Р Е Ш Е Н И Е № 185 Гр. София, 19.10.2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря КР. ПАВЛОВА и след становище на прокурора от ВКП П.МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 622/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по глава XXXІІІ от НПК. Образувано е по реда на чл.423, ал.1 от НПК по искане на задочно осъдения Х. Ю. Б. за възобновяване на н.о.х.д № 570/2015 г. по описа на Районен съд-Габрово и за отмяна на постановената по същото присъда от 26.10.2015 г., както и за връщане на делото за ново разглеждане. Осъденият посочва, че делото е било разгледано и приключило в негово отсъствие, при липса на изискуемите законови предпоставки, с което е било нарушено правото му на лично участие и защита в производството по делото и в този смисъл е бил лишен от справедлив съдебен процес. С цел компенсация на нарушените му права прави искане производството по делото да се възобнови, като се отмени присъдата на районния съд и същото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. В искането се навеждат и съображения за наличие на предпоставките по чл.422, ал.1, т.5 от НПК, като се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК , предвидени и като основания за възобновяване на делото по смисъла на този текст. В подкрепа на същите се навеждат доводи за несъставомерност на деянието и за явно несправедливо наказание, поради несъответствието му с тежестта на деянието. В съдебно заседание пред касационната инстанция осъденият Б. се представлява от упълномощен защитник, адв. В. М., който поддържа искането на осъдения и моли същото да се уважи по съображения за неправомерно нарушено лично участие на подзащитния му в процеса, който по време на провеждането му се е намирал в Швеция и не е бил уведомен за образуваното спрямо него досъдебно производство. Алтернативно поддържа тезата за несъставомерност на деянието по чл.343в, ал.2 от НК, поради липса на елемент от фактическия му състав, наказателното постановление да е било влязло в сила към датата на извършване на деянието. Намира наложеното наказание от шест месеца лишаване от свобода за несъответно на ниската степен на обществена опасност на осъдения и в разрез с целите по чл.36 от НК. Прави искане за оправдаване на осъдения, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда . Осъденият Б. заявява, че изцяло поддържа тезата на защитата и изложените в подкрепа на същата съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура застъпва становище, че искането за възобновяване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, тъй като подсъдимият е бил уведомен за воденото наказателно производство, но въпреки това е напуснал пределите на страната и сам се е поставил в невъзможност да участва лично в същото. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл.423 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е от активно легитимирано лице, по отношение на влязла в сила присъда . Искането за възобновяване е постъпило на 19.05.2016 г., / подадено по пощата на 18.05.2016 г., видно от пощенското клеймо поставено на плика, с който е изпратено / при спазване на 6-месечния срок по чл.423, ал.1 от НПК, който за осъдения тече от узнаване за влязлата в сила присъда. Към датата на подаване на искането срокът от шест месеца не е изтекъл, тъй като присъдата е влязла в сила на 16.02.2016 г., поради което липсата на данни по делото за датата на узнаване от страна на Б. за влизането и в сила няма отношение към спазването на този срок. Разгледано по същество, искането за възобновяване е неоснователно по следните съображения: Досъдебното производство по делото, ДП № 284 ЗМ-922/ 2015 г., по описа на РУ-Казанлък е било образувано на 21.07.2015 г. срещу Х. Ю. Б. за престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК, извършено на 21.06.2015 г. в района на прохода Ш., землището на общ. К. С постановление за привличане на обвиняем от 03.09.2015 г. срещу Х. Ю. Б. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК и му е била определена мярка за неотклонение „подписка“. Привличането на лицето е било лично и в присъствието на упълномощен защитник, адв. Р. Ж., както и мярката му за неотклонение е взета присъствено. На същата дата е проведен и разпит на Б. в това му качество. След приключване на досъдебното производство, с протокол от 12.11.2015 г. материалите от проведеното разследване са били предявени на обвиняемия Б. лично и в присъствието на упълномощения му защитник, адв. Ж.. Прокурор при Районна прокуратура–гр. Казанлък е внесъл обвинителен акт срещу Х. Ю. Б. на 14.12.2015 г., по обвинение за извършено от него престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК. Препис от обвинителния акт е бил изпратен на Б., ведно с призовката за първото по делото заседание, насрочено от съдията-докладчик за 29.01.2016 г., от 11.15 часа на адреса за призоваване, посочен от обвиняемия при разпита му на досъдебното производство, съответно [населено място], [улица]. Призовката е била върната невръчена, поради лиса на обитатели в къщата. Отбелязано е, че по данни на съсед, Е. Ф. А., живуща на № .., лицето е заминало със семейството си в чужбина за неопределен период от време. Б. е призован и от постоянния му адрес в [населено място], обл. С.З., [улица], вх..., ет..., ап..., призовката от който адрес също е върната невръчена, тъй като лицето не е било намерено на адреса, с отбелязване, че по данни на съсед Я. Е., живущ в същия блок, на адреса има други собственици, както и по данни на З. П., живущ в [жилищен адрес] лицето не живее на адреса, както и в целия ромски квартал. От изисканата служебно от съда справка от Областна дирекция на МВР–гр. Стара З., рег. № 849/19.01.2016 г. относно пътуванията на Б. извън страната са установени данни за регистрирано последно излизане на 18.11.2015 г. през ГКПП–„Аерогара София“. Данни за връщането му обратно от същата справка, за времето до 19.01.2016 г., не са били установени. В съдебното заседание, проведено на 29.01.2016 г. , Х. Б. не се е явил, а упълномощеният му защитник, адв. Ж., е изразил желанието на подзащитния си за сключване на споразумение, но е потвърдил, че няма контакт с него, тъй като връзката с предоставените от него мобилни номера е прекъсната. В същото съдебно заседание, съдът е постановил определение, с което е дал ход на делото, като е приел, че са налице предпоставките на чл.269, ал.3, т.4, б.”а” от НПК – подсъдимият се намира извън пределите на страната и местоживеенето му е неизвестно. Мотивирал е становището си с данните от приложената справка, че подсъдимият е напуснал страната преди образуването на съдебното производство, след като разследването по делото е приключило и материалите по същото са му били предявени, поради което обвинителен акт обективно не е могъл да му бъде връчен. Съдебното производство по делото е приключило с присъда от същата дата, № 11 от 29.01.2016 г., с която на Б. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца за извършено от него престъпление по чл. чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК. Съдът е постановил наказанието да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Присъдата на Районен съд-гр. Казанлък не е била обжалвана и е влязла в сила на 16.02.2016 г. При наличието на тези фактически данни относно процесуалното поведение на осъденото лице в хода на наказателното производство по делото, по което е постановена влязлата в сила присъда, не са налице предпоставките по чл.423, ал.1 от НПК за уважаване на искането за възобновяване на делото. Видно от приложените официални справки относно движението на осъдения извън страната се установява, че в изключително кратък срок след предявяване на материалите по разследването, което е извършено с негово участие на 15.11.2016 г., Б. е напуснал пределите на страната, на 18.11.2016 г. Осъденият е нарушил определената му мярка за неотклонение „подписка“ по досъдебното производство, напуснал е известния по делото адрес за призоваване и се е укрил извън пределите на страната, като не е спазил законовото изискване по чл.59, ал.2 от НПК да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес, в случай на промяна на неговото местоживеене. Последното е наложило разглеждане на делото в негово отсъствие, с оглед данните от приложената актуална справка за движението му извън пределите на Република България, от която липсва информация за завръщането му обратно в страната. Възобновяването на наказателно дело, проведено в отсъствието на осъденото лице е предвидено като законова компенсация на правото му за лично участие в процеса. Разпоредбата на чл.423, ал.1 от НПК предвижда законова възможност за възобновяване на делото по отношение на задочно осъден, с изричното изключение, че в случаите когато след предявяване на обвинението в досъдебното производство осъденият се е укрил, поради което не е могла да бъде изпълнена процедурата по чл.254, ал.4 от НПК по връчването на препис от обвинителния акт и уведомление за датата на делото и за възможността за задочното му разглеждане при условията на чл.269 НПК . Този законов текст кореспондира с правото на справедлив съдебен процес, закрепено в чл.6 на ЕКЗПЧОС, в частност с гаранциите по т.3 б.”а”, „с” и „d” от същия член - правото на лице, обвинено в криминално престъпление да бъде информирано за повдигнатото спрямо него обвинение, да се защитава лично и чрез защитник по свой избор и активно да участва в наказателното производство. Изключение се явяват случаите, при които осъденият се е отказал от това свое право недвусмислено, като е обективирал отказа си с конкретни действия. Видно от материалите по наказателното дело, след предявяване на обвинението по досъдебното производство, осъденият Б. е напуснал пределите на страната, без да съобщи за това на разследващите органи и след образуването на съдебното производство с внасяне на обвинителен акт спрямо него, той не е могъл да бъде открит за изпълнение на законовата процедура по информирането му за обвинението и условията за разглеждане на делото в негово отсъствие. Установените факти недвусмислено свидетелстват, че Б. съзнателно и по своя воля се е лишил от правото си да участва лично в наказателното производство, за образуването на което е бил уведомен, поради което и не са налице законови основания за компенсиране на правата му в процеса, чрез възобновяване на делото, което е било водено в негово отсъствие. В хода на досъдебното производство, Б. е придобил качеството на обвиняемо лице, с което надлежно и в достатъчна степен е бил информиран за фактическите и правни рамки на повдигнатото спрямо него обвинение, както и за задължението му по чл.59, ал.2 от НПК да не променя местоживеенето си без надлежно писмено уведомление до компетентния орган, като част от определената му мярка за неотклонение „подписка“. Съдебното производство по делото е проведено без участието на Б., поради обективната невъзможност да бъде намерен и уведомен за неговото провеждане, която е била резултат от напускане на посочения адрес за призоваване, както и на територията на страната, и на липсата на данни за друг известен адрес, на който да бъдат получени съответните уведомления. Тези негови действия, разгледани в контекста на качеството на обвиняем и взетата мярка за неотклонение, за които е бил уведомен лично, по естеството си представляват укриване от правосъдието и съзнателно лишаване от възможността да участва в наказателния процес. Същите обективират отказ от негова страна от правото му на лично участие в наказателното производство, поради което за съда не възниква задължение да възобнови делото, единствено поради задочното му разглеждане, при установеното недобросъвестно отклоняване от страна на осъдения. Изложените фактически и правни съображения мотивират настоящият касационен състав да приеме, че искането за възобновяване на наказателното дело, направено от осъдения Х. Ю. Б., на осн. чл.423, ал.1 от НПК е неоснователно. Предявената претенция на осъдения Б. за възобновяване на наказателното дело при условията на чл.422, ал.1 , т.5 от НПК е допустима, тъй като искането е подадено в шестмесечен срок от влизане в сила на присъдата, но разгледана по същество се явява неоснователна. Доводите, изложени в искането, с които се обосновава касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК се оценяват от настоящия касационен състав като неоснователни. Оплакването е основано на твърдения за нарушена процедура по разглеждане на делото в отсъствието на подсъдимия, при липса на предпоставки за провеждане на задочно производство и по съдържанието си съвпадат с доводите, изложени в подкрепа на искането за възобновяване по реда на чл.423, ал.1 от НПК, които се приеха за неоснователни по изложените в настоящото решение съображения. Следва да се посочи, че приетата от съда хипотеза на чл.269 от НПК – по ал.3, т.4, б.”а”, при условията на която е проведено задочното производство е обективирана фактически от наличната официална справка, удостоверяваща, че осъденият е напуснал пределите на страната и от липсата данни за известно местоживеене. В искането са посочени две решения на ВКС, които според защитата са приложими и към настоящия казус. Същите не са задължителни за настоящият състав, но за пълнота следва се изложат съображения относно тяхната неприложимост на тълкуване на право към факти. В цитираното в подкрепа на релевираното касационно основание Решение № 74 от 07.02.2013 г. по н.д. № 1571/2012 г. на ІІІ НО, съдът е оставил без уважение аналогично искане за възобновяване на наказателно дело, направено от осъдено лице, в чието отсъствие е разгледано делото. Приел е, че при наличието на уведомление за воденото спрямо това лице наказателно производство, след като е напуснало пределите на страната и не е предоставило данни за известен адрес, от където да бъде призован, осъденият сам се е лишил от правото си на лично участие в производството, поради което и няма законово основание да претендира компенсация за нарушени права по реда на възобновяването. Относно другото посочено в подкрепа на това основание Решение № 142 от 12.03.2012 г. по н.д. № 304/2012 на ВКС, ІІІ НО, същото касае искане за възобновяване на лице, което изобщо не е било уведомявано за образуваното спрямо него наказателно производство, не е било привличано към наказателна отговорност и не е придобивало качеството на обвиняем, поради което и съдът е приел, че осъденият не се е лишил съзнателно от правото си на лично участие в производството, при липсата на знание за неговото провеждане и е уважил искането, с цел осигуряване на справедлив съдебен процес с негово участие. Настоящият казус не съдържа аналогични факти, поради което и възприетата във второто решение правна оценка е неприложима. Не се намери за основателно и оплакването за допуснато нарушение на материалния закон при оценката на релевантните за обвинението факти. Същото се обосновава с неправилно установени факти за датата на влизане в сила на наказателното постановление, с което осъденият е бил наказан по административен ред за това, че е управлявал МПС без свидетелство за управление, за която в искането се сочи, че е 22.06.2015 г. , поради което инкриминираното повторно управление на МПС отново без свидетелство за управление, което е на 21.06.2015 г. се твърди, че не е извършено в едногодишен срок от наказването на лицето. Оплакването е неоснователно и не почива на верни факти. От материалите по делото се установява, че искателят е бил признат за виновен с влязлата в сила присъда относно извършено престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК , което от фактическа страна се състои в това, че на 21.06.2015 г. е управлявал МПС, л.а. „Ф.Г.” с чужд рег. № ... без свидетелство за управление на МПС, след като с предходно наказателно постановление № 15-0341-000229 от 11.05.2015 г. на Началник сектор към ОДМВР – Габрово, РУ Севлиево, което е влязло в сила на 20.06.2015 г. е наказан по административен ред за аналогично нарушение – управление на МПС без свидетелство за управление. Датата на влизане в сила на Наказателното постановление е удостоверена с надлежна справка, рег. № 284р-19304/12.08.2015 г. на Началник РУ–Севлиево при ОДМВР – Габрово към МВР, в която е отбелязано, че наказателното постановление е връчено на Б. лично на 12.06.2015 г. и е влязло в сила на 20.06.2015 г. При установените данни за датата на влизане в сила на наказателно постановление № 15-0341-000229 от 11.05.2015 г. на Началник сектор към ОДМВР–Габрово, РУ Севлиево се налага извода, че Б. е управлявал МПС без свидетелство за управление на МПС / от данните по делото се установява, че същият не е придобивал изобщо правоспособност да управлява МПС / в едногодишен срок от административното му наказване за същото нарушение, което правилно е квалифицирано като престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК. Не се установи наложеното на Х. Б. наказание за извършеното престъпление по чл.343в, ал.2 от НК в размер на шест месеца лишаване от свобода да е явно несправедливо. Наказанието е определено в рамките към минимума, съобразно действащата към датата на деянието редакция на чл.343в, ал.2 от НК, в която за наказанието не е предвиден специален минимум и е в размер до две години лишаване от свобода. Същото правилно е определено при условията на чл.54 от НК и изцяло в полза на осъдения, с оглед отчетения значителен превес на отегчаващите вината му обстоятелства, в противовес на които като смекчаващ отговорността му факт е оценено само критичното отношение на Б. към извършеното. Не без значение за реализацията на наказателната отговорност на искателя, в негова тежест е и обстоятелството, че Б. не е придобивал правоспособност за управление на МПС по надлежния ред до датата на постановяване на присъдата, като включително неправомерно е извършвал дейност по управление на МПС за продължителен период от време, видно от приложената по делото справка от КАТ , считано от 2003 г., от когато е първото констатирано нарушение на правилата за движение. С оглед тези данни относно личната му степен на обществена опасност като деец, наказанието е правилно отмерено и не са налице основания за промяна в неговия размер или начина му на изтърпяване, като за последното, с оглед предходните му осъждания е налице процесуална пречка за приложението на чл.66, ал.1 от НК. Действащата понастоящем редакция на чл.343в, ал.2 от НК е с по-тежка санкция – от една до три години и глоба от 500 до 1000 лв., поради което не следва да се обсъжда като приложим закон, на осн. чл.2, ал.2 от НК. Изложените съображения мотивират състава на ВКС да приеме, че искането за възобновяване на наказателното дело, направено от защитник на осъдения Б. е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Х. Ю. Б. за възобновяване на производството по н.о.х.д. № 570/2015 г. по описа на Районен съд-Габрово и за отмяна на постановената по същото присъда от 26.10.2015 г., влязла в сила на 16.02.2016 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.