Р Е Ш Е Н И Е N 370/11 г. София ,18.09.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври , две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева Даниела Стоянова При участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 1226 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 424 от 3.05.2011 г. по гр.д. № 1226 по описа за 2010 г. на ВКС, Първо отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 584 от 11.05.2010 г. по гр.д. № 295 от 2009 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение и е отхвърлен ревандикационният иск предявен от касаторите срещу К. А. К., С. Й. Т. и Р. Й. К. за реална част от имот пл. № 4214 по ПНИ на СО”Т.” с площ от 363 кв.м. Касацията на въззивното решение е допусната при условията на трите хипотези на чл.280, ал.1 ГПК като са поставени въпросите: “допустимо ли е в производството по ревандикационен иск, основан на земеделска реституция , ответникът да оспорва материално правната легитимация на ищеца , като въвежда възражението , че праводателят му не е бил собственик на имота, поради което не са били налице условията за издаване на реституционно решение ; легитимира ли се като собственик лицето ,чието име е отразено в емлячния регистър и това отразяване обуславя ли наличие на право на възстановяване собствеността върху имота; следва ли ответникът в производство по иск по чл.108 ЗС да докаже правото си на ползване, придобито по реда на § 4а ЗСПЗЗ; разполагат ли трети лица , правоприемници на лицата, на които е учредено право на ползване с право на собственост, противопоставимо на това на ищците. Ответниците К. А. К. и С. Й. Т. са представили отговор , в който отново разглеждат възраженията си по иска. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното : Касационните жалби допустима защото е подадена от надлежна страна , срещу съдебен акт , който е неблагоприятен за нея в законният едномесечен срок и разгледана по същество е основателна. Решението е валидно, допустимо , но неправилно. Варненския окръжен съд е отхвърлил иска за ревандикация, приемайки , че ответниците владеят имота на правно основание, като К. А. К. го е придобил на деривативно основание през време на брака си с Р. Й. К. обективирано в н.а. № .., т...., н.д. №.... от ..... г. от С. Й. Т., която на свой ред е получила имота с дарение с н.а. №...., т...., н.д. №.... от .... г. от своя баща- ползувател Й. И. М.. Й. М. е ползвал имота по реда на ПМС № 76 за което се легитимира с удостоверение №... от.... г. Неговото право на ползване е учредено по силата на 76 ПМС и решение № 14/9 от 21.11.1979 г. Върху имота е била реализирана двуетажна жилищна сграда през периода 1978-1979 г. , която е съществувала и през 1991 г. и родителите на Т. са живели в имота целогодишно. С. Й. Т. от своя страна е подарила този имот на своя син Ю. Т. Т. , който осъществява фактическа власт върху имота в периода на разглеждането на делото. Изслушано е заключението на техническа експертиза, установяваща, че правото на ползване е било отстъпено върху имота , който понастоящем е заснет с номера ... и .... по ПНИ за м. “Т.”. Съдът внимателно е анализирал доказателствата, представени от ищците и е намерил, че, подържаното от тях правно основание се обективира с решение № 590 от 15.02.1999 г. , с който имота е върнат в реални граници като е посочено ,че се касае до имот № .... по кадастралния план , изработен през .... г. По делото липсват категорични доказателства , че това именно е бил имота на тяхната наследодателката им Е. Н. М. защото в” емлячния регистър” е бил деклариран като нива, а в последствие е поискано възстановяването му като лозе. При тези данни е отхвърлил иска . Правилно при постановяването на касираното решение въззивният съд се е спрял на трите елемента от фактическият състав на иска по чл.108 ЗС , а именно : активната материално правна легитимация на ищците , тъй като иска по този текст като основна форма на петиторна защита е иск на собственика срещу владеещия несобственик , поради което върху ищеца е възложена доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване да установи правото си на собственост. Само и единствено собственика може да отстрани от имота си лице, което осъществява фактическа власт върху него и не притежава права , които да му противопостави. В конкретния случай ищеца се позовава на вторично основание за придобиването на правото на собственост като твърди, че неговият наследодател е притежавал имота и го е внесъл в ТКЗС и че в негова полза е проведено специалното административно производство за реституция на собствеността. Следователно наличието на специален закон ЗСПЗЗ не облекчава доказателствената задача на ищеца , а напротив налага пълното и главно доказване на правото на собственост, разбира се без да се прилага “пробацио диаболика”. Съгласно чл.18ж , ал.1 от Правилника по ЗСПЗЗ влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите по чл.10 , ал.7 ЗСПЗЗ и следователно подлежи на оспорване . Естествено , в полза на ответника са предоставени всички възражения в гражданския процес, включително и правоизключващите възражения за липса на собственост на ищеца. Отбелязването в “емлячния регистър”, т.е. в данъчните книги е индиция за наличието на правото на собственост върху недвижим имот . В този регистър имота се описва по площ и местност но не се индивидуализира със съответните му граници . Постановеното решение е правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Съдът не присъжда разноски, които макар и да са поискани не са документирани. По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила решение № 584 от 11.05.2010 г. по гр.д. № 295 от 2009 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение . РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: