Р Е Ш Е Н И Е № 46 гр. София, 11 март 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1.Елена Авдева 2. Красимира Медарова при секретар Н. Цекова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова.изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 62 /2016 г. Производството по делото е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по жалба на подсъдимия С. А. Х. против решение № 185 от 12.11.2015 г. по внохд № 284/2015 г. на Варненския апелативен съд. В жалбата се сочи, че след съкратена процедура първостепенният съд в гр. Търовище наложил на подсъдимия наказание девет години лишаване от свобода, което намалил с една трета до шест години. След обжалване пред Апелативния съд в гр.Варна наказанието било увеличено на десет години лишаване от свобода. Тази санкция се атакува като несправедлива и определена в нарушение на процесуалните правила. Бланкетно се заявява наличие на предпоставки за редукция на срока на лишаване от свобода по критериите на чл. 55 от НК. Изтъкват се в контекста на смекчаващи обстоятелства тежкото семейно положение на подсъдимия, неговата неграмотност и разкаянието за извършеното деяние. В заключение се отправя искане за намаляване на санкцията . В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Гражданските ищци не изразяват становище. Прокурорът пледира решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 , ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в гр. Търговище с присъда № 16 от 02.07.2015 г. по нохд № 100/2015 г. признал подсъдимия С. А. Х. за виновен в това , че · на 25.02.2015 г. /заслужава да се отбележи изцяло в дидактичен план, че при изписване на тази дата в обвинителния акт и присъдата е допусната една и съща печатна грешка, навеждаща към техники за директно копиране, които следва да се прилагат от съда с нужното внимание и отговорност/ в [населено място], общ.Т., отнел чужди движими вещи - сумата 40 лева, от владението на Д. С. М. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила и грабежът е придружен със средна телесна повреда, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.3 във връзка с чл.198, ал.1 и чл. 129, ал.1 от НК и чл.54 от НК му наложил наказание петнадесет години лишаване от свобода · на 25.02.2015 г. в [населено място], [община], се съвкупил с Д. С. М., като я принудил към това със сила и с изнасилването е причинена средна телесна повреда, поради което и на основание чл.152, ал.3, т.2 във вр. с ал.1, т.2 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание петнадесет години лишаване от свобода · на 25.02.2015 г. в [населено място], общ. Т., направил опит да отнеме чужди движими вещи – 160 лева, от владение на Е. А. Ч. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила и грабежът е придружен със средни телесни повреди, а деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.3 във връзка с чл.198, ал.1 и чл.129, ал.1 и чл. 54 от НК му наложил наказание петнадесет години лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определил общо наказание на подсъдимия в размер на петнадесет години лишаване от свобода, което намалил по реда на чл. 58а от НК с една трета до десет години, търпими в затвор при първоначален строг режим, и приспаднал от така индивидуализираното наказание времето, през което подсъдимият бил задържан в изпълнение на мярка за неотклонение задържане под стража. Със същата присъда подсъдимият бил осъден за заплати на ищцата Д. М. сумата 40 лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди, и сумата 2000 лева - обезщетение за понесените неимуществени вреди, а на ищеца Е. Ч. – сумата 500 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски и дължимите такси. Варненският апелативен съд с решение № 185 от 12.11.2015 г. по внохд №284/2015 г. изменил първоинстанционната присъда, като приложил закон за еднакво наказуемо престъпление по чл. 199, ал.1, т.3 във вр. с чл. 198, ал.1 вр. с чл. 26 от НК по отношение на двата грабежа, намалил наложеното на подсъдимия наказание за това престъпление на девет години лишаване от свобода, а за престъплението по чл. 152, ал.3, т.2 вр. с ал.1 , т.2 от НК – на осем години лишаване от свобода. Наказанията били фиксирани в тези размери по реда на чл.58а, ал.1 от НК. След това съдът,съгласно чл. 23 от НК, групирал редуцираните санкции по реда и определил най-тежката от тях - девет години лишаване от свобода. На основание чл. 24 от НК съдът увеличил това общо наказание с една година и така санкцията , която подсъдимият бил осъден да понесе , станала десет години лишаване от свобода. С въззивното решение първоинстанционната присъда била отменена в частта, с която подсъдимият бил осъден да заплати на ищцата Д. М. сумата 40 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди. В останалата част присъдата била потвърдена. Касационната жалба срещу така постановения възизивен акт е частично основателна. Производството пред първата инстанция протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, след като подсъдимият признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тях. В резултат на този процесуален избор възникнала възможността наказанието му да бъде индивидуализирано по привилегирования ред на чл.58а от НК, който предходните инстанции стриктно спазили. Съдържанието на касационната жалба показва, че подсъдимият греши относно размера на наложените му санкции. С присъдата на първостепенният съд той е осъден на петнадесет, а не на девет години лишаване от свобода. След намаляването на наказанието с една трета по чл. 58а от НК санкцията станала десет години лишаване от свобода. Въззивната инстанция уважила оплакванията на подсъдимия за явна несправедливост на наказанията и ги намалила – на дванадесет години за изнасилването и тринадесет години и шест месеца за грабежа като продължавано престъпление, които след това намалила с една трета по чл. 58а от НК съответно до осем и девет години. След групиране по. 23 от НК апелативният съд постановил подсъдимият да изтърпи по-тежкото наказание – девет години лишаване от свобода. То не подлежи на повторно намаляване, както се заблуждава подсъдимият, тъй като вече е приложен привилегирования ред по чл. 58а от НК за всяко отделно наказание. В обжалваното решение се съдържа подробен отговор на поддържаните и пред настоящия съд твърдения за пренебрегване на смекчаващите отговорността обстоятелства, свързани с влошено здравословно състояние на подсъдимия, неблагоприятна семейна среда и тежко материално положение. Въззивният съд се е спрял изрично на тях на стр.29 и на тяхна база е направил изводи за несъразмерност и несправедливост на определените от първата инстанция санкции. Правилно самопризнанието е изключено от кръга на смекчаващите обстоятелства, тъй като няма приносно значение за своевременно разкриване на престъплението и неговия извършител. Данните по делото не подкрепят и твърдението на касатора за приложимост на разпоредбата на чл. 55 от НК, тъй като коректно дефинираните смекчаващи обстоятелства не удовлетворяват критериите на чл.55 от НК за изключителност или многобройност. Обобщено, не е налице очевидно несъответствие между отмерения от съда обем наказателна принуда, от една страна, и обществената опасност на деянието и дееца, от друга. Определеното наказание по реда на чл. 23 и чл.54 от НК е справедливо и съответства на целите на чл.36 от НК както на плоскостта на личната, така и на плоскостта на генералната превенция. Неговият размер обаче е уязвим на процесуално основание поради недопустимо приложение на чл.24 от НК. Втората инстанция била сезирана единствено с жалба от подсъдимия, който атакувал справедливостта на наказанието. Макар да приела основателност на тези оплаквания и след като е намалила наложените на Севдалин Х. отделни санкции, втората инстанция, увеличила на основание чл.24 от НК общото наказание с една година. Този подход е в нарушение на правилото за reformation in pejus , закрепено в чл. 337, ал.2 , т.1 от НПК. В разпоредбата на чл. 24 от НК е предвидена само една възможност – да се увеличи наказанието т.е. тя дефинитивно е норма, утежняваща наказателната принуда. Прилагането ѝ за първи път от въззивната инстанция без съответен протест от прокурора или жалба частния обвинител, независимо от крайния размер на санкцията, се конфронтира с правото на подсъдимия да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси. Забраната reformation in pejus гарантира свободата и възможността на подсъдимия да реализира това свое право, като се съсредоточи върху оборване на вече известни му съображения на съда. Той не може да бъде изненадан с влошаване на положението чрез прилагане на по-неблагоприятен алгоритъм за санкциониране, тъй като подобна заплаха би ограничила мотивацията за пълноценна защита. Ето защо и в изпълнение на правомощията си по чл.354,ал.2,т.1 от НПК във вр. с чл. 348 , ал.1 , т.1 и т.2 от НПК настоящият съдебен състав отменява приложението на чл. 24 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание , като го намалява с една година. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение № 185 от 12.11.2015 г. по внохд № 284/2015 г. на Варненския апелативен съд, като отменява увеличаването на основание чл. 24 от НК на наложеното на подсъдимия С. А. Х. наказание лишаване от свобода и го НАМАЛЯВА от десет на девет години. Оставя в сила решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.