Ключови фрази


2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
София, 24.03.2021 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3416/2020 година.

Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 779 от 17. 02. 2020 г. по гр. д. № 589/2019 г. на ОС – Благоевград е потвърдено решение № 40 от 4. 01. 2019 г. по гр. д. № 446/2018 г. на РС – Сандански, с което:
а/. на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, е признато за установено по отношение на Х. Л. Г., че Г. А. Г. е собственик, на основание договор за покупко-продажба, на мазе № 4, със застроена площ от 6,10 кв.м., находящо се в приземния етаж на масивната жилищна сграда, принадлежащо към апартамент № 2 със застроена площ от 99, 35 кв.м., находящ се на втория етаж от масивната жилищна сграда, изградена в УПИ ... по регулационния план на [населено място], който апартамент е нанесен като самостоятелен обект с идентификатор .............. по одобрената кадастрална карта на [населено място], а Т. А. Г. е собственик, на основание договор за покупко-продажба, на мазе № 3, със застроена площ от 6,10 кв.м., принадлежащо към апартамент № 1 със застроена площ от 99, 48 кв.м., находящ се на втория етаж от масивната жилищна сграда, изградена в УПИ ...по регулационния план на [населено място], който апартамент е нанесен като самостоятелен обект с идентификатор .......... по одобрената кадастрална карта на [населено място];
б/. на основание чл. 108 ЗС, е признато за установено по отношение на И. С. И., Б. И. К. и П. И. К., че Г. А. Г. е собственик, на основание договор за покупко-продажба, на мазе № 4, със застроена площ от 6,10 кв.м., принадлежащо към апартамент № 2 със застроена площ от 99, 35 кв.м., находящ се на втория етаж от масивната жилищна сграда, изградена в УПИ ... по регулационния план на [населено място], който апартамент е нанесен като самостоятелен обект с идентификатор ............ по одобрената кадастрална карта на [населено място], а Т. А. Г. е собственик, на основание договор за покупко-продажба, на мазе № 3, със застроена площ от 6,10 кв.м., принадлежащо към апартамент № 1 със застроена площ от 99, 48 кв.м., находящ се на втория етаж от масивната жилищна сграда, изградена в УПИ.... по регулационния план на [населено място], който апартамент е нанесен като самостоятелен обект с идентификатор ................ по одобрената кадастрална карта на [населено място], като са отхвърлени исковете в частта им, с която се иска осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху описаните по-горе мазета;
в/. на основание чл. 109 ЗС са осъдени И. С. И., Б. И. К. и П. И. К. да преустановят неоснователните си действия по препятстване достъпа на Г. А. Г. и на Т. А. Г. до общото зимнично помещение с площ от 37, 70 кв.м., разположено в югозападната част на приземния етаж на жилищната сграда, построена в УПИ ..., в кв... по плана на [населено място], нанесена като сграда с идентификатор ............ по кадастралната карта на [населено място], като демонтират бравата и заключващото устройство на входната врата за това помещение.
Подадена е касационна жалба от ищците Г. А. Г. и Т. А. Г. срещу въззивното решение в частта му потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която предявените от тях срещу И. С. И., Б. И. К. и П. И. К. искове по чл. 108 ЗС са отхвърлени в осъдителните им части. Излагат се съображения за неправилност на решението, поради постановяването му при съществени процесуални нарушения (неразглеждане на направени от ищците, с въззивната им жалба, доводи и оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част), поради необоснованост на извода, че процесните две мазета не съществуват (в тази връзка се поддържа, че макар да не са направени ограждащите стени на мазетата, те се включват като площ и обем в изграденото общо зимнично помещение от 37, 70 кв.м.), както и в противоречие с материалния закон – чл. 108 ЗС. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 и 3 и ал. 2 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част, отмяната му в същата и уважаване на предявения иск по чл. 108 ЗС в осъдителната му част.
Подадена е касационна жалба от ответниците И. С. И., Б. И. К., П. И. К. и Х. Л. Г. срещу въззивното решение в частта му потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените от Г. А. Г. и Т. А. против Х. Л. Г. установителни искове за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, и в частта, с която са уважени предявените от Г. А. Г. и Т. А. Г. против И. С. И., Б. И. К., П. И. К. искове по чл. 108 ЗС – в установителните им части и искове по чл. 109 ЗС. Твърди се неправилност на решението в частта му относно уважените искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и уважените искове по чл. 108 ЗС в установителните им части, поради необоснованост на извода, че ответникът Х. Г. и останалите ответници не са владели в продължение на повече от 15 години изграденото в приземния етаж общо зимнично помещение с площ от 37, 70 кв.м., в което е следвало да се обособят четирите мазета към четирите апартамента в сградата, съгласно одобрения проект, поради противоречие с материалния закон – чл. 79, ал. 1 и чл. 82 ЗС и поради съществени процесуални нарушения – необсъждане на всички събрани по делото доказателства. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Иска се допускане до касационно обжалване на решението в обжалваните части (във всички части, уважаващи претенциите на ищците) отмяната му в същите и цялостно отхвърляне на предявените искове.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да достигне до извод за основателност на предявените установителни и осъдителни искове за собственост по чл. 124, ал 1 ГПК и по чл. 108 ЗС (осъдителните – в установителните им части), съставът на въззивния съд е приел за установено от фактическа страна, че на първия жилищен етаж от процесната сграда са разположени два самостоятелни жилищни обекта – апартамент № 1 в източната част на сградата и апартамент № 2 в западната част, с директен достъп за двата апартамента от дворното място, през външни входове по южната фасада. На втория жилищен етаж са разположени също два самостоятелни жилищни обекта – апартамент № 3, в източната част, и апартамент № 4, в западната, с директен достъп за двата апартамента от дворното място, през външни самостоятелни входове и стълби по южната фасада. На първия надземен етаж са разположени два самостоятелни обекта: „Магазин, ателие № 1 със склад“ с площ от 116, 98 кв.м. и с идентификатор ............. по кадастралната карта, както и „Склад с мазе“ с площ от 37, 81 кв.м. и с идентификатор ............. по кадастралната карта. На приземния етаж има разположено едно общо избено помещение с неправилна форма, близка до правоъгълната, с площ от 37, 70 кв.м., в което по проект е следвало да се обособят четири мазета към всеки от апартаментите, с коридор между тях, при следните площи и граници: а/. мазе № 2 с площ 8, 46 кв.м. и граници: от изток – „Магазин, ателие № 1 със склад“, запад – мазе № 3 и коридор, север – мазе № 5 и коридор, юг – дворно място; б/. мазе № 3 с площ 6,30 кв.м., при граници: от изток – мазе № 2, юг и запад – свободно дворно място, север – коридор; в/. мазе № 4 с площ 6, 30 кв.м., при граници: изток – мазе № 5, запад – свободно дворно място и пл. № 183, север – „Магазин, ателие № 1 със склад“ и юг – коридор; г/. мазе № 5 с площ от 8, 46 кв.м., при граници: изток – „Магазин, ателие № 1 със склад“, запад – мазе № 4 и коридор, север – „Магазин, ателие № 1 със склад“. Мазета № 2, 3, 4 и 5 са предвидени да са разположени в югозападната част на приземния етаж, извън контура на обекти „Магазин, ателие № 1 със склад“ и „Склад № 6 и мазе“, които два обекта са на кота „0“ предвид денивелацията, с общ коридор между мазетата и общ външен вход от западната фасада, като всяко от мазетата е следвало да представлява складово помещение към съответен апартамент. Четирите мазета не са обособени като самостоятелни избени помещения – с ограждащи стени и врати към всяко от тях, в площта и обема на изграденото общо избено помещение с площ от 37, 70 кв.м.
Прието е, че ищецът Г. Г. е собственик на апартамент № 2, с площ от 99, 35 кв.м., находящ се на първия жилищен етаж, с идентификатор ............... по кадастралната карта, както и на принадлежащото му мазе № 4 с площ от 6, 30 кв.м. и описани граници по архитектурен проект, на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № .../21. 02. 2017 г., с „Банка Д.“ ЕАД. Ищцата Т. А. Г. е собственик на апартамент № 1, с площ от 99, 48 кв.м., с идентификатор ........... по кадастралната карта, както и на мазе № 3 с площ от 6, 10 кв.м. и описани граници по архитектурен проект, на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № .../23. 03. 2017 г., с „Банка Д.“ ЕАД. Х. Л. Г. е бил собственик, на основание договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с н.а. №.../29. 05. 1997 г., на апартамент № 4, с площ от 109 кв.м., с идентификатор ............, ведно с избено помещение № 5 от 8, 40 кв.м., а с констативен нотариален акт № .../28. 12. 2004 г. е бил признат за собственик по давност на избено помещение № 5 с площ от 34, 80 кв.м. С н.а. № ..../16. 03. 2017 г. Х. Г. продал на останалите трима ответници И. И., Б. К. и П. К. описания по-горе апартамент № 4 и избено помещение № 5 с площ от 34, 80 кв.м. Прието е за установено, че ответниците са монтирали и поставили брава със заключващо устройство на вратата за общото зимнично помещение от 34, 80 кв.м., лишили са ищците от достъп до същото и от възможността да ползват складови помещения към апартаментите си.
От правна страна съдът е приел за основателни предявените от ищците срещу ответника Х. Г. установителни искове за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК. Към придобитите от ищците самостоятелни жилищни обекти - апартаменти няма предвидени други складови помещения или мазета, освен тези по проекта, които по площ и обем са включени в общото зимнично помещение от 34, 80 кв.м. в приземния етаж. По същите съображения са приети за основателни в установителните им части и предявените от ищците срещу ответниците И. С. И., Б. И. К. и П. И. К. искове по чл. 108 ЗС. Прието е, че независимо, че собствеността върху процесните мазета се счита доказана, тъй като същите са принадлежност към жилищата на ищците, неоснователна е претенцията за предаване на владението им, тъй като на място мазетата не са обособени реално, с ограждащи стени и самостоятелни входове. Исковете по чл. 109 ЗС са приети за основателни. Ищците са собственици на самостоятелни жилищни обекти – апартаменти в процесната жилищна сграда, а заедно с ответниците по негаторния иск са съсобственици на общото зимнично помещение от 34, 80 кв.м. в приземния етаж, в което е следвало да бъдат обособени предвидените по проект към апартаментите им 4 бр. избени помещения. Действията на ответниците, изразяващи се в монтиране на брава със заключващо устройство на вратата за общото зимнично помещение и заключването му, лишават ищците от достъп до единственото, общо и за четирите апартамента, складово помещение в жилищната сграда, поради което са неправомерни и пречат на ищците да упражняват собствеността си.
По касационните жалби на ищците и ответниците, касаещи въззивното решение в частта му по исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК и по чл. 108 ЗС.
Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, за проверка на допустимостта му, в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените от Г. А. Г. и Т. А. против Х. Л. Г. положителни установителни искове за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът Г. Г. е собственик на мазе № 4, със застроена площ от 6,10 кв., находящо се в приземния етаж, представляващо складово помещение-принадлежност към апартамент № 1, а ищцата Т. Г. е собственик на мазе № 3, с площ от 6, 10 кв.м., находящо се в приземния етаж, представляващо складово помещение-принадлежност към апартамент № 2 и в частта, с която предявените от Г. А. Г. и Т. А. Г. против И. С. И., Б. И. К., П. И. К. искове по чл. 108 ЗС, за мазе № 4 и за мазе № 3, са уважени в установителната и отхвърлени в осъдителната част. Обектите, предмет на исковете за собственост - самостоятелни складови помещения /мазета/ - принадлежности към притежаваните от ищците жилищни обекти, не са изградени и реално не съществуват. В сградата е изградено едно общо избено помещение от 37, 70 кв.м., с една врата, в което по проект е трябвало да се изградят четирите мазета към четирите апартамента, с общ коридор между мазетата. При тези данни следва да се провери допустим ли е иск за собственост (установителен или ревандикационен), предявен за складово помещение /мазе/, каквото не е изградено и не съществува в обективната действителност.
По касационната жалба на ответниците И. С. И., Б. И. К., П. И. К. и Х. Л. Г. срещу въззивното решение в частта му потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният срещу тях, от Г. Г. и Т. Г., иск с правно основание чл. 109 ЗС, да преустановят неоснователните си действия по препятстване достъпа на Г. А. Г. и на Т. А. Г. до общото зимнично помещение с площ от 37, 70 кв.м., разположено в югозападната част на приземния етаж на жилищната сграда, построена в УПИ...., в кв. ... по плана на [населено място], нанесена като сграда с идентификатор ............. по кадастралната карта на [населено място], като демонтират бравата и заключващото устройство за входната врата за това помещение.
Не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 2, пр. 1, 2 или 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в посочената част. Не съществува вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо. Същото не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма. Не се касае и до нарушаване на основни принципи на гражданския процес, нито се касае до липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в грубо несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства, правилата на логиката и науката.
По повод иска по чл. 109 ЗС жалбоподателите-ответници по иска по чл. 109 ЗС поставят следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:
„1. Има ли придобивна давност за етажен собственик за придобиване на площ в сграда, която не е обща част, а е определена като мазе.
2. Какъв е срокът на действие на неприложени планове от 1986 г. за изграждане на мазета, които не са влезли в сила и не са били никога обявени на собствениците на жилищни имоти в сградата.
…..
5. Може ли банка, в случая Д., да притежава жилищни имоти.
6. Може ли към банков офис, разположен в жилищна сграда, да бъде определено мазе, което никога не е било изградено.
7. Може ли с непрекъснато владение от 33 години да се придобие по давност мазе в жилищна сграда“.
Твърди се, че обсъждането на въпросите ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице.
Първият и седмият въпроси поставят проблема допустимо ли е придобиване по давност на мазе от етажен собственик, притежаващ самостоятелен жилищен обект в същата сграда. На първо място, въпросите са неотносим към делото, тъй като възражението на ответниците за придобивна давност касае не двете мазета, предмет на исковете за собственост, каквито не са изградени и не съществуват, а общо избено помещение от 37, 80 кв.м., обслужващо и четирите жилищни обекта в сградата и съставляващо единствената складова площ към тези обекти. На следващо място, въпросът е обсъждан в практиката на ВКС, поради което разглеждането му не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разяснено е, че избено помещение може да се придобие по давност само от лице, което притежава самостоятелен обект на собственост в същата сграда и то при условие, че при осъществяване на този способ другият жилищен обект, към който е принадлежност придобиваното по давност мазе, няма да остане без самостоятелно избено помещение. Изводите на въззивния съд не противоречат на тази практика.
Шестият въпрос е неотносим, тъй като в случая предмет на договорите за покупко-продажба на апартамент № 1 и апартамент № 2, сключени между ищците и „Банка Д.“ АД, са били изградени самостоятелни жилищни обекти-апартаменти, а не офиси.
Обсъждането на петия въпрос не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото липсва подлежаща на тълкуване правна норма, установяваща забрана за придобиване по давност от търговски дружества, включително и от банки, на самостоятелни жилищни обекти.
Обсъждането на втория въпрос не е от решаващо значение за изхода на делото – в случая от значение е допустимо ли е придобиване по давност от ответника на общото избено помещение от 37, 80 кв.м., съставляващо обща складова площ към съществуващите в къщата четири апартамента, ако към тях няма други избени или тавански складови помещения, а не дали би било законосъобразно собствениците на четирите апартамента да изградят четирите избени помещения, които съгласно проекта за преустройство е следвало да се обособят в общото избено помещение от 37, 80 кв.м.
С оглед на горното, въззивното решение в частта му по иска по чл. 109 ЗС не следва да се допуска до касационен контрол за проверка на правилността му.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение


О П Р Е Д Е Л И:

I. ДОПУСКА, на осн. чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, по касационната жалба на Х. Л. Г., касационно обжалване на решение № 779 от 17. 02. 2020 г. по гр. д. № 589/2019 г. на ОС – Благоевград в частта му потвърждаваща решение № 40 от 4. 01. 2019 г. по гр. д. № 446/2018 г. на РС – Сандански в частта, с която, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, е признато за установено по отношение на Х. Л. Г., че Г. А. Г. е собственик, на основание договор за покупко-продажба, на мазе № 4, със застроена площ от 6,10 кв.м., находящо се в приземния етаж на масивната жилищна сграда, прилежащо към апартамент № 2 със застроена площ от 99, 35 кв.м., находящ се на втория етаж от масивната жилищна сграда, изградена в УПИ ...по регулационния план на [населено място], който апартамент е нанесен като самостоятелен обект с идентификатор ............ по одобрената кадастрална карта на [населено място], а Т. А. Г. е собственик, на основание договор за покупко-продажба, на мазе № 3, със застроена площ от 6,10 кв.м., прилежащо към апартамент № 1 със застроена площ от 99, 48 кв.м., находящ се на втория етаж от масивната жилищна сграда, изградена в УПИ .... по регулационния план на [населено място], който апартамент е нанесен като самостоятелен обект с идентификатор .......... по одобрената кадастрална карта на [населено място].
Предоставя възможност на Х. Л. Г. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2, вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 100 лв., като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
II. ДОПУСКА, на осн. чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, по касационната жалба на И. С. И., Б. И. К. и П. И. К., касационно обжалване на решение № 779 от 17. 02. 2020 г. по гр. д. № 589/2019 г. на ОС – Благоевград в частта му потвърждаваща решение № 40 от 4. 01. 2019 г. по гр. д. № 446/2018 г. на РС – Сандански в частта, с която, на основание чл. 108 ЗС, е признато за установено по отношение на И. С. И., Б. И. К. и П. И. К., че Г. А. Г. е собственик, на основание договор за покупко-продажба, на мазе № 4, със застроена площ от 6,10 кв.м., принадлежащо към апартамент № 2 със застроена площ от 99, 35 кв.м., находящ се на втория етаж от масивната жилищна сграда, изградена в УПИ ... по регулационния план на [населено място], който апартамент е нанесен като самостоятелен обект с идентификатор .............. по одобрената кадастрална карта на [населено място], а Т. А. Г. е собственик, на основание договор за покупко-продажба, на мазе № 3, със застроена площ от 6,10 кв.м., принадлежащо към апартамент № 1 със застроена площ от 99, 48 кв.м., находящ се на втория етаж от масивната жилищна сграда, изградена в УПИ ..... по регулационния план на [населено място], който апартамент е нанесен като самостоятелен обект с идентификатор .................. по одобрената кадастрална карта на [населено място].
Предоставя възможност на И. С. И., Б. И. К. и П. И. К., в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2, вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер общо на 100 лв., като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната им жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
III. ДОПУСКА, на осн. чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, по касационната жалба на Г. А. Г. и Т. А. Г., касационно обжалване на решение № 779 от 17. 02. 2020 г. по гр. д. № 589/2019 г. на ОС – Благоевград в частта му потвърждаваща решение № 40 от 4. 01. 2019 г. по гр. д. № 446/2018 г. на РС – Сандански в частта, с която, предявеният от Г. А. Г. и Т. А. Г. против И. С. И., Б. И. К. и П. И. К. иск по чл. 108 ЗС е отхвърлен в осъдителната му част – за осъждане на И. С. И., Б. И. К. и П. И. К. да предадат на Г. А. Г. владението върху мазе № 4, със застроена площ от 6,10 кв.м., принадлежащо към апартамент № 2 със застроена площ от 99, 35 кв.м., находящ се на втория етаж от масивната жилищна сграда, изградена в УПИ .... по регулационния план на [населено място], който апартамент е нанесен като самостоятелен обект с идентификатор ................. по одобрената кадастрална карта на [населено място], и да предадат на Т. А. Г. владението върху мазе № 3, със застроена площ от 6,10 кв.м., принадлежащо към апартамент № 1 със застроена площ от 99, 48 кв.м., находящ се на втория етаж от масивната жилищна сграда, изградена в УПИ....по регулационния план на [населено място], който апартамент е нанесен като самостоятелен обект с идентификатор ............. по одобрената кадастрална карта на [населено място].
Предоставя възможност на Г. А. Г. и Т. А. Г., в едноседмичен срок от съобщението, да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2, вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер общо на 100 лв., като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната им жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
След изтичане на сроковете за внасяне на дължимите държавни такси, делото да се докладва на председателя на отделението - за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика - за прекратяване.
IV. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 779 от 17. 02. 2020 г. по гр. д. № 589/2019 г. на ОС – Благоевград в частта му потвърждаваща решение № 40 от 4. 01. 2019 г. по гр. д. № 446/2018 г. на РС – Сандански в частта, с която е уважен предявеният от Г. А. Г. и Т. А. Г. против И. С. И., Б. И. К. и П. И. К. иск с правно основание чл. 109 ЗС.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: