5 Р Е Ш Е Н И Е № 15 гр. София, 09.03.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ при участието на секретаря Албена Рибарска изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3719/2017 година. Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК, вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. С определение № 353 от 02.11.2017 г., постановено по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК по горепосоченото дело е допусната до разглеждане молба на [фирма], [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № ІІ – 59 – 6499 от 13.05.2016 г. по гр. дело № 75574/2015 г. на Софийски районен съд /СРС/, гражданско отделение, 59 състав. Като фактическо основание страната е изложила обстоятелства, относно нарушения на правилото за връчване на призови и съобщения на търговци, визирано в чл. 50, ал. 2 ГПК. Молителят счита, че не е било удостоверено да е напуснал адреса, вписан в регистъра и непроменян през периода на висящност на делото, при което е следвало преписа от исковата молба, призоваването за единственото съдебно заседание от 13.05.2016 г. и връчването на уведомление за постановеното решение да се извърши чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК и прилагане разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК. Ответникът К. Л. В. поддържа становище за неоснователност на молбата за отмяна. Настоящият състав на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд /ВКС/, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото намира следното: С цитираното определение, постановено по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК по горепосоченото дело, подадената от настоящия молител молба за отмяна, основана на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е приета за процесуално допустима. Разгледана по същество същата молба е основателна. В случая, видно от данните по делото срещу настоящия молител, като ответник са били предявени искове от К. Л. В. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, за признаване на уволнението по чл. 188, т. 3 КТ, предмет на заповед № 15/06.10.2015 г., издадена от управителя на ответното дружество за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа, на длъжността „мениджър продажби“. След образуване на делото в хода на производството съдът е извършил процесуални действия по връчване на препис от исковата молба, насрочване и провеждане на съдебно заседание, постановяване на решение и уведомяване на страните за съдебния акт. От данните по делото се установят следните обстоятелства по реализиране на посочените процесуални действия. От разписката по чл. 44, ал. 4 ГПК, по гр. дело № 75574/2015 г. на СРС е видно, че за връчването на препис от исковата молба е съставено съобщение от връчител на съда, който е изложил констатации, че търсената фирма е напуснала адреса /гр. София, [улица]/ и е удостоверил, че данните са - „По сведение на служителите от офисите на другите фирми на адреса…“. Връчителят е поискал да му бъдат дадени указания. От приложената по първоинстанционното дело призовка до ответника по исковете се установява, че съдът е изпратил призовка за съдебно заседание, насрочено на 13.05.2016 г. на същия адрес, а връчителят е записал, че - „На посочения адрес няма офис и представител на търсената ф - ма от половин година. На бележка на вратата е посочен адреса на новия офис: [улица], вх. „А“ ет. 1“. В разписките, отразяващи горните обстоятелства не е отразено как са събрани тези сведения, не е отбелязано в призовката за съдебното заседание, изхожда ли бележката на вратата за „посочен адрес на новия офис“ от конкретно лице или липсва подобна информация. От протокола за съдебното заседание, проведено на 13.05.2016 година се установява, че СРС е приел призоваването на ищеца за редовно, констатирал е, че същият не се е явил, а е бил представляван от адвокат Паунова, а за ответника е приел, че призоваването е от адрес, вписан в регистъра, както и че са събрани сведения, че на адреса няма такова дружество, а нов адрес в регистъра не е вписан. Съдът е приел още, че са налице предпоставките на чл. 50, ал. 2 ГПК и е приложил съобщението за съдебното заседание. След даване ход на делото по същество и изслушване становището на процесуалния представител на ищеца е постановено решение № - ІІ – 59 – 6499 от 13.05.2016 г., с което състав на СРС, гражданско отделение е уважил исковете, присъдил е разноски в полза на ищеца в размер на сумата 420 лв., както и държавна такса по сметка на СРС в размер на сумата 100 лв. и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, при невнасяне на таксата доброволно. Препис от решението на СРС е изпратен със съобщение на посочения адрес – [населено място], [улица], в което на 18.07.2016 г. връчителят на съда е изложил следното: „По сведение на служителите от офиси на другите ф – ми на адреса и живущите на този адрес, няма офис и представител на търсената ф – ма. От 1 година са напуснали офиса на адреса“. Върху разписката е постановено разпореждане от 27.07.2016 г. – К. Д като редовно връчено“. Представено е извлечение от Търговски регистър на Агенция по вписванията по първоинстанционното дело, в което са отразени данни за ответното дружество, включително неговото седалище на адрес – [населено място], [улица], ап. 2-3, а освен това са представени в настоящото производство няколко съобщения, от 17.08.2016 г. на „У. Б.“ до дружеството за наложен запор по изпълнително дело № 395, изпратени на същия адрес. Представено е извлечение за вписване в регистъра на нов адрес от 29.08.2016 г. – [населено място], [улица], ет. 1, ап. 3. При тези обстоятелства настоящият състав на ВКС намира, че в резултат на неправилно приложение на процесуалния закон в производството пред СРС е допуснато нарушение на създадения от законодателя и гарантиран от съдопроизводствените правила принцип на участие на страната, молител в производството по чл. 307, ал. 2 ГПК, с което елементите от фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК са осъществени. В случая е допуснато нарушение на чл. 50, ал. 2 ГПК. Правилото е приложимо, когато търговецът е напуснал адреса, вписан в търговския регистър, без да впише новия си адрес. В разглеждания случай е установено, че новият адрес на дружеството - [населено място], [улица], ет. 1, ап. 3 е бил вписан на 29.08.2016 г., след влизане в сила на решението, предмет на отмяната. През периода на разглеждане на спора от СРС, в регистъра не е бил вписан друг адрес, т.е. последният посочен в регистъра адрес по смисъла на чл. 50, ал. 1 ГПК е именно отразеният в съобщенията по първоинстанционното дело адрес - [населено място], [улица], ап. 2 - 3. За да се приеме, че търговецът е напуснал адреса, вписан в търговския регистър, без да впише новия си адрес връчителят трябва да е удостоверил, че на адреса отсъства название на фирмата на търговеца, означено с табела в сграда или помещения, в които пребивават негови служители, както и да отрази сведения, относно пребиваването на търговеца на въпросния адрес, времето на същото пребиваване. Необходимо е освен това връчителят да посочи в съобщението от кои лица е събрал сведенията, както и да впише имената на същите лица, адресите им, или ако сведенията изхождат от служители на други фирми, съответно техните имена, длъжности, адреси на фирмите, в които работят лицата, дали тези сведения. Излагането на посочените констатации от връчителя е необходимо, за да се удостовери по надлежния ред, кога и как са събрани сведения за пребиваването на търговеца на съответния адрес, извършена ли е обстойна проверка, дали в сградата няма помещения, обитавани от служители на съответната фирма. Констатацията, че на адреса няма представители на адресата, без отразяване на посочените обстоятелства, опорочава връчването на съобщенията и призовките. В случая връчването на съдебните книжа, обезпечаващо уведомяването на ответника по исковете за конкретни процесуални действия на съда, с оглед осигуряването на реална възможност за същия, да вземе участие при разглеждането на делото - съобщение за връчване на препис от исковата молба, призовка за съдебното заседание от 13.05.2016 г., е осъществено без отразяване на посочените обстоятелства, поради което процесуалните действия, реализирани чрез служителя на съда – връчител са извършени при опорочаване на процедурата за удостоверяване на връчването. При тези обстоятелства преценката на СРС за изпълнение изискванията на чл. 50, ал. 2 ГПК е направена в нарушение на същата разпоредба. Изводите на първоинстанционният съд за прилагането на съдебните книжа, като редовно връчени са направени в нарушение на чл. 50, ал. 2 ГПК. С неправилното приложение на процесуалния закон от съда, ответникът по исковете, сега молител в производството по чл. 307, ал. 2 ГПК е бил лишен от възможност да участва в делото, с което е нарушен принцип в гражданския процес, съгласно който на всяка страна следва да се осигури реална възможност да вземе участие при разглеждането на делото по предвидения в ГПК ред, за да може да защити интересите си, разбиране което е в съответствие и с въведеното в чл. 6 ЕКПЧ изискване за реален достъп до правосъдие. С оглед гореизложеното относно наличието на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, молбата за отмяна следва да бъде уважена, като първоинстанционното решение бъде отменено и делото се върне на СРС за ново разглеждане, което трябва да започне от процедурата по чл. 131 ГПК, като при връчване на съобщенията и призовките се съобразят правилата по чл. 50 ГПК, включително нормата на чл. 50, ал. 1 ГПК, относно актуалния адрес на дружеството. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК решение № ІІ – 59 – 6499 от 13.05.2016 г. по гр. дело № 75574/2015 г. на Софийски районен съд, гражданско отделение, 59 състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд, което да започне от процедурата по чл. 131 ГПК, съобразно изложените в мотивите указания. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: