- 7 - РЕШЕНИЕ № 122 гр. София 13.09.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 06.04.2016 (шести април две хиляди и шестнадесета) година в състав: Председател: Борислав Белазелков Членове: Борис Илиев Димитър Димитров при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията ДИМИТЪР ДИМИТРОВ, гражданско дело № 5533 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на подадена от В. И. Ш., в качеството му на [фирма] [населено място], срещу част от решение 19 255/18.12.2014 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-а състав, постановено по гр. д. № 16 133/2013 година, касационна жалба с вх. № 17 165/10.02.2015 година. С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е обезсилил първоинстанционното решение № 10 462/09.09.2013 година на Софийски районен съд, 62-ри състав, постановено по гр. д. № 44 212/2012 година, в неговата цялост, като е прекратил производството по предявените от касатора срещу [фирма] [населено място], Д. М. П. и Я. Д. Л. два иска. С първия от тях е било поискано да се признае за недействителен по отношение на касатора сключеният на 17.07.2012 година, между [фирма] [населено място], в качеството му на продавач и Д. М. П., в качеството й на купувач, договор за покупко-продажба на пет дяла от капитала на [фирма] [населено място], всеки един от тях на стойност 500.00 лева за сумата от 2500.00 лева. С втория е било поискано да бъде признато за установено по отношение на касатора, че при сключването на договора за покупко-продажба на дружествени дялове от 17.07.2012 година, с който Я. Д. Л. е закупила от Д. М. П. притежаваните от последната пет дяла от капитала на [фирма] [населено място], всеки един от тях на стойност 500.00 лева за сумата от 300 000.00 лева Л. е действала недобросъвестно като е знаела и е съдействала за увреждането на интересите на В. И. Ш., в качеството му на [фирма] [населено място] като кредитор на [фирма] [населено място]. Предмет на сегашното производство е касационната жалба в частта й, с който се атакува въззивното решение за обезсилване на първоинстанционното решение и за прекратяването на производството по втория от исковете. Сочи се, че искът е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и е предявен само срещу Я. Д. Л.. Същият целял да установи, че Л. в качеството си на трето лице-приобретател по втора поред сделка, е действала недобросъвестно при сключването й, с цел да може да й бъде противопоставено съдебното решение, с което първата по ред сделка ще бъде обявена за относително недействителна по отношение на кредитора по реда на чл. 135 от ЗЗД. Затова според касатора този иск не е поставен в зависимост от иска по чл. 135 от ЗЗД и последният не обуславя допустимостта му. Поискано е въззивното решение да бъде отменено в обжалваната му част и делото да се върне на Софийски градски съд за произнасяне по съществото на спора. Ответницата по касационната жалба Я. Д. Л. е подала отговор с вх. № 49 791/17.04.2015 година, с който е изразила становище, че касационната жалба е като неоснователна и е поискано същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното въззивно решение да се потвърди в атакуваната с нея част. Ответницата по касационната жалба Д. М. П. е подала отговор с вх. № 50 437/20.04.2015 година, с който е изразила становище, че касационната жалба е неоснователна и е поискано същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да се потвърди в атакуваната с нея част. Касаторът е бил уведомен за обжалваното решение на 19.01.2015 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 17 165/10.02.2015 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. За да постанови решението си съставът на Софийски градски съд е приел, че В. И. Ш., в качеството му на [фирма] [населено място] твърди, че е кредитор на [фирма] [населено място], тъй като с договор за цесия от 04.06.2012 година е придобил част от вземането на [фирма] срещу първото дружество в размер на 800 000.00 лева главница и 153 060.70 лева лихва, като е заплатил сумата от 100 000.00 лева. Твърдял е, че [фирма] [населено място] е било уведомено за цесията на 07.06.2012 година. Впоследствие на 17.07.2012 година дружеството, действащо чрез едноличния собственик на капитала и негов управител Д. М. П. е продало на същата в качеството и на физическо лице притежаваните от него пет дяла от капитала на [фирма] [населено място], всеки един от тях на стойност 500.00 лева за сумата от 2500.00 лева. На същата дата Д. М. П. е продала на Я. Д. Л. същите дялове за сумата от 300 000.00 лева. С оглед на така изложената фактическа обстановка и формираните в петитума на исковата молба искания, така както те са посочени по-горе, съставът на Софийски градски съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на първата сделка. Прието е, че такъв иск срещу Д. М. П. и Я. Д. Л. за обявяване на относителна недействителност на втората сделка не е предявяван. Изложени са съображения, че вторият иск е предявен само срещу Я. Д. Л. и е такъв по чл. 124, ал. 1 и ал. 4 от ГПК, за установяване на факт-дали Л. е знаела за основанията за относителна недействителност на сделката, с която нейната праводателка е придобила дружествените дялове и дали е била недобросъвестна при сключването на договора за покупко-продажба на същите. Въззивният съд е посочил, че исковете за факти с правно значение са допустими само в предвидените от закона случаи, а в случая такова предвиждане нямало. Това, което е формулирано в исковата молба като претенция срещу Л. не било иск, а прогласено от закона по чл. 135, ал. 1, изр. 3 от ЗЗД защитно-противопоставимо действие на вписването на исковата молба по чл. 135 от ЗЗД, когато по този ред се атакували сделки за вещни права върху недвижими имоти. Посочено е, че третите лица, придобили имуществото от приобретателя по обявената за относително недействителна сделка след вписването на исковата молба, са обвързани от съдебното решение за обявяване на относителната недействителност. Третите лица, придобили имуществото от приобретателя по обявената за относително недействителна сделка преди вписването на исковата молба запазвали правата си освен, ако са били недобросъвестни т.е., ако са знаели, че съществуват основания придобивната сделка на праводателя им да бъде обявена за относително недействителна или са могли да узнаят това при полагане на необходимата грижа. В тази връзка са изложени съображения, че въпросите кога е сключена сделката между приобретателя на длъжника и третото лице и недобросъвестно ли е било то, доколкото не се атакува по реда на чл. 135 от ЗЗД и тази сделка (между приобретателя на длъжника и третото лице), касаят обстоятелството доколко тази сделка е противопоставима на кредитора, предявил иска по чл. 135 от ЗЗД, т. е. основателността на същия. Ако при приложение нормата на чл. 135, ал. 1, изр. 3 от ЗЗД правата на третото лице следва да бъдат зачетени, искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД щял да е неоснователен, ако обаче са непротивопоставими-искът ще е основателен. В заключение въззивният съд е посочил, че елементи от въпросната противопоставимост не може да са предмет на отделен установителен иск, както било в случая. По горните съображения съставът на Софийски градски съд е приел, че определящото в случая е, че исковата молба по чл. 135 от ЗЗД не е вписана, тъй като атакуваната с нея сделка е за продажба на дружествени дялове и не подлежи на вписване по реда на чл. 112 и следващите от ЗС. След като актът не подлежал на вписване нямало как да съществува произтичащото от това вписване защитно противопоставимо действие и съответно с оглед на него да се разрешава конкуренцията на права при зачитане на последиците му. Ето защо, при такава хипотеза обстоятелството извършена ли е втора сделка, следваща атакуваната по реда на чл. 135 от ЗЗД, но преди подаване на исковата молба по чл. 135 от ЗЗД, било относимо към допустимостта на иска по чл. 135 от ЗЗД, защото касае правния интерес от предявяването му. В тази връзка въззивният съд е намерил за основателно възражението на Д. М. П. за недопустимост на първоинстанционното решение и в частта му по иска по чл. 135 от ЗЗД. Според съда след като втората сделка не се атакува по реда на чл. 135 от ЗЗД, правен интерес от насочване на П. иск само срещу първата сделка няма. Това било така, тъй като преди предявяване на иска имуществото на длъжника [фирма] [населено място] е излязло от патримониума на насрещната страна по атакуваната сделка-Д. М. П. и е преминало в патримониума на трето за тази сделка лице-Я. Д. Л.. След като нито някоя от сделките, нито исковата молба не подлежала на подлежала на вписване по реда на ЗС и съответно не е била вписана, последиците на втората сделка трябвало да бъдат зачетени, което означавало, че към момента на предявяване на иска по чл. 135 от ЗЗД правата на длъжника [фирма] [населено място] не се притежават от насрещната страна по атакуваната като увреждаща сделка Д. М. П.. Така искът по чл. 135 от ЗЗД оставал лишен от предназначението си. То било кредиторът да се удовлетвори от имуществото, предмет на разпоредителното действие, което по силата на обявената относителна недействителност се счита да е останало в патримониума на длъжника му. В случая относителната недействителност не могла да възстанови подобно състояние, защото имуществото е излязло от патримониума на насрещната страна по сделката с длъжника преди да се предяви иска. Затова според въззивния съд уважаването му не можело да предизвика целта си-имуществото да се счита за такова на длъжника в отношенията му с кредитора-ищец и така съгласно чл. 133 от ЗЗД да служи за общо удовлетворение на кредитора, т.е. липсвало правен интерес от прогласяване на относителна недействителност на сделката, по която прехвърлител е длъжникът. С постановеното по делото определение № 7/04.01.2016 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване в частта му, с която е обезсилено решение № 10 462/09.09.2013 година на Софийски районен съд, 62-ри състав, постановено по гр. д. № 44 212/2012 година за признаване за установено по отношение на В. И. Ш., в качеството му на [фирма] [населено място], че при сключването на договора за покупко-продажба на дружествени дялове от 17.07.2012 година, с който Я. Д. Л. е закупила от Д. М. П. притежаваните от последната пет дяла от капитала на [фирма] [населено място], всеки един от тях на стойност 500.00 лева за сумата от 300 000.00 лева Л. е действала недобросъвестно като е знаела и е съдействала за увреждането на интересите на кредитора и е прекратено производството по делото в тази му част, по въпроса за задължението на съда служебно да извърши проверка за редовността на исковата молба, като в случай на констатирани нередовности на същата, предприеме действия по отстраняването им и за привеждането на молбата в съответствие със законовите изисквания, както и по въпросите за това дали може да се обяви за относително недействителна по реда на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД последваща сделка с имуществото на длъжника, без да се обяви по този ред за относително недействителна първоначалната увреждаща сделка; представлява ли предявяването и уважаването на иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на първоначалната увреждаща сделка условие за допустимост на иска за обявяване на относителна недействителност на последващата сделка или е предпоставка за основателността му; с оглед на връзката между двете оспорвания трябва ли същите да бъдат разгледани в едно производство или е допустимо това да стане в отделни производства. Във връзка с така поставените въпроси трябва да се има предвид, че съгласно чл. 7, ал. 1 от ГПК съдът служебно следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните, като разпоредбата на чл. 101, ал. 1 от ГПК го задължава да указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката. С исковата молба ищецът упражнява правото си на иск като наред с това определя предмета на спора, а също така вида и обема на търсената от него защита. Надлежното упражняване на правото на иск е условие за допустимост на процеса и за постановеното по съществото на спора съдебно решение. Предвид на това исковата молба трябва да отговаря на установените в чл. 127, ал. 1 от ГПК изисквания, което обстоятелство съдът е длъжен да провери по силата на чл. 129, ал. 1 от ГПК. В случай, че констатира нередовност на исковата молба съдът трябва да действа по установения в чл. 129, ал. 2 от ГПК ред като даде на ищеца възможност да отстрани нередовностите и ако последният не направи това в определения му срок да върне молбата на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК. Извършването на процесуалните действия по чл. 129, ал. 2 от ГПК е задължителна процесуална предпоставка за приложението на неблагоприятните последици на чл. 129, ал. 3 от ГПК на същия текст. Едва след като нередовностите на исковата молба бъдат отстранени, с което предмета на спора, а също така и вида и обема на търсената с иска защита са уточнени, съдът може да извърши предвидената в чл. 130 от ГПК проверка за допустимост на предявения иск и ако такава е налице да предприеме понататъшни действия за разглеждането на спора, а ако констатира, че искът е недопустим да върне исковата молба. Нередовността на исковата молба се отразява на допустимостта на първоинстанционното решение, за която по силата на чл. 269 от ГПК въззивният съд следи служебно. Затова при проверка на допустимостта на обжалваното решение въззивният съд е задължен да извърши самостоятелна проверка на редовността на исковата молба и ако констатира, че същата е нередовна да предприеме действия съгласно дадените с т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2000 година на ОСГК на ВКС, което както изрично е посочено в т. 5 от ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС е запазило действието си и при ГПК, който е в сила от 2008 година, указания. Същевременно даденото с т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2000 година на ОСГК на ВКС тълкуване на правомощията на касационната инстанция по отношение на редовността на исковата молба са актуални и към настоящия момент видно от т. 5 от ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС. Предмет на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е потестативното право на кредитора да обяви за относително недействителни-по отношение на себе си сделките или други правни действия, с които длъжникът го уврежда. Такова увреждане е налице винаги, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява същото или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на своя кредитор. С иска се цели това увреждане да бъде преодоляно като чрез обявената по отношение на кредитора относителна недействителност на действието на длъжника се даде възможност на кредитора да се удовлетвори от имуществото предмет на действието. Относителната недействителност обаче е само в отношенията между кредитора и длъжника и между кредитора и третото лице съконтрагент на длъжника. В отношенията между длъжника и неговия съконтрагент, както и по отношение на всички останали трети лица действието на сделката се запазва и за собственик на имуществото, което е предмет на същата се счита третото лице-съконтрагент на длъжника. Възможно е кредиторът да бъде увреден не чрез една, а чрез поредица от правни действия или сделки. В този случай целеният от длъжника краен увреждащ резултат се постига с осъществяване на последното действие или сделка. При това положение кредиторът може да иска обявяването за недействителни на цялата поредица от действия или сделки, които го увреждат в това му качество. В този случай преценката дали е налице знание за увреждането-в случаите когато такова се изисква се извършва с оглед на последния приобретател от поредицата. В случай, че по отношение на него са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД, за относително недействителна се обявява цялата поредица от действия или сделки, а не само сделката, която последния приобретател е сключил във вреда на кредитора. Ако по отношение на последния приобретател не са налице предпоставките за обявяване на относителната недействителност по чл. 135 от ЗЗД, то искът следва да се отхвърли изцяло без значение от това дали по отношение на някой от предшестващите приобретатели, които са договаряли с кредитора, тези предпоставки са били налице. В такъв случай се касае един иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, с който се иска обявяване на относителната недействителност на цялата поредица от увреждащи кредитора действия или сделки, а не до отделни искове за обявяване на всяко едно действие или сделка за относително недействителна отделно от останалите. В случай, че длъжникът е прехвърлил възмездно правото на собственост върху своя вещ на трето лице, което не е знаело за увреждането, а това трето лице в последствие е прехвърлило правото на собственост върху тази вещ на друго лице на възмездно основание и този последващ приобретател е знаел за увреждането на кредитора като първата сделка е била само средство за постигане на същото, то са налице предпоставките за обявяване на относителна недействителност и на двете сделки. В този случай е без значение добросъвестността на първия приобретател и наличието на същата не може да доведе до саниране на втората сделка. В обратния случай, когато първият приобретател е недобросъвестен и прехвърли възмездно правото на собственост върху вещта на трето лице, което е добросъвестно по смисъла на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, то поредицата от сделки не може да бъде обявена за относително недействителна само поради недобросъвестността на първия приобретател. По аналогичен начин в случаите, когато първият приобретател е придобил вещта на възмездно основание като е бил добросъвестен и прехвърли правото на собственост на друго трето лице на безвъзмездно основание, то няма да са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Ако обаче в последния случай договарялото се с длъжника трето лице е било недобросъвестно, то при последващото безвъзмездно прехвърляне на вещта на друго лице искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД ще е основателен, независимо от това дали последният приобретател е бил добросъвестен или не. Предвид на това, както се посочи по-горе, в такъв случай не се касае за самостоятелни искове по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на всяко едно от действията или сделките отделно и самостоятелно от другите, а до един иск за обявяване на относителната недействителност на цялата поредица. Поради това е невъзможно всяка една от сделките да бъде обявена за относително недействителна, независимо от другата сделка. Затова предварителното обявяването на относителната недействителност на първото действие или сделка не може да бъде разглеждано като предпоставка за допустимост или за основателност на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на последващите действия или сделка. Доколкото се касае за един иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, въпросът за относителната недействителност на всяко едно от поредицата от увреждащи действия или сделки не може да бъде разглеждана в самостоятелно производство по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД отделно от останалите, а въпросът се разрешава в производство, в което е предявен искът за обявяване на относителната недействителност на цялата поредица от действия или сделки, при отчитане на съществуващите между тях взаимовръзки. С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Софийски градски съд е незаконосъобразно в обжалваната му част, която е предмет на настоящето производство. Както се посочи по-горе, за да постанови решението си съставът на Софийски градски съд е приел, че В. И. Ш., в качеството му на [фирма] [населено място] твърди, че е кредитор на [фирма] [населено място], тъй като с договор за цесия от 04.06.2012 година е придобил част от вземането на [фирма] срещу първото дружество в размер на 800 000.00 лева главница и 153 060.70 лева лихва, като е заплатил сумата от 100 000.00 лева. Твърдял е, че [фирма] [населено място] е било уведомено за цесията на 07.06.2012 година. Впоследствие на 17.07.2012 година дружеството, действащо чрез едноличния собственик на капитала и негов управител Д. М. П. е продало на същата като физическо лице притежаваните от него пет дяла от капитала на [фирма] [населено място], всеки един от тях на стойност 500.00 лева за сумата от 2500.00 лева. На същата дата Д. М. П. е продала на Я. Д. Л. същите дялове за сумата от 300 000.00 лева. Наред с това са изложени твърдения за това, че прехвърлянето на притежаваните от [фирма] [населено място] дружествени дялове в капитала на [фирма] [населено място], извършено от Д. М. П., в качеството и на едноличен собственик на капитала на първото дружество на себе си като физическо лице е извършено с цел да бъдат увредени кредиторите като дружеството длъжник се освободи от собственост, върху която може да бъде насочено принудително изпълнение. Същевременно е посочено, че купувачът по последващата сделка, а именно Я. Д. Л. е знаела за увреждането, тъй като първата сделка между [фирма] [населено място] и Д. М. П. е била възможна само при съгласието й да приеме нов съдружник в [фирма] [населено място], на мястото на първото дружество. Така наведените от В. И. Ш., в качеството му на [фирма] [населено място] се подвеждат под правната норма на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване на относителната недействителност и на двете посочени в исковата молба сделки. В петитума на исковата молба обаче е поискано да се обяви за относително недействителен спрямо В. И. Ш., в качеството му на [фирма] [населено място] само сключеният на 17.07.2012 година, между [фирма] [населено място], в качеството му на продавач и Д. М. П., в качеството й на купувач, договор за покупко-продажба на пет дяла от капитала на [фирма] [населено място], всеки един от тях на стойност 500.00 лева за сумата от 2500.00 лева, а по отношение на Я. Д. Л. да бъде признато за установено, че при сключването на договора за покупко-продажба на дружествени дялове от 17.07.2012 година, с който тя е закупила от Д. М. П. притежаваните от последната пет дяла от капитала на [фирма] [населено място], всеки един от тях на стойност 500.00 лева за сумата от 300 000.00 лева, е действала недобросъвестно като е знаела и е съдействала за увреждането на интересите на В. И. Ш., в качеството му на [фирма] [населено място] като кредитор на [фирма] [населено място]. Второто искане е обосновано от касатора в хода на съдебното производство с това, че с него се цели да бъде установено, че Л. в качеството си на трето лице-приобретател по втора поред сделка, е действала недобросъвестно при сключването й по смисъла на чл. 135, ал. 1, изр. 3 от ЗЗД, с цел да може да й бъде противопоставено съдебното решение, с което първата по ред сделка ще бъде обявена за относително недействителна по отношение на кредитора по реда на чл. 135 от ЗЗД. Следователно както се посочи така изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти по отношение на двете оспорвани сделки се включват в хипотезата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД и поради това предявеният от В. Илиев Ш., в качеството му на [фирма] [населено място] иск е с това правно основание. Същото следва и от формулирания в исковата молба петитум по отношение на договора от 17.07.2012 година. Липсва обаче формулиран такъв по отношение на последващата сделка, а вместо това е направено искане да се установи съществуването на един от елементите, включени във фактическия състав за относителна недействителност на тази сделка. Самият касатор е квалифицирал предявеният от него срещу Я. Д. Л. иск като установителен такъв, което е възприето и от двете съдебни инстанции по съществото на спора. Обстоятелството дали приобретателят по определена сделка е бил добросъвестен или не, при сключването й обаче е факт с правно значение, за който не е предвидено самостоятелно установяване по исков ред. Такава възможност не е създадена с разпоредбата на чл. 135, ал. 1, изр. 3 от ЗЗД, тъй като тя не урежда самостоятелен иск, а само случаи, при които последващата сделка с имуществото на длъжника би била противопоставима на кредитора. Последният има възможност да иска, по реда на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, да бъде обявена за относително недействителна по отношение на него не само първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и последващите такива, ако те го увреждат. В този случай от значение за уважаването на иска е и това дали приобретателят по последващата възмездна сделка е бил добросъвестен или не към момента на сключването й. Спорът за това обаче ще трябва да се разреши в производството за обявяване на относителната недействителност на поредицата от сделки, а не в отделно исково производство. Съставът на Софийски градски съд е приел, че предявеният по отношение на Я. Д. Л. иск е установителен такъв с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, позовавайки се именно на формулирания от В. И. Ш., в качеството му на [фирма] [населено място], петитум. Определянето на правната квалификация на предявения иск обаче не е от компетентността на страната, а е дейност на съда по приложение на закона, чрез която изложените от ищеца фактически твърдения подвеждат под приложимата за тях правна норма и която се извършва въз основа на преценка на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения и формулирания въз основа на тях петитум. Фактите, въз основа на които се претендира защита на правото и търсената с иска защита представляват едно цяло, поради което исковата молба трябва да съдържа точни, ясни и логически свързани твърдения, а петитумът трябва да е логичен извод от тях и да следва от същата правна норма, под която се подвеждат фактите. С оглед на това правната квалификация на един иск не може да бъде определена само от вида и обема на формулирания в исковата молба петитум. Съдът е длъжен да се произнесе в рамките на заявеното от страната искане, като вземе предвид всички обстоятелства от значение за правната му квалификация. В случаите, когато съществува несъответствие между изложените в обстоятелствената част на исковата молба обстоятелства и петитума на същата извършването на такава правна квалификация и определянето на спорния предмет е невъзможно, поради което е налице нередовност на исковата молба. Такава нередовност е налице и в случаите, когато в обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, на които се основава дадена претенция, но в петитума липсва изрично формулирано искане за произнасяне по нея и обратното - когато по отношение формулираното с петитума искане не са изложени фактите, на които същото се основава. В тези случаи съдът е длъжен на основание чл. 129, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК да предприеме действия по отстраняване на това несъответствие, като преди да извърши това не би могъл да определи предмета на делото и рамките на решаващата си дейност. Едва след като нередовностите на исковата молба бъдат отстранени съдът би могъл да извърши предвидената в чл. 130 от ГПК проверка за допустимост на иска. Законът е обособил последната проверка като самостоятелна такава, отделна от тази по чл. 129 от ГПК, тъй като, за да се извърши трябва да са налице както точно посочени факти, както и ясно формулирано въз основа на тях искане за защита. Двете проверки са функционално свързани, но тази по чл. 129 от ГПК е предшестваща тази по чл. 130 от ГПК. В случая в обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения както за наличието на задължение на [фирма] [населено място] към В. И. Ш., в качеството му на [фирма] [населено място], така и за двете сделки, а също така и за това, че чрез извършването им се уврежда кредитора. Предвид на това са налице изложени фактически твърдения, сочещи на оспорването на двете сделки по реда на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. В петитума на исковата молба обаче искане в тази насока е формулирано само по отношение на сделката между [фирма] [населено място] и Д. М. П., но не и между последната и Я. Д. Л.. Вместо това е поискано да бъде установен факт с правно значение за относителната недействителност, а именно, че Л. е била недобросъвестна при сключване на сделката. Този факт обаче е част от фактическия състав на относителната недействителност по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД и подлежи на установяване в производството за обявяването й. С оглед на това е налице разминаване на обстоятелствената част и петитума на исковата молба, което може да се дължи на неправилно формулирано искане, на неточно тълкуване на правилото на чл. 135, ал. 1, изр. 3 от ЗЗД или на други съображения на ищеца, включително и такова свързано с евентуалния размер на държавната такса. Независимо от това във всички случаи обаче ще е налице нередност на исковата молба. Какво се посочи, съдът не е обвързан от дадената от страната правна квалификация на фактите, а трябва сам да определи същата като, ако установи несъответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, съдът е длъжен да предприеме мерки за отстраняването му. Предвид на това и с оглед на посоченото по-горе съставът на Софийски градски съд е трябвало да предприеме действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба, каквито правомощия има съгласно т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2000 година на ОСГК на ВКС, което както изрично е посочено в т. 5 от ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС е запазило действието си и при ГПК, който е в сила от 2008 година. Едва впоследствие с оглед на предприетите от В. И. Ш., в качеството му на [фирма] [населено място], в изпълнение на указанията процесуални действия съставът на Софийски градски съд е могъл да преценява дали нередовностите на исковата молба са отстранени и ако е така-дали предявеният във връзка с договора за покупко-продажба на дружествени дялове от 17.07.2012 година, с който Я. Д. Л. е закупила от Д. М. П. притежаваните от последната пет дяла от капитала на [фирма] [населено място], всеки един от тях на стойност 500.00 лева за сумата от 300 000.00 лева, е допустим или не. Вместо това въззивният съд е преценявал допустимостта на иска при наличието на нередовна искова молба, предвид на което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При това той не се е съобразил и със задължението си, че в случаите, когато исковата молба е неясна, същият следва да я изясни чрез поставяне на уточняващи въпроси на страните по чл. 145, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, като в случаите, когато се претендира установяването на факт с правно значение без за това установяване да е налице възможност по чл. 124, ал. 4, изр. 2 от ГПК, чрез тези въпроси извърши проверка дали ищецът не цели установяване на самото правоотношение, за което този факт е от значение или претендира правните последици от това правоотношение. Във връзка с всичко гореизложено, въззивният съд неправилно е приел, че са предявени два самостоятелни иска, първият от които е с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, а вторият-с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. 2 от ГПК, вместо един иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на двете сделки. Предвид на това и неправилно е преценявал допустимостта на така приетия иск по чл. 124, ал. 4, изр. 2 от ГПК и е обосновал с недопустимостта му липсата на правен интерес от предявяването на приетия иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. С тези действия въззивният съд е излязъл извън рамките на спора, с който е бил сезиран. Доколкото обаче не е постановил решение по съществото на спора, а обезсилвайки първоинстанционното решение е прекратил производството, решението му не трябва да се обезсилва. Същото трябва да бъде отменено като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. При това ново разглеждане съдът с оглед на конкретната си преценка ще трябва да се предприеме действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба (доколкото съдът не би могъл сам да формулира петитум във връзка с твърдените факти) или по уточняване и конкретизиране на исковата молба по реда на чл. 145, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и в зависимост от резултата от тези действия предприеме последващи такива за постановяване на решение по спора с оглед на правомощията си. В случая съдът следва да има предвид обстоятелството, че се касае до един иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на двете сделки, поради което следва да разгледа дали са налице предпоставките за обявяването на такава. Без значение е обстоятелството, че с разпореждане от 22.04.2015 година подадената от В. Илиев Ш., в качеството му на [фирма] [населено място] касационна жалба с вх. № 17 165/10.02.2015 година е била върната в частта й, с която се обжалва решение 19 255/18.12.2014 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-а състав, постановено по гр. д. № 16 133/2013 година, в частта му, с която е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото по отношение на сключения между [фирма] [населено място], в качеството му на продавач и Д. М. П., в качеството й на купувач, договор за покупко-продажба на пет дяла от капитала на [фирма] [населено място], всеки един от тях на стойност 500.00 лева, като това разпореждане е било потвърдено с определение № 687/26.10.2015 година, постановено по ч. гр. д. № 4826/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.. Запазването на висящността на производството по отношение на втората от оспорваните сделки по своето същество запазва висящността на спора в неговата цялост и по отношение на първата сделка, доколкото се касае за един общ иск, а не за два самостоятелни иска. Доколкото се касае за един иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване на относителна недействителност и на двете сделки, съдът не може да се произнася по този въпрос в две отделни производства, а следва да направи това в едно такова. В случая с въззивното решение въпросът за относителната недействителност на първата сделка не е разрешен със сила на присъдено нещо, поради което не съществува пречка съдът да разглежда този спор след извършването на надлежна конкретизация на предявения по делото иск. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение РЕШИ: ОТМЕНЯВА решение 19 255/18.12.2014 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-а състав, постановено по гр. д. № 16 133/2013 година в частта му, с която е обезсилено решение № 10 462/09.09.2013 година на Софийски районен съд, 62-ри състав, постановено по гр. д. № 44 212/2012 година за признаване за установено по отношение на В. И. Ш., в качеството му на [фирма] [населено място], район „Л.”, [улица], ет. 1, ап. 1, че при сключването на договора за покупко-продажба на дружествени дялове от 17.07.2012 година, с който Я. Д. Л. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН] е закупила от Д. М. П. от [населено място],[жк], [жилищен адрес]с Е. [ЕГН] притежаваните от П. пет дяла от капитала на [фирма] [населено място], всеки един от тях на стойност 500.00 лева за сумата от 300 000.00 лева Л. е действала недобросъвестно като е знаела и е съдействала за увреждането на интересите на кредитора и е прекратено производството по делото в тази му част като ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.