Ключови фрази
Средна телесна повреда * оценка на доказателства * средна телесна повреда * кредитиране на свидетелски показания * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата


Р Е Ш Е Н И Е

№ 224

София, 19 август 2014 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЛАДА ПАУНОВА

при секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 749/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 от НПК. Същото е образувано по искане на адв. Д. Р., пълномощник на осъдения Г. Д. К., за възобновяване на нохд № 32/13г. по описа на Районен съд – Царево и внохд № 981/13г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
В искането се изтъкват всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Иска се възобновяване на производството, отмяна на постановеното въззивно решение и оправдаване на осъдения К., а алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от стадия на първоинстанционното производство.
В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Счита, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът е дал правилна правна квалификация на извършените от осъдения две престъпления. Съдът е изследвал обективно всички обстоятелства по делото, като правилно е ценил показанията на свидетелите Х., П. и Ч.. Твърди, че на осъдения са наложени справедливи наказания и за двете деяния при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, като правилно е приложена и разпоредбата на чл. 66 НК.
Адвокат Р., защитник на осъдения, поддържа искането и моли за уважаването му. Твърди, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон, както и че съдебните актове са постановени въз основа на предположения. Счита, че делото следва да бъде върнато за ново разглеждане или подзащитният й бъде признат за невиновен. Представя и допълнителна писмена защита.
Осъденият К., редовно призован за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановената първоинстанционна присъда е влязла в сила след въззивна проверка и не е била проверявана по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
С присъда № 15 от 18.09.2013г., постановена по нохд № 32/13г. по описа на РС – Царево, подсъдимият Г. Д. К. е признат за виновен в това, че на 21.06.2012г. в [населено място], в двор на къща намираща се на [улица], чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето, причинил на Ч. Г. Ч. средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на двадесет и първи зъб - горен ляв резец, водеща до трайно затруднение на дъвченето, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години.
С горепосочената присъда подсъдимият Г. Д. К. е признат за виновен и в това, че на 21.06.2012 г. в [населено място], в двор на къща, намираща се на [улица], се заканил с убийство на Ч. Г. Ч. с думите „ще те убия” и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от три години.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е определено едно общо наказание и най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението му с изпитателен срок от три години.
Съдът се е произнесъл по приетия за съвместно разглеждане граждански иск за имуществени и неимуществени вреди от гражданския ищец Ч. Г. Ч., държавните такси и възлагането на разноските.
С въззивно решение № 2 от 07.02.2014г., постановено по внохд № 981/13г., ОС – Бургас е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда.
В искането за възобновяване се сочат всички касационни основания, като в допълнителните съображения основните възражения са за допуснати процесуални нарушения, които са обусловили неправилно приложение на материалния закон. Оплакванията, свързани с нарушения при оценката на доказателствата, се изразяват в непълен анализ и превратно тълкуване на доказателствата, което е довело и до незаконосъобразни правни изводи. Превратната оценка на доказателствата се свързва най-вече с незаконосъобразното кредитиране показанията на свидетелите К. Х., Ч. Ч., Р. П. и К. Ч.. Поддържа се, че въззивният съдебен акт почива на предположения, а не на обективно установени факти.
Посочените оплаквания за неоснователни. Приетите за установени фактически положения от решаващите съдилища не подлежат на контрол от касационната инстанция, когато те са резултат от извършена в съответствие с процесуалните изисквания доказателствена дейност на съда. Задължение на решаващите инстанции е да съберат достатъчна по обем доказателствена съвкупност, свързана с изясняване на въпросите, включени в предмета на доказване, да ги подложат на внимателна преценка, да обосноват изводите си съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Настоящият състав не констатира нарушения от страна на въззивния съд в дейността му по събиране и оценка на доказателствата, поради което твърдения в светлината на горното са неоснователни. В рамките на аналитичната си дейност, въззивната инстанция не е допуснала недооценяване, подценяване или невярна оценка на което и да било доказателство. Напротив доказателственият анализ, направен във въззивния съдебен акт, е правилен и в унисон с изискванията на горепосочените законови текстове. Въззивният съд от една страна е дал своята оценка относно доказателствената дейност на първата инстанция, а от друга е направил самостоятелен анализ на доказателствата и доказателствените източници, като приетите фактически положения не излизат извън фактологията, очертана с обвинителния акт.
По отношение на механизма на причиняване на нараняването, довело до телесните увреждания на пострадалия, както и досежно авторството на деянието, събраните от съдилищата доказателства са само чрез гласни доказателствени средства. Същите са били подложени на прецизен анализ, предвид факта, че по-голямата част от свидетелите, включително и подсъдимият от една страна са в роднински връзки, а от друга във влошени отношения, датиращи преди конфликта. За изясняване на горепосочената проблематика, решаващите инстанции са се позовали и кредитирали показанията на свидетелите Ч. Ч.-пострадал, К. Ч.-негова дъщеря, Р. П.-негова майка и К. Х.-съседка. Всички те са очевидци на инцидента, като правилно е прието, че показанията относно основните , релевантни факти са еднопосочни. В разрез с правилата за оценка на доказателствената съвкупност е подходът, възприет в искането, а имeнно да се цитират изолирано извадки от показанията на свидетелите и на тази база да се твърди, че същите неправилно са оценени. Също така не би могло да се изисква пълна идентичност в показанията, тъй като става въпрос за една динамична ситуация, при която възможностите на различните индивиди да възприемат, запомнят и възпроизведат отделните факти и детайли от събитията, е различна. Наличието на несъответствия в свидетелските показанията на горепосочените свидетели, относно детайли от случилото се, не дават основание да се приеме, че същите са дискредитирани. Свидетелката К. Х. е независим очевидец на инцидента и невярно в искането се отразено, че показанията й са спорни. Въззивният съд много подробно е обсъдил нейните показания, при това не изолирано, а в кореспонденция с останалия доказателствен материал. Дори един от цитатите, даден за пример в искането в подкрепа на доводите на искателя де факто е контрааргумент. Цитира се следното: „Там има дряново дърво, и джанка имаше”, след което се сочи, че спомените на свидетелката са от преди 20години, когато джанката е била отсечена. Внимателният прочит на цитата и по –точно използваното от свидетелката Х. различно глаголно време за двете дървета, е в противовес на твърденията и заключенията на искателя. Защитата е поддържала и пред въззивната инстанция тезата, че св.Х. не е очевидец на инцидента, като аргументи за това се черпят от показанията на свидетелите Г. и Л., но съдът правилно не е възприел тази теза, тъй като сочените свидетели не са очевидци на случилото се и това, че те не са видели свидетелката, не води до категоричен извод, че тя не е била там. Правилно въззивният съд е приел липсата на противоречия в показанията от една страна на свидетелите - М. Г., С. Л., Н. М. и И. Д. и от друга страна - на К. Ч., Ч. Ч., Р. П. и К. Х., тъй като първите четирима не са очевидци на случилото в задната част на двора на процесната къща и имат възприятия различни от тези на очевидците.
Възражения се правят и във връзка с доказаността на причиненото телесно увреждане, изразяващо се в средната телесна повреда. Идентични доводи са били релевирани и в рамките на въззивното производство, като окръжният съд ги е обсъдил и е дал убедителни отговори, с необходимата аргументация за неприемането им, които изцяло се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо преповтарянето им.
С оглед на изложеното не може да се приеме, че решаващите съдилища са допуснали съществено процесуално нарушение, касателно дейността си по оценка на доказателствата и доказателствените средства, което от своя страна да е обусловило неправилно приложение на материалния закон. След като съдилищата са формирали волята си, спазвайки законоустановените за това правила и са оценили доказателствата съобразно действителното им съдържание, и логическата им взаимовръзка, са установили фактология, която е в основата на правилно изведени правни изводи, а именно, че с действията си подсъдимият Г. Д. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл.144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.Твърденията в искането, че актовете на решаващите съдилища почиват на предположения, освен, че са неоснователни са и декларативно посочени , без каквато и да е подкрепящи го аргументация.
При горните съображения, настоящият състав на касационния съд намира, че искането за възобновяване като неоснователно следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. Д. К., за възобновяване на нохд № 32/13г. по описа на Районен съд – Царево и внохд № 981/13г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Решението не подлежи на обжалване.


Председател: Членове: