Р Е Ш Е Н И Е № 74 София,21.02.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и дванадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова ЧЛЕНОВЕ:Зоя Атанасова Мария Аначкова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 660 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Й. Д. от [населено място] срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 23.02.2011г. по гр.д.№7/2011г.,с което решението на първоинстанционния съд е отменено в частта,с която И. С. Й. е осъдена да заплати на Д. Й. Д. сумата над 1205лв. до размер общо 10109.84лв.,представляваща припадащата й се част от направени подобрения и вместо това е отхвърлена претенцията по сметки, предявени от Д. Й. Д. срещу И. С. Й. за сумата над 1205лв. до размера от общо 10109.84лв., представляващи съответната част от увеличената стойност на делбената вещ, описани като подобрения. С определение №929/20.10.2011г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса за правната квалификация на заявените в делбеното производство претенции по сметки за извършени в съсобствения имот подобрения и по въпроса за началния момент,от който започва да тече погасителна давност по заявените в делбеното производство претенции по сметки с оглед тяхното основание. Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно, тъй като съдът неправилно е квалифицирал заявените от него претенции по сметки като такива по чл.55,ал.1 ЗЗД,вместо по чл.12,ал.2 ЗН,а оттам и неправилно е преценил началния момент,от който започва да тече погасителната давност за тези претенции. Моли решението на въззивния съд да бъде отменено в обжалваната част и вместо това предявените от него претенции по сметки бъдат уважени като му бъдат присъдени и направените по делото разноски. Ответниците по касационна жалба И. С. Д. и Д. Й. Д. не изразяват становище. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: Предявен е иск за делба на дворно място с площ от 548кв.м., находящо се в [населено място], [улица],съставляващо УПИ * в кв.* по плана на града ведно с построените в имота масивно жилище, масивна сграда и подобрения, като имотът е допуснат до делба с решение №33/01.03.2010г. по гр.д.№485/2009г. по описа на Районен съд-гр.А. между съделителите И. С. Й. с дял 4/12 ид.части, Д. Й. Д. с дял 1/12 ид.част и Д. Й. Д. с дял 7/12 ид.части. Производството е във фазата по извършване на делбата. С обжалваното решение въззивният съд е отменил частично решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлил предявените от Д. Й. Д. срещу И. С. Й. претенции по сметки за извършени в имота подобрения за сумата над 1205лв. до пълния предявен размер от 10109.84лв. Прието е,че претенциите следва да бъдат квалифицирани по чл.55,ал.1,предл. първо ЗЗД,която част от увеличената стойност на имота съделителката И. Й. е получила съобразно квотата си без основание. За неоснователни са приети възраженията на Й.,че всички подобрения са извършени до смъртта на наследодателя Й. Д. със средства съпружеска имуществена общност на наследодателя и преживялата му съпруга И. Й.. Прието е,че действията,които са довели до увеличение стойността на имота са извършени в периода от 1992г. до 2010г. от съделителя Д. Й.. За основателно е прието възражението за погасяване претенциите по давност. Прието е,че вземанията по чл.55,ал.1,предл. първо ЗЗД се погасяват с общата петгодишна давност,която започва да тече от момента на извършване на твърдените действия по увеличаване стойността на делбената вещ. Прието е,че претенциите за действия,извършени в периода от 1992г. до 2002г. са погасени по давност преди предявяване претенцията по сметки /19.05.2010г./. В производството по чл.288 ГПК е констатирано,че дадената от съда правна квалификация на заявените от Д. Й. Д. претенции по сметки противоречи на разясненията,дадени в ТР №85/02.12.1968г., а началният момент,от който започва да тече погасителната давност по част от заявените претенции е определен в противоречие с указанията,дадени в ППВС №7/1973г. В ТР №85/02.12.1968г. на ОСГК на ВС е прието,че в случаите,когато съсобственикът упражнява фактическа власт над съсобствен имот не би могло да се счете по предположение,че той владее само за себе си. Счита се, че той владее както за себе си,така и за останалите съсобственици до доказване на противното. Затова поначало в отношенията между съсобствениците въпросът за добросъвестност или недобросъвестност на владението се поставя само в случаите,когато съсобственикът е манифестирал намерение да владее имота само за себе си. В този случай отношенията между съсобствениците във връзка с подобренията ще се уредят по начина,посочен в чл.72 и чл.74 ЗС с оглед на това дали е добросъвестен или приравнен с него от закона недобросъвестен владелец. Ако обаче съсобственикът е извършил подобренията като съсобственик, т.