Р Е Ш Е Н И Е № 309 София, 28 юни 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 06 юни, двехиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия Пламен Петков наказателно дело № 1724 / 2011 год. Производство е образувано по повод искане на главният прокурор на Република България, за отмяна по реда на възобновяването, на определение № 75 от 16. 03. 2011 год., постановено по ВЧНД № 126 / 11 год. по описа на Апелативен съд - гр. София, с което е било изменено определение № 163 от 24. 01. 2011 год., постановено по ЧНД № 5704 / 2011 год. по описа на Софийски градски съд, като на основание чл. 41, ал. 3 от НК, е зачетено времето, през което осъденият Й. Т. Й. е полагал труд при изпълнение на наложеното му наказание във Федерална Република Германия. В искането се излагат доводи за допуснато касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, като се претендира отмяна на атакувания съдебен акт по реда на възобновяването и връщане на делото, за ново разглеждане от друг състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на искането, като поддържа изложените в него съображения. Осъденият Й. и неговата защита поддържат становище за неоснователност на искането, като молят същото да бъде оставено без уважение. Като съобрази депозираното искане и доводите на страните и след проверка на делото, Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение, достигна до следните изводи: Искането на главният прокурор на Република България е допустимо, а разгледано по същество и основателно. Това е така поради следните съображения: С определение № 163 от 24. 01. 2011 год., постановено по ЧНД № 5704 / 2010 год. по описа на Софийски градски съд, в производство по реда на 457 от НПК, е била приета за изпълнение, присъда № 930 JS 68635/07г. от 25. 04. 2008 год. на Окръжен съд в Олденбург, с която по отношение на българския гражданин Й. Т. Й., за престъпление по параграф 29а и 30 от Закона за упойващи вещества на Федерална Република Германия, е наложено наказание – „лишаване от свобода” за срок от осем години, като деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 242, ал. 2, пр. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. На основание чл. 61, т. 2 във вр. с чл. 59 от ЗИНС е бил определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието и е било приспаднато времето през което осъденият Й. е бил задържан и е търпял наказание лишаване от свобода във Ф., считано от 01. 12. 2007 година. С определение №75 от 16. 03. 2011 год. постановено по ВНЧД № 126 / 2011 год. по описа на Апелативен съд - гр. София, горепосоченото определение на Софийски градски съд е било изменено, като на основание чл. 41, ал. 3 от НК, е било зачетено времето през което осъдения Й. Т. Й. е полагал труд при изпълнение на наложеното му наказание, считано от месец септември 2008 год. до месец декември 2010 год., и е било потвърдено, в останалата си част. Атакуваното по реда на възобновяването определение на Софийски апелативен съд, е постановено при наличие на касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Това е така защото, за да бъде приложена редукцията по чл. 41, ал. 3 от НК, следва да е налице обективно установено, формулираното от законодателя съотношение, при което, два работни дни да се считат за три дни лишаване от свобода. От доказателствената съвкупност установена по делото, може да бъде направен извод, че осъдения Й. действително, от месец септември 2008 год., до месец юли 2009 год., е участвал в обучително мероприятие, а от месец юли 2009 год., е бил устроен на работа в предприятие към затвора, където е изтърпявал наложеното му наказание лишаване от свобода. Налице са и данни, за оценка на изпълнението на възложените му трудови задачи, като обаче липсва точна справка за броя на конкретно отчетените работни дни и съответното им разпределение, по годишни месеци и календарни дни. От ангажираните пред инстанциите доказателства не може в категорична степен да бъде установен точния брой на дните, в които осъденият Й. е полагал труд и които съответно да изпълват понятието работен ден визирано от законодателя в разпоредбата на чл. 41, ал. 3 от НК. За да бъде приложена законосъобразно тази законова редукция, следва в максимално категорична степен да е бил установен броя на работните дни, за да може да бъде правилно установено съотношението на базата на която, два работни дни да се считат за три дни лишаване от свобода. Относими към решаването на този въпрос се явяват и разпоредбите на чл. 177 и чл. 178 от ЗИНЗС, както и чл. 189 от ППЗИНЗС, които също следва да бъдат преценени касателно направеното от осъдения Й. искане за редукция на наложеното му наказание. Дотолкова доколкото, при постановяване на определението си, съдът не се е съобразил в пълна степен с формалните изисквания на нормата на чл. 41, ал. 3 от НК, както и посочените разпоредби от ЗИНЗС е ППЗИНЗС, е допуснал касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, в който смисъл искането следва да бъде уважено. С оглед изложеното в настоящето решение, не следва да бъдат обсъждани останалите доводи изложени в искането, с което касационната инстанция е сезирана. Изложеното обуславя отмяна на горепосоченото определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Поради изложеното и на основание чл. 425, ал. 1 от НПК, ВКС, I-во наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО определение № 75 от 16. 03. 2011 год. постановено по ВНЧД № 126 / 2011 год. по описа на Апелативен съд - гр. София и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: