Р Е Ш Е Н И Е
№ 9
гр. София, 24.01.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева
ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева
Петя Шишкова
при секретар Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора от ВКП Ив. Симов, като разгледа докладваното от съдията П. Шишкова КНОХД № 1183/16. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по реда на чл. 346, т.2 от НПК.
С присъда № 213 от 12.08.2016г., постановена по ВНОХД № 1072/16г., Софийски градски съд, Наказателно отделение, 17-ти въззивен състав е отменил изцяло присъда № 503 от 05.02.2016г., постановена по НОХД № 15457/15г. по описа на Софийски районен съд, НО, 11 състав, и вместо това е признал подсъдимия С. С. Т. за невинен в това, на 13.06.2015г. в [населено място],[жк], ул.“...“, в пункт за вторични суровини на [фирма], при условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с Б. П. М. и две неустановени лица, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, да е отнел чужди движими вещи – 100кг. желязо на стойност 32лв., собственост на дружеството, от владението на В. Т. Т., и го е оправдал по обвинението за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1 б.“а“ и „б“ от НК. С отменената първоинстанционна присъда на Т. е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осемнадесет месеца и на основание чл.68, ал.1 от НК е било приведено в изпълнение друго наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години.
Недоволен от въззивния съдебен акт е останал прокурорът, който го протестира с искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд, поради наличие на касационните основания по чл.348, ал.1 т.1 и 2 от НПК. В протеста и допълнението към него се възразява срещу кредитирането на показанията на св.Б., който като роднина на Т. е мотивиран да подкрепи защитната му версия. Излагат се съображения, че установените доказателства, макар и косвени, е следвало да доведат до единствения възможен извод за участие на подсъдимия в кражбата.
В съдебно заседание представителят на касационната прокуратура поддържа протеста. Счита, че в резултат на превратно и неточно тълкуване на доказателствата, направено в нарушение на процесуалния закон, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, изразяващо се в постановяването на оправдателна присъда.
Служебният защитник пледира за оставяне в сила на въззивната присъда като правилна и законосъобразна. Счита, че първоинстанционният съд е базирал осъдителното си решение само на косвени доказателства и е изложил противоречиви мотиви.
Подсъдимият Т. се присъединява към искането на защитника си.
Върховният касационен съд, II наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери протеста за основателен.
За да достигне до извод, че подсъдимият Т. следва да бъде признат за невиновен и оправдан, въззивният съд е направил непълен, едностранчив и не достатъчно задълбочен анализ на доказателствата. Наред с това е пропуснал да обсъди част от свидетелските показания, както и да вземе всички мерки, за приобщаване по надлежен ред на относими доказателствени средства. По този начин са нарушени изискванията за вземане на решение след пълно, всестранно и обективно изследване на обстоятелствата по делото и полагане на нужните процесуални усилия за разкриване на истината, визирани в чл.13, ал.1, чл.14, ал.1 и чл.107, ал.5 от НПК.
По делото е установено по безспорен начин, че причина за подадените сигнали до охранителите от „СОТ-161“ и полицията е засеченият чрез видеонаблюдение извършител, проникнал зад загражденията на склада за вторични суровини в района на „Г.И.“. Огледът на местопроизшествието е отразил направеният в оградата отвор, през който лицето е влязло и изнасяло вещите, предмет на кражбата. Приобщен и изследван е видеозапис от охранителните камери, заснел действията на мъж с черен потник, какъвто е носил Б. М.. Въпреки че обхватът на видеонаблюдението не позволява видимост извън оградения двор, от показанията на пристигналите първи на мястото свидетели от СОТ, от показанията на М., както и от обема и теглото на изнесените метални предмети, се съди, че той не е бил сам, че е осъществил кражбата в съучастие с друго или други лица. До такъв извод са достигнали и съдилищата по същество. Спорът по делото е дали именно подсъдимият С. Т. е участвал в извършване на инкриминираното деяние наред с Б. М.. Затруднението произтича от обстоятелството, че второто лице е възприето от свидетелите в момента на отдалечаването му, от разстояние и за кратко, поради което не са били в състояние да го идентифицират по чертите на лицето. По причина, че извършителите са избягали прескачайки железопътните линии, а охранителите са решили да ги пресрещнат с автомобила си от другата страна, за няколко минути е прекъснат визуалният контакт с тях.
Въззивният съд е преценил, че няма основание за извод, че задържаният на около километър от местопрестъплението С. Т. заедно с Б. М. е лицето, избягало от склада за вторични суровини. Аргументите за това становище са базирани на непълен и повърхностен анализ на доказателствените материали по делото. Въззивният съд е приел, че единствената специфика, станала основание за задържането на Т. е носената от него шапка. Необсъдена е останала тази част от показанията на св.Н., в която той е съобщил пред съда, че второто лице е било лесно за разпознаване, освен поради шапката и заради светлоотразителната фланелка. За комбинацията от шапка и светлоотразителна фланелка, отличаващи преследваното лице, този свидетел е споменал два пъти в показанията си пред съда. След като Н. е заявил ясно, че е разпознал лицето по дадени белези, съдът, вместо да игнорира част от показанията му, е следвало да положи нужните процесуални усилия, за да установи, доколко тези белези са специфични и позволяват идентификация. В тази връзка е следвало да разпита свидетелите И. и П., които в показанията си в хода на досъдебното производство са описали облеклото на второто лице като „тениска с кантове и синя шапка“. Първоинстанционният съд е пропуснал да им зададе въпроси по този повод, но не е съществувала пречка това да бъде сторено от въззивния съд.
Втората причина, поради която въззивният съд е отхвърлил обвинителната теза са показанията на признатия за виновен със споразумение извършител на кражбата Б. М.. Той е заявил, че е имал съучастник, но това не е бил С. Т., а друго лице, чието име не може да назове, като по този начин е подкрепил обясненията на подсъдимия, според които двамата са се срещнали случайно, точно преди охранителите да ги задържат. Въззивният съд не е проявил дори минимална критичност към показанията на М., а е разполагал с редица причини, да подложи на съмнение достоверността им. На първо място, категорично е установено, че двамата са близки – Т. е разказал, че са израсли от деца заедно, че М. е братовчед на баща му, а М. – че майка му е сестра на бабата на С.. На следващо място, свидетелят М. е демонстрирал непоследователна и вътрешно противоречива позиция по така зададения му въпрос. Факт е промяната в твърденията му – от две лица, чиито имена и адрес знае, съучастникът е станал един непознат. На инкриминираната дата полицаите И. и П. са посетили адрес в[жк], тъкмо поради обстоятелството, че М. и Т. им съобщили, че са имали двама съучастници „Г.“ и „П.“ и им показали дома им. Оказало се, че живущият на адреса не познава такива лица. Няма обяснение и за това, че М. не може да съобщи пред съда никакви данни за съучастника си. Съмнение в подбудите на М. да промени позицията си предизвиква и начинът, по който този свидетел възприема процесуалното развитие на казуса - „Пред другия съд аз взех вината и направих споразумение за 8 месеца.“ При всички изложени данни за не достатъчна благонадеждност на свидетеля М., съдът не е изложил никакви причини, поради които дава вяра на показанията му. А те, не само, че не се подкрепят от други данни, а са и в противоречие с показанията на св.Н.. Той е заявил, че докато преследвал извършителите, получил информация от работещи на околни обекти, че са видели две лица да бягат в посоката, в която са заловени М. и Т.. Според показанията на М., той е бягал сам в тази посока, защото с другото момче се разделили, когато дошли служителите на СОТ. Няма спор, че извършителите са възприели служителите на СОТ още докато са били на обекта, следователно, ако са се разделили тогава, няма как М. да е забелязан да бяга с втори човек по-късно. При преценката на въпроса дали М. е тичал заедно с Т. или случайно го е срещнал и са разговаряли, е следвало да бъдат обсъдени и показанията на охранителите, че изглеждали изморени.
Третият, последен аргумент на съда е лишен от вътрешна логика и убедителност, поради което също не може да бъде споделен. В решението се споменава за показанията на свидетелите Н., Б. и П., според които двете лица са признали пред тях за извършената кражба. /Съдът е пропуснал да отчете показанията на св.И., които са в същия смисъл./ Показанията на тези свидетели не са кредитирани, тъй като П. не може да си спомни кой от двамата задържани е направил точно това изявление, както и поради това, че противоречат на последователната позиция на подсъдимия. Въззивният съд е бил длъжен да поясни по каква причина според него еднозначните показания на четирима свидетели са непротивопоставими на обясненията на подсъдимия, както и защо свидетел, който и в съдебната и в досъдебната фаза е твърдял, че е научил нещо и от двамата задържани, дължи да посочи точно кой от тях му го е казал. Наред с това, позицията на Т. не може да бъде определена като „последователна“, именно защото първоначално е направил извънсъдебни признания, а след това е отрекъл участието си.
Фактическата обстановка по делото следва да бъде изяснена всестранно и пълно след надлежен анализ на доказателства по делото от друг състав на въззивния съд.
Настоящият състав констатира и допуснато нарушение на закона, изразило се в пропуск в диспозитива на присъдата да бъдат посочени всички елементи от състава на престъплението. Въззивният съд е пропуснал да укаже на районния, че не е съобразил разликата между „присъди“ и „осъждания“ по смисъла на чл.29 от НК, очертана в ППВС № 2/70г.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, съдът
Отменя присъда № 213 от 12.08.2016г., постановена по ВНОХД № 1072/16г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 17-ти въззивен състав.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.