е. без да е изменил намерението си да владее като такъв, отношенията между него и останалите съсобственици ще се уредят съобразно правилата на водене на чужда работа без пълномощие,ако липсва съгласието на останалите съсобственици; съобразно чл.30,ал.3 ЗС-ако подобрението е извършено със съгласието на останалите съсобственици; и съобразно правилата за неоснователно обогатяване-ако останалите съсобственици са се противопоставили на извършването на подобренията. Отношенията с останалите съсобственици се уреждат за добивите от правилото на чл.93 и 30,ал.3 ЗС,а за необходимите разноски за запазването на имота и подобренията-от правилото на чл.30,ал.3 ЗС и тези за водене на чужда работа без пълномощие. В т.2 на Постановление №7 от 1973г. на Пленума на ВС пък е прието, че сънаследниците,които са спомогнали да се увеличи наследството по време,когато наследодателят е бил жив и не са били възнаградени по никакъв начин за този свой принос,имат право да получат срещу това имот или пари по чл.12,ал.2 ЗН,като претенцията се заявява по реда на чл.286 ГПК/отм./,аналогичен на чл.346 от сега действащия ГПК, като според указанията,дадени в т.4,буква”б” от същото постановление давността за упражняване на правото по чл.12,ал.2 ЗН започва да тече от предявяване на иска за делба. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно. Заявените по реда на чл.346 ГПК претенции по сметки представляват обективно съединени във втората фаза на делбеното производство осъдителни искове,свързани с отношенията между съсобствениците по повод управлението,стопанисването и използването на съсобственото имущество,което е предмет на делбата. Претенциите следва да бъдат разглеждани на основанието, на което са заявени,т.е. да бъдат квалифицирани с оглед изложените в обстоятелствената част на молбата фактически обстоятелства. В случая Д. Й. Д. е предявил срещу И. С. Й. претенции за заплащане стойността на подобрения,извършени в имота в периода от 1992г. до 2006г.,т.е. за подобренията се поддържа,че са извършени от Д. Й. Д. приживе на наследодателя Й. Д. Й.,починал на 11.10.2007г.,което е прието от въззивния съд за установено. Част от предявените по реда на чл.346 ГПК искове касаят извършени ремонтни работи,а друга част-изграждането на самостоятелни постройки-свинарник,изграден през 1993г.,стопанска постройка-навес, тристранно затворен,изграден през 1993г.,допълнителна стая,изградена през 1996г.,за които неправилно е прието,че са заявени на основание чл.55, ал.1,предл. първо ЗЗД-същите са извършени приживе на наследодателя и представляват самостоятелни сгради или преустройства,довели до обособяване на отделни помещения, поради което следва да бъдат разгледани по реда на чл.12,ал.2 ЗН. По отношение на останалите строително-монтажни работи не е отчетено обстоятелството,че са свързани с поддържането на сградата в добро състояние,като не е взето предвид и дали за тяхното извършване е било налице съгласие на останалите съсобственици,респ. дали не са били извършени при наличие на изрично противопоставяне. Неправилно също така е определен началният момент,от който започва да тече погасителната давност за отделните претенции,което е обусловено от неправилната квалификация. Както вече беше отбелязано, за претенции,заявени по реда на чл.12,ал.2 ЗН погасителната давност започва да тече от предявяването на иска за делба. И тъй като заявените по реда на чл.346 ГПК претенции не са правилно квалифицирани,а оттам и неправилно е определен началният момент,от който започва да тече погасителната давност,на основание чл.293,ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания заявените от Д. Й. Д. по реда на чл.346 ГПК претенции да бъдат квалифицирани с оглед съдържащите се в молба, докладвана от първоинстанционния съд в о.с.з.,проведено на 19.05.2010г. твърдения според указанията,дадени в ТР №85/02.12.1968г. и ППВС №7/28.11.1973г.,като при приета квалификация на част от претенциите като предявени по реда на чл.12,ал.2 ЗН при определяне началния момент, от който започва да тече погасителната давност да се съобразят указанията, дадени в т.4,буква”б” ППВС №7/28.11.1973г. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 23.02.2011г. по гр.д.№7/2011г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Бургаския окръжен съд. Председател: Членове: