Р Е Ш Е Н И Е № 549 [населено място], 30.12.2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми декември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря З. Я. като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 217 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 244 от 29.10.2009г. на П. окръжен съд, гражданска колегия, постановено по гр.д. № 232/2009г., с което е потвърдено решение на П. районен съд от 28.11.2008г. по гр.д. № 3883/08г. за отхвърляне на иска на Д. И. П. срещу С. И. С., Б. И. С. и А. И. С. за делба на съсобствен имот – УПИ ХІІІ-327 от кв.67 по плана на[населено място], [община]. Жалбоподателката Д. И. П., чрез пълномощника си адв. Т., поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага подробни съображения за нарушения на чл. 68, ал.1 и чл. 79, ал.1 ЗС относно възражението за придобиване на имота по давност, както и обосновава липса на преценка на всички събрани гласни доказателства. Ответниците по жалбата С., Б. и А. С. не са изразили становище по жалбата. С определение № 253 от 15.03.2010г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради констатирано противоречиво разрешаване на правния въпрос за предпоставките за придобиване на имот по давност от сънаследник. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по иск за делба във фазата по допускане на делбата. Страните по делото са братя и сестри – наследници на Р. З. Н., починала през 1984г. Собствеността върху имота легитимират с констативен нотариален акт за собственост по наследство и давностно владение, издаден през 1996г. на името на четиримата съделители и на починалия по-късно техен брат В. В., чиито наследници са също те. Ответниците С. С., Б. С. и А. С. са оспорили иска за делба с възражение, че съсобствениците са поделили неформално помежду си наследствените имоти преди повече от десет години и този имот е останал за Б. И. С., който в замяна е прехвърлил на останалите сънаследници своя дял от други наследствени имоти. Представен е констативен нотариален акт от 13.11.2006г., с който Б. С. е признат за собственик на имота по давностно владение. Установено е също така, че с нотариален акт от 09.11.2007г. Б. и А. С. са дарили на останалите братя и сестри – Д. П., С. С. и В. С. своите идеални части от друг съсобствен недвижим имот в[населено място]. Представени са нотариалнозаверени пълномощни от същата дата - 09.11.2007г., с които Д. П., лично и като настойник на В. С., и С. С. упълномощават Б. С. извърши доброволна делба на процесния имот като той бъде поставен в дял на него и А. С., без парично уравнение на дяловете, тъй като такова е получено чрез друг недвижим имот. За да потвърди решението на първоинстанционния съд и да отхвърли иска за делба на имота в[населено място] съдът е приел, че към 1996г. страните са били съсобственици на имота при равни дялове, но от посочената година върху имота е упражнявал фактическа власт единствено ответникът Б. С., който е владял за себе си, със знанието и съгласието на С. С. и А. С.. Относно ищцата Д. П. съдът е счел, че тя не е правила опити да ползва общата вещ, в противен случай би разбрала за намеренията и действията на Б. С., който е афиширал пред съседи и трети лица своенето на имота. Съдът е изложил съображения, че от писмените доказателства и свидетелските показания се установява извършването на неформална делба между наследниците, по силата на която този имот е предоставен на Б. и А. С., а за ищцата и С. С. е останал съсобствен имот в[населено място]. С оглед на това съдът е приел, че в полза на Б. С. е изтекла придобивна давност по чл. 79 ЗС и същият е придобил собствеността върху имота, поради което липсва съсобственост върху имота предмет на делбата. По основанието за допускане на касационно обжалване. Констатирано е противоречиво разрешаване на въпроса относно необходимите предпоставки за придобиване на недвижим имот по давност от владеещия сънаследник и по-конкретно относно необходимостта той да афишира по несъмнен начин намерението си за своене и да отблъсне владението на другите съсобственици. Съгласно решение № 239 от 29.05.1996г. по гр.д. № 91/96г. на ВКС, І г.о. сънаследникът може да измени основанието на владението само за себе си като отрече правата на останалите съсобственици и манифестира своето намерение спрямо тях и волята му достигне до тяхното съзнание. Решение № 238 от 11.04.2000г. по гр.д. № 1031/99г. на І г.о., Решение № 775 от 27.04.1999г. по гр.д. № 1166/98г. на V г.о., Решение № 664 от 14.07.1994г. по гр.д. № 178/94г. на ІІ г.о., Решение № 2831 от 29.10.1979г. по гр.д. № 1103/79г. на І г.о. са в същия смисъл относно необходимостта от манифестиране на намерението за своене на имота спрямо другите съсобственици. Докато в обжалваното решение съдът е приел, че Б. С. е придобил имота по давност, въпреки че не е афиширал пред Д. П. намерението си за своене, понеже тя е била дезинтересирана от имота и не е правила опити да го ползва. Върховният касационен съд, състав на ІІг.о. на основание чл. 291, т.3 ГПК намира за правилна практиката в цитираните по-горе решения на ВКС, като същевременно счита, че тя е неприложима за настоящия правен спор, поради различната фактическа обстановка, която обуславя разрешаването му по друг начин. Според трайно установената съдебна практика сънаследникът, превръщайки се от държател на частите на останалите съсобственици във владелец на целия имот, следва да демонстрира несъмнено тази промяна на намерението си пред останалите съсобственици, така че да отблъсне техните претенции върху имота. В този смисъл са постановени и решения по реда на чл. 290 ГПК като например Решение № 270 от 20.05.2010г. по гр.д. № 1162/2009г. на ВКС, ІІ г.о. Същевременно, тези разрешения са неприложими за хипотези, в които владението на сънаследника, претендиращ придобиване на имота по давност, е установено въз основа постигнато съгласие между сънаследниците за извършване на т.нар. неформална делба, какъвто е настоящия случай. След като сънаследниците са взели решение за разпределяне помежду си на собствеността върху сънаследствените имоти, то установеното от този момент владение на сънаследника, комуто имотът се дава в дял, поставя началото на течението на срока по чл. 79 ЗС за придобиване на имота чрез давностно владение. В тази насока е практиката, намерила израз в Решение № 307 от 18.07.1995г. по гр.д. № 97/95г. на І г.о. на ВКС. По основателността на касационната жалба. В съответствие с гореприетото обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци, свързани с неправилно приложение на чл. 68, ал.1 и чл. 79 ЗС. П. окръжен съд е приел за достоверни показанията на свидетелите сочещи, че Б. С. е упражнявал фактическа власт върху имота за себе си и го е придобил по давност, като се е обосновал с обясненията на ответниците А. и С. С. и със събраните по делото писмени и гласни доказателства, навеждащи на извод за извършена неформална делба между наследниците, при която те са постигнали съгласие имотът да остане за Б. С.. Волята на страните за разпределяне на наследствените имоти помежду им се установява от извършеното дарение на притежаваните от Б. и А. С. идеални части от друг сънаследствен имот в полза на другите сънаследници Д. П., С. С. и В. С., и от съставените в същия ден пълномощни от тях за извършване на доброволна делба на процесния имот с поставянето му в дял на Б. С.. Именно с приемането на дарението и с подписването на пълномощното ищцата Д. П. е потвърдила своето съгласие за ликвидирането на съсобствеността по този начин и така косвено е признала правата на брат си Б. върху имота в [населено място]. С предприемането на тези правни действия страните са целяли да оформят по изискуемия от закона ред постигнатото по-рано неформално споразумение относно подялбата на сънаследствените имоти. Горните фактически обстоятелства сочат, че Б. С. упражнява фактическа власт върху имота със знанието и съгласието на останалите съсобственици, което изключва необходимостта той да доказва афиширане на намерението си за своене спрямо ищцата Д. П., както изисква установената съдебна практика в типичните случаи на придобиване по давност на сънаследствен имот. Поради изложеното напълно обосновано въззивният съд е счел, че Б. С. е установил своя фактическа власт върху целия имот от момента на издаването на констативния нотариален акт през 1996г. и е упражнявал владение, което е било известно на останалите сънаследници, не е смущавано от никого в продължение на повече от десет години, с което е придобил имота по давност. При тези изводи въззивното решение, с което е отхвърлен иска за делба, се явява правилно и поради това следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 244 от 29.10.2009г. на П. окръжен съд, гражданска колегия, постановено по гр.д. № 232/2009г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: