Р Е Ш Е Н И Е № 440 гр. София, 08.05.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора И. Чобанова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 1447 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на защитника на осъдения И. В. И. за възобновяване на ВНОХД № 88/2013 г. на Софийския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение от 19.04.2013 г., с което е била изменена присъда № 19/18.12.2012 г. по НОХД № 122/2012 г. на Районен съд – Своге относно правната квалификация на извършеното деяние. С първоинстанционната присъда подсъдимия И. В. И. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 216 ал. 1, пр. 1 от НК за това, че на 06.12.2011 г., около 08.10 ч. на четвърти коловоз на ж.п. гара Р., община Своге противозаконно е унищожил чужда движима вещ, като е счупил с камък 4 броя неподвижни стъкла на прозорец на купе и врата на купе и 4 броя подвижни стъкла на прозорец на купе от вагони с номера[ЕИК]-8 и 50522150095 на пътнически влак № 20202, собственост на [фирма], като стойността на имуществените вреди е 952 лв., поради което и във вр. с чл. 54 от НК е бил осъден на 5 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 3 години. Подсъдимият е бил осъден да заплати на гражданския ищец [фирма], Поделение за пътнически превози – София, обезщетение за имуществени вреди в размер на 952 лв., ведно със законна лихва върху горната сума от датата на деянието. В тежест на осъдения е било присъдено заплащане на разноските по делото. С атакуваното въззивно решение Софийският окръжен съд е изменил първоинстанционната присъда, като е преквалифицирал деянието на подсъдимия по чл. 216, ал. 1, пр. 2 от НК, приемайки, че формата на изпълнително деяние е „противозаконно повреждане”, тъй като счупването на стъклата на вагоните е довело до повреждането им. Оправдал е същия по първоначално повдигнатото му обвинение за унищожаване на движимите вещи. В искането, поддържано в с. з. пред ВКС лично от осъдения и неговия защитник, се изтъкват доводи, съотносими към основанието за възобновяване по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК. Претендира се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на нарушения, съотносими към правото на защита на осъдения по повод повдигнатото му обвинение. За гражданският ищец [фирма], редовно призован, не се явява процесуален представител. Постъпило е писмено становище, в което се изразява съгласие с постановения въззивен съдебен акт. Прокурорът от ВКП намира направеното искане за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е било депозирано в изискуемия по чл. 421, ал. 3 от НПК 6–месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. При разглеждането му по същество ВКС намери, че то е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения. Твърдението за ограничено право на защита на осъдения поради неяснота на повдигнатото му обвинение (с оглед описаната в диспозитива на обвинителния акт формулировка по чл. 216 ал. 1 от НК, без посочване на отделните предложения), не се споделя от ВКС. В текста на чл. 216 ал. 1 от НК действително са предвидени две алтернативни хипотези на престъпно поведение – противозаконно унищожаване и повреждане, но видно от фактическото, а и правно изложение липсва каквото и да е съмнение, че прокурорът е квалифицирал действията на подсъдимия (счупване на стъклата на посочените вагони) като унищожаване на движими вещи. За това, че тази правна квалификация не е правилната, а всъщност се касае до повреждане на вагоните като движими вещи, част от които са били счупените стъкла, въззивният съд е изложил достатъчно мотиви, които се споделят от ВКС, а и в тази връзка липсва оплакване за неправилно приложение на материалния закон. Неоснователни са възраженията, че с извършената преквалификация въззивният съд е осъдил И. по непредявено обвинение, нарушавайки правото му на защита. Инкриминираното поведение се е изразявало в счупване на стъклата на вагоните и тази фактология не е претърпяла каквато и да е промяна. В същите очертани от обвинителния акт фактически рамки въззивният съд само е променил квалификацията, приемайки че се касае не до унищожаване , а до повреждане на движимите вещи, което е в правомощията му по чл. 337 ал. 1, т. 2 от НПК да приложи закон за същото еднакво наказуемо престъпление. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. В. И. възобновяване на ВНОХД № 88/2013 г. на Софийския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение от 19.04.2013 г., с което е била изменена присъда № 19/18.12.2012 г. по НОХД № 122/2012 г. на Районен съд – Своге. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.