О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   № 268   София,  09.04.2010 година   Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и десета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА   БОНКА ЙОНКОВА     изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 148/2010 година     Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Р” Е. , гр. С. против определение № 20 от 20.01.2010 г. по в. ч. гр. д. № 30/2010 г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Смолянски районен съд определение № 1* от 04.12.2009 г. по гр. д. № 897/2009 г. за прекратяване на производството по делото и за изпращането му по подсъдност на Софийски районен съд. В частната касационна жалба се поддържа, че определението е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния и процесуалния закон. Развити са подробни съображения срещу изводите на въззивния съд по отношение приложимостта на разпоредбите на чл. 108, ал. 1, изр. 2 и чл. 113 ГПК във връзка с § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането, като е обосновано становището, че съобразно установените в тези норми процесуални правила предявеният иск е подсъден на Смолянски районен съд, а не на Софийски районен съд. Допускането на касационното обжалване на атакуваното определение е обосновано с твърдението, че актът съдържа произнасяне по процесуалноправния въпрос за приложимостта на разпоредбите на чл. 108, ал. 1, изр. 2 и чл. 113 ГПК при определяне на местната подсъдност на искове по чл. 208, ал. 1 КЗ. Частният касатор поддържа, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, както и че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по частната касационна жалба – „Д” А. , гр. С. оспорва същата като неоснователна в писмен отговор от 17.02.2010 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да потвърди първоинстанционното определение, с което Смолянски районен съд е прекратил образуваното пред него производство по иск с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ, предявен от „Р” Е. , гр. С. срещу „Д” А. , гр. С., като е изпратил същото по подсъдност на Софийски районен съд, въззивната инстанция е приела, че местната подсъдност на настоящия спор следва да бъде определена съобразно седалището на ответното търговско дружество, което се намира в гр. С.. Не е споделен доводът на ищеца за приложимост на разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК, обоснован с твърдението, че спорът е възникнал от преки отношения с местна структура на застрахователя, намираща се в гр. С.. В тази връзка съдът се е позовал на липсата на вписан клон на дружеството-застраховател, респ. за създадено негово поделение в гр. С.. Като неоснователно е преценено и становището на ищеца /частен жалбоподател/ за приложимост на разпоредбата на чл. 113 ГПК по съображения, че предвидената в нея особена местна подсъдност се отнася само за предявените от потребител-физическо лице индивидуални искове във връзка с установяване и преустановяване на нарушения по Закона за защита на потребителите. Според съдебния състав, привилегията по чл. 113 ГПК не важи за търговци и юридически лица - страни по застрахователни договори. С оглед мотивите на атакуваното определение, настоящият състав намира, че касационното обжалване на същото следва да бъде допуснато. Поставеният от частния жалбоподател въпрос се явява значим за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решаването му е обусловило извода относно местната подсъдност на спора. По отношение на този въпрос е осъществено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът за приложението на нормата на чл. 113 ГПК и съотношението й с нормата на чл. 108 ГПК е предмет на определение № 474 от 05.08.2009 г. по ч. т. д. № 361/2009 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, постановено по реда на новия Граждански процесуален кодекс от 2007 г. и поради това имащо характер на задължителна съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В посоченото определение е прието, че изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима към искове за заплащане на застрахователно обезщетение, предявени от застраховани лица, поради което при упражнено от ищеца право на избор на местна подсъдност по чл. 113 ГПК, общата местна подсъдност по чл. 108, ал. 1 ГПК се дерогира. Приложимостта на чл. 113 ГПК при определяне на местната подсъдност при тези искове е обоснована с разпоредбата на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането, придаваща на застрахованото лице качеството на „потребител на застрахователни услуги”. Обжалваното въззивно определение е в отклонение от посочената практика. Неправилно въззивният съд е счел, че в случая не може да намери приложение изборната подсъдност по чл. 113 ГПК с аргумента, че същата важи само за ищците-физически лица, но не и за ищците-юридически лица. Този извод е в пряко противоречие със закона, тъй като в него не е предвидена обусловеност на изборната подсъдност от вида на потребителите и разграничаването им на физически и юридически лица. С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че постановеното от Смолянски окръжен съд определение е неправилно и следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на Смолянски районен съд, явяващ се компетентният съобразно чл. 113 ГПК съд за разглеждане на конкретния спор.   Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение     О П Р Е Д Е Л И :     ОТМЕНЯ определение № 20 от 20.01.2010 г. по в. ч. гр. д. № 30/2010 г. на Смолянски окръжен съд, вместо което постановява: ИЗПРАЩА делото за разглеждане на Смолянски районен съд. Определението е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: