6 Р Е Ш Е Н И Е № 550 гр. София, 18 април 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря……...….Аврора Караджова….......……и в присъствието на прокурора….....….........Антони ЛАКОВ…….….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 1637 по описа за 2012 г. Производството е образувано по касационен протест от прокурор при Военно - апелативна прокуратура; касационна жалба от повереника на частния обвинител и граждански ищец Ю. Т. и касационна жалба от подсъдимия И. Д. срещу решение № П 31 от 30.07.2012г., постановено по внохд № П 30/12г. на Военноапелативен съд. В протеста се сочи касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. Излагат се доводи, че въззивният съд приел безкритично съображенията на първоинстанционния съд относно обвинението по чл.213а от НК и не взел предвид доказателствата, които подкрепят обвинителната теза. Твърди се също, че наложеното наказание на подсъдимия е несправедливо и с него не могат да се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК. Настоява се за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане за правилно прилагане на закона и увеличаване размера на наказанието. Пред касационния съд протестът се поддържа от прокурора от ВКП както е подаден. Жалбата на частния обвинител и граждански ищец прокурорът счита за основателна, а жалбата на подсъдимия предлага да се остави без уважение. С жалбата на адв. С. – повереник на частния обвинител и граждански ищец Ю. Т., се атакува решението в частта му, с която е потвърдена оправдателната присъда спрямо подсъдимия за престъплението по чл.213 а от НК, като се посочва, че са налице всички касационни основания по чл.348 от НК. Оспорват се аргументите поради които съдилищата не кредитирали показанията на св. Т., като се излагат доводи за наличие на осъществено престъпление по посочения текст. Предлага се отмяна на въззивното решение в цитираната част; осъждане на подсъдимия по обвинението по чл.213а от НК и уважаване на гражданския иск. Гражданският ищец и частен обвинител Ю. Т. и повереникът й адв. С., редовно призовани, не се явяват пред касационния съд. В жалбата на адв. М. – защитник на подсъдимия И. Д. се релевират всички касационни основания по чл.348 от НПК. Като нарушение на закона се счита осъждането на подсъдимия за престъпление по чл.252 от НК, което според защитата не е осъществено от жалбоподателя. За съществени процесуални нарушения се посочват кредитирането на показанията на разпитаните свидетели, които според защитата са заинтересовани; необсъждането на доводите на защитата и липсата на мотиви относно размера на наказанието. На последно място се изтъква, че наложеното на подсъдимия наказание е явно завишено, като не са взети предвид многобройните смекчаващи отговорността на последния обстоятелства. Настоява се решението да бъде отменено, като алтернативно се предлага оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане или намаляване размера на наказанието. В съдебното заседание на касационния съд жалбата се поддържа със същите аргументи и искане. По отношение на протеста и жалбата на частния обвинител се изразява становище за неоснователност. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 16.02.2011г. на Софийски военен съд, постановена по нохд № П 217/11г., подсъдимият И. Г. Д. бил признат за виновен в това, че за времето от м. октомври 2006г. до м. октомври 2010г. в [населено място], без съответно разрешение, изискващо се по чл.11, ал.1 от Закона за банките (отм.) и чл.13, ал.1 от Закона за кредитните институции, извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл.1, ал.4 от Закона за банките (отм.) и чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1 от Закона за кредитните институции, за които се изисква такова разрешение, като отпуснал кредити с лихви на осем различни лица и от тази дейност получил значителни неправомерни доходи, общо в размер на 40 850 лв., поради което и на основание чл. 252, ал.2 във вр. с ал. 1 и чл.54 от НК му било наложено наказание от пет години „лишаване от свобода”; глоба в размер на 5000 лв. и конфискация на л.а. БМВ с рег. [рег.номер на МПС] , л.а. „Форд ”- Фокус с рег. [рег.номер на МПС] и лекотоварен автомобил „Фолксваген” Транспортер с рег. [рег.номер на МПС] . Със същата присъда подсъдимият И. Д. бил признат за виновен в това, че за времето 16.07.2007г. – 14.12.2007г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага, използвал неосведомеността и неопитността на В. И. И. от [населено място] и с това му причинил имотна вреда в размер на 1100 лв., поради което и на основание чл.209, ал.2 във вр. с ал.1 и чл.54 от НК му било наложено наказание от една година лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Д. било наложено общо наказание в размер на пет години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим на изпълнение на наказанието, към което на основание чл.23, ал.3 от НК били присъединени наложените наказания „глоба” и „конфискация”. Със същата присъда И. Д. бил признат за невинен в това, че на неустановена дата през периода 01.12.2008г. до 28.05.2010г. в [населено място], с цел да принуди Ю. Г. Т. да се разпореди с л.а. „БМВ 525 Д” я заплашил с убийство, поради което и на основание чл.304 от НПК бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.213а, ал.2, т.1 във вр. с ал.1 от НК, а предявеният от Ю. Г. Т. граждански иск за претърпени от деянието неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва бил отхвърлен като недоказан. С присъдата съдът зачел предварителното задържане на подсъдимия Д. и възложил в негова тежест заплащането на направените разноски по делото. По протест на прокурор от военно - окръжна прокуратура [населено място] и по жалби на подсъдимия Д. и частния обвинител Т. било образувано внохд № П 30/12г. на Военно апелативен съд. С решение № П 31 от 30.07.2012г., постановено по същото дело, въззивният съд потвърдил присъдата. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: По жалбата на подсъдимия И. Д. Доводите в жалбата на подсъдимия за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на въззивния съд не се споделят от касационната инстанция. В производството пред първоинстанционния съд са били събрани всички относими доказателства в максимално възможния обем, а във въззивната жалба не е било отправяно искане за събиране на други доказателства, поради което съображението за нарушение на принципа за всестранно и обективно изследване на доказателствата и разкриване на обективната истина се явява голословно. Претендираните от защитата съществени нарушения, свързани с процесуалната дейност по анализ и оценка на доказателствения материал не са налице. Доказателствените средства в наказателния процес нямат предварително определена доказателствена стойност, като деянието подлежи на доказване с всички допустими от НПК средства. В случая събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите по делото не могат да бъдат отхвърлени априори като заинтересовани. Както първоинстанционният, така и въззивният съд са анализирали свидетелските показания и са установили, че те са взаимно кореспондиращи помежду си и в съответствие с наличните по делото писмени доказателства – записи на заповед, запорни съобщения, съдебни разпореждания и протоколи за обиск, претърсване и изземване, поради което основателно са ги кредитирали. Не могат на последно място да бъдат възприети и доводите за допуснато нарушение от страна на въззивния съд, който не отговорил на възраженията във въззивната жалба и не изложил собствени съображения относно кредитирането на едни или други доказателства. Както е отбелязано в мотивите на въззивното решение, възраженията във въззивната жалба са идентични с доводите, изтъкнати пред първоинстанционния съд и на тях е било отговорено в мотивите на присъдата. Поради това въззивният съд е изложил накратко аргументи, поради които споделя съображенията на първоинстанционния съд по доказателствата, правната квалификация и по наказанието (л.13 и 14 от въззивното решение). В рамките на приетите от съдилищата за установени факти, законът е бил приложен правилно. Касационният съд не споделя доводите на защитата на подсъдимия Д., че последният не е годен субект на престъплението по чл.252 от НК и че осъществените от него деяния не реализират състава на престъплението от обективна страна. Системното заемане на парични средства срещу насрещна материална облага (уговорени или получени лихви) представлява банково кредитиране, което е поставено под разрешителен (лицензионен) или регистрационен режим. Това разбиране е трайно залегнало в практиката на Върховния касационен съд – р. № 550/21.06.2005г. по н.д. № 1082/04г. на І н.о.; р. № 147 от 30.03.2010г. по н.д. 52/10г. на ІІІ н.о.; р.№ 433/05.12.2011г. по н.д.№ 1099/11г. на ІІІ н.о.; р. № 145 от 14.07.2011г. по н.д. № 30/11г. на І н.о. и др. Размерът на предмета на престъпление основателно е мотивирал инстанционните съдилища да квалифицират престъплението като такова по чл.252, ал.2 от НК. За това престъпление на подсъдимия е наложено наказание в границите на предвидения минимум както на наказанието „лишаване от свобода”, така и на наказанието ”глоба”, а конфискация е постановена върху част от имуществото. За престъплението по чл.209, ал.2 от НК наказанието е било определено под средния размер. На основание чл.23, ал.1 от НК на И. Д. е наложено наказание в рамките на по - тежкото от двете определени. За налагането на тези наказания съдилищата са отчели наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало и добри характеристични данни. Не са налице многобройни или изключително смекчаващи отговорността обстоятелства да имат като правна последица допълнително смекчаване на отговорността. Заявеното в пледоарията на защитника влошено здравословно състояние на подсъдимия не е подкрепено с медицински документи. Единствено в показанията на св. Р. С. пред първоинстанционния съд се съдържат сведения, че Д. е бил на лечение в МБАЛ [населено място] след излизането си от ареста. Данни за здравословни проблеми след изписването от болницата не се съобщават от свидетелката. В този смисъл не може да се обсъжда наличието на обстоятелства от медицински характер, които да имат значение за смекчаване на отговорността. С оглед изложеното жалбата на подсъдимия се явява неоснователна. По протеста на прокурора и жалбата на частния обвинител и граждански ищец Ю. Т. Както в протеста, така и в жалбата се оспорва оправдаването на подсъдимия Д. по обвинението по чл.213 а от НК, като се изразява несъгласие с изводите на инстанционните съдилища относно кредитирането на едни и не възприемането на други свидетелски показания. Проверяването по същество на правилността на убеждението на решаващия делото съд не е от компетентност на касационната инстанция, тъй като необосноваността не представлява касационно основание. В мотивите на присъдата и решението са посочени фактите, приети за установени, доказателствата на които се основават изводите от фактическа страна и съображенията за това. В този смисъл липсва допуснато от инстанционните съдилища нарушение на процесуални правила по оценка на доказателствения материал. В границите на установените от съдилищата факти, законът е бил приложен правилно с оправдаването на подсъдимия Д. по обвинението по чл.213 а от НК. Твърдението в протеста за явна несправедливост на наложеното наказание, изразило се в занижаването му, касационният съд намери за неоснователно. Осъществените от подсъдимия престъпления не разкриват степен на обществена опасност, по - голяма в сравнение с престъпленията от същия вид. Не е налице и завишена обществена опасност на дееца, който е неосъждан, военослужещ на действителна служба в българската армия и спрямо когото липсват данни за други водени наказателни производства. В протеста не се сочат конкретни обстоятелства, които да обуславят утежняване на наказателно правното положение на подсъдимия. По тези съображения касационният съд намери подадения протест и жалбата на частния обвинител и граждански ищец за неоснователни. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № П 31 от 30.07.2012г., постановено по внохд № П 30/12г. на Военноапелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: