4 Р Е Ш Е Н И Е №45 София,22 март 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 61 по описа за 2016 година. С присъда по нохд № 320/14 г. Окръжният съд-гр.Кюстендил осъдил подсъдимата Р. С. Д. на основание чл.343, ал.1, б.”в”, във връзка с чл.342, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК на една година и шест месеца лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието, по реда на чл.66, ал.1 от НК, за срок от три години, а на основание чл.343г от НК лишил същата от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години, като приспаднал времето, през което подсъдимата е била лишена по административен ред от възможността да упражнява това право. Съдът се произнесъл по деловодните разноски и веществените доказателства. По внохд № 879/15 г., образувано по жалби на подсъдимата и частните обвинители А. Д. и М. М., Апелативният съд-гр.София отменил присъдата на КОС, освен в частта по веществените доказателства и вместо нея на 28.10.2015 г. постановил нова присъда под № 21, с която оправдал подс.Д. по предявеното й обвинение. Срещу въззивната нова присъда са постъпили касационни протест и жалба на частните обвинители. Прокурорът при Апелативната прокуратура-гр.София е ангажирал основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, а в допълнението към протеста, изготвено след запознаване с мотивите на оспорвания съдебен акт, е посочил и данните, които подкрепят релевираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Пред ВКС, прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа протеста с искане за връщане на делото за ново разглеждане за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимата. Частните обвинители А. Д. и М. М., чрез своя повереник – адв.Б., също претендират, че новата присъда е неправилно и незаконосъобразна, като данни в подкрепа на основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК са изложени в касационната жалба и допълнението към нея. Пред ВКС жалбоподателите, редовно призовани, не се явяват, а повереникът им – адв.С., поддържа жалбата с искане за връщане на делото за ново разглеждане за осъждане на подсъдимата по предявеното й обвинение. Подсъдимата и защитата й – адв.Г., не намират основания за отмяна на атакуваната нова въззивна присъда. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Пределите на настоящата проверка са ограничени от иницииралите образуването на касационното производство. Добре е видно, че основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК е заявено само от прокурора, в подадения от него протест, декларативно, тъй като не е подкрепено с данни, съответно на изискванията на чл.351 ал.1 от НПК. Такива данни не са поставени на вниманието на ВКС и с допълнението към протеста, изготвено след запознаване с мотивите на оспорения съдебен акт. Тъкмо обратното прозира от съображенията, изложени в протеста и допълнението, а именно, че при правилно установени факти, САС не е следвало да оправдава подсъдимата по предявеното й обвинение. Жалбата на частните обвинители и допълнението към нея, не дават основание да се приеме, че ВКС е сезиран от тях с основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, тъй като изложените съображения изцяло са насочени срещу положителните изводи на въззивния съд относно наличието на условията на чл.15 от НК, които не се споделят. Иначе казано, на плоскостта на чл.347, ал.1 от НПК касационната инстанция следва да се произнесе по приложението на закона в рамките на фактите, приети за установени от САС. Най-напред трябва да се каже, че САС не е провеждал съдебно следствие, приел е изцяло и положително дейността на първостепенния съд по доказателствата – тяхното събиране, проверка и оценка, установил е, че обстоятелствата по чл.102 от НПК са изяснени изцяло и е възприел фактите, такива, каквито са приети за установени и от КОС. Обобщени, фактите приети за установени от САС са следните: На 1.08.2013 г. около 01.10 часа подсъдимата управлявала инкриминираното по делото моторно превозно средство по главен път Е-79 с посока на движение от П. към [населено място]. Преди навлизане в [населено място], на прав участък от пътя, при сухо време и липсата на улично осветление, със скорост на движение от 61 км/час и при режим на „къси светлини” застигнала и ударила отзад в подбедрицата на левия крак Д. И., която се движела бавно, с наведена глава, в дясната част на лентата за движение на МПС, управлявано от подсъдимата. В резултат на удара с предните десни части на автомобила, и вследствие на инерционната сила, тялото на пострадалата се отхвърлило към предната част на МПС, след което се плъзнало нагоре и надясно, а главата достигнала и счупила предното стъкло на установени по делото размери с оглед на страничната колона и долния му ръб, след това тялото се плъзнало странично покрай дясната част на МПС, счупило страничното огледало за обратно виждане и паднало на банкета, а накрая, след падането, се плъзнало и установило неподвижно на около 25,60 метра от първоначалния удар. В резултат на удара на пострадалата били причинени редица увреждания, довели до нейната смърт, настъпила бързо, мигновено и била неизбежна. Въззивният съд е приел, че подсъдимата е управлявала МПС със скорост на движение от 61 км/час, опасната зона за спиране при която е 39 метра, пешеходката е могла да бъде забелязана от подсъдимата на 30,74 метра, десният фар на коментираното МПС осветява при режим на „къси светлини”, напред, средно на 40 метра, както и това, че безопасната скорост, при която ПТП не би било реализирано е 51 км/час. При тези факти, САС е приел, че са налице предпоставките на чл.15 от НК, поради което оправдал подсъдимата Д. по предявеното й обвинение. На плоскостта на казаното по-горе, относно пределите на касационната проверка, ВКС счита, че изходът на делото не би могъл да бъде различен от този, който е оспорен от страните по обвинението и съображенията за това са следните: Опасната зона, или пълния спирачен път на МПС, в размера приет от САС – 39 метра, е за управление на МПС със скорост от 54 км/час, но не и за скорост от 61 км/час – виж стр.214 от арбитражната комплексна съдебна медицинска и автотехническа експертиза. Опасната зона за управлението на инкриминирания т.а. със скорост на движение от 61 км/час не е установена. Осветеността на десния фар напред по посока на движение на МПС на 40 метра е изведена от експертите въз основа на изискванията на нормите за видимост при управление на „къси светлини”, а не въз основа на достоверна информация относно конкретно ползваните светлини от инкриминирания т.а. Обстоятелството, че пешеходката е могла да бъде забелязана на разстояние от 30,74 метра е изведено от комплексната съдебна медицинска и автотехническа експертиза, назначена от КОС (стр.121 и сл.), т.т.2 и 4, като от съобразителната част на същата произтича, че изводът е основан на това, че пострадалата е предприела пресичане, стъпила е на платното за движение и водача е бил длъжен да я възприеме като опасност, когато автомобилът се е намирал на 30,74 метра преди мястото на удара. Друг е въпросът, че движението на пострадалата е изведено от експертите въз основа на писмените сведения, дадени от подс.Д. при предварителната проверка, намиращи се на л.13 от досъдебното производство, въпреки изричните указания на КОС, съдържащи се в съобразителната част на определението му за назначаване на коментираната експертиза. Що се отнася до безопасната скорост от 51 км/час, то тя се базира на изводите на арбитражната комплексна съдебна медицинска и автотехническа експертиза (КОС – стр.187…, а конкретно стр.213), където е указано, че технически съобразена безопасна скорост за да се спре на разстояние за видимост на пешеходец пред автомобила – на 35 метра е до 51 км/час, на 20 метра е до 34 км/час, каквито отстояния до пострадалата, не са приети за установени. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 21 от 28.10.2015 г., постановена по внохд № 879/15 г. на Апелативния съд – гр. София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: