Ключови фрази
Частна касационна жалба * спиране на производството по делото * преюдициалност на спор * иск за неоснователно обогатяване * Иск за обявяване на предварителен договор за окончателен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 367

София 17.07.2015 г.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 1960/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изп. директор Зл. С., чрез процесуалния представител на дружеството адв. В. Ц., против определение № 46 от 12.02.2015 г. по ч.гр.д. № 27/2015 г. на Апелативен съд-Б.. С него е потвърдено определение № 152 от 16.01.2015 г. по гр.д. № 2058/2014 г. на Окръжен съд - Бургас, с което на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК е спряно производството по делото.
В частната касационна жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят сочи, че изходът на спора по чл. 55, ал.1,предл. 3 ЗЗД не е обуславящ изхода на спряното дело по чл. 19, ал.3 ЗЗД, поради въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК.
Формулираният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК частна касационна жалба правен въпрос, по който се иска допускане на касационно обжалване, е следният: Когато има висящ спор по чл. 55, ал.1 ЗЗД и чл. 93 ЗЗД, основан на твърдение за разваляне на предварителния договор за продажба на недвижим имот поради неизпълнение, и в хода на този процес строежът е довършен и е предявен иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД от продавача за обявяване на предварителния договор за окончателен, искът по чл. 55, ал.1 ЗЗД преюдициален ли е по отношение на този по чл. 19, ал.3 ЗЗД, или връзката на преюдициалност е обратна - искът по чл. 19, ал.3 ЗЗД обуславя изхода на спора по чл. 55, ал.1 ЗЗД. Според касатора този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят в настоящото производство е предявил против К. Д. А., поданик на О. кралство Великобритания, иск с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор, сключен между страните, по силата на който ищецът обещал на ответника да му продаде недвижим имот- апартамент № 9 във ваканционен комплекс “Р.” в курортен комплекс” Слънчев бряг”.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че между страните е налице висящо дело по иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД, предявен от К. Д. А., за връщане на сумата, дадена по предварителния договор като получена по отпаднало основание - разваляне на договора поради неизпълнение на задълженията на продавача. Съдът е приел, че този спор е преюдициален по отношение на иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД, тъй като в него ще се разреши въпроса за действието на предварителния договор.
Налице са предпоставките на чл. 284, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване по поставения правен въпрос.
Съгласно чл. 229, ал.1, т.4 ГПК производството се спира, когато пред същия или пред друг съд е висящо дело, решението по което е от значение за правилното решаване на предявения иск. Основание за спиране е налице когато между двете дела съществува връзка на обусловеност, т. е. когато едното дело има за предмет конкретно преюдициално правоотношение между страните, спорът по което ще бъде разрешен предварително със сила на пресъдено нещо, за да бъде зачетено постановеното решение и да се постанови правилно решение по другото дело. Такава връзка на преюдициалност на иска по чл. 55, ал.1 ЗЗД по отношение на иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД не е налице, защото двата иска имат различен предмет и предметът на първото дело не се включва в предмета на второто. Въпросът дали предварителният договор е развален е преюдициален по отношение на иска по чл. 55, ал.1 ЗЗД и по него съдът, разглеждащ този иск, следва да вземе становище в мотивите, но те не се ползват със сила на пресъдено нещо. Със сила на пресъдено нещо се ползва съдебното решение, с което се признава или отрича съществуването на спорното материално право, предмет на иска. Преюдициалните правоотношения, които не са заявени с инцидентен установителен иск, не се обхващат от обективните предели на силата на пресъдено нещо.
С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и делото върнато на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Водим от гореизложеното съдът


О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 46 от 12.02.2015 г. по ч.гр.д. № 27/2015 г. на Апелативен съд-Б..
ОТМЕНЯ определение № 46 от 12.02.2015 г. по ч.гр.д. № 27/2015 г. на Апелативен съд-Б. и потвърденото с него определение № 152 от 16.01.2015 г. по гр.д. № 2058/2014 г. на Окръжен съд - Бургас, с което на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК е спряно производството по делото.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд- Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия по него.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ: