4 Р Е Ш Е Н И Е № 135/19.12.2019г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1414 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е почл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба от Н. Т. Я., [населено място], представлявана от адв. Л. К., за отмяна на решение № 95 от 22.03.2019г. по в.гр.д. № 136/2019г. на Пазарджишки окръжен съд, II въззивен състав. Молителката твърди, че предмет на делото, по което е постановено влязлото в сила решение, е предявеният от нея отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 и ал.2 ГПК за установяване, че не дължи на ответника „Райфайзенбанк България” ЕАД сумата 8608,59 лева, представляваща главница в размер на 2876,19 лева и лихва в размер на 3953,72 лева – законна лихва за периода от 08.02.2006г. до 15.03.2018г., предприети за събиране по изп.д. № 20178870401807 по описа на ЧСИ Д. Д. с рег. № 887. Твърди, че с постановеното по делото първоинстанционно решение, потвърдено от въззивния съд, предявеният иск е уважен частично, като е прието, че погасителната тригодишна давност по чл.111, б. „в” ЗЗД по отношение на лихвите е изтекла и молителката не дължи сумата 3953,72 лева – законна лихва за периода от 08.02.2006г. до 15.03.2018г. , а по отношение на главницата искът е бил отхвърлен. Молителката твърди, че изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, е издаден по реда на чл.237, ал.1, б. „в” ГПК /отм./ на 07.04.2006г. Твърди, че по изпълнителното дело е наложен запор върху трудовото възнаграждение на солидарните длъжници и от нея, считано от 31.07.2007г. до 29.09.2011г., ежемесечно е удържана сума от трудовото й възнаграждение в размер общо на 2285 лева, след която дата е спряла да внася суми по изпълнителното дело. С молба от 05.03.2013г. ответникът е поискал да бъде наложен запор върху трудовото й възнаграждение, на 08.03.2013г. съдебният изпълнител е издал разпореждане за налагане на запор на трудовото й възнаграждение, запорно съобщение до главния счетоводител на ОУ „Георги Бенковски”, [населено място] е било получено от директорката на 03.07.2013г. и с писмо изх. № 418/04.07.2013г. същата е уведомила съдебния изпълнител, че запор не може да бъде наложен, тъй като молителката не е в трудово правоотношение с училището, а изплатеният през януари 2013г. преди налагане на запора хонорар по граждански договор е бил еднократен. Твърди, че на 05.05.2016г. ДСИ е издал постановление за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като взискателят не е поискал изпълнителни действия повече от две години. Твърди, че взискателят е оттеглил изпълнителния лист и е образувал ново изпълнително дело, по което са предприети изпълнителни действия, като е наложена възбрана върху недвижими имоти, собственост на молителката. Молителката твърди, че след като й е било връчено първоинстанционното решение, тя е узнала за изпратеното запорно съобщение до главния счетоводител на ОУ „Георги Бенковски”, [населено място] и при проведен разговор с директора на училището е узнала за изпратения от него отговор, който не е бил приложен по изпълнителното дело, до което се отнася. Твърди, че е представила този отговор пред въззивния съд, който в открито заседание на 20.03.2019г. не го е приел и впоследствие е постановил решението, чиято отмяна се иска. Счита, че посоченото новооткрито доказателство, което не е могло да бъде представено пред първата инстанция, доказва, че приложеният изпълнителен способ е невалиден и не може да породи правни последици – прекъсване на давността. Излага съображения, че с влязлото в сила постановление за прекратяване от 03.11.2016г. всички предприети по изпълнителното дело изпълнителни действия се обезсилват по право и извършените след това действия по принудително изпълнение по изп.д. № 20178870401807 по описа на ЧСИ Д. Д. с рег. № 887 спрямо нея се явяват незаконосъобразни, тъй като са извършени след изтичането на петгодишния давностен срок и представляват възражения за недължимост чрез предявяване на иска. Поради това прави искане постановеното по дело окончателно въззивно решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане при съобразяване на новото доказателство и цитираната в молбата за отмяна съдебна практика. Ответникът „Райфайзенбанк /България/” ЕАД оспорва молбата за отмяна. Твърди, че посоченото основание за отмяна е ирелевантно към предмета на спора. Твърди, че новите доказателства трябва да са от съществено значение за делото и да могат да обосноват друг резултат от спора, както и трябва да не са представяни в производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 450 лева. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени изложените в молбата доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307 ГПК, намира следното: Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу влязло в сила решение в 3- месечния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Производството по в.гр.д. № 136/2019г. на Окръжен съд Пазарджик, по което е постановено решение № 95 от 22.03.2019г., чиято отмяна се иска, е образувано по въззивна жалба на Н. Я. срещу решение по гр.д. № 1249/2018г. на РС – Пазарджик, с което е отхвърлен предявеният от нея против „Райфайзенбанк /България/” ЕАД иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК в частта му за установяване, че ищцата не дължи сумата 2876,19 лева – главница по изпълнителен лист, издаден на 07.04.2006г. по ч.гр.д. № 323/2006г. на РС – Пазарджик. С въззивната жалба е представено писмено доказателство – отговор на директора на ОУ „Георги Бенковски”, [населено място] с изх. № 418/04.07.2013г., с което ДСИ е уведомен, че Н. Я. не е в трудово правоотношение с училището, а с нея е бил сключен договор за услуга, уговореното възнаграждение по който е вече изплатено, поради което не може да бъде изпълнено налагането на запор върху трудовото възнаграждение. С определение в о.с.з. на 20.03.2019г. въззивният съд е приел, че представеното писмено доказателство не следва да бъде прието, тъй като не са налице условията на чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК. С постановеното въззивно решение първоинстанционното решение в обжалваната му част е потвърдено. Въззивният съд е достигнал до крайния си извод за неоснователност на предявения иск за установяване недължимост на посочената сума поради погасяване на вземането по давност, като е приел, че давността е прекъсната през 2013г. с предприетите от взискателя действия, съответно с наложения запор върху трудовото възнаграждение на ищцата през юли 2013г., като е без значение дали се е стигнало до реално удържане на суми по този запор, а същественото е, че взискателят е проявил активност. При така установените обстоятелства настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на постановеното въззивно решение. Това основание за отмяна на влязло в сила решение е налице, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Следователно отмяната на това основание се допуска, когато е налице непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение или пък на небрежност на страната. В настоящия случай соченото основание е обосновано с наличието на ново доказателство – отговор на директора на ОУ „Георги Бенковски”, [населено място] с изх. № 418/04.07.2013г., което е от значение за изхода на делото. Това писмено доказателство обаче е било представено с подадената от молителката въззивна жалба, но не е било прието от въззивния съд поради настъпила преклузия за ангажирането му. Следователно не е налице ново доказателство – такова, което е открито след приключване на устните състезания във въззивното производство. Обстоятелството, че представеното във въззивното производство доказателство не е било прието и не е било обсъдено от въззивния съд, не може да обоснове отмяна на постановеното решение, независимо от това дали се явява последица на пропуск на страната да го представи своевременно или на допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, тъй като извънредното производство за отмяна на влязлото в сила решение е неприложимо и в двете посочени хипотези. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и молбата за отмяна на влязлото в сила въззивно решение следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ подадената от Н. Т. Я., [населено място], представлявана от адв. Л. К., молба за отмяна на решение № 95 от 22.03.2019г. по в.гр.д. № 136/2019г. на Пазарджишки окръжен съд, II въззивен състав. ОСЪЖДА Н. Т. Я., [населено място], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.2, офис 12, адв. Л. К., да заплати на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД, ЕИК[ЕИК] сумата 100 лева /сто лева/ - юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: