Р Е Ш Е Н И Е № 322 гр.София, 21.10.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4097/ 2013 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 921/ 15.07.2013 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 4097/ 2013 г., по жалба на И. С. Г. и на П. на Р. Б. (П.) е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 30 от 22.02.2013 г. по гр.д.№ 28/ 2013 г. в частта му, в която П. на Р. Б. е осъдена да заплати на И. С. Г. и на К. П. П. (като правоприемници на починалия в хода на производството ищец П. К. П.) на основание чл.2 т.2 ЗОДОВ сумата 40 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, като за разликата до пълния предявен размер от 270 000 лв искът е отхвърлен. Обжалването е допуснато по свързаният с допустимостта на това решение процесулноправен въпрос за правомощието на въззивния съд да отмени решението по отношение на необжалвалите обикновени другари на въззивника. ВКС намира, че въззивният съд се произнася служебно само по отношение на необходимите, а не и на обикновените другари на жалбоподателя. При условията на чл.265 ал.1 ГПК, обикновените другари могат да се присъединят към жалбата, подадена от друг техен другар, в който случай решението може да бъде отменено и по отношение на тях. Когато обикновените другари на жалбоподателя нито са подали въззивна жалба срещу негативно за тях първоинстанционно съдебно решение, нито са се присъединили към жалба на техен другар при условията на чл.265 ал.1 ГПК, първоинстанционното решение не може да бъде отменено за произнасяне в техен интерес. Този извод следва от разпоредбата на чл.271 ал.3 ГПК, според която съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите необходими другари на жалбоподателя. По аргумент за противното, по отношение на необжалвалите обикновени другари на жалбоподателя, решението не може да бъде отменено. Ако такава отмяна бъде постановена, въззивният съдебен акт би се явил постановен при липса на надлежно сезиране в тази част, което има за последица недопустимостта му. В конкретния случай делото е образувано по искова молба, предявена от П. К. П. против П. с искане за обезщетяване на причинените му от незаконно наказателно преследване вреди. Ищецът е починал след даване ход на устните състезания, но преди постановяване на съдебното решение по делото. Оставил е за наследници при равни права И. С. Г. и К. П. П.. Първоинстанционният съд е взел съответните мерки за конституиране на правоприемниците на ищеца като страни по делото и им е връчил препис от решението. В срока за обжалване въззивна жалба срещу първоинстанционния акт е подала само И. Г.. К. П. не е обжалвала решението в отхвърлящата исковете част, нито се е присъединила към жалбата на И. Г.. Независимо от това, въззивният съд е отменил решението и по отношение на К. П., като е увеличил размера на присъдената й сума. Наследниците на кредитор по парично вземане обаче, са обикновени, а не необходими другари, поради което произнасянето на въззивния съд в полза на К. П., е недопустимо. В тази част решението му следва да бъде обезсилено, а производството – прекратено, тъй като е постановено при липса на надлежно сезиране. В останалата част, в която съдът се е произнесъл по жалбата на И. Г., решението му е допустимо, но е постановено в нарушение на материалния закон относно приложението на чл.52 ЗЗД. Доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция – аргумент от чл.293 ал.3 ГПК. От фактическа страна по делото е установено, че в качеството си на секретар на училищното настоятелство на Н. у. „В. А.”, [населено място], П. П. е бил обвинен в извършване на длъжностно присвояване и укриване на чужди документи. По сигнал срещу него прокуратурата е наредила извършване на предварителна проверка още към месец март 2003 г., а от април 2005 г. му било повдигнато обвинение. За времето до март 2009 г. прокуратурата няколкократно връщала делото на органите на дознанието за доразследване. Делото било внесено в съда с изготвен обвинителен акт срещу П., но съдът го върнал на прокуратурата за отстраняване на допуснати в хода на разследването нарушения. Едва през 2009 г. било образувано съдебно наказателно производство, като през октомври 2011 г. това производство приключило окончателно с влязла в сила оправдателна присъда. За времето, докато траели предварителната проверка и наказателно преследване срещу него, характерът на П. П. значително се променил. Той станал избухлив и раздразнителен, видимо било изпитваното от него значително безпокойство. Тези признаци се задълбочавали с продължаването на наказателното производство, като се засилвали предвид постоянно несбъдващото се очакване на П. П. да бъде осигурена възможност да изчисти името си. Разрушени били възможностите за социалното му ангажиране, намалели възможностите за реализацията му на трудовия пазар и за пълноценно общуване с близки и приятели. Докато траело производството, при П. П. били констатирани няколко заболявания – бета таласемия минор, катаракта и онкологично заболяване, но по отношение на първите две заболявания медицинските експертизи изключват със сигурност възможността да са в причинно-следствена зависимост от наказателното преследване. По отношение на онкологичното заболяване такава връзка не може да бъде нито изключена, нито установена с категоричност. Неоснователно е оплакването на П. на Р. Б., че продължителността на наказателното производство, за която тя е отговорна, е само тази, в която е приключило предварителното производство. Вярно е, че прокурорът не може да влияе на срока, в който продължава съдебното разглеждане на делото. Но именно прокурорът е този, който е повдигнал обвинението, включително пред съда, така че неговите действия слагат началото на причинния процес, който закономерно приключва след съдебно разглеждане на спора. Поради това, ако обвинението се окаже неоснователно, именно прокуратурата дължи обезщетение за вредите, търпени през целия срок на разследване, включително при осъществяване на наказателното преследване в съдебна фаза. При установените факти несъмнено П. П. е търпял неимуществени вреди, изразяващи се в характерови промени, социалното му изключване и свързаните с него негативни емоционални изживявания. Касае се за вреди, които са пряка последица от незаконното наказателно преследване, на което е бил подложен, поради което държавата следва да ги обезщети, чрез процесуалния си субституент. Досежно размерът на обезщетението релевантни обстоятелства са продължителността на наказателното преследване (включително предварителната проверка, щом е последвана от повдигане на обвинение) - 8 години и половина, тежестта на повдигнатото обвинение – до 15 години лишаване от свобода, както и степента и интензивността на негативните душевни изживявания за П.. Това са обстоятелства, които обуславят завишаване на размерът на дължимото обезщетение. Не са такива обстоятелства заболяванията, които П. е имал в процесния период, тъй като не се установява те да са в причинна връзка с незаконното обвинение. От друга страна обстоятелства, които обуславят занижаване на размерът на обезщетението, са малката интензивност на взетата срещу П. мярка за неотклонение и сравнително ниската степен на упражнените спрямо него мерки на процесуална принуда. Съвкупното обсъждане на тези обстоятелства с оглед средното ниво на икономическо благосъстояние на физическите лица в държавата, мотивира съда да определи дължимото обезщетение за търпените неимуществени вреди в размер 20 000 лв. Тъй като П. П. е починал в хода на процеса, право на това обезщетение имат наследниците му, които са с равни права – по 10 000 лв за всеки от тях. К. П. обаче не е обжалвала решението на първоинстанционния съд, присъждащо в нейна полза само 5 000 лв, поради което не може да получи повече, отколкото този съд е определил. И. Г. е обжалвала решението с искане за присъждане на обезщетението за неимуществени вреди в пълния претендиран размер, поради което следва да получи обезщетение в доказания размер от 10 000 лв. Предвид изходът от спора, разноските по делото следва да останат в тежест на страните така, както са направени. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение на Варненски апелативен съд № 30 от 22.02.2013 г. по гр.д.№ 28/ 2013 г. в частта му, в която П. на Р. Б. е осъдена да заплати на К. П. П., като правоприемник на починалия в хода на производството П. К. П., сума над 5 000 лв. и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Варненски апелативен съд № 30 от 22.02.2013 г. по гр.д.№ 28/ 2013 г. в следните части: с която П. на Р. Б. е осъдена да заплати на И. С. Г., Е. [ЕГН], [населено място], [улица] ет.* ап.*, сумата 10 000 лв (десет хиляди лева) – част от дължимо на П. К. П. обезщетение за неимуществени вреди; с която П. на Р. Б. е осъдена да заплати на К. П. П., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], ет.*, ап.**, сумата 5 000 лв (пет хиляди лева) – част от дължимо на П. К. П. обезщетение за неимуществени вреди; и с която е отхвърлен иска на И. С. Г., като правоприемник на починалия в хода на производството ищец П. К. П., против П. на Р. Б. иск по чл.2 т.2 ЗОДОВ за разликата над 20 000 лв. ОТМЕНЯ въззивно решение на Варненски апелативен съд № 30 от 22.02.2013 г. по гр.д.№ 28/ 2013 г. в частта му, в която П. на Р. Б. е осъдена да заплати на И. С. Г. сума над 10 000 лв до 20 000 лв, както и в частта за разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на И. С. Г., като правоприемник на починалия в хода на производството ищец П. К. П., против П. на Р. Б., по чл.2 т.2 ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди от наказателно преследване, за разликата над 10 000 лв до 20 000 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: