Р Е Ш Е Н И Е № 602 София 13.10.2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова Илияна Папазова при участието на секретаря А. Богданова в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1539 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Б. М. Н. от гр.Добрич,чрез процесуалния представител-адвокат Т. против въззивно решение № 358 от 3.06.2009г. по в.гр.д.№ 296 по описа за 2009г.на Д.ки окръжен съд,с което е отменено решение № 8 от 30.12.2008г.по гр.д. № 931 по описа за 2008г. на Районен съд Д. и вместо това е постановено друго,с което са отхвърлени предявените от Б. М. Н. против Д. И. Д. и Х. Ж. М. участието на Д. П. като трето лице помагач на ответната страна, искове за сумата от 3 451.45лв.срещу първия и за сумата от 562.13лв.срещу втория ответник,получени от двамата без основание поради обезсилване на изпълнителните действия по изп.д.№ 70/2006г.на ЧСИ Х. М. с определение от 20.02.2008г.по гр.д.№ 49/08г.на ВАпС и са присъдени следващите се разноски. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на спора по същество с уважаване на предявените искове.Претендира направените по делото разноски. С определение № 1475 от 7.12.2009г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК на въззивното решение само в частта му,касаеща претенцията за сумата от 3 451.45лв.срещу ответника Д. И. Д.- с оглед разпоредбата на чл.280 ал.2 от ГПК,като в останалата част/досежно претенцията за сумата от 562.13лв./ касационната жалба е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено/. Касационно обжалване е допуснато във връзка със следните два поставени въпроси – 1.налице ли е и ако е налице,допустимо ли е преразглеждане от въззивния съд на въпроси,които са разрешени с окончателен съдебен акт- определение на Варненски апелативен съд от 20.02.2008г.по гр.д.№ 49/08г. и 2.Следва ли осъществената публична продан,по която са заплатени процесните суми – да се счита като действие,предприето в нов изпълнителен процес. В съдебно заседание страните не се явяват. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: Ищецът, първият ответник, вторият ответник и третото лице-помагач са били съответно - купувач,взискател,съдия изпълнител и длъжник по образувано въз основа на издаден на 7.06.2000г. изпълнителен лист- изпълнително дело № 305 по описа на С. при ДРС/впоследствие под № 70/2006г.по описа на ЧСИ Х. същото изпълнителни действия не са предприемани до 30.06.2004г.,тъй като едва тогава взискателят е посочил способ за изпълнение.На 6.07.2007г.е проведена публична продан,приключила с обявяване за купувач на настоящия ищец, който е платил общо определената му цена от 5 480лв.и на 9.07.2007г. имотът му е бил възложен.Бил е въведен на 5.09.2007г.във владение след принудително отнемане на процесния гараж,в който се е намирал автомобила на длъжника,а изпълнителното дело-прекратено с постановление от 21.11.2007г.Не се спори,че понастоящем ищецът не владее имота,тъй като след като е предоставил възможност на собственика да изведе автомобила си-ключът на гаража е бил сменен.Междувременно длъжникът е обжалвал действията на съдия-изпълнителя по опис,оценка, постановяване на възлагане и принудително отнемане.По тази жалба-Добричкият окръжен съд не се е произнесъл по същество,а като я е счел за просрочена - я е оставил без разглеждане и е прекратил образуваното производство. Апелативен съд В.,пред който е било обжалвано това определение,обаче го е отменил и е обезсилил всички изпълнителни действия на съдия-изпълнителя на основание чл.330 ал.1 б.”д”от ГПК/отм./ -поради това,че за период повече от две години-от 30.06.2000г.до 20.06.2004г.взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия. Независимо от така постановения от Апелативен съд В. акт- въззивният съд е приел,че не е отпаднало с обратна сила основанието, на което ответниците са получили претендираните по делото суми,тъй като –според него -изпълнителното действие по обвяване на ищеца за купувач не е било отменено по реда на обжалването /независимо от приетото основание по чл.330 ал.1 б.”д”от ГПК-отм./ и тъй като не е оборено по исков ред възлагането. Мотивирал е становището си с тезата,че във висящото производство следва да се извърши самостоятелна преценка дали е налице основанието по чл.330 ал.1 б.”д”от ГПК/отм./ за прекратяване на изпълнителното производство.За да счете,че не е, въззивният съд е приел,че образуваното през 2000г.изпълнително производство не е имало характер на висящо към 2005г.,когато е влязъл в сила ЗЧСИ.Молбата за възлагане на взискателя-съдът е квалифицирал като „искане за възобновяване на действията на съдия-изпълнителя чрез образуване на ново изпълнително дело” вече при ЧСИ-на базата на издадения през 2000г. изпълнителен лист,който не е загубил характера си на изпълнително основание.На базата на това е направил извод,че „изтеклият преклузивен срок по чл.330 ал.1 б.”д”от ГПК/отм./не е основание да се приемат за недопустими изпълнителните действия, извършени по новото изпълнително дело”. Настоящият съдебен състав не споделя така изложените правни изводи на въззивния съд. По първия поставен въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване следва да се даде отговор,че въззивният съд си е позволил да пререшава въпроси,които окончателно са разрешени с постановен съдебен акт-в случая с определение на Варненски апелативен съд от 20.02.2008г.по гр.д.№ 49/08г.и че това негово действие не само е неправилно, но е и недопустимо.След като Варненският апелативен съд вече е обезсилил всички предприети изпълнителни действия по образуваното изпълнително дело № 70/2006г.по описа на ЧСИ Х. – въпросът за валидността на атакуваните изпълнителни действия е бил разрешен окончателно.С оглед стабилността на изпълнителния процес следва тези спорове да се разрешават окончателно, без да е налице възможност за пререшаване на веднъж разрешения спор. Като е дал различно правно тълкуване при идентични факти на същия спор въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, което е съществено,тъй като то застрашава правната сигурност.След постановяването му –в правния мир съществуват две противоречиви разрешения,които не позволяват на ищеца да защити правото си,защото по силата на определение на Варненски апелативен съд от 20.02.2008г.по гр.д.№ 49/08г. са обезсилени всички предприети изпълнителни действия и той не се счита за купувач на процесния имот,а от друга страна-не може да получи парите,които е дал по осъществената публична продан,тъй като с настоящето въззивно решение се приема,че не е отпаднало с обратна сила основанието, на което ответниците са получили претендираните по делото суми. Имайки пред вид изразеното становище по поставения въпрос –в случая следва постановеният въззивен акт-да бъде отменен/в допуснатата до касационно обжалване част,тъй като в останалата е влязъл в сила/ и въпросът следва да се реши по същество с уважаване на предявения иск срещу ответника Д. И. Д.. Налице е хипотезата на третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД/разяснена в т.1 от Постановление №1 от 28.05.1979г.на Пленума на ВС/ - основанието е съществувало при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. От момента на отпадане на основанието- ответникът дължи връщане на всичко,което е получил,но тъй като простата изискуемост не поставя автоматично длъжника в забава,а е необходима покана,претендираната законна лихва –в случая следва да се присъди от датата на входиране на исковата молба/при липса на доказателства за друга връчена писмена покана/. Дължимият размер –е установен с представено от частния съдебен изпълнител удостоверение,от което е видно,че от внесената от купувача сума от 5 480.07лв.- на взискателя/в случая ответника Д. е била преведена претендираната сума от 3 451.45лв. Даденият отговор на първия въпрос относно пререшаването на въпроси,които окончателно са разрешени с постановен съдебен акт - обезсмисля произнасянето по втория допуснат въпрос,свързан с изложената при пререшаването теза на въззивния съд. С оглед изхода от спора,направеното искане и на основание чл.78 от ГПК- в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноските,за които има доказателства,че са направени по делото – в размер на 565лв./450лв.-адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция и 115 лв.-държавна такса пред касационния съд/. С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 358 от 3.06.2009г. по в.гр.д.№ 296 по описа за 2009г.на Д.ки окръжен съд в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от Б. М. Н. против Д. И. Д. участието на Д. П. като трето лице помагач на ответната страна, иск за сумата от 3 451.45лв.,получена без основание поради обезсилване на изпълнителните действия по изп.д.№ 70/2006г.на ЧСИ Х. М. с определение от 20.02.2008г.по гр.д.№ 49/08г.на ВАпС и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА Д. И. Д. да заплати на Б. М. Н., при участието на Д. П. като трето лице помагач на ответната страна, сумата от 3 451.45лв./три хиляди четиристотин петдесет и един лева и четиридесет и пет стотинки/,представляваща недължимо платена-поради отпаднало основание,пред вид последвало обезсилване на изпълнителните действия по изп.д.№ 70/2006г.на ЧСИ Х. М. с определение от 20.02.2008г.по гр.д.№ 49/08г.на ВАпС –цена на недвижими имот,представляващ масивна гаражна клетка № 13 с площ от 18кв.м., находяща се в гр.Добрич,ул.”Дунав”№1 вх.”Д”,в резултат на извършена на 9.07.2007г.публична продан, ведно със законната лихва,считано от 28.05.2008г.до окончателното й изплащане, както и сумата от 565лв. /петстотин шейсет и пет лева/,представляваща направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.