Р Е Ш Е Н И Е № 301 гр.София, 23.06.2011 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 531/ 2010 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 278/ 18.02.2011 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 531/ 2010 г. по жалба на [фирма], Териториално поделение [населено място], е допуснато до касационно обжалване решение на Благоевградски окръжен съд № 630 от 21.12.2009 г. по гр.д.№ 1041/ 2009 г. с което по предявените против касатора от М. И. Н. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на М. Н., извършено със заповед № 181/ 12.02.2009 г. на директора на териториалното поделение, ищцата е възстановена заеманата преди уволнението длъжност „началник Р. - ІІК” и касаторът е осъден да заплати обезщетение за оставане без работа в размер 4 097,94 лв. Обжалването е допуснато поради необходимостта да се отговори по реда на чл.291 от ГПК на материалноправният въпрос могат ли нарушенията на трудовата дисциплина да обусловят извод за липса на качества у работника за ефективно изпълнение на възложената работа (чл.328 ал.1 т.5 от КТ), както и по какъв начин трябва да бъдат мотивирани липсващите качества в уволнителната заповед. По първата част на въпроса съдебната практика следва да се счита уеднаквена с постановяването по реда на чл.291 от ГПК на решение на ВКС, ІV г.о. № 101 от 25.05.2010 г. по гр.д.№ 4035/ 2008 г. Според изясненото в това решение съдържание на материалния закон, некачественото или неефективното изпълнение на трудовите функции е неизпълнение на трудовите задължения. Когато това неизпълнение се дължи на умишленото или небрежно поведение на работника и служителя, то е налице нарушение на трудовата дисциплина. За такива нарушения работодателят може да наложи дисциплинарно наказание по предвидения в КТ ред. Когато неизпълнението не се дължи на виновно поведение на работника или служителя, а на недостатъчни професионални знания, умения, навици, на недостатъчен опит или на физическите му дадености, то се касае за обективно трайно състояние, несвързано с виновно поведение на работника или служителя. В този случай трудовото правоотношение може да бъде прекратено едностранно от работодателя по реда на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Възможно е (какъвто е конкретният случай) в уволнителната заповед са изложени факти и обстоятелства, които сочат от една страна - на извършени дисциплинарни нарушения, а от друга - на липса на качества на работника или служителя. В такива случаи, щом работодателят е прекратил едностранно трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.5 от КТ (не и по чл.330 ал.2 т.6 от КТ), излагането в заповедта и на мотиви за наличие на дисциплинарни нарушения, не прави уволнението незаконно на формално основание. В този случай, при спор за законността на уволнението, съдът е длъжен да разгледа кои от изложените в уволнителната заповед обстоятелства съставляват нарушения на трудовата дисциплина и кои от тях сочат на липса на качества у работника. Първата група обстоятелства са ирелевантни за спора, щом работодателят не е извършил дисциплинарно уволнение. По отношение на втората група обстоятелства съдът е длъжен да разгледа спора по същество – като обсъди доказателствата по делото и прецени в каква степен работникът наистина не притежава посочените качества и доколко тези качества действително са необходими за ефективно изпълнение на възложената работа. Ако отговори положително на тези два въпроса, съдът не може да отмени уволнението като незаконно по съображения, че в уволнителната заповед освен обстоятелства, сочещи на липсващи у работника качества, са изложени и обстоятелства за нарушения на трудовата дисциплина. Относно начина, по който в заповедта за уволнение следва да са изложени липсващите качества, съдът приема, че това може да стане както изрично, така и чрез посочване на обстоятелствата, които сочат на тази липса. Съдът не може да се десезира от разглеждането на спора по същество на формално основание, щом от съдържанието на уволнителната заповед може да бъде изведено какви според работодателя са качествата, които работникът трябва да има и които липсват у него. В този смисъл е уеднаквената съдебна практика по въпроса (решение на ВКС, ІV г.о., № 169 от 31.05.2010 г. по гр.д.№ 728/ 2009 г.). Въз основа на тези отговори на въпросите, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбата срещу атакуваното въззивно решение за основателна. То е неправилно, тъй като въззивният съд е приел, че описаните в заповедта за уволнение обстоятелства сочат не на липса на качества у ищцата, а на извършени от нея дисциплинарни нарушения, макар някои от изложените обстоятелства да сочат на безвиновно поведение. В този случай, съгласно изложеното по-горе, уволнението не следва да се отменя на формално основание, а да се извърши разграничение кои факти по заповедта касаят нарушения на трудовата дисциплина и кои са обективно свързани с личните възможности на ищцата да изпълнява задълженията за заеманата длъжност. По отношение на втората група факти съдът е трябвало да обсъди по същество доказателствата по делото, да изложи мотиви дали действително липсват изложените от работодателя качества и отразяват ли се те на способността на ищцата да ръководи станция на ответното поделение. Като не е сторил това, въззивният съд е постановил акта си при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК. Следователно решението му следва да бъде отменено, а доколкото няма необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция. Установено е, че ищцата е работила в търговското предприятие на [фирма] въз основа на правоотношение, възникнало от трудов договор, на длъжност „началник на Р. – ІІ К”, [населено място]. В рамките на длъжностните й задължения е организацията, ръководството и контрола на експлоатационните служби и пощенските станции от района. Трябвало е да отговаря за правилното прилагане на нормативните актове свързани с пощенската дейност, за повишаване на качеството на работа на персонала в района, да участва при внедряването на нови продукти, за срочното изготвяне и представяне на отчетни форми, за подобряване на организацията на труда и финансовата дисциплина, за отстраняване на допуснатите пропуски. Трябвало да оценява персонала и да прави предложения за назначаване, да осигурява условията за труд, за ефективното функциониране на дейността в Р.. Още от самото начало на трудовия й стаж, от 2001 г., за пропуски при изпълнение на задълженията й като началник на Р., на ищцата са налагани ежегодно дисциплинарни наказания „забележка” и „предупреждение за уволнение”. През 2008 г. същата не е изпълнила утвърдената за Р. С. бизнес – задача, като е допуснала отклонение по отношение на производителността на труда и финансовия резултат (отрицателен с 10 180 лв). В края на 2008 г. не е бил приключен в срок процеса по отчет на инкасираните чрез [фирма] плащания на граждани за ползвани комунални услуги, което се дължало на несъздадена организация по заместване на напуснала служителка. В паричния салон при станцията работата била организирана така, че всеки от служителите бил натоварен в различна степен, а не равномерно. Организацията не осигурявала съхраняване на кореспонденцията, изчезнало препоръчано писмо. Отчетите за изплатени в станцията пенсии били погрешни, което затруднило работата при изготвяне на отчета в териториалното поделение. При въвеждането на нова компютърна програма за международни пощенски пратки, служителите в Р. не били обучени и подготвени за работа с нея. Към началото на 2009 г. от ръководителите на два от синдикатите в Р. С. (на К. и на КТ Подкрепа) е подаден сигнал до директора на ТП Б. за натрупани проблеми в колектива на Р. в резултат на лошия стил на управление на ищцата. Посочено е, че същата се държи грубо с подчинените си, има обидно и пренебрежително отношение към тях, насажда интриги. В резултат на това напуснали служители, ценни за станцията. Във връзка с постъпили докладни записки от служители за тези проблеми, на 12.02.2009 г. комисия, назначена от директора на ТП С. изслушала ищцата и предложила на директора да я освободи от длъжността поради липса на качества за изпълнение на възложената работа. На същата дата директорът издал заповед № 181, с която прекратил трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.328 ал.1 т.5 от КТ. Като фактическо основание за издаването й директорът посочил следните обстоятелства: 1.неспазване на срок за тестване на сървър 2.неподадено искане за отстраняване на проблем с авария на служебен автомобил 3.недадено становище за проведено съвещание за абонамент 4.неосъществен контрол върху работата на служител в ПС Д. Г., отсъствал от работа без разрешение за отпуск 5.неосъществен контрол върху работата на служител в ПС Ново Делчево, забавил изплащане на пощенски запис 6.неосъществен контрол при изготвяне на отчета за изплатени и неизплатени пенсии през месец ноември 2008 г. 7.не е създадена организация за работа в паричен салон и непрецизно разпределение на работните места 8.неосъществен контрол върху работата на служител в ПС Ново Делчево, неспазил работното време 9.неподадено искане за ограничаване на изходящите повиквания от служебен телефон 10.неспазване на сроковете но вътрешна инструкция за изпращане на предложения за отпуск 11.неползване на отпуските съгласно утвърден график 12.липса на организация на работата във връзка с отсъствие и пенсиониране на служители 13.липса на организация на работата за обслужване на села от ПС П. 14.неизпълнена бизнес задача и отрицателни финансови резултати 15.отчетени отрицателни финансови резултати на ПС С. за месеци 08-11.2008 г. 16.липса на контрол по предаване и съхранение на СМЦ 17. непознаване на работата по внедряване на нови програмни продукти 12.отказ от право на ползване върху сграда без съгласуване с ръководството 13.нарушен психо-климат вследствие лошо ръководство и организация на работата. Тази заповед е законосъобразна. Действително, работодателят е изложил в нея и твърдения за извършени от служителя дисциплинарни нарушения – такива са обстоятелствата, касаещи неспазени срокове, несвоевременно подадени искания или становища, неосъществен контрол върху работата на служители в ПС и при изготвяне на отчети и при предаване и съхранение на СМЦ. Това са все действия, които по силата на длъжностната си характеристика ищцата, като ръководител на Р., е трябвало да извърши, респективно виновното им неизпълнение съставлява нарушение на трудовата дисциплина. Не се касае за обективно отсъстващи лични и професионални качества, а за дисциплинарни нарушения, които не са основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328 ал.1 т.5 от КТ. Обаче в заповедта са изложени и обстоятелства, които не са свързани с виновно поведение на ищцата. Такива са лошата организация за работа в паричен салон и разпределение на работните места, лошата организация във връзка с отсъствие и пенсиониране на служители или по обслужване на села от ПС П., неизпълнена бизнес задача и отрицателни финансови резултати, непознаване на работата по внедряване на нови програмни продукти и като резултат от всичко това - нарушен психо-климат в колектива. Това не са дисциплинарни нарушения, тъй като не са свързани с виновно поведение на ищцата, а с личностните й възможности да осъществи такава организация на работата, че в подопечният й колектив да има спокойствие, равнопоставеност и сигурност и да се постигнат добри финансови резултати. Щом в заповедта се съдържат обстоятелства, свързани с липсващи качества на ръководител у ищцата и уволнението е осъществено по чл328 ал.1 т.5 от КТ, съдът е длъжен да обсъди доказателствата за тях, като игнорира обстоятелствата и доказателствата, касаещи дисциплинарните нарушения. Посоченото в заповедта, че ищцата е организирала лошо работата в Р., че психо-климатът в колектива е лош и че не е изпълнена бизнес-задачата, съдържа в себе си и твърдението на работодателя за това, кои са липсващите на ищцата качества за ефективно изпълнение на възложената работа: това е способността за работа в екип и като негов ръководител, за сплотяване на колектива и мотивирането му да работи за постигане на целите на работодателя, способността да бъдат изпълнени финансовите задачи, стоящи пред Р.. Това не е виновно поведение, а състояние, което се дължи на личностови особености и професионални недостатъци. Касае се за обективно положение, препятстващо ефективното изпълнение на задълженията, които един ръководител на Р. има, съгласно приложената по делото длъжностната характеристика, за ефективно организиране на дейността в Р.. От свидетелските показания и от документите, приложени към личното трудово досие на ищцата, са установени по несъмнен начин изложените в заповедта обстоятелства, свързани с липсващите за ищцата качества за водач на колектив и по организация на неговата работа, поради което съдът намира, че са налице визираните в чл.328 ал.1 т.5 от КТ предпоставки. Неоснователни са доводите на ищцата, че от нея не може да се търси отговорност за лошата организация на работата, тъй като към края на 2008 г е била в продължителен отпуск по болест. Всъщност това са доводи, че неблагополучията в дейността на Р. се дължат не на неумението на ищцата да организира служителите и да ги мотивира, а на невъзможността да стори това по обективни причини. Доводите са неоснователни, тъй като проблемите в дейността на службата датират не от края на 2008 г., а значително преди това или впоследствие – напр. отрицателните финансови резултати касаят месеците от август до ноември 2008 г., когато ищцата не е била в отпуск по болест, а лошата организация на работата в паричния салон и с препоръчани писма също касаят време преди излизането на ищцата в отпуск по болест. Оплакванията от подчинените й за стила на ръководството на станцията и лошото отношение не могат да се сведат единствено за този период, в който ищцата е ползвала законоустановен отпуск, така че не отсъствието поради болест, а липсващите у ищцата качества се явяват причина за лошата организация на дейността на Р.. Неоснователни са и доводите, че уволнението е незаконно поради извършването му без разрешение на Инспекцията по труда. Съгласно приетото по делото заключение на медицинската експертиза, ищцата понастоящем страда от исхемична болест на сърцето, но към датата, в която й е връчена уволнителната заповед, тя не е имала това заболяване. Следователно същата не се ползва от закрила по чл.333 ал.1 т.3 от КТ и работодателят не е бил длъжен преди уволнението да изиска мнение от ТЕЛК и съгласие от Инспекцията по труда. Без значение е обстоятелството, че на ищцата не е връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор. Когато работодателят прекрати правоотношението без да предизвести работника, той дължи обезщетение, без това да опорочава уволнителното волеизявление – то е действително и поражда действие, ако е налице предвиденото в закона уволнително основание. Ето защо съдът приема процесното уволнение е законно, а исковете за отмяната му, за възстановяване на заеманата преди това длъжност и за заплащане за обезщетение за оставане без работа, са неоснователни и следва да се отхвърлят. При този изход на спора касаторът има право на разноските направени пред всички инстанции в производството, но тъй като не е отправено искане за присъждането им, по отговорността за разноски произнасяне не следва да има. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението на Благоевградски окръжен съд № 630 от 21.12.2009 г. по гр.д.№ 1041/ 2009 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от М. И. Н., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], [жилищен адрес] против [фирма], Териториално поделение [населено място], пл.”Х. Б.” № 2, искове по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на М. Н., извършено със заповед № 181/ 12.02.2009 г. на директора на териториалното поделение, по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „началник Р. – ІІ к” и по чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр. чл.225 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 4 097,94 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: