Р Е Ш Е Н И Е № 503 Град София, 19.11.2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Теодора Стамболова При участието на секретаря Павлова В присъствието на прокурора КОЛОВА Изслуша докладваното от съдия Теодора Стамболова К.Н.Д. 486/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.423, ал.1 НПК. Постъпило е искане от осъдения по Н.О.Х.Д.184/09 г.по описа на РС-Лом /ЛРС/, В.Н.О.Х.Д.147/09 г.по описа на ОС-Монтана /МОС/ В. Б. Д., с което се иска възобновяване на посоченото наказателно производство, отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание пред ВКС защитникът на осъдения и самият той поддържат искането с изтъкнатите в него съображения. Прокурорът от ВКП също намира основания, налагащи възобновяване на производството,като настоява отмяна на съдебните актове на решаващите съдилища и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционен съдебен състав. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящото производство, намира за установено следното: Присъдата на РС-Лом е влязла в сила на 01.10.09 г., деня на постановяване на второинстанционното решение. Искането за възобновяване е с вх.№9083/09.08.10 г. Съгласно нормата на чл.423,ал.1 НПК законовият срок, в който задочно осъденият може да отправи искане за възобновяване, е шестмесечен от узнаване за влязлата в сила присъда. В кориците на делото липсват документални данни кога Д. е била запознат с обявените в негово отсъствие съдебни актове. В този смисъл в полза на същия следва да се възприеме, че искането е подадено в срок,тъй като по него той заявява свое познание на 14.05.10 г.,когато е бил задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда по това дело. По съществото на процедурата се констатира следното: Досъдебното производство е образувано на 18.06.93 г. с оглед данни за извършено престъпление по чл.195,ал.1,т.3 НК. На л.26 от ДП е приложено постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение с дата 27.04.94 г.,видно от което на Д. е повдигнато обвинение за извършена от него при предварителен сговор с П. П. кражба, квалифицирана по чл.196,ал.1,т.2 вр.чл.195,ал.1,т.3 и 5 НК и му е взета мярка за неотклонение Подписка. На посочената дата лицето е разпитано в качеството на обвиняем, а на следващия ден е съпоставено в очна ставка с другия обвиняем. На л.37 от ДП е приложен протокол за предявяване на предварително производство с дата 08.06.94 г., с видни данни за лично предявяване на Д.. На л.40 от ДП е приложено обвинително заключение с дата 08.06.94 г., съгласно което обвиняемите следва да бъдат предадени на съд, с отбелязана мярка за неотклонение на Д. отново Подписка и е уточнен даденият по-рано по производството адрес на дееца в гр.Лом, кв. Младеново. Следващото произнасяне на легитимиран орган е едва на 07.12.00 г., когато прокурор от СРП е върнал сл.д. за доразследване на РСС-Лом /л.43 от ДП с предоставяне на делото на СРП съгласно писмо от л.42/. След осъществяване на необходимите действия обвиняемият Д. не е намерен и не му е предявявано досъдебното производство. Следва ново връщане с оглед необходимостта от качествено привличане на Д. като обвиняем с отразяване на специфики на вменената му престъпна дейност. На л.59 от ДП е приложено постановление за спиране на наказателно производство с дата 13 или 18.01.02 г.,тъй като осъденият не бил намерен на посочения от него адрес в гр.Лом, ул.Крайна 11. Прието е, че е с неустановен адрес и се укрива, без данни да е търсен. На л.60 от ДП е приложено постановление за възобновяване на ДП с дата 06.02.09 г.с оглед разкриване на допълнителни действия,които следва да бъдат извършени по производството. Д. отново не е намерен, като по делото е приложено ново свидетелство за съдимост, от което е видно,че той е осъден от СРС по Н.О.Х.Д.11574/04 г.с определение от 25.04.06 г.,влязло в сила на същата дата /л.79 и сл.от ДП/. На л.87 от ДП е приложена поредна призовка за Д. за дадения от него през 1994 г.адрес, откъдето не е призован. Без да се предприемат допълнителни действия за откриване на лицето, е поискано от страна на прокурор от РП-Лом определяне на служебен защитник от местната адвокатска колегия, като изпратеният за това е бил назначен. На л.94 от ДП е приложено постановление за привличане на Д. като обвиняем в негово отсъствие, без да има произнасяне по мярката му за неотклонение. Обвинението е прецизирано и по този начин е изготвен и обвинителният акт. На л.102 от ДП е приложено постановление за частично прекратяване на досъдебното производство с дата 12.02.09 г., с което законосъобразно или не преписката е била прекратена частично срещу П. П. поради намиране на предпоставки за приложение на чл.61,ал.1 НК спрямо него. На 10.03.09 г.е образувано Н.О.Х.Д.184/09 г.по описа на РС-Лом с внесен обвинителен акт срещу Д., обвинен за осъществяване на кражба, наред с останалите квалифициращи обстоятелства, и в предварителен сговор с П.. Още в разпореждането за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание /л.7 от първоинстанционното СП/, съдията-докладчик е приел, че са налице предпоставки по чл.269,ал.3,т.1 НПК, указвайки все пак подсъдимият да бъде призован от известния по делото адрес и да му се връчи обвинителният акт. Призоваването е станало чрез съсед с призовка, приложена на л.10 от СП на Л.. В съдебно заседание на 30.04.09 г. РС е дал ход на делото срещу осъдения, приемайки обясненията на прокурор от РП за търсене на лицето, по приложената на л.84 от ДП докладна записка. И макар и в протокола за предявяване на ДП да е отразено,че задочното производство се води на основание чл.269,ал.3,т.2 НПК, а в обвинителния акт е отразена т.1 на съшия законов текст, Л. е дал ход на делото при условията на чл.269,ал.3,т.1 НПК,без да изясни разминаванията. Това означава приемане, че подсъдимият не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия, без да уведоми съответния орган- остава неясно коя хипотеза е възприета от първостепениня съдебен състав. За съдебно заседание на 19.05.09 г.пък искателят нито е търсен, нито въобще е направен опит да бъде призован лично /л.34 и сл.от първо-инстанционното дело/. На л.41 от СП е приложена служебна бележка от областна дирекция на МВР-Монтана с вх.№6260/27.05.09 г., от която е видно, че с оглед приемане на РБ в ЕС, съгласно директива 2004/38/ЕО на ЕП и на Съвета на Е. от 29.04.04 г.,не може да бъдат дадени сведения за излизане или влизане в страната на дееца, тъй като от 01.01.07 г.на ГКПП-тата гражданите биват проверявани по метода “преценка на риска”. На л.43 от СП пред Л. е приложена докладна записка от ПИ Р. до началника на РУ на МВР-Лом, от която е видно,че тъщата на подсъдимия, живуща на известния за него по делото адрес, е заявила,че от 10 години Д. не живее в гр.Лом. В съдебно заседание на 09.06.09 г.е разпитан и съседът,комуто е била връчена призовката за първото съдебно заседание, ведно с обвинителния акт. Питан в качеството на свидетел, Е. е заявил, че не е виждал Д. от 2008 г. и е приел призовката с намерение да я даде на лицето, но е бил изправен пред невъзможност да стори това. Подсъдимият е осъден задочно от Л. на две години лишаване от свобода, наказание,за което е преценено да се търпи при първоначален строг режим в затвор, като спрямо него е постановена и кумулация на основание чл.25 вр.чл.23 НК. След постановяване на присъдата, на основание чл.309,ал.1 НПК съдът е потвърдил взетата и изпълнявана спрямо Д. с постановление от 21.04.94 г. мярка за неотклонение Подписка. Служебният защитник е атакувал обявената присъда пред въззивния съд- МОС. Основното съображение е било за неспазена процедура по издирване на подсъдимия и в тази връзка за нарушаване правото му на защита с необходимост от отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първостепенен съд. Видно от мотивите към постановеното на 01.10.09 г. решение на окръжния съд,с което е потвърден съдебният акт на Л., възражението е счетено за неоснователно,без да бъде изложено нито едно съображение на какво се дължи несъстоятелността му. Буквалното излагане на всички посочени обстоятелства не е самоцелно. То стои в основата на преценката за процесуална основателност на искането за възобновяване на наказателното производство. Разпоредбата на чл.423, ал.1 НПК /редакция ДВ, бр.109/2008 г./ изисква уважаване на претенцията на задочно осъдения за възобновяване на наказателното дело поради неучастието му в наказателното производство, освен ако той след изпълнение на процедурата по чл. 254,ал.4 НПК не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина или се е укрил. Въпросът в случая е, предвид даване ход на делото пред Л. при действието на цитираната разпоредба-30.04.09 г., доколко в настоящия случай районният съд би могъл да изпълни задължението, вменено с чл.254,ал.4 НПК – заедно с връчването на обвинителния акт да съобщи на подсъдимия, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл.269 от НПК. И дали може да се приеме, че Д. се е укрил от наказателно преследване, което би предпоставило действията на съда по задочно разглеждане на делото. С измененията и допълненията в чл.423 и чл.254 НПК,публикувани в бр.109/08 г.на Д.в-к, законодателят създаде различен процесуален стандарт за възобновяване на неприсъствените производства, намиращ се в корелация с допълнителната разпоредба на чл.254,ал.4 от НПК за достатъчна информираност на подсъдимия за последиците при неявяване. Няма съмнение, че задочното разглеждане на едно наказателно производство е изключение от общото развитие на процеса в съдебна фаза, доколкото сред изискванията за покриване на минимален стандарт по силата на чл.6, т.1 вр. т.3, б “с”, “d”и “e” от Е. конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ челно място заема личното участие на привлеченото към наказателна отговорност лице. Точно поради тази причина като характерен компенсаторен механизъм, обуславящ лично участие на подсъдимия с ефективно упражняване на цялата палитра от процесуални права, законът е регламентирал института на възобновяването на наказателното производство в случаи на задочно осъждане. Това възобновяване обаче не може да става обезателно, а при стриктно съблюдаване на прогласените във всяко местно законодателство предпоставки, разбира се, обмислими в светлината на практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/. Като дължима предпоставка за възобновяване винаги се има предвид и процесуалното поведение на обвиняемото лице, а именно, дали то е запознато с воденото срещу му производство, но въпреки това демонстрира поведение по незаинтересованост и липса на желание да участвува в него. В този смисъл следва да се проследява цялостната верига от действия или бездействие на обвиняемия или обвиняемата, респективно подсъдимия или подсъдимата, в хода на наказателното производство, както и ролята на водещите процеса държавни органи за информирането на тези лица за отпочнато срещу им дело. В. това трябва да се прецени в контекста на конкретната законодателна уредба- в някои законодателства едно лице става обвиняем с предаването му на съд чрез представяне на обвинителен акт, формулиращ фактическите и юридически обстоятелства по предявеното му обвинение, в други- с привличане в качеството му на обвиняем на предхождаща съдебната фаза предварителна такава или с първото действие по разследване срещу него /лицето/. В България е възприет вторият подход. Принципът обаче,който трябва да се спазва предвид и най-минималния стандарт за познание на обвиняемия за висящо срещу му наказателно производство е, че той следва да бъде запознат с воденото срещу него такова. А що се касае до съдебното производство, най-малко трябва да се установи дали осъденият сам не се е поставил в невъзможност да разбере за него, при перфектно проведени процесуални действия за издирване и уведомяване от страна на органите по наказателно преследване. Изложеното в генерален план, пренесено на плоскостта на конкретното производство, води до следните изводи: Д. е имал понятие, че е привлечен като обвиняем в хода на досъдебното производство, но това е относимо към 1994 г. Оттам нататък в продължение на шест години-първото произнасяне на прокурор през 2000 г., достигнали в крайна сметка до петнадесет, органите на досъдебното производство могат да бъдат упрекнати в тотална абдикация от изпълнение на служебните си задължения. Те следва да понесат отговорност за бездействие и незачитане на критериите, поставени от ЕСПЧ, за протичане на едно производство в разумен срок. Прокурорът, като “dominus litis” на досъдебна фаза, в рамките на дадените му от НПК правомощия, е пристъпил към спиране на наказателното производство, но едва на 13.01.02 г. В междинните осем години от момента на привличане на дееца в качеството му на обвиняем не са предприемани никакви конкретни действия за уведомяване на последния за продължаване висящността на производството и въобще за неговата съдба, за да е наясно той с необходимостта да сигнализира съответния орган по наказателно преследване за своето местоживеене или местостоене, заради взетата и изпълнявана спрямо него мярка за неотклонение Подписка. Не може да се очаква,че в порядък от време като посочения, в един свободен за придвижване свят, най-малко в рамките на собствената държава до 01.01.2007 г., при демократично политическо управление, едно лице-обвиняем трябва да бъде застопорено да живее на определено място, защото потенциално може да бъде потърсено от органите по наказателно преследване, без последните сами да спазват правилата на националното и на международното законодателство, заложени за техните правомощия и упражняването на последните в границите на разумен срок. Петнадесет години спрямо обвиняемия не са предприети качествени действия по издирване, с цел уведомяването му за продължаващо спрямо него /с възможност за потъване в забрава/ наказателно производство за извършено през 1993 г.престъпление. Ето защо резонно се явява становището на искателя, отразено в искането за възобновяване,дали не се касае за желание от страна на обвинителната власт да се изготви обвинителен акт на всяка цена, въпреки неспазване на процесуалните разпоредби, за да се избегне изтичане на давност за наказателно преследване за процесното извършено деяние и необходимостта от прекратяване на наказателното производство в този контекст. Казаното с пълна сила важи и за разглеждане на делото на съдебна фаза. Макар и по силата на присъствуващите в кориците на делото документи Д. да е бил редовно призован за първото заседание от известния по делото адрес чрез съсед, спрямо същия /осъдения/ не са предприети адекватни действия за издирването му- най-малко не е променена взетата и изпълнявана спрямо него мярка за неотклонение Подписка и не е обявяван за общодържавно издирване, включително и след постановяване на осъдителен съдебен акт. Основателен е доводът, изложен в искането, в третираната връзка. Няма как следователно да се очаква Д. ЛИЧНО да бъде уведомен за отпочналото срещу му съдебно дело, на фона и на изпъкващия с по-голяма острота въпрос за невъзможността му да знае за продължаващото петнадесет години досъдебно производство. Казано по друг начин, собственото на осъдения поведение не стои в основата на невъзможност за лично уведомяване за развитието на наказателния процес, в най-ранните рамки на който той е имал знание, че е обвинен в извършване на престъпления. По-нататък, органите по наказателно преследване не са положили необходимите усилия за издирване и уведомяване на лицето, поради което не може да се извлече негово познание нито за продължаващо досъдебно производство, нито за образувано и приключило съдебно такова. Следователно Д. не е участвувал в процесното дело по причини, стоящи извън неговото поведение. Ето защо наказателното производство следва да бъде възобновено и след отмяна на съдебните актове на решаващите съдилища, делото да бъде върнато на досъдебна фаза,в стадия на действия по разследването- където първоначално е допуснато третираното по-горе в мотивите процесуално нарушение по неиздирване и неуведомяване на Д. за продължаване на висящото срещу му наказателно дело и повдигане на актуално по обвинителен акт обвинение. Разпоредбата на чл.423 вр.чл.425 НПК, поради същността на процедурата, не препраща в буквален смисъл към чл.354,ал.3 НПК, за да се остоява позиция, че при актуалната уредба върховната съдебна инстанция по наказателни дела е оправомощена да връща производствата за ново разглеждане само на първоинстанционен или второинстанционен съд, не и на досъдебното производство. Няма основания за изменение на взетата и изпълнявана в хода на производството мярка за неотклонение спрямо Д. Подписка. И това е така, тъй като според съдържанието на този съдебен акт по съществото на процедурата, не са разкрити основания за укриване на лицето. Произнасянето по коментирания проблем се дължи по силата на разпоредбата на чл.423, ал.4 НПК и за него следва да се съобщи на сектор “Изпълнение на наказанията” при ВКП, с оглед предприемане на действия по отношение на Д.,тъй като той е задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда, производството по която е възобновено от ВКС с настоящото решение. Предвид възприетата теза е безпредметно върховната съдебна инстанция по наказателни дела да се произнася детайлно по възраженията на осъдения, възведени в неговото искане, по отношение на спора за количеството му инкриминирани вещи; защо другият обвиняем е оневинен и е свидетел /при прилагане законосъобразно или не на процедура по чл.61 НК за него/; защо Д. е обвинен в предварителен сговор с П. като свидетел, без да е налице обвинение за общото съучастие по чл.20 НК /предварителният сговор и специална форма на съучастие/. По изложените съображения и на основание чл.425,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА Н.О.Х.Д.184/09 г. по описа на РС-Лом, В.Н.О.Х.Д. 147/ 09 г. по описа на ОС-Монтана. ОТМЕНЯВА решение, постановено от ОС-Монтана на 01.10.09 г.по В.Н.О.Х.Д. 147/09 г. по описа на същия съд. ОТМЕНЯВА присъда, постановена от РС-Лом на 09.06.09 г.по Н.О.Х.Д. 184/09 г. по описа на същия съд. ВРЪЩА делото на прокурор от РП-Лом за предприемане на мерки в стадия на действия по разследването, в изпълнение на указанията,заложени в мотивите на настоящото решение. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Препис от настоящото решение да се изпрати на сектор “Изпълнение на наказанията” при ВКП за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/