1
Р Е Ш Е Н И Е
594
гр. София, 28 януари година
В ИМЕТО Н НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов
Кети Маркова
при секретар Иванка Илиева и с участието на прокурор от ВКП - Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Вероника Имова наказателно дело № 588/2010 г.
Делото с образувано по касационна жалба от адвокат Р. В. от САК - упълномощен защитник на подсъдимия Б. Н. Б., срещу въззивно решение № СП-43 от 23.07.2010 г. по внохд № СП 034/2010 г. на В.-апелативния съд, с което е потвърдена присъда от 29.03.20 Юг. по нохд № СП-138/2009 г. по описа на Софийския военен съд.
С . присъдата подсъдимите подполковник Б. Н. Б. и полковник Ноли А. са признати за виновни в това, че за периода от 06.02.1996г. до 24.09.1996г., при продължавано престъпление в гр. София], всеки от тях, в качеството му на длъжностно лице -подсъдимият Б. като старши помощник по разпределението в направление „Р. на продоволствие вещево, хранително имущество и техника" в отдел „Продоволствен" при Г. щаб на БА - под.44670-30 - София. и подсъдимият А. като началник на направление „Р. на продоволствие вещево, хранително имущество и техника" в същия отдел при ГЩ на БА, двамата , в съучастие като съизвършители, са присвоили чужди вещи - войсково имущество , представляващо хранителни продукти и вещи, собственост на под.26910,[село Радко Димитриево, обл.Шумен], обл.Ш., поверено им в това им качество да го управляват, на обща стойност 2 199,71 лв. (деноминирани лева), като присвоеното е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, което имущество до приключване на съдебното следствие е възстановено на собственика, поради което и на основание чл. 205, ал. 1, т. 4, вр. чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 1 т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2 НК, вр. чл. 26 ал. 1 и чл. 54 НК подсъдимият Б. е осъден на десет години лишаване от свобода, а на основание чл. 205, ал. 1 т. 4, вр. чл, 203, ал. 1 , вр. чл. 202, ал. 1 т. 1, вр. с чл.ЗП, ал.1 НК, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2 НК, вр. чл. 26 ал. 1 НК и вр. с чл. 55, ал.1,т.1 НК, подсъдимият А. е осъден на три години лишаване от свобода като наказанието му е отложено за изпълнение по чл.66, ал.1 НК за срок от пет години , считано от влизане в сила присъдата.
Подсъдимият Б. Б. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението във връзка с чл. 202, ал.1, т.1, във вр. чл. 311, ал.1 НК.
На основание чл. 205, ал. 2, вр. чл. 37, ал.1, т.т. 6 и 7 НК всеки от подсъдимите е лишен от право да заема държавна и обществена длъжност и да упражнява професия свързана с управление на чуждо имущество и материално отчетническа дейност, като за подсъдимият Б. Н. Б. то е постановено за срок от тринадесет години, а за подсъдимият А. - за срок от шест години, считано от влизане в сила присъдата. Присъдени са деловодните разноски.
Касационната жалба на защитата на подс.Б. съдържа всички основания, предвидени в чл.348, ал.1т.1-3 НПК.
За съществени процесуални нарушения се изтъкват : фактическата обстановка е установена при нарушаване правилата за проверка и оценка на доказателствените източници; неправилно е прието, че подсъдимият е длъжностно лице, на което са поверени за управление инкриминираните хранителни продукти ; Б. не е имал длъжностна характеристика; няма доказателства кога и как е взето решение да присвояване от подсъдимите; няма доказателства за механизма на присвояване и за разпределението на ролите в съизвършителска дейност на подсъдимите А. и Б.; няма данни дали продуктите действително са постъпили във военните поделения №36630 и №38040 в гр. СОфия, както и дали е налице паричен превод на стойността на хранителните продукти извършен от тези поделения; във военните поделения, за които продуктите са били предназначени, не е правена насрещна документална проверка, поради което не може да се приеме, че липсва доставка; липсват доказателства, че подсъдимият Б.' е контактувал със свид. В.П. за организиране на пренасочването на хранителните продукти за поделенията в София; неоснователно е отказано от съда да изпълни процедурата по приобщаването на показанията на свид.Д., дадени в с.з. на 17.12.2009г.; неправилно съдът е кредитирал двойната съдебно-счетоводна експертиза, която неправилно се е позовала на Закона за счетоводството и на Търговския закон като действащи в БА нормативни актове, вместо на НОМС, съгласно която е извършвано движението и отчитането на материалните средства в българската армия ; неправилно съдилищата са приели , че месните консерви са от 140 гр. разфасовки, с които не се снабдява БА, а с 240 гр. разфасовки, довело в заключението до над двукратно увеличение цената на продуктите; при ревизията и издаване на акта за начет не са установени липси и щета на МО; неправилно не са кредитирани показанията на свидетелката Е. П., която е установила, че е наела склада за няколко месеца през 1994 г. и не е давала под наем този склад на поде.Б., не го е виждала да идва там и, че Б. не е ползвал склада; игнорирани са показанията на свид. А. М., че Б. не е ползвал склада ; свидетелите А. и Б. никога не са посочвали в кой конкретен случай са разтоварвали продукти, нито в кой конкретен склад е станало това ; не са установили присъствието на свид.В.П. при разтоварването; липсват мотиви във въззивното решение, тъй като не са обсъдени възраженията на защитата срещу нарушенията на процесуалния и материалния закон; следственият експеримент е извършен без да е уведомен защитника на подсъдимия; съдебно-графичните експертизи не са събрани по настоящото, а по друго наказателно производство и не могат да се ценят.
За нарушения на материалния закон се посочва неправилно приложение на чл.26 НК и ТР №1/98г. на ОСНК на ВКС и неправилна квалификация на деянието с признаците по чл.203 НК „особено големи размери" и „особено тежък случай", каквито не са налице.
За явна несправедливост на наказанието се изтъква очевидното му несъответствие с тежестта на извършеното, несъобразяване с факта на възстановяването на щетата и забавянето на наказателния процес с 14 години, отпадането на общественоопасните последици, поради възстановяването на щетите. Алтернативно се поставят искания за оправдаване по обвинението или за отмяна и връщане делото за ново разглеждане, или за намаляване на наказанието с приложение на чл.66 НК.
В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ се явяват лично подсъдимият Б. и защитата му адвокат В. и поддържат посочените в жалбата оплаквания и доводи в тяхна подкрепа, с алтернативно поставени искания за отмяна и връщане делото за ново разглеждане или оправдаване по обвинението, или намаляване на наказанието с прилагане на чл.66 НК.
При упражняване правото на лична защита подсъдимият заявява, че той не е бил материалноотговорно лице по отношение на стоките в процесния склад и не е имал право или задължение да издава наряди за тях.
ПРОКУРОРЪТ ОТ ВКП дава заключение за правилност на фактическите констатации и правни извод относно отговорността на подсъдимия за инкриминираното деяние. Изразява становище за основателност на оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, което следва да бъде намалено поради продължителността на разглеждане на делото.
В ПОСЛЕДНАТА СИ ДУМА подсъдимият Б. иска оправдаване по обвинението.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ПРИЕ СЛЕДНОТО :
Неоснователни са оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения при проверката и оценката на доказателствените източници, както и за нарушение на материалния закон.
Макар да са окачествени от касатора като оплаквания за съществени процесуални нарушения, в преобладаващата им част те съдържат аргументи за необоснованост на съдебните актове, която не е касационно основание. Защо и доколко съдилищата по фактите са дали вяра, или са отхвърлили като недостоверни част от доказателствените източници, изложените в присъдата и решението на въззивната инстанция мотиви отразяват проверката и оценката им и начина по който е формирано вътрешното убеждение на съдилищата по фактите. То е изградено при спазване на нормите в НПК за събиране, проверка и оценка на доказателствените средства и доказателствата, поради което не е допусната необоснованост, дължаща се на ограничаващи правото на защита процесуални нарушения.
ВАС е направил своите фактически констатации въз основа на собствена проверка и оценка на вече събраните от предходната инстанция доказателствени източници, при която не е променил приетото за установено от първостепенният съд. Потвърждаването на вече направените констатации и правни изводи не означава липса на мотиви в атакувания съдебен акт, както се твърди от защитата на подсъдимия Б.. Съдът е отговорил на доводите на защитата по оспорване на достоверността на част от доказателствените източници , както и относно приложението на закона. Аргументирано в мотивите на актовете и на двете инстанции е некредитирането на показанията на свид.П. и обясненията на подсъдимия Б., в които те твърдят опровергани от всички останали доказателствени източници факти, като например , че подсъдимите не са ползвали процесния частен склад в кв."Иван Вазо в град София], и не са разтоварвали хранителните продукти, предназначени за военните поделения в София.
Неоснователно се твърди, въззивната инстанция не е отговорила в мотивите на решението по фактическите и правни доводи на защитата на подсъдимия . На л.12-14 от мотивите се съдържат съображения по конкретните оплаквания във въззивната жалба.
В несъответствие с доказателствените източници се твърди, че подс.Б. не е имал качество на длъжностно лице и не му било поверено за управление продоволственото и вещево имущество на поделението в[населено място]. От приобщените по чл.283 НПК писмени доказателства е изяснено, че подсъдимите А. и Б. са длъжностни лица съгласно чл. 93, т.1,б."б" НК. Установено е , че всеки от тях е изпълнявал ръководна работа в процесното поделение, свързана с управлението на вещевото имущество в армията. Изяснени са правата и задълженията им според длъжностните им характеристики и нормативната уредба регламентираща движението и отчитането на хранителните продукти между звената на армията, уредени в Наставление за отчета на материалните средства в БА (НОМС), прието със заповед №85/03.09.87 г. на министъра на отбраната. При данните, че подсъдимият Б. със заповед №ОК №088/25.08.1993 г. е назначен за помощник на началника си, на длъжност - старши помощник по разпределението на хранителните продукти и вещеви запаси, при Г. щаб на БА, правилно съдилищата са приели, че длъжността му е ръководна и по управление на чуждо имущество. Макар че функцията на подс.Н. А. като началник на направление „Р. на продоволствие вещево, хранително имущество и техника" в отдел „Продоволствен" при Генералния щаб на БА , в под.44670-30,[населено място], е била да изписва хранителните продукти от централния продоволствен склад, длъжността на подсъдимия Б., видно от длъжностната му характеристика в том 11, л.8-9 от досъд.произв, е предвиждала както да проучва нуждите на отделните поделения в страната от хранителни продукти и за целта да изготвя наряди, и да разпределя и направлява движението на отпуснатите от централните продоволствени складове хранителни продукти към складовете на съответните поделения в страната. Това му правомощие несъмнено правилно е ценено от съдилищата като дейност по управление на повереното му имущество. Известно е от правната теория и съдебна практика( спр. ППВС №3/70г. и ППВС№6/71 г.), че за да отговаря за повереното му имущество, деецът трябва да е встъпил в изпълнение на функциите си по отношение на това имущество, което е безспорно установено по делото. Б. е упражнявал тази дейност за периода от 1987 г. , до освобождаването му от длъжност , след деянието.
Събрани са многобройни гласни доказателствени средства -показанията на свидетелите Д. Б., А. М., И. И. , В. П., от които е изяснено, че единствено подсъдимите от отдел "Продоволствен"- при управление "Т." при Г. щаб на БА са имали правомощията да се разпореждат с хранителните запаси. Те са имали право да ги насочват към определено поделение , а също и да прехвърлят имуществата от един централен склад в друг, от едно поделение към друго, според установените нужди. Движението на вещевите запаси е било безкасово, чрез оправдателни документи наряди и накладни, а там където поделенията са били са собствена стопанска сметка сумите за храните са превеждани по банков път по сметката на централния склад в С.Р.Д.. Изясняването на реда и начина на изписването и отчитането на хранителните продукти от централния продоволствен склад към войсковите поделения и координираното поведение на двамата подсъдими в тази дейност, е обективирало ролята на всеки от тях в процесното отклоняване на поверените на хранителни продукти извън структурите на армията, за задоволяване на лични нужди .
В тази връзка и двете инстанционни съдилища са приели за установено, че подсъдимият А. е съставил разходни наряди №164/24.01.96 г. и №247/01.07.96 год., с които е разпоредил предаването на процесиите хранителни продукти на поделенията №36630 и №38040 в гр,София. Разпоредил е прехвърлянето на хранителните продукти от поделение 26830 вград Плевен ] в поделение №26910 в село Радко Димитриево], откъдето е осъществено последващото им отклоняване от двамата подсъдими. Контролът по движението и пренасочването на процесиите храни , както е установено по делото е в задълженията на подс.Б., който е действал в качеството на длъжностно лице, отговорно за направляването на продуктите към поделенията. Действията на А., изразени в изписването на храните от централните складове и тези на подс.Б. по контрола на движението им към поделенията, са извършвани съгласувано по отношение на постигането на крайната цел -да попаднат не по предназначението им, съгласно изготвените от А. документи, а в частен склад в кв."Иван Вазов." в София], ползван от подс.Б.. Съвместните им действия по превозването на храните от централния продоволствен склад до частния склад на Б. са установени подробно и непротиворечиво от обясненията на подс.А., показанията на свид.В. П., който е изяснил, че Б. е контактувал със свид. В.П. за осигуряване на превозване на хранителните продукти до С., в противоречие с установената практика храните да се извозват с превоз от поделението, за което са били предназначени, както и от свидетелят П.. Като шофьор, транспортирал инкриминираните продукти той е разкрил, че е действал по указанията на двамата подсъдими. Следователно е установена задружната дейност на двамата подсъдими по отклонението на поверените им чужди вещи за нужди извън тези на ведомството им. Доводите в тази насока се опровергават от установеното,че свид.П. е извършил три курса с камиона „Зил" , натоварен с военни хранителни продукти, на 06.02, на 03.07. и на 24.09. 1996 г. , като и на трите инкриминирани дати, по указание на подсъдимите А. и Б., е той не е извозил продуктите в складове на МО, а ги е превозил и разтоварил по указание на двамата подсъдими в наетият от подс.Б. склад. Обясненията на подс.А., разкриващи своето и на подс.Б. участие в установения механизъм на своене на чуждото имущество са анализирани наред с всички останали доказателствени източници, както и с данните от показанията на свид.П. и от протокола за следствен експеримент, в който е разкрил маршрута и склада, ползван от Б. като ЕТ, където храните са разтоварвани. Данните са анализирани и с тези от документалната проверка в процесиите две военни поделения в[населено място] е установено, че изписаните от складовете на поделението в с.Р.Д. хранителни продукти не са доставени - продуктите не са постъпили в под. №36630 -гр.София и в под.№38040- София]. Установено е още, че поделенията не са превеждали пари на централния продоволствен склад за продуктите, отразени документално като изнесени от централния продоволствен склад. Няма постъпили в тях и първични счетоводни документи, удостоверяващи доставка на армейските хранителни продукти. Тези данни са съпоставени и с данните от книгите за отчет( копия от страници ) на продоволствието в под.№26910 (спр. в т.И,л.234-243), където са отразени изписаните продукти за подел.36630 -[София и за подел.38040-гр.София . На своя ред тези данни са оценени и с данните от писмените доказателства - писмо изх.№587/30.06.97 г. на командира на подел. 36630, че хранителните продукти по издадената фактура №052954/15.02.96г. не са получавани в поделението (спр.т.Ш, материалите по акта за начет). Същото фактическо положение е установено и от писмо №1457/14.10.2004 г. на командира на поделение 38040 (спр. т.И, л.254). Данните, че в накладните сер.АЗ№384286 и №384298, предназначени като първи счетоводни документи за оправдаят изнасянето на храните от централния продоволствен склад, удостоверяващи доставка, са вписани имена на лица, като например „старшина И. В. и началник на служба майор С., „заместник - командир подполковник С.", които са несъществуващи лица , които никога под тези имена не са служили в процесиите поделения, са обсъдени и с установеното от заключението на графическата експертиза в tom.IV, л.105-110, че подписът получател във фактура №052954/15.02.96 г. в графа „представител на получателя,, за поделение №36630 , не е положен лицето вписано като получател на храните. В подкрепа на тези констатации са (експертиза, прил. в том II), че в индиговите копия на накладните, в които хранителните продукти до процесиите две поделения в С. са описани като доставени, изписването па буквените и цифровите текстове изхожда от подс.Б., а подписите за началник на поделението в цитираните по-горе разходни наряди, изхождат от подс.А.. Тези данни достатъчно убедително са анализирани и са аргументирали изводите на решаващите съдилища, че двамата подсъдими са действали съвместно при изпълнението на престъпното своене на поверените им чужди вещи.
Следователно, голословно се твърди от защитата, че деянието е останало неизяснено по механизъм , авторство и форма на задружна престъпна дейност като съизвършителство от двамата подсъдими .
Голословно се твърди също, че неправилно е кредитирана комплексната съдебно-икономическо-оценителна експертиза. Експертите са изяснили пред първостепенния съд, че са ползвали стандарти и стойности на усреднени пазарни цени, валидни и за стоковите отношения в БА, при снабдяването на поделения на собствена стопанска сметка (спр.т.УШ, стр.31-44 ). По делото е изяснено, че цитираният нормативен акт „Наставление за отчета на материалните средства в българската армия" не урежда материята за ценообразуването и пазарните отношения в звената в армията, където действат правилата на Закона за счетоводството, който правилно е приложен в случая.
Неоснователно се твърди, че при ревизията и издаването на акта за начет не са били установени липси и щета за МО. В съдебно заседание, разпитан като свидетел, финансовият ревизор М. К. е изяснил, че отразеното в нарядите и накладните , приложени в том I. от досъд.пр. за изписани храни от продоволствения отдел при ГЩ и доставянето им, не отразява действителното положение, защото е доказана липсата на доставка както и че е налице лъжливо документиране за удостоверяване на факта на трите доставки, които не са извършвани.
Неоснователно се изтъква наличието на нарушение по чл.281 НПК, тъй като приобщаването в съдебната фаза на показанията, дадени от свид.Д. в досъдебната фаза е могло да се извърши в процедура при изрично съгласие от страните за прочитането им, което не е било постигнато в заседанието на направеното искане за приобщаването им.
Показанията на свид. Е. П. в частта им, че Б. не е ползвал склада в кв.Ив.В. в С., като изолирани и несъответни на другите доказателствени средства, са обсъдени и им е дадена оценка след проверката им за достоверност с останалите доказателствени източници. Некоректно защитата интерпретира показанията на свидетелите А. и Б., тъй като съдилищата са установили, че те кореспондират с обясненията на поде.А. и с показанията на свид.П. относно превозването на хранителните продукти в частния склад и разтоварването им от тях и подсъдимите. Показанията на свид. А. М., че подс.Б. не е ползвал склада в кв.Ив.В. са игнорирани мотивирано, по реда на чл.305, ал.З, респ. по чл.339, ал.2 НПК.
Следственият експеримент е извършен съгласно разпоредбите на НПК и не е ограничено правото на защита на подсъдимия. Свидетелят П. е посочил точно мястото където е разтоварвал стоките , което не е склад на МО или на процесиите поделения, съгласно изготвените наряди и накладни.
ВКС споделя правните аргументи относно валидността на съдебно-графическите експертизи, тъй като те са доказателствени средства, събрани по реда на НПК.
При установените факти невярно се твърди, че правната квалификация на престъпната дейност на подсъдимия Б. е неправилна. Правилно деянието му е квалифицирано като единна продължавана престъпна дейност, под признаците на чл. 205, ал. 1 т. 4, вр. чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 1 т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2 НК, вр. чл. 26 ал. 1 Няма нарутттение на материалния закон.
Доводите в жалбата за липса на признаците, определящи деянието в квалификацията му по чл.203 НК нямат опора в данните по делото.
Изводите , че извършеното присвояване на чуждо имущество има за предмет особено големи размери и представлява особено тежък случай са правилни. Те са обусловени от фактическите данни за размера на присвоеното, представляващо 564 минимални работни заплати към 1996 год., когато е извършено престъплението.
Изводите за изпълването на този критерий съответстват изцяло на закона и указанията по тълкуването и прилагането му , дадени с ТР №1/98 г. на ОСНК на ВКС . Става дума за оценъчни признаци от състава на престъплението. В периода след 1990 г. обезценяването на лева доведе до промяна в съдебната практика и налагане на минималната работна заплата като основен критерий, отразяващ в голяма степен състоянието на икономиката и покупателната способност на гражданите като унифициран стандарт за задоволяване минималните им потребности. Следователно, тя е обективно мерило за степента на обществена опасност на престъпните посегателства върху собствеността . Когато посегателството е 140 и повече минимални работни заплати, според задължителните указания в посоченото ТР, обективността на мярката сочи на особено големи размери. Следователно, в случая те са безспорно доказани. Особената тежест на извършеното посегателство срещу собствеността също е мотивирана в атакуваните актове.Тя е обусловена от броя на деянията в единното престъпление, сочещ за престъпна упоритост, и от начина на извършването им, използването на престъпна схема за отклоняване на хранителни продукти по време на тежка икономическа криза, от величината на предмета на присвояването на чуждото имущество надхвърляща трикратно законовия критерий за особено големи размери. Обществената опасност на деянието е завишена и предвид твърде високите длъжностни позиции на подсъдимите А. и Б. в йерархията на МО, които по правило трябва да са пример за спазване на законите и морала от българското офицерство. Налице е кумулативното съчетаване на признаците на особено големите размери на предмета на престъплението с особено тежкият случай поради наслагването във фактическите признаци на деянието във значително висока степен на обществена опасност.
Правилно е отхвърлена тезата на защитата за недопустимо приложение на чл.26 НК- продължаваното престъпление, при квалифициране на инкриминираната дейност на подс.Б., поради отмяната му от позитивното ни право по време на извършване на деянието. В случая неправилно се борави с текстове на закона и с времето на тяхната отмяна и действие. Продължаваното престъпление законодателно е отменено и отново въведено след извършване на инкриминираното деяние, тъй като изменението на чл.26 НК е с ДВ, бр.62 от 1997 г., когато деянието вече е било извършено и довършено. По време на постановяването на присъдата, чл.26 НК отново е действащо право, възстановен в старата му редакция, с изм. в ДВ бр.92 от 2002 Следователно, приложен е закон , който е действал по време на деянието и по време на постановяване на присъдата. Невярно е твърдението и, че съдилищата не са отчели възстановяването на инкриминирания предмет на престъплението като привилегироващо правната квалификация на престъплението обстоятелство еднакво и за двамата подсъдими. Смекчената наказателна отговорност на привилегирования състав по чл.205,ал.1,т.4 НК правилно е приложена и за подс.Б., независимо че равностойността на присвоените вещи е възстановена от подс.А..
Оплакването в жалбата за явна несправедливост на наказанието е основателно. Има очевидно несъответствие на наложеното на подс.Б. наказание с тежестта на извършеното, със степента на обществената му
опасност и с неразумния срок, в който е воден наказателния процес срещу него , в рамките на седем години, без причината за забавянето му да е виновно поведение на подсъдимите.
При индивидуализацията па наказанието на поде.Б. не са намерили правилна правна оценка многобройните смекчаващи вината му обстоятелства и сравнително по-ниската степен на обществена опасност на инкриминираната дейност и личността на този подсъдим от степента на тежест на извършеното от подс.А.. Деятелността на подс.А., в сравнение с тази на подс.Б., съдържа повече квалифициращи признаци в състава на присвояването, за което е признат за виновен (квалифицирано с улесняващо документно престъпление) . Вън от това, съдилищата са установили по-големия принос на подс.А. в съизвършителската им дейност на своенето на чуждото имущество. А. е разполагал с по-широки правомощия за разпореждане с поверените му армейски хранителни запаси. Имал е право да решава кои продукти ще бъдат изписани от централния вещеви склад, докато подс.Б. е имал правомощието да контролира движението им и да ги направлява до постъпването им в съответните поделения на МО. При това разпределение на длъжностните им правомощия, съдилищата не са отчели в необходимата степен конкретното приносно значение в поведението на всеки от подсъдимите за извършване на деянието и подчинената роля на подс.Б. в отношенията му с подс.А. при управлението на повереното им имущество.
Въпреки тези данни, наложеното на подс.А. наказание от три години лишаване от свобода е индивидуализирано при предпоставките по чл.55, ал. 1 ,т. 1 НК и е твърде под специалния минимум, предвиден в санкционната част на престъпния състав по чл.205, ал.1,т.4 НК. Освен това, изпълнението му е отложено съгласно чл.66 НК за срок от пет години. Сравнима с механизма на определяне наказанието на подс.А., индивидуализацията на наказанието на подс.Б., въобще не е съобразена с по-малката му роля в осъществяване на престъплението и с останалите смекчаващи вината му обстоятелства. Извършена по чл.54 НК, с наложено наказание в размер на десет години лишаване от свобода, тя е в явно нарушение на закона. Като е потвърдила присъдата и в частта относно наложеното на подсъдимия Б. наказание, въззивната инстанция е допуснала касационно основание по чл.348, ал.5, т.1и т.2, вр. с ал.1, т.З НПК, тъй като наказанието очевидно не съответства на степента на обществена опасност на дееца и на тежестта на извършеното от него престъпление.
Налице са всички предпоставки за изменение на въззивното решение в частта за наложеното на подс.Б. наказание. Същото следва да се индивидуализира като се отчете наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и за този подсъдим. Следователно, отговорността му е при условията на чл.55, ал.1 ,т.1 НК и наказанието трябва да бъде определено твърде под специалния законов минимум, а именно, в размер на три години лишаване от свобода.
Съставът на ВКС в мнозинството от членовете си намира, че поде.Б. не следва да търпи ефективно това наказание, тъй като и за него , както и за подс.А., за който са приложени същите правила за индивидуализация на наказанието и за начина на изтърпяването му, са налице предпоставките по чл.66, ал.1 НК, поради което отложи същото за изпълнение за срок от пет години. Намира , че за подс.Б. следва да бъде намалено и наказанието лишаване от права по чл.37, ал.1,т.6 и 7 НК от тринадесет , на шест години, което да съответства на съотношението предвидено в закона за сроковете на двете кумулативно наложени наказания.
На основание изложените мотиви ВКС , съгласно чл.354, ал.1,т.1 иал.2,т.1 ИТ.2НПК
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА въззивно решение № СП-43 от 23.07.2010 г. по внохд № СП 034/201 Ог. на В.-апелативния съд САМО В ЧАСТТА за наложеното на подсъдимия Б. Н. Б. НАКАЗАНИЕ в размер на десет години лишаване от свобода за престъпление по чл. 205, ал. 1, т. 4, вр. чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 1 т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2 НК, вр. чл. 26 ал. 1 НК, КАТО във вр. чл. 55, ал.1 ,т.1 НК ГО НАМАЛЯВА на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което съгласно чл.66, ал.1 НК ОТЛАГА за изпълнение за СРОК ОТ ПЕТ ГОДИНИ , считано от влизане в сила на присъдата.
Намалява и наложено по чл. 205, ал. 2, вр. чл. 37, ал.1, т.т. 6 и 7 НК - наказание лишаване от право да заема държавна и обществена длъжност и да упражнява професия, свързана с управление на чуждо имущество и материално отчетническа дейност- ОТ ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ, НА ШЕСТ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.
В останалата част, оставя в сила въззивно решение № СП-43 от 23.07.2010 г. по внохд № СП 034/2010 г. на Военно.-апелативния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯТА -докладчик
Изразявам несъгласие с изводите на мнозинството, единствено в частта им за начина на изпълнение наложеното на подсъдимия Б. наказание лишаване от свобода. Считам, че тежестта на конкретното престъпление, извършено от подс.Б., бележи висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, и поради това не са налице всички законови предпоставки за приложение института на чл.66, ал.1 НК спрямо този подсъдим. Макар и част от формалните критерии като чисто съдебно минало, добри характеристични данни на подсъдимия и размер на определеното му наказание от три години лишаване от свобода да са установени по делото, за постигане целите на наказанието чрез отлагане изпълнението му, липсва още една кумулативна предпоставка. Считам, че от обстоятелствата по делото не се извежда възможността, предвидена в закона, без изолирането му от обществото за определен период от време, подсъдимият да бъде поправен и превъзпитан, а обществото предупредено и отделните негови членове - възпряни от подобни прояви.
С приложението на чл.66, ал.1 НК в конкретния случай ще бъдат пренебрегнати специалната и генералната превенция. А те действат заедно спрямо осъдения, като една от предпоставките за това е целите на наказанието да могат да бъдат постигнати посредством условното осъждане. Макар, че институтът поставя преди всичко изпълнението на целта на индивидуалната превенция, това съвсем не означава , че трябва да се пренебрегне общо превантивния ефект на наказанието. Това е вярно, особено за престъпното поведение на подсъдимите А. и Б., което е със значителен общественоувреждащ ефект поради размера на предмета на посегателство, механизма на извършването му и значимостта на изпълняваните от подсъдимите функции в българската армия. Използваната в присвоителната схема търговска фирма и възможностите за отклоняването на хранителните запаси в склад, нает от името на фирмата, чийто собственик и управител е подс.Б., която е несъвместима със службата му в БА, сочи на особено интензивна престъпна упоритост за осъществяване разпореждането с хранителните запаси на БА в личен интерес на подсъдимите. Вън от това, особено морално укоримо е, че престъпното своене на чуждо имущество е извършено от висши български офицери, по време на тежка икономическа криза за страната, чиито задължения са били именно да осигуряват продоволствието в армията. Тежестта на извършеното е обективирана и в размера на присвоеното от 2 199 000,71 лв. неденоминирани към 1996 г., който многократно, десетки пъти, надхвърля законовите критерии за особено големи размери Следователно, не само законовата забрана за подобни прояви, но и моралната им укоримост, надхвърляща предвидената за тях в закона обществена опасност, са особено нетърпими за останалите членове на обществото.
Всички тези установени по делото факти очертават особената тежест на конкретното деяние и деец, и обосновават законова нецелесъобразност от отлагане на изпълнението на наложеното на поде. Б. наказание. Ето защо, в конкретния случай справедливостта на наказанието изисква наравно съблюдаване и на общата превенция на наказанието заедно с индивидуалната. Необходимо е ефективно изтърпяване на наложеното на Б. наказание, за да се въздейства възпиращо, възпитателно и предупредително както върху подсъдимия, така и върху другите членове на обществото.
В тази връзка, от справедливостта на начина на изпълнение наложеното на съучастника - подсъдимия А. наказание, не следва да се взима аргумент за смекчаване правното положение на подс.Б. при определяне начина на изпълнение на наложеното му наказание. За подс.А. присъдата е влязла в сила и е задължителна за всички, поради което, дори и при допуснато нарушение на закона относно наложената му санкция, явната й несправедливост е процесуално неотстранима. Още повече че тя е допусната в полза на осъдения и не е протестирана от прокурора. Това наказание , наложено на съучастника обаче, не може да бъде коректив при определяне на наказанието на останалите съучастници, в случая - на подс.Б., защото ще се подменят недопустимо критериите, които са лимитирани в закона, определящи при кои предпоставки е възможно отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода ( чл.66, ал.1 НК). А още по-малко, поради извънзаконова целесъобразност да се прилага неподкрепена от доказателствата по делото аргументация за изравняване на санкциите на съучастниците. В противен случай съдът ще наруши принципа за справедливостта на наказанието, прокламиран в чл.35, ал.З НК, а чрез него ще се препятства и постигането па целите му по чл.36 НК за всеки конкретен съучастник. Само чрез наказание и начин на изпълнението му, съответващи на тежестта (обществена опасност и морална укоримост на престъплението) на извършеното от конкретния деец, ще може да се постигне баланс между двете му цели - индивидуалната и генерална превенция и съответно ще се постигне и целта на наказателното право. Излизането от това правило, както в случая се допуска с прилагане на условното осъждане на поде. Б., води до явна несправедливост на наказанието.
Съдия-докладчик Вероника Имова