Р Е Ш Е Н И Е №561 гр.София, 01.03.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА със секретар Зоя Якимова изслуша докладваното от председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело под № 492/2010 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 972 от 15.10.2010 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 1668 от 16.12.2009 год. по в.гр.дело № 1982/2008 год. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 2041 от 20.06.2008 год. по гр.дело № 5133/2007 год. на Варненския районен съд, 20-ти състав и съгласно чл.32, ал.2 ЗС е разпределено ползването на съсобствено дворно място с площ 520 кв.м. по скица и 536 кв.м., измерено на място, съставляващо ПИ № 998 и 999 в кв.977 в 23-ти подрайон на[населено място] и при граници на дворното място: ул.”М.”, парцели ІІІ и Х., съобразно квотите им в съсобствеността, достъпът им към и обслужването на оградите/сградата/, в която притежават етажи и завареното фактическо положение на извършените подобрения /застрояване с гаражи/ между Д. А. Ц., М. П. Ц., И. Ж. Д., М. И. Ж. и А. П. К., съгласно вариант втори по т.5 от заключението на вещото лице /л.66-68/, изслушано пред ВРС и съобразно обозначаването на това разпределение със зелена линия върху скицата /с посочване частта на ищците и на ответниците/, представляваща приложение № 3 към това заключение – л.71 от делото на ВРС. Жалбоподателката Д. А. Ц. поддържа оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд с указания за назначаване на техническа експертиза, която да изчисли припадащите се към отделните обекти общи части към момента на учредяване на етажната собственост. Ответниците по касация М. И. Ж. и И. Ж. Д. са на становище, че жалбата е неоснователна. Преди да се произнесе по основателността на жалбата, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното: По делото е безспорно, че след като с нотариален акт № 54, т.ІІ, нот.дело № 376/23.03.1960 год. И. Д. Ж. закупил от наследниците на Д. И. Б. 200 кв.м. от дворно място, съставляващи идеална част от цялото такова с площ 433 кв.м., неурегулирано, съставляващо парцел ІV в кв.77, м.”Ч.” по плана на[населено място]; върху последния имот е възникнала съсобственост[населено място] Ц., който с покупката, предмет на нотариален акт № 177, т.ХІ, нот.дело № 2574/31.12.1957 год. е притежавал 250 кв.м. идеални части от един по-голям недвижим имот /6.5 дка/, продадени му от наследниците на Д. И. Б.. Съгласно т.2 от заключението на вещото лице инж.Ц. Г.А. /л.66-68 от гр.дело № 5133/2007 год. на ВРС/, през 1960 год. била приложена дворищната регулация с придаване към парцел ІV в кв.77 на м.”Ч.” с площ 433 кв.м. на 42 кв.м. общинска земя и 52 кв.м. от парцел 3016 или общо 94 кв.м. Стойността на придадените по регулация 94 кв.м. била заплатена от П. Д. Ц. на 17.08.1961 год. и на негово име бил съставен нотариален акт № 179, т.ІІ, нот.дело № 757/10.05.1962 год. на основание чл.108 ППЗПИНМ/отм./. Въз основа на позволителни билети от 19.10.1959 год. и от 18.03.1968 год. в имота била построена сграда, която в едната си част е на два етажа, а в другата си част на един етаж, лежаща изцяло върху избените помещения, изградени при първия етап от строителството /преди 1968 год./. С договор за доброволна делба, вписан на 09.04.1970 год. И. Ж. Д. и П. Д. Ц., като собственици на дворно място от 400 кв.м., представляващо парцел ІV-3012 в кв.8 са поделили построеното /апартамент на първия етаж, заедно с описаните помещения, изби, тераса, стълбища и антрета – за И. Ж. Д., а апартаментите на първия и втория етаж, ведно с описаните помещения, изби, тераса, стълбища и антрета – за П. Д. Ц./, а така също и дворното място – поравно /по ½ идеална част/. Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че между И. Ж. Д. и П. Д. Ц. е възникнала обикновена съсобственост, като след прилагането на дворищната регулация през 1960 год., съотношението на квотите в съсобствеността на уголеменото по площ дворно място е запазено съобразно първоначално придобитите от двамата права в съсобственото дворно място. Прието е по-нататък, че с построяването на сграда – в едната част на два етажа, а в другата – на един етаж, върху построеното е възникнала съсобственост на основание чл.92 ЗС, в която квотите на съсобствениците са били като в съсобствеността върху дворното място. Съдът е приел, че с договора за доброволна делба от 09.04.1970 год. съсобствениците са изразили воля за преуреждане на квотите в съсобствеността върху дворното място – по ½ идеална част. Според въззивния съд, в съсобственото дворно място при равни квоти между двамата съделители е възникнала индивидуална собственост върху самостоятелните постройки, което го е довело до извода, че липсва етажна собственост върху поделения при равни квоти общ парцел. Според окръжния съд, дори да се приеме, че към момента на делбата построеното представлява една обща сграда, предвид волята на съсобствениците в договора за доброволна делба от 09.04.1970 год., дворното място не е станало обща част на етажната собственост и е разпределено при равни квоти между двамата съсобственици. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че въззивното решение противоречи на материалния закон. Въззивният съд неправилно е приел, че с делбата на съсобствената сграда не е възникнала етажна собственост, както и че дори да е била учредена етажна собственост, то дворното място не е станало нейна обща част, тъй като била формирана воля за преуреждане на квотите в съсобствеността върху мястото. Както съдебната делба, така и доброволната договорна делба са източници на етажна собственост в случаите, при които една сграда е построена върху парцел, който макар и пълномерен, не може по-нататък да се раздели на толкова пълномерни парцела, колкото са съсобствениците. За да предотврати публичната продан в такива случаи, законът предвижда възможност делбата на жилищната сграда да засегне само постройката чрез обособяване на самостоятелни обекти в нея, предмет на отделна собственост, като мястото, върху което е издигната сградата, остане съсобствено, но като се превърне от делима в неделима собственост, квотите от която не могат да се прехвърлят самостоятелно /чл.39 ЗС/. Е. собственост възниква не само, когато различни лица притежават индивидуално право на собственост върху обособени обекти в една жилищна сграда, но и когато притежават отделни сгради, застроени в един урегулиран поземлен имот. И в двата случая теренът загубва своята самостоятелност и се превръща в обща част, обслужваща обособените обекти, респ. сгради и съответно делбата му е недопустима, както поради предназначението му, така и предвид изричната разпоредба на чл.38, ал.3 ЗС. Съсобствеността върху терена като обща част на етажната собственост е принудителна и той не може да се дели. Макар и да разграничава „земята, върху която е построена сградата” от „двора”, чл.38, ал.1 ЗС не третира тези две части различно, тъй като те съставляват заедно единен урегулиран поземлен имот/парцел/, който се подчинява на един и същи правен режим – този, установен за общите части. Когато съсобствениците на терена построят жилищна сграда и въз основа на съдебна делба или доброволна договорна делба възникне етажна собственост, дворното място, върху което е построена сградата е обща част, необходима за съществуване на постройката като цяло. За него се прилагат нормите, относими към общите части и е недопустимо земята да променя качеството си на обща част /срвн. напр. решение № 154 от 01.12.1964 год. по гр.дело № 131/1964 год. на ОСГК на ВС/. Съгласно чл.40, ал.1 ЗС, дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяване на етажната собственост. Това правило съдържа забрана за установяване на други съотношения между дяловете в общите части, различни от съотношението между стойностите на отделните обекти, а и изключва възможността да се определи съотношение между частите в една обща част в размер, различен от съотношението в частите в други общи части. Доколкото законът включва в понятието „обща част” и терена /дворното място/, върху което е построена сградата, чл.40, ал.1 ЗС изключва възможността да бъдат валидни съглашения между етажни собственици, по силата на които дяловете относно мястото, върху което е изградена сградата са несъответни на съотношението между стойностите на отделните обекти. Затова, и при доброволна договорна делба, с която при ликвидиране на съсобственост за първи път се създава етажна собственост, дяловете в общата част – дворното място /урегулирания поземлен имот/ следа да са съразмерни със съотношението между стойностите на отделните обекти, така както е посочено в закона /срвн., решение № 135 от 17.03.1992 год. по гр.дело № 1090/1991 год. на ВС, № г.о./. И. в това решение разбиране, свързано с приложението на чл.38, ал.1, чл.40, ал.1 ЗС, както и на чл.26, ал.4 ЗЗД /относно частичната нищожност на спогодбата в такива случаи/ се възприема и от настоящия състав на Върховния касационен съд, ІІ г.о. Налице е основание за отмяна на въззивното решение по чл.281, т.3, предл.първо ГПК – нарушение на материалния закон, което е довело и до съществено нарушение на съдопроизводствените правила, след като окръжният съд не е назначил съдебно-техническа експертиза със задача да изчисли приспадащите се към отделните обекти общи части към момента на учредяването на етажната собственост с договора за доброволна делба от 09.04.1970 год., което да бъде съобразено при разпределението на процесното дворно място по реда на чл.32, ал.2 ЗС. Предвид нуждата от извършване на нови съдопроизводствени действия, съгласно чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да съобрази и че при иск по чл.32, ал.2 ЗС между съсобственици на дворно място, притежаващи в него самостоятелно отделни сгради, обект на разпределение е само незастроената част от терена /срвн., решение № 95 от 30.01.1974 год. по гр.дело № 2322/1973 год. ВС, І г.о./. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № 1668 от 16.12.2009 год. по в.гр.дело № 1982/2008 год. на Варненския окръжен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/