Ключови фрази
Делба * съсобственост * определяне на квоти * нищожност на съдебно решение * липса на мотиви


2
Р Е Ш Е Н И Е


№ 355


София, 03.10.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА


при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр. дело № 35/2012 година
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 482 от 19.06.2012г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на адв.м.С. от В. като представител на М. Т. Н. на въззивно решение №227 от 08.11.2011г. на ОС Сливен, постановено по в. гр. д. № 347/11г., с което е прогласено за нищожно решение №85 от 19.05.2011г. на РС Нова Загора , постановено по гр.д.№ 691/95г., и е постановено връщане на делото на РС Нова Загора за ново разглеждане от друг състав.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че липсата на мотиви не обосновава извод за нищожност на съдебния акт, а е основание за неговата отмяна. Подробни доводи и съображения са изложени в касационната жалба.
Ответникът по касация [община] не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
С решение №85 от 19.05.2011г. на РС Нова Загора , постановено по гр.д.№ 691/95г., е допуснат до делба следният недвижим имот, находящ се в [населено място], област С.: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 896 /осемстотин деветдесет и шест/ кв.м., с идентификатор ... /........./ с начин на трайно ползване -комплексно застрояване, при съседи: ....., ......, ....., ....., и ПЪРВИ и ВТОРИ ЕТАЖИ на южното крило от триетажна административна сграда, находяща се в южната част на гореописания поземлен имот, МЕЖДУ М. Т. Н. от [населено място] и ОБЩИНА Н. З. , ПРИ КВОТИ 4/5 /четири пети/ идеални части за М. Т. Н. и 1 / 5 /една пета/ идеална част за [община].
С атакуваното въззивно решение ОС С. е прогласил за нищожно това решение на РС Нова Загора. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че решението е нищожно поради липса на мотиви.
Касационното обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос : “липсата на мотиви води ли до нищожност на съдебното решение” .
Както е посочено и в определението, постановено по реда на чл.288 ГПК, този въпрос е релевантен за изхода на спора, тъй като представлява основното, изложено от въззивния съд , съображение за обосноваване извод за нищожност на първоинстанционното решение.
За да допусне въззивното решение до касационна проверка съставът на ВКС е констатирал, че даденият с атакуваното решение отговор на въпроса е в противоречие с разрешението на същия, дадено в Решение № 327 от 25.03.1991г. по гр.дело № 657/1990г. на I г.о. на ВС; Решение № 2580 от 15.12.2004г. по гр.дело № 2201/2003г. на IV г.о. на ВКС; Решение № 109 от 1997г. на I г.о. на ВКС ; Решение № 1553 от 12.11.2001 г. по гр.дело № 2554/2000г. на IV г.о. на ВКС; Решение № 1152 от 23.04.1968г. по гр.дело № 708/1968г., на II г.о. на ВС; Решение № 601 от 08.11.2005г. по гр.дело № 302/2005г. на I г.о. на ВКС . В последните се приема, че първоинстанционно решение , постановено при липса на мотиви относно релевантен въпрос, не е нищожно, а е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и дали този порок е довел до неправилност на съдебното решение или не, следва да се установи от въззивния съд като втора инстанция по същество на спора.
Във връзка с въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав на ВКС споделя разбирането, застъпено в цитираните решения на ВКС.
В случая даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие и със задължителната съдебна практика, намерила израз в ТР № 1 от 04.01.2001г. по т. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и в задължителното тълкуване на въпроса за това в кои случаи съдебното решение е нищожно, постановено от ВКС в решение по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Така в посоченото тълкувателно решение ВКС приема, че източникът на силата на присъдено нещо е определен със закона (чл. 189, б. "г" ГПК отменен, респективно - чл. 236, ал. 2 ГПК от 2007г.) и това е диспозитивът на решението, даващ констатация относно спорното право. Мотивите към решението съобразно посочените текстове, не са част от него, а нарушаването на изискването за мотивираност на съдебния акт не означава липса на решение. В случай на такова нарушение, е налице основание за отмяната на решението като неправилно.
Действително процесуалният закон не определя с отделен текст кое съдебно решение е нищожно, но следва да се има предвид, че по естеството си съдебното решение е едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор. Съдебната практика приема, че нищожно е всяко решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Към настоящия момент вече е дадено и задължителното тълкуване на въпроса, обективирано в решение № 668 на ВКС, ІГО, постановено по гр. д. № 1790 /2009 г. Според същото съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. Липсата на мотиви не се приравнява на липса на надлежно волеизявление, поради което не води до нищожност на съдебното решение.
Според даденото по-горе разрешение атакуваното въззивно решение е неправилно. Въпреки, че съдът първоначално е изложил съображения в съответствие с посоченото разрешение, след това е посочил, че в първоинстанционното решение липсват мотиви, които да отразяват какво е прието за установено от фактическа страна , въз основа на какви доказателства, както и как прилага към тях конкретни правни норми и как съдът е стигнал до извода за обема на делбената маса, субектите,между които следва да се допусне делбата, от какво произтича правото на собственост на всеки от съделителите и какви са квотите им в съсобствеността. Съобразно това е посочил и, че формалните мотиви са по същество липса на мотиви. Дадените от въззивния съд съображения, обосноваващи извода му за нищожност на съдебния акт на първата инстанция, касаят нарушения на изискването за мотивиране на съдебния акт, а не са такива за неразбираемост и невъзможност смисълът на решението да се изведе чрез тълкуване. Констатираният недостатък касае друг порок на решението, а не неговата нищожност. Ето защо въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане и постановяване на съдебен акт по съществото на спора.
По въпроса за разноските следва да се произнесе въззивният съд при условията на чл. 294, ал. 2 ГПК.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о.
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно решение №227 от 08.11.2011г. на ОС Сливен, постановено по в. гр. д. № 347/11г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: