Р Е Ш Е Н И Е № 342 гр. София, 08 октомври 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветинка Пашкунова ЧЛЕНОВЕ: Севдалин Мавров Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Мадлена Велинова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1339 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на пълномощника на осъдения Н. Я. А. за възобновяване на наказателното производство по НОХД №19744/2012 г. по описа на Софийски районен съд. С решение №740 от 10.07.2014 г., постановено по ВНОХД №747/2014 г. по описа на Софийски градски съд е изменена присъда от 10.12.2013 г., постановена по НОХД №18744/2013 г. по описа на СРС, 116 състав, с която осъденият А. е признат за виновен в това, че на 31.03.2010 г. в [населено място], на [улица], в тролейбус по линия 5, като извършител, в съучастие с А. Я. А.- помагач е отнел от владението на Р. И. И. чужди движими вещи- златно колие с тегло 10 гр, на стойност 350 лева, с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила- престъпление по чл.198, ал.1, във вр. с ал.20, ал.2, във вр. с ал.1 НК, като наложеното му от първостепенния съд наказание три години „лишаване от свобода” е намалено на една година „лишаване от свобода“ и изпълнението му е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. С искането се правят оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуални правила и неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че решаващите съдилища неправилно са ценили събраните доказателствени материали, като незаконосъобразно са приели, че те подкрепят обвинителната теза. Твърди се, че осъдителната присъда не може да почива единствено на показанията на пострадалата свидетелка, тъй като нито един от останалите пътници в превозното средство не е възприел извършването на престъплението и евентуално отправената молба за помощ на И.. Моли се да бъде отчетено и това, че инкриминираната вещ е иззета не от осъдения, а от трето лице. На тези основания се предлага наказателното производство да бъде възобновено, делото върнато за ново разглеждане от друг на първоинстанционния съд. Защитникът на осъдения, в хода на проведеното съдебно заседание пред касационната инстанция, моли да бъде уважено искането, като поддържа отразените в него оплаквания. Като съществено нарушение на процесуални правила се сочи и това, че не е било уважено искането да бъде назначена експертиза, която да установи къде се е намирал мобилния телефон, ползван от осъдения. Поддържа се, че това би опровергало неговото авторство. Твърди се, че неправилно съдът не е разпитал поемните лица, участвали при извършването на разпознаването от страна на пострадалата и незаконосъобразно протокола за това следствено действие е кредитиран. Представителят на държавното обвинение поддържа, че искането е допустимо, но неоснователно. Твърди, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които налагат възобновяването на приключилото наказателно производство и връщане на делото за ново разглеждане. Осъденият моли да бъде уважено искането му, като бъде отчетено това, че в показанията на пострадалата съществуват множество противоречия по отношение на инкриминираната дата и белезите, по които е разпознат А.. Предлага да бъде отчетено и това, че тя е депозирала оплакването за извършеното престъпление много след датата на извършването му. По допустимостта на искането Депозираното искане на осъдения Н. Я. А. за възобновяване на наказателното производство по НОХД №19744/2012 г. по описа на Софийски районен съд и по ВНОХД №747/2014 г. по описа на Софийски градски съд се отнася до съдебни актове, които не са проверявани по касационен ред. Същото е подадено в срока, предвиден в чл.421 НПК и трябва да бъде разгледано. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. Касационният съдебен състав намира, че решаващите съдилища не са допуснали съществени нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК, като посочения в НПК ред за провеждане на наказателното производство и оценка на доказателствените материали е спазен. Касационният съд не може да сподели оплакването, че неправилно доказателствените материали са обсъдени и незаконосъобразно е постановен осъдителен съдебен акт, който впоследствие е потвърден от въззивния съд. От показанията на пострадалата свидетелка И. (депозирани в хода на разпит проведен на 01.06.2009 г.) се установява, че тя е категорично е заявила, че може да разпознае извършителя на престъплението и е посочила множество индивидуализиращи белези на това лице. След този разпит е извършено и разпознаване на осъдения А., като И. без съмнение е разпознала осъдения А. като автор на престъплението. Извършеното действие по разследване е осъществено при спазване на реда, посочен в разпоредбите на чл.169-171 НПК. Не може да бъде споделено оплакването за това, че е допуснато нарушение при извършването на разпознаването, тъй като няма доказателства същото да е било опорочено от разследващите органи, действието е извършено в присъствие на защитник на осъдения А. и в приложения протокол е отразено изрично, че нито защитата, нито разпознатото лице имат възражения във връзка с разпознаването. Липсват и доказателства, които да установяват намеса на разследващи органи или други служители на МВР при разпознаването на осъдения или опорочаването му по какъвто и да е било начин. Не може да бъде възприето оплакването, че липсват други свидетели (извън пострадалата) на извършеното престъпление, респективно обвинителната теза не се подкрепя от показания на намиращите с в превозното средство други пътници. Липсата на събрани допълнителни гласни доказателства, подкрепящи обвинението, не може да бъде основание за уважаване на искането, тъй като в хода на приключилото наказателно производство са събрани достатъчно доказателства, които по несъмнен и категоричен начин установяват факта на извършване на престъплението и авторството на осъдения А.. Ако осъденият или неговия защитник са преценили, че показания на други свидетели- очевидци на инкриминираното деяние опровергават обвинителната теза или установяват обстоятелства, различни от възприетите от съдебните състави те са имали възможност да направят доказателствени искания в тази насока и да изискат установяване на тези свидетели и техния разпит. Такива искания в хода на приключилото наказателно производство не са правени, което е и основание, че отразеното в искането не може да бъде основание за неговото уважаване. Не може да бъде възприета тезата на защитата, че неправилно решаващите съдилища са оставили без уважение молбата за събиране на оправдателни доказателства и конкретно не са назначили експертиза, която да установи къде се е намирал мобилния телефон на А. към инкриминираната дата. При внимателно запознаване с протоколите от проведените съдебни заседания пред първостепенния и въззивния съд и с писмената въззивна жалба на защитника на осъдения се установява, че такова доказателствено искане не е правено. В нито един момент от развитието на наказателното производство не е предлагано допускането на посочената експертиза. Ето защо действията на решаващите съдилища не могат да бъдат преценени като нарушаващи правото на защита на осъдения, тъй като те не са засегнали процесуалните му права. Дори да бе направено такова искане и същото да бе оставено без уважение, то отново нямаше да е налице основание уважаване на искането, тъй като предмет на тази експертиза би било евентуалното установяване на местоположението на мобилния апарат, а не на осъдения (който е вероятен негов ползвател). Предвид изложеното, касационният съд прецени, че в хода на развилото се производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и не се налага възобновяването му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Независимо, че в искането е отразено, че се предлага възобновяването на наказателното производство по НОХД №19744/2012 г. по описа на Софийски районен съд, доколкото присъдата, с която е приключило това производство е проверена от въззивната инстанция, касационният съд следва да се произнесе по искане за възобновяване на окончателния въззивен съдебен акт. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на осъдения Н. Я. А. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №747/2014 г. по описа на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.