Ключови фрази
Укриване и неплащане на данъчни задължения * доказателствен анализ * съществени процесуални нарушения


Р Е Ш Е Н И Е

№ 199

гр. София, 04 юли 2013 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на трети април две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев
ЧЛЕНОВЕ: Пламен Томов
Капка Костова

при секретар Аврора Караджова и
в присъствие на прокурора Тома Комов,
изслуша докладваното от съдия Капка Костова
касационно дело № 553/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Великотърновската апелативна прокуратура срещу постановената от Великотърновския апелативен съд нова присъда № 19 от 28 януари 2013 година, по внохд № 317/2012 година, след отмяна на присъда № 98 от 29 октомври 2012 година на Габровския окръжен съд, постановена по нохд № 117/2012 година по описа на този съд.
В протеста са заявени допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила при анализа и оценката на доказателствата по делото, довели до неправилно приложение на закона и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, което ангажира отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Претендира се отмяна на новата въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа подадения протест при релевираните в него основания за отмяна и изложени в тяхна подкрепа доводи. Подсъдимият В. Х. Ц. не участва лично в това заседание, редовно призован. Представлява се от адвокат Б. Б. от САК, който изразява становище за неоснователност на протеста и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. В предоставения от ВКС седмодневен срок, не е представена писмена защита.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:
Първоинстанционният съд е признал подсъдимия В. Х. Ц. за виновен в това, че през периода от 29. 08. 2006 година до 12. 07. 2009 година, в [населено място], като управител на [фирма] – [населено място], при условията на продължавано престъпление, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, а именно данък добавена стойност в размер на 62727.78 лева, като потвърдил неистина и затаил истина в подадените пред ТД на НАП – Г. справки-декларации по ЗДДС (подробно изброени) и не е издал фактури по направени плащания за извършена строителна дейност на В. С. Т. и И. Е. Р., общо за сумата 313638.92 лева (без ДДС), поради което и на основание чл. 255, ал. 3 във вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, го е осъдил на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил при условията на чл. 66 от НК за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила. Присъдил е направените по делото разноски, като ги е възложил в тежест на подсъдимия Ц..
В производство, инициирано по протест на прокурор при Габровската окръжна прокуратура относно справедливостта на наказанието и по жалба на подсъдимия Ц., е постановена атакуваната сега по реда на касационното обжалване нова присъда, с която подсъдимият е признат за невинен и оправдан изцяло по горното обвинение.
Касационният протест съдържа недоволството на представителя на обвинителната власт от формираните от въззивния съд изводи по фактите, чиято неадекватност на събраните по делото доказателства е довела и до неправилно приложение на закона и отхвърляне на обвинителната теза. Твърди се, че съдът е основал изводите си преимуществено на дадените пред него обяснения на подсъдимия Ц., като при това е игнорирал показанията на свидетелите Т. и Р., съдържанието на писмените доказателства по делото (договори и анекси към тях, разписки, данъчни фактури и пр.) и експертните заключения – графологично и счетоводно-икономическо.
Касационната инстанция намира подадения срещу новата въззивна присъда протест за основателен.
Внимателният прочит на мотивите на въззивната присъда дава основание за следните най-общи констатации и изводи:
Като цяло въззивният съд е приел за установени фактите, както те са приети от първоинстанционния съд (с. 5-6 от мотивите).
В преобладаващата си част тези факти са изведени от съдържанието на писмените доказателства по делото и от констатациите на експертизите, чието съдържание е възпроизведено в мотивите (с. 8-11).
Единственото ново и различно обстоятелство, прието от въззивния съд, касае наличие на уговорка за кредитиране на подсъдимия от свидетелите Т. и Р. (с. 7, абз. 1 от мотивите), което е основанието за извършваните от тях плащания, а не договорите за продажба и строителство на недвижим имот, сключени между тях. Съдът не е посочил доказателствените източници, на които основава този свой извод.
Мотивите съдържат несъответствия (с. 7-8) относно извършилия плащанията свидетел (Т. или Р.) и относно недеклариран корпоративен данък, без да е налице обвинение за това (с. 10-11), които нямат своето смислово и логично обяснение.
Съдът пространно е обосновавал необходимостта от изслушване на обясненията на подсъдимия в рамките на проведено нарочно за това съдебно следствие (с. 12 от мотивите) с наличието на „...фрапиращи противоречия в показанията на свид. Св. Т. и св. В. Т. относно знанието или незнанието ... че В. Т. купува жилищна сграда...”. Такива противоречия не само че не се констатират, но и от гледна точка на обвинението по делото и предмета на доказване, който то очертава, междуличностните отношения в семейство Т. са правно ирелевантни.
За да постанови оправдаване на подсъдимия Ц. по повдигнатото му обвинение, въззивният съд изцяло е възприел тезата на защитата за правната същност на неговите финансови взаимоотношения със свидетелите Т. и Р.. Такъв подход по принцип не е невъзможен, стига да е доказателствено обезпечен. Конкретният случай обаче не е такъв.
Показанията на свидетелите Т. и Р. са последователни и безпротиворечиви (вътрешно и помежду си) в хода на целия процес. Те установяват естеството на договорните отношения между всеки от тях и подсъдимия Ц. по един категоричен и несъмнен начин. В подкрепа на съобщените от тях факти и обстоятелства е и съдържанието на многобройните писмени доказателства по делото – копия от предварителни договори за продажба и строителство на недвижим имот и анексите към тях (л. 14 и сл., т. 1 и л. 237, т. 2 от ДП), разписки (л. 7 и сл., т. 1 от ДП), данъчни фактури (л. 249, 250, т. 2 от ДП), справки-декларации, както и заключението на ССчЕ (експерт Т.). В нито един момент и по никакъв повод в хода на разглеждане на делото и в двете му фази, двамата свидетели не са съобщавали за свое финансово участие в осъществявания от подсъдимия строителен проект чрез кредитиране на същия, напротив – последователно са обяснявали, че предоставените на подсъдимия суми са били в изпълнение на подписаните предварителни договори за продажба и строителство и като авансово плащане на предмета на тези договори – прехвърляне на собствеността на бъдеща вещ след изграждане на еднофамилните къщи от подсъдимия Ц.. Тези плащания са следвали стриктно уговорените размери и срокове в р. ІІ на договорите – „Цени и начин на плащане”, като това винаги е било обвързано с достигане на съответните етапи на строителството, както и с допълнителните уточнения и промени, извършени с подписаните от страните анекси към договорите. Предназначението на извършените от двамата свидетели плащания, както бе посочено, се обективира и от техните последващи действия (отправените нотариални покани, заведени искови производства и пр.), целящи единствено предотвратяване на вече допуснатата от подсъдимия забава при изпълнението на договорите, финализиране на строителството и придобиване на собствеността върху еднофамилните къщи. Тези действия касаят единствено изпълнението на договора за строителство в предвидените срокове и при договорените условия и по никакъв начин не могат да се определят като действия на инвеститори по отношение на финансиран от тях строителен обект.
Както бе посочено по-горе, единственото основание на формираните от въззивния съд фактически изводи за наличие на прикрито кредитиране от страна на свидетелите Т. и Р., са обясненията на подсъдимия Ц., депозирани едва в етапа на въззивната проверка на първоинстанционната присъда. Съдът е потърсил потвърждение на тезата в противоречиво, според него, съдържание на гласните доказателствени източници относно обстоятелството знаела ли е свид. Т. за сключената от свид. Т. сделка с подсъдимия Ц., с предмет построяване на еднофамилна къща и продажбата й след нейната готовност. Многократно съдът е акцентирал върху съзряна от него алогичност на твърденията на свидетелите Св. и В. Т., че детайлите за деловите, в частност финансови, взаимоотношения между съпруга и подсъдимия Ц., не са били известни на Т. (с. 13, с. 15, с. 16 от мотивите). Въз основа на тези свои констатации, съдът е направил извод за неправдободобност на показанията на свид. Т. и е отказал кредитирането им за достоверност.
Както бе подробно обсъдено по-горе, така заявените в мотивите противоречия не се констатират от настоящата инстанция, още по-малко те да са „фрапиращи”. Свидетелката Т. последователно и безпротиворечиво е обяснявала липсата си на информираност за подробностите относно взаимоотношенията на съпруга й Т. с подсъдимия. Доколко това е вярно и логично ли е то, е извън предмета на доказване в настоящия процес. Във всички случаи обаче, това обстоятелство, дори и да би било установено, не може да обоснове направените от въззивния съд изводи за естеството на финансовите взаимоотношения като такива по договор за кредит, а не по изработка и покупко-продажба, каквито са в действителност.
Още по-малко могат да бъдат споделени съображенията на въззивния съд за задължения на свид. Т., като обслужваща счетоводно фирмата на подсъдимия, да оформи инкриминираните плащания като доставка по смисъла на ЗДДС и да изготви съответните на това данъчни фактури. Единственият, в чиито правомощия и задължения е изготвянето на първичните счетоводни документи, това е подсъдимият като представляващ и управляващ Дружеството.
Обстоятелството, че първите вноски, извършени от двамата свидетели Т. и Р., са надлежно осчетоводени като доставки, за тях са издадени данъчни фактури и пр., потвърждава основанието им именно като авансови плащания по договорите за строителство. Известно е, че получен кредит не се счита за такава доставка и изобщо за доход, който да подлежи на данъчно облагане, доколкото подлежи на връщане.
Що се касае до съображенията относно т. нар. „освободени доставки” по смисъла на чл. 45 от ЗДДС, настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи, че конкретният случай не попада в нито една от хипотезите на посочената норма. Неправилни са изводите на въззивния съд за придобито от свидетелите по силата на сключените договори право на строеж - единствен носител на това право е собственикът на земята и в случая това е подсъдимият Ц., предварителният договор няма вещно-правен ефект и посочените в настоящите предварителни договори идеални части от терена биха могли да бъдат придобити от купувачите едва след сключване на окончателните договори, прехвърлящи собствеността на построеното и съответните части от земята под него.
Буди недоумение изложеното в мотивите на присъдата (с. 10-11) относно недеклариран и неплатен данък по ЗКПО. Такова обвинение не фигурира във внесения обвинителен акт, въз основа на който е образувано настоящето съдебно производство. Вярно е, че в първоначалния обвинителен акт, по който е образувано нохд № 212/2011 година, е налице такова обвинение, но съдебното производство по това дело е прекратено от съда и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила (определение на ГОС от 25. 06. 2012 година). След повторното внасяне на делото в съда с нов обвинителен акт и образуване на нохд № 117/2012 година, обвинението за извършени от подсъдимия Ц. данъчни нарушения по ЗКПО, очевидно е отпаднало.
При така изложените съображения, доводите в касационния протест за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила при анализа и оценката на доказателствата по делото, обуславящи отмяна на атакувания съдебен акт, следва да бъдат преценени като основателни. Липсата на изискваната от процесуалния закон обективна, пълна и задълбочена доказателствена дейност на съда, е възпрепятствала формирането на несъмнени и категорични изводи по фактите и като резултат от това – правилни изводи по правото. Приетото от съда обстоятелство за естеството на деловите и финансови взаимоотношения между подсъдимия Ц. от една страна и свидетелите Т. и Р. – от друга, е изцяло в сферата на предположенията, поради което злепоставя изводите по фактите като цяло и не позволява направените правни изводи.
Допуснатото нарушение на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата по делото е съществено, защото е рефлектирало върху правилността на формираните фактически изводи и е довело до ограничаване на процесуалните права на страна в процеса. То във всички случаи предполага отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
При новото разглеждане на делото следва да бъдат съобразени всички изложени по-горе обстоятелства за необходимостта от процесуално издържана проверка на доказателствената съвкупност съобразно разпоредбите на чл. 107 НПК и с цел установяване на обективната истина по делото. След надлежната им проверка, доказателствата следва да бъдат оценени по правилата на чл. 14 НПК, по тяхното действително съдържание и при спазване правилата на закона и формалната логика. По този начин ще бъдат формирани фактически изводи, основани на събрани и оценени по надлежния ред доказателства.
Само на тази основа биха могли да се направят правилни правни изводи за приложимия материален закон, съответни на установените по делото факти, при съобразяване продължаваната форма на престъпна дейност и момента на довършване на престъплението, както и настъпилите последователни промени в текста на закона.
Поради изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 във вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение




Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ постановената от Великотърновския апелативен съд нова присъда № 19 от 28 януари 2013 година, по внохд № 317/2012 година.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.