1729/ 2007 г. на Софийския районен съд и отмяна на постановената по него присъда от 24.06.2011 г., потвърдена с решение № 1340/ 03.12.2012 г. по внохд № 5254/2011 г. на Софийския градски съд. В искането се развиват оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство и в съдебното следствие, довели до нарушаване на правото на защита на осъдения. Претендира се делото да бъде върнато за ново разглеждане от стадий по преценка на касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, установи следното: С присъдата Софийският районен съд признал подсъдимия В. Т. за виновен в това, че на 20.11.2006 г. се съвкупил с Й. К. като я принудил към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл.152 ал.1 т.2 от НК го осъдил на четири години лишаване от свобода. На осн. чл.68 ал.1 от НК привел в изпълнение наказанието три години лишаване от свобода, наложено с присъда по нохд № 174/2002 г. на РС - Видин. Софийският градски съд изменил присъдата, като оправдал подсъдимия по обвинението да е извършил деянието чрез употреба на заплаха и я потвърдил в останалата й част. Искането е подадено от надлежна страна в законния шестмесечен срок по чл. 421 ал.3 от НПК, поради което е процесуално допустимо, но по същество е неоснователно. Твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения в двете фази на наказателния процес не се подкрепят от данните по делото. Неоснователно е оплакването за неясно и непълно формулирано обвинение от прокуратурата в изготвения обвинителен акт. Последователна е практиката на ВКС, въплътена и в ТР № 2/2002 г. на ОСНК, че предназначението на обвинителния акт е да формулира обвинението по начин, който да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. В обстоятелствената му част следва да бъдат посочени фактите, които обуславят съставомерността на деянието и авторството на обвиняемия. Така се поставят рамките на процеса на доказване и се гарантира правото на защита. В настоящия случай, обвинителният акт съдържа изискуемите от закона реквизити, защото в обстоятелствената му част достатъчно подробно са описани времето и мястото на извършване на престъплението и действията на обвиняемия Т., насочени към сломяване съпротивата на пострадалата и осъществяване на полов акт с нея. Не са налице непълноти относно съставомерните факти и авторството на деянието, които да са попречили на осъдения да разбере обвинението и да организира защитата си. Върховният касационен съд не споделя и оплакването, че част от доказателствата по делото са събрани преди образуване на досъдебното производство и поради това са негодни за преценка при изграждане на фактическите изводи относно деянието и неговото авторство. Съгласно разпоредбата на чл.212 от НПК, досъдебното производство се образува по два начина- с постановление на прокурора или със съставяне на протокола за първото действие по разследването. В конкретния казус сме изправени пред хипотезата на чл.212 ал.2 от НПК, като производството е образувано с първите действия по разследването, предприети непосредствено след подадения сигнал за извършеното престъпление от страна на пострадалата. В условията на неотложност и с цел запазване на следите от деянието е проведен разпит на Й. К. и чрез протоколи за доброволно предаване са приобщени дрехите й, с които е била облечена и автомобила на подсъдимия. От момента на извършване на тези процесуални действия наказателното производство се счита образувано по силата на закона и издаденото след това постановление на прокурора от 23.11.2006 г. не променя този факт. Поради това дрехите на пострадалата законосъобразно са ценени като веществени доказателства и могат да бъдат предмет на експертно изследване. Що се отнася до показанията на св. Й. К. и св. П. Ч., съдът е ползвал тези, дадени пред съдия на досъдебното производство и по време на първоинстанционното съдебно следствие, а не първоначалните им показания пред разследващия орган. Липсва твърдяното в касационната жалба позоваване на доказателства, събрани в противоречие с процесуалните норми. На последно място, в жалбата се акцентира на здравословното състояние на пострадалата К. и неотстранено съмнение в свидетелската й годност към момента на деянието. Оплакването е лишено от фактическо основание. По експертен път, чрез заключението на съдебно-психиатрична експертиза, изготвена по време на досъдебното производство съдилищата са установили, че към момента на деянието К. е била със запазена способност да възприема, осмисля и възпроизвежда фактите от обективната действителност, независимо от заболяването й от епилепсия и интелектуални способности в долните граници на нормата. Шест години по-късно тази свидетелска годност е загубена поради прогресивно развитие на епилептичното заболяване /според заключението на СПЕ, изготвена през 2012 г./ и въззивният съд правилно не е коментирал показанията й, дадени при въззивното следствие. Направил е подробен и внимателен анализ на цялата доказателствена съвкупност и е дал положителен отговор на спорния по делото въпрос- дали е упражнено насилие от подсъдимия при осъществения полов акт с пострадалата. Изводите за съставомерните факти не почиват само на показанията на К., но и на съобщеното от нейните близки, възприели емоционалното й състояние непосредствено след случилото се, на заключението на съдебно- медицинската експертиза /констатирала травматичните й увреждания/ и на биологичната експертиза, установяваща морфологично сходство между намерения в дрехите на пострадала косъм от половата област с такъв косъм от подсъдимия. Изложените в решението на Софийския градски съд аргументи за безспорна установеност на деянието и авторството на подсъдимия са изключително подробни и убедителни, като съдържат отговор и на всички възражения на защитата. Касационният състав прие, че вътрешното убеждение на съда е формирано при спазване на процесуалните изисквания по чл.13, чл.14 и чл.339 ал.2 от НПК, поради което липсва основание за възобновяване на наказателното производство и отмяна на влязлото в сила решение. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Д. Т. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 5254/2011 г. на Софийския градски съд и отмяна на решение № 1340/ 03.12.2012 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: