Р Е Ш Е Н И Е № 166 София, 27 май 2014година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети април две хиляди и четиринадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н.дело № 490/14година Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия Г. В. И. срещу въззивно решение № 137 от 15.10.2013год. по внчхд № 480/2013год. на Хасковския окръжен съд със сочени основания за проверка по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК. Излагат се доводи за допуснати нарушения по чл. 13 и чл. 14 от НПК, в резултат на които от неправилно изграденото вътрешно убеждение на съда е приложен неправилно закона, като подсъдимия е осъден по предявеното му обвинение, въпреки че са налице условията за приложение хипотезата на чл. 12, ал. 2 от НК, тъй като И. е действал под уплаха и смущение, в резултат на неочакваните действия от страна на пострадалия. Прави се искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане или за изменяване на въззивното решение и преквалифициране на деянието по друг, по-благоприятен за дееца закон. Срещу жалбата на касатора е постъпило писмено възражение от повереника на частния тъжител и граждански ищец Т. Д. Т., който изразява мотивирано становище за неоснователността й и моли въззивното решение като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Пред касационната инстанция, редовно призован, подсъдимият не се явява и не изпраща процесуалнен представител. Повереникът на частния тъжител и граждански ищец поддържа изразеното в писмените си възражения становище за неоснователността на жалбата. Прокурорът от ВКП също дава заключение, че не са налице релевираните в жалбата основания за отмяна/изменяване/ на обжалвания съдебен акт. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 48 от 12.06.2013год. по нчхд № 257/2013год. на РС-Хасково, подсъдимият Г. В. И. е признат за виновен в извършено на 13.12.2011год. в [населено място], престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК по отношение на Т. Д. Т., като на основание чл. 12, ал. 4 НК не го е наказал, тъй като деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежна отбрана, поради уплаха и смущение. С присъдата подсъдимият Г. И. е осъден да заплати на Т. Д. Т. сумата от две хиляди лева, представляваща обезщетение за причинените му от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на увредата до окончателното изплащане на сумата, направените от тъжителя разноски по делото в размер на 310.66лв. и е присъдена дължимата на държавата такса върху размера на уважения иск, като до пълния му предявен размер от шест хиляди лева, искът е отхвърлен като неоснователен. С решение № 137 от 15.10.2013год. по внчхд № 480/2013год. Хасковският окръжен съд е изменил присъдата, като е признал подсъдимия Г. В. И. за виновен по чл. 132, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 130, ал. 1 от НК и на посоченото основание и чл. 54 от НК го е осъдил на пробация с наложени по чл. 42а, ал. 1, т.т. 1 и 2 НК пробационни мерки, които е определил по срок и начин на изпълнение, като е оправдал подсъдимия по предявеното с тъжбата обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК. Направените по делото разноски са присъдени в тежест на подсъдимия. Присъдата е потвърдена в гражданско-осъдителната част. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в очертаните от чл. 347, ал. 1 от НПК рамки, намира жалбата на касатора за основателна, макар и не по посочените в нея доводи. На 28.10.2013год. в деловодството на ОС-Хасково е постъпила касационна жалба от защитника на подсъдимия Г. И.-адв. В. Ц. Г., регистрирана с вх. № 10316. Същата дата върху нея докладчикът по делото е вписал разпореждане, че жалбата следва да се върне на подателя като недопустима, защото е подадена срещу решение на окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, което не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл. 346 от НПК. По частна жалба на подсъдимия, в производство по чл. 351, ал. 5 от НПК, с определение № 6 от 08.01.2014год. по н.д. № 2263/2013год. на ВКС, първо н.о., разпореждането от 28.10.2013год. на съдията от ОС-Хасково е отменено като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, защото с него е ограничено правото на защита на И. да развие оплакванията си срещу въззивния акт, с който за първи път е прието, че извършеното от подсъдимия деяние е наказуемо и той следва да понесе наказателната си отговорност пред следващата редовна съдебна инстанция, т.е. независимо наименованието на съдебния акт „решение“, по своята същност и съдържание той представлява нова присъда, която подлежи на касационна проверка съобразно чл. 346, т. 2 НПК. С определението са дадени указания за администриране жалбата на подсъдимия, по която е образувано настоящото касационно производство. Споделяйки изцяло съображенията в цитираното определение, настоящата инстанция констатира, че е допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, обуславящо необходимост от отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Касае се за нарушение на реда и начина на постановяване и обявяване на обжалвания съдебен акт. При упражняване на правомощията си като контролно-ревизионна инстанция Хасковският окръжен съд е допуснал съществено нарушение, като се е произнесъл с решение, вместо с присъда, с което е ограничил правата на участниците в процеса, защото съгласно чл. 32, ал. 1, т. 1 от НПК съдът постановява присъда, когато като първа и въззивна инстанция решава въпросите за виновността и отговорността на подсъдимия, а съобразно т. 2-решение, когато се произнася по основателността на жалба и протест или на искане за възобновяване на наказателното дело. В случая, обжалваният по касационен ред съдебен акт, неправилно наименован „решение", с оглед на съдържанието му по същество представлява нова присъда на окръжния съд, защото с нея е решен въпросът за виновността и е ангажирана за първи път наказателната отговорност на подсъдимия, за постановяване на което е уреден специален ред, различен от общия по чл.340 НПК, който е приложен. Това е така, защото разпоредбата на чл. 339, ал. 3 НПК изрично препраща към чл. 305 НПК, а последната предпоставя приложението на чл. 310, които норми предявяват изисквания към формата и съдържанието на присъдата, както и процесуалния ред за нейното постановяване. Данните по делото сочат, че делото е било разгледано на 24.09.2013 г. и след изслушване на съдебните прения, второинстанционният съд е обявил, че ще се произнесе и постанови решение в законния по чл. 340, ал. 1 от НПК срок. Окръжният съд, обаче, е постановил съдебен акт със съдържание на нова въззивна присъда, за която липсват данни, видно от съдебния протокол, да е обявена в присъствие на страните по реда на чл. 317, във вр. чл. 310, ал. 1 НПК, или при отлагане на обявяването й с тяхното призоваване. По този начин, съществено е било нарушено основно начало в наказателния процес - за непосредственост, уреден в чл.18 НПК и свързаното с него изискване за непрекъснатост на съдебното заседание, съгласно чл. 259 НПК, тъй като до обявяване на решението-15.10.2013год. неминуемо членовете от съдебния състав са участвали в разглеждане и решаване на други дела. Посочените процесуални изисквания са валидни за всички случаи при постановяване на присъда, независимо от коя инстанция се прави. Допуснатото нарушение следва да се определи като съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т.1 НПК, представляващо основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. От това следва, че е безпредметно обсъждане доводите в жалбата на подсъдимия за нарушение на материалния закон, но същите следва да се имат предвид при новото разглеждане на делото. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ трето наказателно отделение, намира обжалваното въззивно решение за постановено при съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал. 3, т.1 НПК, а жалбата на касатора-за основателна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. ал. 3, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето н.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 137 от 15.10.2013год. по внчхд № 480/2013год. на Хасковския окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения и изпълнение на дадените указания. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: