Р Е Ш Е Н И Е № 348 София, 09 декември 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. тринадесети октомври …........... 2015 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Вероника Имова ................................ ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ............................... .. Красимир Шекерджиев .................... при секретар .. Илияна Петкова ..................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Ивайло Симов .................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................... КНОХД № .. 1061 .. / .. 15 .. г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: В срок са постъпили касационни жалби от страна на подсъдимия С. К. и частните обвинители Т. Т. (лично и като законен представител на Л. И. и М. И.) и Т. Т.. Обжалва се решение № 156 от 11.05.15 г., постановено по ВНОХД № 224/15 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 279 от 11.11.14 г. на Софийски градски съд. С присъдата е ангажирана наказателната отговорност на К. по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК. В жалбата от страна на подсъдимия са развити всички касационни основания. Иска се след отмяна на решението и оправдаване на К. или връщане на делото за ново разглеждане. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Пледира се за неоснователност на жалбата на частните обвинители. От страна на частните обвинители решението се обжалва като явно несправедливо – основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Иска се да се „измени“, като се отмени приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Жалбата се поддържа в съдебни заседание. По жалбата на подсъдимия се пледира за нейната неоснователност. Прокурорът счита решението за правилно и законосъобразно, като не са налице касационни основания за неговата ревизия. Пледира решението да се остави в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилите жалби, посочените основания и доводи, становищата на страните и постановените съдебни актове, намира следното: С цитираната присъда К. е признат за виновен в това, че на 27.01.2013 г. около 20.30 часа, при управление на л.а.м. „марка“ с рег. [рег.номер на МПС] по [улица], с посока [улица]– [улица], нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на К. И., като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на осн. чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК и чл. 54 от НК е осъден на ЕДНА година лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години и е лишен от правоуправление на МПС за срок от една година. С решението присъдата е потвърдена, като К. е осъден за направените във въззивното производство разноски за възнаграждение на вещи лица по приетата комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза и изпълнителен лист. Неоснователен е доводът, че изненадващо и за пръв път с мотивите на решението подсъдимият и защитата са узнали точната формулировка на обвинението, по което е ангажирана наказателната отговорност на К.. Във внесения в съда обвинителен акт срещу последния е повторена порочната практика бланкетната норма на чл. 342, ал. 1 от НК да се попълва със съдържание на взаимно изключващи се правила за движение по пътищата (чл. 20, ал. 2, изр. 1 и чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП). В развоя на делото, в съдебно заседание на 24.09.14 г., прокурорът е поискал изменение на обвинението, прието от съда, като е конкретизирано същото до нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП и водене на ППС (каруца с впрегнат кон) от пострадалата като пешеходец. Защитата се е възползвала от правото си по чл. 287, ал. 3 от НПК да се отложи съдебното заседание, за да се подготви за новото обвинение, което съдът е реализирал. В следващото съдебно заседание са изслушани пледоариите на страните и е постановена присъдата, с която е ангажирана наказателната отговорност на К. единствено за допуснато нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, като е възприет факта, че И. е водела коня като пешеходец извън каруцата. С решението въззивният съд е възприел за допуснато същото нарушение на правилата за движение, като на базата на заключението на приетата от него комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза единствено е приел промяна във фактическото обстоятелство за начина на водене на коня от пешком в положение върху каруцата, което, безспорно във връзка с параметрите на движение, е по-благоприятно за подсъдимия, но не променя крайното решение за допуснато виновно нарушение на чл. 20, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП, в резултат на което е причинена по непредпазливост смъртта на И.. В посочения смисъл, реализираното правомощие на въззивната инстанция по чл. 316 от НПК да установява нови фактически положения не влиза в колизия с правото на защита на подсъдимия, доколкото наказателната му отговорност е ангажирана с обвинение, залегнало в обвинителния акт и присъдата. Не са нарушени и основните принципи на процеса за обективност, безпристрастност и непредубеденост на съда, доколкото на базата на експертното заключение са приети фактически параметри на движение на каруцата по-благоприятни за извършителя на престъплението без промяна на правната квалификация на деянието. Възприетите от предходните инстанции фактически обстоятелства изключват приложението на чл. 15 от НК. К. е познавал маршрута на движение, в това число и стеснението преди моста (почти ежедневно е преминавал през този участък от пътя в продължение на шестнадесет години). Наясно е бил с конкретната пътна обстановка (движение в тъмната част на денонощието, наличие на натрупани сняг и кал по банкета). Имал е физическа и техническа възможности да възприеме движението на процесното ППС с животинска тяга. Могъл е да предвиди в по-ранен момент, възможността каруцата да навлезе от банкета в лентата за движение по една или друга причина (натрупан сняг, друго препятствие, прекъсване на банкета или постепенното му стесняване поради предстоящото мостово съоръжение или внезапна реакция на коня, поради уплаха, нараняване, спъване и др., които не може да бъде преодоляна от водача). В такава ситуация чл. 20, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП го е задължавал да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, каквато е възникнала с навлизането на каруцата от банкета в лентата за движение. Наложеното на К. наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 от НПК. В касационната жалба и в пледоарията на защитата пред ВКС не се сочат доводи и конкретно искане във връзка с това основание, като единствено се противопоставя на жалбата от страна на частните обвинители. Последните акцентират върху: липсата на изразено съжаление за причинената по непредпазливост смърт на младата пострадала, майка на две невръстни деца; отказа да се даде кръвна проба; осемте му санкционирания по административен ред за нарушения на правилата за движение. С посочените обстоятелства аргументират искането си за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, за да се отмени условното осъждане. Подчертава се, че апелативният съд е отчел оказаната помощ на пострадалата като по-леко квалифициращо обстоятелство и като смекчаващо. По посочените обстоятелства въззивната инстанция е взела подробно отношение на л. 13 и л. 14 от решението. Към последното следва да се развият и допълнителни съображения. В последната си дума пред СГС (л. 216, НОХД) и пред САС (л. 85, ВНОХД) К. е изразил съжалението си за случилото се, а позицията му да бъде оправдан е елемент от правото му на защита, която не може да се третира като отегчаващо отговорността обстоятелство. Обективно той е причинил по непредпазливост смъртта на И., но субективно не може да се приеме, че е съзнавал имено лишаването от живот на млада жена и майка на невръстни деца, което допълнително да отежни положението му при преценката за приложението на чл. 66, ал. 1 от ННК. Пияното състояние е квалифициращо обстоятелство и като такова следва да се вземе предвид от прокурора, да се отрази в обвинителния акт или да се осъществи изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК, каквото не е поискано в съдебната фаза на процеса. Ето защо, не може без изменение на обстоятелствената част на обвинението, съответно за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, факт за управление на МПС след употреба на алкохол, да се отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство. Безспорно оказаната помощ на пострадалата е по-леко квалифициращо обстоятелство, взето предвид от законодателя, поради което не може само за себе си да се отчита и като смекчаващо. От друга страна, интензитета на оказаната помощ има значение за индивидуализацията на наказанието, съответно за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Видно от материалите по делото действията на К. след ПТП надхвърлят обичайното за квалификацията на деянието обаждане на „тел. 112“, поради което правилно са ценени и като смекчаващи отговорността обстоятелства. Не на последно място следва да се посочи обстоятелството, залегнало в обвинителния акт, че за периода 1992 – 2011 г. К. е санкциониран осем пъти за различни нарушения по ЗДвП, в това число и за превишена скорост (последното нарушение на режима на скоростта е на 11.11.09 г.), което има своето значение за индивидуализацията на наказанието и за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, но в случая не е определящо за условното осъждане. Подсъдимият не е извършил грубо нарушение на ЗДвП, доколкото не е възприел движещата се каруца своевременно. От друга страна пострадалата в значителна степен е допринесла за настъпването на вредоносния резултат с допуснати нарушения по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, като не е предоставила дължимото се предимство на движещото се в лентата, в която е навлязла, МПС и чл. 71 от ЗДвП (движила се е тъмната част от денонощието с ППС с животинска тяга, без задължителните светлоотразителни елементи). Във връзка с посоченото наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 2 от НПК, поради което не е налице основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Не са налице и законовите предпоставки за реализиране на правомощието на касационната инстанция по чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – да оправдае подсъдимия. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 156 от 11.05.15 г., постановено по ВНОХД № 224/15 г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................