Р Е Ш Е Н И Е № 253 гр. София, 02 декември 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи ноември двехиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретаря Мира Недева при участието на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1097 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производството по реда на чл.346 т.1 и сл. от НПК е образувано по постъпила саморъчна жалба от подсъдимия Г. М. Х. и по жалба на назначения му служебен защитник адв. В. Р. против въззивно решение № 333/28.07.2016 г., постановено по внохд № 530/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд. В двете жалби са наведени идентични оплаквания относно наличието и на трите касационни основания по чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК. Посочено е, че разследващият полицай, прокурорът и съдебните заседатели в състава на първоинстанционния съд не са избрани чрез електронен жребий, за да бъде спазен принципа на случайния подбор, с което възникват съмнения за тяхната безпристрастност и което от своя страна е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, като същият е лишен от правото му на справедлив процес. Твърди се, че с недопускането от страна на апелативния съд до участие във въззивното производство на преупълномощения от служебния защитник друг адвокат, който с оглед сложността на делото да осъществи съвместно с адв.Р. ефективно защитата на подсъдимия, е ограничено правото на защита на Х.. Посочено е, че атакуваното решение е постановено въз основа на предположения, без да са събрани и обсъдени всички доказателства, необходими за изясняване на действителната фактическа обстановка и на обективната истина по делото - не е назначена нова съдебно психиатрична експертиза относно претендираното наличие на състояние на физиологичен афект у подсъдимия към инкриминирания момент; пренебрегнати са обстоятелствата, че той е употребил алкохол не преди, а след извършване на деянието, както и констатираното охлузване по гръбната повърхност на лявата ръка на пострадалия, с което се установявало упражненото от него насилие спрямо баща му. Безрезервно предходните съдилища са приели за достоверни показанията на съпругата и на двете дъщери на подсъдимия, като приетата въз основа на тях фактическа обстановка е нелогична и води до отсъствието на мотив за извършване на престъплението. Претендираните процесуални нарушения са довели до неправилно приложение на материалния закон, като вместо деянието да бъде квалифицирано по чл.118 от НК Х. е осъден за извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.3 вр. с чл.115 от НК, още повече че наказанието му следвало да бъде определено при условията на чл.55 от НК, при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и отсъствието на отегчаващи такива. Настоява се да бъде отменено въззивното решение и първоинстанционната присъда като делото се върне за ново разглеждане с указания за правилно приложение на процесуалния и на материалния закон или алтернативно да бъде намален размера на наложеното наказание, което да се определи при условията на чл.55 от НК. В съдебно заседание подсъдимият Х. и преупълномощеният от служебния му защитник адв.А. Ч. поддържат депозираните жалби и пледират те да бъдат уважени по наведените в тях доводи. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното: С Присъда № 26/10.12.2015 г., постановена от Окръжен съд - София по нохд № 24/2015 г. подсъдимият Г. М. Х. с ЕГН [ЕГН] е признат за виновен в това, че: - на 04.06.2014 г. в махала „П., в землището на [населено място], [област] умишлено е умъртвил рождения си син Г. Г. Х. с ЕГН [ЕГН] като е използвал огнестрелно оръжие - гладкоцевна ловна пушка, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.3 пр.2 вр. с чл.115 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на петнадесет години лишаване от свобода. - на неустановена дата, място и начин е придобил и до 04.06.2014 г. в къща, находяща се в махала „П., в землището на [населено място], [област] е държал огнестрелно оръжие – гладкоцевна пушка „TEKSNA”, 12 калибър, с фабр. [№] и 5 бр. ловни патрони, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл.339 ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода. На основание чл.23 ал.1 от НК на Х. е наложено едно общо най-тежко наказание от петнадесет години лишаване от свобода, което е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл.59 ал.1 от НК е приспаднат периода на предварителното задържане по отношение на подсъдимия от така наложеното му общо най-тежко наказание лишаване от свобода, считано от 04.06.2014 г. до влизане на присъдата в сила Съдът се е разпоредил веществените доказателства по делото, а на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски общо в размер на 3 930,72 лв. По жалба на защитника на подсъдимия е образувано внохд № 530/2016 г. по описа на Апелативен съд - София. С обжалваното решение, предмет на настоящата касационна проверка, е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. Относно релевираното в жалбите оплакване за липсата на случаен подбор чрез електронно разпределение на разследващия полицай, прокурора и на съдебните заседатели, участвали при първоинстанционното разглеждане на делото, фрагментарно е посочено, че същото е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Действително по делото, освен протокол за избор на съдия-докладчик в първоинстанционното и във въззивното производство, отсъства надлежно отразяване на начина, по който са избрани конкретният разследващ орган, представителят на държавното обвинение и съдебните заседатели, но това не налага отмяната на съдебния акт, тъй като не представлява процесуално нарушение от категорията на съществените. Към момента на сформиране на първоинстанционния състав – 13.01.2015 г., разпоредбата на чл.72 ал.2 от ЗСВ не е съществувала в сегашното й съдържание, т.е. не е било нормативно закрепено изискването за избор на съдебните заседатели чрез електронно разпределение, който принцип действа, считано от 09.08.2016 г. за напред. Същевременно с това според настоящия състав въведените в устройствените закони - ЗСВ и ЗМВР /чл.16 /, правила за случайния подбор са свързани по-скоро с дадената от законодателя гаранция за равномерното натоварване на магистратите, съответно на съдебните заседатели и на разследващите полицаи, отколкото към обвиняемия или подсъдимия, чийто гаранции за реализацията на правото на защита са заложени предимно в процесуалните закони. В този аспект касационният състав счита, че направеното оплакване би представлявало съществено процесуално нарушение само ако по отношение някое на конкретните горепосочени лица е било налице основание за отвод по смисъла на чл.29 от НПК, т.е. ако е съществувало формирано лично отношение към разглеждания казус, каквото в случая не се установява от материалите по делото, поради което и направеното възражение в жалбите се явява неоснователно. От материалите по делото не се установява и твърдението в жалбите за недопускане до участие във въззивното производство на упълномощения от служебния защитник друг адвокат. Видно от съдържанието на протоколите на проведените две съдебни заседания пред апелативния съд, а и от приложената по делото документация, искане за участие в процеса на друг адвокат, наред с назначения служебен защитник, не е правено писмено или устно нито от самия адв.Р., нито от подсъдимия, още по-малко същото да не е било удовлетворено от апелативния съд. При спазване принципите на наказателния процес и в съответствие с правилата на формалната логиката правилно са преценени като достоверни показанията на свидетелите Х. и Р. Х., въпреки констатираните гранични стойности на интелектуалното им развитие, както и част от заявеното от св. С. Х., с оглед умерената й умствена изостаналост. По делото не са налице обективни данни въз основа, на които да се приеме, че показанията на съпругата и дъщерите на подсъдимия, са повлияни до такава степен от настъпилата смърт на техния съответно син и брат, че да не отразяват това, което в действителност се е случило. На тази плоскост изцяло изолирано се явява твърдението на подсъдимия, поддържано и в касационните жалби, че не е бил употребил алкохол към момента на възпроизвеждане на фаталния изстрел, а едва след него. В този смисъл правилно заявеното от подсъдимия е възприето от предходните инстанции като негова защитна позиция, която не се подкрепя от останалите доказателства по делото. Именно изпитото количество алкохол от подсъдимия, следствие на което се е достигнало до отпадане на морално - етичните му задръжки, което е довело до загубата на контрол, стои в основата на изцяло битовия мотив за извършване на убийството. Видно от заключението на назначената СМЕ, при прегледа на Г. Х. не са установени, каквито и да било следи от травматични увреждания по главата, тялото и крайниците му, т.е. не може да се сподели претенцията в жалбите, че констатираното охлузване по гръбната повърхност на лявата ръка на пострадалия е индиция за упражнено от негова страна насилие спрямо родния му баща. При така установените безспорни обстоятелства липсват основания за назначаване на нова съдебно - психиатрична експертиза, аргументирана в жалбите с оглед установяването на състояние на физиологичен афект у подсъдимия. ВКС не констатира заключението на приетата по делото тройна такава експертиза да страда от каквито и да е недостатъци. Заключението е пълно, почива на професионалния опит и теоретичните познания на изготвилите го експерти, поради което законосъобразно е възприето от двете инстанции по фактите и те аргументирано са обосновали своите изводи с него още повече, че в конкретния казус отсъстват и обективни данни за наличието на упражнено насилие от страна на пострадалия спрямо подсъдимия, което да е предизвикало у него състояние на силно раздразнение. В този смисъл не са били налице каквито и да е основания, които да налагат въззивният съд да упражни правото си за назначаване на нова - повторна експертиза и отказът за допускането на такава, не води до извод за осъществени процесуални нарушения при постановяването на съдебни акт. При отсъствието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила предходните съдилища правилно са приложили материалния закон, като са квалифицирали осъщественото от подсъдимия деяние като престъпление по чл.116 ал.1 т.3 пр.2 във вр. с чл.115 от НК. В случая обосновано е отказано приложението на чл.118 от НК при липсата както на медицинските, така и на юридическите параметри на силно раздразненото състояние. При психиатричния и психологичния анализ на подсъдимия не са открити стеснение на съзнанието, емоционален и физически взрив, а дисфорична форма на алкохолно опиване, която се характеризира с бурни, несъразмерни на външния повод реакции, раздразнителност, която лесно преминава в агресия, отслабен емоционален и поведенчески контрол и пълен спомен за периода на опиването. При приетото за установено развитие на създалата се ситуация не е налице обективно и претендираното - физическо посегателство от страна на пострадалия спрямо подсъдимия, въпреки че конфликтите между баща и син, включително и физическите посегателства между двамата да не са били рядкост, но в случая не е налице връзка между действията на пострадалия и последвалото поведение на подсъдимия, поради което липсва основание за намеса на ВКС по отношение на приложимия материален закон. Касационният съд не констатира да е налице и явна несправедливост на наложеното в минималния предвиден в закона размер наказание от петнадесет години лишаване от свобода. Претенцията за неговото намаляване от една страна е обоснована в жалбите предимно с искането за преквалификация на извършеното престъпление по чл.118 от НК, но по изложените по-горе съображения такава корекция не се налага. От друга страна, в случая наличните смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия /след реабилитация/, влошеното му здравословно състояние - следствие системната употреба на алкохол, трудовата му ангажираност и оказаното съдействие при разследването не са нито многобройни, нито някое от тях е с изключителен характер. Същевременно с това с оглед начина на извършване на самото престъпление – чрез произвеждането на изстрел от разстояние от половин до един метър от дулния срез на цевта на незаконно притежаваната ловна пушка, в областта на корема на родния му, ненавършил двадесет и една години син, не може да се приеме, че определеното в случая най-леко и предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко, т.е. правилно е отказано приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй като не са налице основанията за това. По отношение на извършеното от подсъдимия престъпление по чл.339 ал.1 от НК в жалбите не са наведени, каквито и да било оплаквания, поради което същото не следва да бъде предмет на обсъждане в настоящия съдебен акт. С оглед на гореизложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира, че подадените жалби на подсъдимия Х. и на защитника му са неоснователни, поради което и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила решение № 333/28.07.2016 г., постановено по внохд № 530/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: