7
Р Е Ш Е Н И Е №203
София30.01.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публичното съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 116/2011 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 309 от 15.06.2010 г. по гр.д.№ 140/2010 г. на Софийския апелативен съд, Търговска колегия, 3 състав, с което след отмяна на решение № 936 от 18.12.2009 г. по т.д.№ 1553/2005 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-1 състав, е уважен предявения от Български спортен тотализатор иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата 22 296 лв., представляваща авансово заплатена сума по договори от 11.12.2003 г. и от 11.05.2005 г., развалени на основание чл.87, ал.2 ЗЗД, с присъждане на разноски в размер на 2 823.62 лева.
С определение № 449 от 01.07.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решението по правните въпроси, свързани с предпоставките за упражняване на правото за извънсъдебно разваляне без предупреждение на сключения между страните договор за предоставяне на туристически пакети за шестдневна почивка в Гърция за печеливши участници от играта „Втори тото шанс”, предвид задължението на съда да се произнесе доколко потестативното право е надлежно упражнено, за да може да се претендира и реституция на даденото по договора, на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснати нарушения на материалния закон – чл.55, ал.1, пр.3, чл.87, ал.2 и чл.95, ал.1 ЗЗД и съществено нарушение на съдопроизводствени правила – чл.235, ал.2 ГПК. По съображения, подробно изложени в жалбата и в защита, поддържани в съдебно заседание от процесуалния пълномощник на касатора, се иска отмяна на въззивното решение и постановяване на ново решение по същество, с което да се отхвърли исковата претенция, с присъждане на разноските по делото.
Ответникът по касация – Български спортен тотализатор, [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, счита жалбата за неоснователна. Подробни съображения са развити в писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд, след преценка на доказателствения материал по делото, е приел за безспорно установено, че сключеният между страните договор от 11.05.2005 г. за предоставяне от страна на ответното дружество на туристически пакети за шестдневна почивка в Гърция на лицата, спечелили награди през 2005 г. от играта „Втори тото шанс”, вкл. и за реализиране на 19 бр. платени, но неизползвани туристически пакети за 2004 г., е развален, на основание чл.87, ал.2 ЗЗД. В тази насока е изразено разбирането, че след като в договора е уговорен краен срок за реализиране на туристическите пакети – до края на м. октомври 2005 г. и след като от предмета на характерната престация е видно, че задължението следва да се изпълни непременно в уговореното време, договорът е развален без предизвестие. Като ирелевантни за спорното право са счетени възраженията на ответното дружество за неоказване на необходимото съдействие от страна на кредитора по съображения за тяхната относимост към правото на кредитора да търси обезщетение за вредите от неизпълнение, тъй като претенцията произтича не от договорно, а от извъндоговорно основание. Направен е извод за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на ответното дружество за реституция на даденото от ищеца по договора.
С оглед уважаването на иска, решаващият състав се е произнесъл и по евентуалното възражение за прихващане за сумите, заплатени от ответника за осигуряване на хотел, ресторант и круиз до полуостров „А.”, съответно за сумите 7 000 евро, 3 690 евро и 1 640 евро. Възражението е отхвърлено изцяло като неоснователно и недоказано.
Въззивното решение е валидно и процесуално допустимо, но е неправилно.
По значимите за изхода на делото правни въпроси, по които е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав приема следното:
За да се претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД - поради разваляне на договора при неизпълнение, е необходимо ищецът да е установил, при условие на пълно главно доказване, надлежно упражнено право на разваляне на договора. Правното действие на волеизявлението за разваляне на договора може да настъпи само в случаите, когато са били налице законовите предпоставки на правото на изправната страна по чл.87 ЗЗД, а именно: виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което последният носи отговорност и изправност на кредитора. Последният следва да е изпълнил насрещното си задължение или да е бил готов да изпълни и съответно да е предложил изпълнение, респ. да е оказал необходимото съдействие за реализиране на дължимата престация. Преобразуващото право да се развали договора в хипотезите на чл.87 ал.1 и ал.2 ЗЗД се упражнява с едностранно волеизявление и при наличие на неизпълнение от страна на длъжника. Действително, в първата хипотеза възможността за разваляне на договора е обвързана с предоставяне от изправната страна на допълнителен /подходящ/ срок за изпълнение, с изрично предупреждение че след изтичането на срока ще се счита, че договорът е развален. В разпоредбата на чл.87, ал.2 ЗЗД са предвидени хипотези, при които кредиторът може да развали договора без отправяне на искане за изпълнение в подходящ срок. Става въпрос за безусловно изявление за разваляне на договора, което е приложимо при настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, или при безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време /фикс сделки/. Когато се касае за безполезност на изпълнението, то трябва да е настъпило в резултат на виновната забава на длъжника. При тази предпоставка за безусловно разваляне на договора кредиторът следва да установи по безспорен начин отпадането на интереса от изпълнението, настъпило именно в резултат на забавата на длъжника. В този смисъл е и решение № 1792 от 06.10.1961 г., І г.о. на Върховния съд, послужило като основание за допускане на касационното обжалване по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК по част от правните въпроси и която практика следва да се приеме за правилна.
Кредиторът не може обаче да упражни правото да развали договора в случай, че длъжникът не отговаря за неизпълнението поради това, че то е причинено от кредиторовата забава. В случаите, при които кредиторът не окаже съдействие, необходимо за изпълнение задължението на длъжника, след като последният е предложил изпълнение съгласно договорните клаузи, тогава забавата е по вина на кредитора и съгласно разпоредбата на чл.96, ал.1 ЗЗД длъжникът се освобождава от последиците на собствената си забава.
Правото за извънсъдебно едностранно разваляне на договора може да се реализира и с исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето, но само ако са налице предпоставките по чл.87 ЗЗД. В този смисъл е и постановеното по новия съдопроизводствен ред решение № 178 от 12.11.2010 г. по т.д.№ 60/2010 г. на ВКС, Търговска колегия, ІІ т.о., имащо характер на задължителна за съдилищата съдебна практика. Даденият отговор на този въпрос в посоченото касационно решение, се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че в случая не са настъпили последиците от разваляне на договора и искането на ищеца/сега ответник по касация/ за реституция на даденото по договора е неоснователно.
От писмените доказателства по делото е доказано по категоричен начин валидно възникналата между страните облигационна връзка по договор за предоставяне от страна на ответното дружество – касатор на туристически пакети за шестдневна почивка в Гърция за печеливши участници в играта „Втори тото шанс”. Няма спор, че през 2004 г. от договорените 52 туристически пакета, са останали нереализирани /неизползвани 19 броя туристически пакети, с платени от Б. ваучери, което е обективирано както в анекс от 03.11.2004 г. към първоначалния договор, така и в последващия договор от 11.05.2005 г., със задължение на ответника да осигури реализирането им за периода от 01.05.2005 г. до 31.10.2005 г. Безспорно е по делото, че цената на неизползваните 19 броя туристически пакети в размер на 11 400 евро е заплатена на ответника.
За неоснователно следва да се приеме твърдението на ищеца за несъответствие на предложения от ответника график за изпълнение на туристическите пакети с договорения в анекса период за реализиране на съответните почивки в Гърция. В тази насока е необходимо да се отчете липсата на клауза относно разпределението на почивките през всички посочени месеци от периода по анекса и последващия договор и съответно за неоснователността на претендиран от ищеца „нов график в съответствие с договора”, в какъвто смисъл е писмо изх.№ 409/01.06.2005 г.
По делото липсват доказателства за изпълнение на вменените на ищеца, в качеството му на възложител, задължения за предоставяне на изпълнителя на списък с трите имена на печелившите за група от по 6 пакета, по приетата програма, не по-късно от 15 работни дни преди датата на отпътуване на съответната група. Липсват данни за точното изпълнение на това задължение и по отношение на първите три групи за 2005 г., сред които са били вписани и част от печелившите участници в играта за 2004 г., но не се спори, че и тези три почивки не са били реализирани поради неосигуряването на посочените лица и частично поради неплащане на съответните ваучери/ за печеливши през 2005 г./ в срока по чл.9 от договора – 20 дни преди датата на отпътуване на съответната група. От друга страна, въз основа на писмените доказателства, представени от ответника във връзка с евентуалното възражение за прихващане, следва да се приеме, че той е предприел необходимите действия за точно изпълнение на договорните си задължения за реализиране на почивката на съответните групи съобразно утвърдената програма. Въз основа на заключението/основно и допълнително/ на икономическата експертиза и допълнително представените и проверени от вещото лице доказателства, следва да се приеме, че непосредствено след сключване на договора от 11.05.2005 г., въз основа на решение на УС на Б., прието на 28.05.2005 г., ищецът е заплатил на печелившите участници в играта „Втори тото шанс” процесните 19 броя туристически пакети, наред с още 32 броя пакети. С неизпълнение на своите задължения по договора и неоказване на дължимото съдействие за реализиране на договорените туристически пакети, следва да се приеме за основателно твърдението на ответника за наличие на кредиторова забава по чл.95 ЗЗД, освобождаваща длъжника от отговорност и съответно за невъзможност за кредитора за упражни правото да развали договора. Липсата на предпоставките за разваляне на договора осуетява правното действие на изявлението на ищеца и не може да се счете, че са настъпили последиците от развалянето и съответно, че е налице основание за реституция на даденото.
Неправилно въззивната инстанция е преценявала доводите на ответното дружество за неоказано от кредитора съдействие, във връзка с предвидената законова възможност за намаляване или отпадане на обезщетението за неизпълнение. В случая, значимостта на виновното поведение на кредитора, релевирана надлежно от ответника, не е свързана с търсене на последиците от договорно неизпълнение, което е безспорно извън предмета на делото, а с правото да се развали договора с едностранно изявление и то при наличие на конкретни предпоставки. Необосновано е и отразеното в мотивната част към решението становище за безспорно доказано преустановяване на договорната връзка между страните.
Твърденията в исковата молба за безполезност на изпълнението, не могат да се счетат за доказани, тъй като не е установено, че безполезността е в резултат от виновната забава на длъжника. Сключеният между страните договор не би могъл да се приравни и на фикс сделките, предвид липсата на данни за непременно изпълнение в уговореното време, както и с оглед характера на дължимата от ответника престация. В тази насока следва да се съобрази и вече отложеното, по взаимно съгласие на страните, изпълнение на нереализирани през 2004 г. туристически пакети.
Предвид изложеното и на основание чл.293, ал.1, предл.3, във вр. с ал.2, предл.1 ГПК обжалваното решение, като незаконосъобразно и необосновано, следва да се отмени изцяло и тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, следва да се постанови ново решение по същество, с което да се отхвърли изцяло предявеният от Български спортен тотализатор иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за заплащане на сумата 22 296 лева. Поради неоснователността на исковата претенция, не се дължи произнасяне по евентуалното възражение за прихващане.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК, във вр. с чл.81 ГПК на касатора следва да се присъдят разноски по делото за всички инстанции в размер на сумата 575.92 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 309 от 15.06.2010 г. по гр.д.№ 140/2010 г. на Софийския апелативен съд, Търговска колегия, 3 състав, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Български спортен тотализатор, [населено място] против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за заплащане на сумата 22 296 лева, представляваща заплатена сума по развален договор от 11.12.2003 г., анекс към него от 03.11.2004 г. и договор от 11.05.2005 година.
ОСЪЖДА Български спортен тотализатор да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 575.92/петстотин седемдесет и пет лева и деветдесет и две стотинки/лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|