1 2 Р Е Ш Е Н И Е № 44 СОФИЯ, 03.08.2020 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 2499/2019 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 93 от 21.03.2019 г. по в.гр.д. № 62/2019 г. на Окръжен съд - Пазарджик е отменено решение № 768 от 12.11.2018 г. по гр.д. № 1495/2017 г. на Районен съд - Пещера и вместо него е постановено друго, с което е прието за установено по отношение на Н. Г. Р., че З. И. К. е собственик на поземлен имот с идентификатор ......... по КККР на курорт ”Я. Б.- зона А”, с площ 450 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на ползване: ниско застрояване, както и че в кадастралния регистър е допусната грешка, като същият имот е записан на името на Н. Г. Р.. С определение № 38 от 30.01.2010 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на гражданския съд да се произнесе по валидността на оспорен от страна по делото индивидуален административен акт, когато същият се противопоставя на лице, което не е било страна в производството по неговото издаване, и не е имало право да го обжалване. Жалбоподателят Н. Г. Р. поддържа, че въззивният съд не е осъществил косвен съдебен контрол за валидността и материалната законосъобразност на реституционното решение, с което праводателите на ищцата са се легитимирали като собственици на процесния имот към момента на продажбата му. Твърди, че същото е нищожно и не е породило реституционно действие, тъй като правото на собственост е било възстановено с друго решение на ПК/ ОСЗ/ от 11.05.1993 г., което е влязло в сила, и не са били налице предвидените в чл. 14, ал.7 ЗСПЗЗ предпоставки, при които административният орган може да отмени или измени влязлото в сила решение. Ответницата по касация З. И. К. изразява становище, че въззивното решение е правилно и законосъобразно, и не са налице визираните в чл. 281, т.3 ГПК основания за касирането му. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: От фактическа страна по делото е установено, че с договор за покупко- продажба, сключен с нотариален акт № .., т..., дело № ... от 03.08.2006 г. ищцата З. И. К. закупила от К. Т. К., П. Т. Н., Г. Т. К., М. Т. Х., Г. Д. К. и С. Б. К. два поземлени имота: поземлен имот, който по плана на курорт ”Я. Б.” съставлява имот № ... в кв. .., с площ 450 кв.м, който попада в УПИ ..- Индивидуално вилно застрояване, и поземлен имот с пл.№ .., с площ 112 кв.м, който попада в същия парцел. Продавачите са наследници на Г. Т. К.. Легитимирали са се като собственици на продадените имоти с нотариален акт № .., т..., нот. дело № .../2006 г., който са признати за собственици на тези имоти на основание решение № 2112 Б от 02.06.2006 г. на ОСЗ- Б.. С него на наследниците на Г. Т. К. е признато правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на ливада с площ 1.030 дка, седма категория, находяща се в строителните граници на курорт ”Я. Б.” в м.”Г.”, възстановени са 0.562 дка от този имот и е постановен отказ за възстановяване на 0.468 дка. Твърдението на ответника, жалбоподател в настоящото производство, е било, че това решение е нищожно, тъй като с него се изменя предходно решение на ОСЗ - това от 11.05.1993 г., с което наследниците на Г. Д. К. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на ливада с площ 5.000 дка, осма категория, в землището на [населено място], м. ”Г.”, без за това да са били налице предпоставките на чл. 14, ал.7 ЗСПЗЗ, при които ОСЗ може да отменя или изменя своето решение. Въззивният съд не се е произнесъл по това възражение, като е приел, че то е заявено за пръв път пред въззивната инстанция. Видно от отговора на исковата молба, жалбоподателят е заявил, че оспорва валидността и материалната доказателствена сила на представените с исковата молба писмени доказателства, в това число решение № 2112 от 31.03. 2006 г. на ОСЗ- [населено място], удостоверение № 164 от 12.05.2006 г.; скица № 163 от 03.05.2006 г., решение № 2112 от 02.06.2006 г. на ОСЗ- Б., Заповед № 482 от 10.07.2006 г. на Кмета на [община], удостоверение № 306 от 21.07.2006 г., удостоверение № 07-00-4 от 08.11.2016 г., нотариален акт № ..., т..., дело № ... /01.08.2006 г. за установяване право на собственост върху недвижим имот и нотариален акт № ..., т...., дело № ... от 03.08.2006 г., с който ищцата е закупила имота от наследниците на Г. К.. В първото по делото заседание по реда на чл. 143 ГПК е конкретизирал оспорването в смисъл, че решението на ПК - Б. от 11.05.1993 г. на ОСЗ /ПК/е породило реституционно действие по отношение на описания в него имот, влязло е в сила, поради което ПК/ ОЗС/ не е имала право да го изменя. Константна е практиката на ВКС, според която при наличие на възражение за нищожност или за материална незаконосъобразност на решение на ОСЗ въззивният съд е длъжен да упражни косвен съдебен контрол, ако тази преценка има значение за съществуването или несъществуването на спорното право. Когато по иск за собственост ищецът основава претендираното право на успешно проведена административна процедура по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, приключила с постановяване на позитивно решение по чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ, защитата на ответника, който не е бил страна в административното производство, срещу реституционния ефект на решението е по пътя на косвения съдебен контрол. Да се откаже упражняването на такъв контрол по възражение, наведени своевременно с отговора на исковата молба, би означавало, ответникът да се обвърже от резултата на административното производство по реституцията, в което не е могъл да участва и да се защити. Когато административното производство по възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ е приключило с постановяване на решение по чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие/ ПК/ може да отмени или измени това решение при наличието на визираните в чл. 14, ал.7 ЗСПЗЗ предпоставки - при откриване на нарушения на този закон и на правилника за неговото прилагане, на нови обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на решението по ал. 1, в срок до една година от откриване на нарушенията, на новите обстоятелства или на новите писмени доказателства, но не по-късно от три години от влизането в сила на плана за земеразделяне или от постановяването на решението на общинската служба по земеделие по ал. 1, т.1. В случая по делото е установено, че с Решение № 2112 от 11.05.1993 г. на ОСЗ /ПК/ Б. на наследниците на Г. Д. К. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на ливада с площ 5.000 дка, осма категория, в землището на [населено място], м. ”Г.”, при граници: наследници на И. Д. Д. и В. Г. К.. Към този момент е в сила разпоредбата на чл. 14 ЗСПЗЗ в редакция ДВ бр. 28/1992 г., в ал.1 на която е посочено само, че О. се произнася с решение в едномесечен срок от постъпване на заявлението за възстановяване на право на собственост. Вярно е, че към този момент в закона няма изискване относно начина, по който в решението следва да се индивидуализира възстановения имот, но от разпоредбата на чл. 10а, ал.1 ЗСПЗЗ, която повелява, че възстановяването на собствеността става в реални граници там, където те съществуват или могат да бъдат установени, следва, че тези граници следва да бъдат описани. По смисъла на чл. 18а и чл. 18б ППЗСПЗЗ съществуващи на терена стари реални граници на имотите са тези, които представляват топографски елементи, като слогове, пътища, огради, трайни насаждения, брегови линии на водни течения и водни площи, оврази, дерета и др., а възстановими - които е възможно да бъдат установени чрез кадастрален план, комасационен план или частичен земеустройствен план преди образуването на ТКЗС и ДЗС, стари геодезически снимки, аерофотоснимки, дешифровъчни фотокопия, ортофотопланове и скици на имоти, издадени от техническите служби на общината. Посочването в решението само на имената на съседите на имота към момента на образуване на ТКЗС, без посочване на трайни топографски белези, или граници по стар план, не удовлетворява изискването за индивидуализиране на възстановим в реални граници имот. Поради това не може да се приеме, че с постановеното решение № 2112 от 11.05.1993 г. на ОСЗ/ ПК/ Б. е приключила реституционната процедира по възстановяване на заявения имот в м. „ Г.” и това решение легитимира на наследниците на Г. Д. К. като собственици на ливада с площ 5.000 дка в същата местност. Оттук и извода, че с него само е признато правото на възстановяване на посочения имот в съществуващи /възстановими/ реални граници. Окончателното възстановяване е извършено по – късно : с решение № 2112 от 20.03.1996 г. на ПК- Б., с което на наследниците на Г. Т. К. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху ливада с площ 2.404 дка, седма категория, м. ”Г.”, съставляваща имот № ............ по картата на възстановената собственост, за която е установено, че представлява частта от бившата ливада от 5. 000 дка, която е била извън регулация, и с решение № 2112 Б от 02.06.2006 г. , с което въз основа на скица и удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ на наследници на Г. Т. К. е възстановено правото на собственост върху 562 кв.м от ливадата в м.” Г.”, попадаща в регулацията на курорта. Разпоредбата на чл. 14, ал.7 ЗСПЗЗ е приложима само в хипотезата на постановено окончателно решение за възстановяване на правото на собственост в съществуващи реални граници, но не и когато правото на собственост не е възстановено, а само е признато за възстановяване. Изложеното налага извод, че допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, изразило се в необсъждане на възражението за нищожност на решение № 2112 Б от 02.06.2006 г., не е съществено, тъй като не е опорочило крайния му извод, че именно това е решението, с което приключва административната процедура по възстановяване на правото на собственост и което легитимира праводателите на ищцата като собственици на процесния имот към момента на продажбата му, поради което и договорът за продажба е породил вещнопрехвърлително действие. От момента на постановяване на това решение /тъй като същото е позитивно и не подлежи на обжалване/ е налице годен обект на правото на собственост, който може да бъде и обект на придобивна давност. В съответствие със събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че в полза на жалбоподателя не е осъществен фактическия състав на чл. 79, ал.1 ЗС и същият не е придобил имота по давност. От показанията на разпитаните свидетели, посочени от ответника, се установява, че той е ползвал процесния имот за складиране на строителни материали във връзка с осъществяван строеж в съседен имот, който е негова собственост. Процесният имот не е бил ограден. Тези негови действия не могат а бъдат квалифицирани като владелчески по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, доколкото имат инцидентен характер и не са от естество да отблъснат владението на други лица. По тези съображения въззивното решение като правилно по резултат следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 93 от 21.03.2019 г. по в.гр.д. № 62/2019 г. на Окръжен съд – Пазарджик. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: