Р Е Ш Е Н И Е № 235 Гр. София, 11 декември 2018 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на шести декември през две хиляди и осемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора А. Лаков като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 1039/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационен протест на Софийска апелативна прокуратура против решение № 285/10. 07. 2018 год. по в. н. о. х. д. № 611/2018 год. по описа на Софийски апелативен съд, пети наказателен състав. В протеста са изложени доводи за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Изразено е несъгласие с доказателствения анализ на въззивната инстанция и с изводите ѝ за достоверност на обясненията на подсъдимите. Поддържа се, че са игнорирани показанията на свид. Р., като съдът не се е произнесъл по искането за повторния ѝ разпит, направено с протеста срещу първоинстанционната присъда. Като следствие от така претендираните нарушения на процесуалните правила прокурорът е извел и оплакване за неправилно приложение на материалния закон и е направил искане за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Подсъдимите Д. И. и С. А. не изразяват становище относно законосъобразността на въззивното решение и основателността на протеста. Защитникът им, адв. П. намира, че протестът е неоснователен, тъй като съдилищата по фактите са обсъдили доказателствата поотделно и в съвкупността им и са достигнали до законосъобразен извод за несъставомерност на деянията от субективна страна. Сочи, че не са допуснати твърдените от държавното обвинение нарушения на процесуалните правила и пледира присъдата да бъде оставена в сила. Подсъдимите Р. Б. и Т. Ц. също не се явяват, редовно призовани, и не изтъкват лично аргументи в подкрепа на въззивния съдебен акт. Защитникът им, адв. М., се солидаризира с аргументите на адв. П. и настоява решението на апелативния съд да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 20/09. 10. 2017 год. по н. о. х. д. № 257/2016 год., Кюстендилският окръжен съд е признал подс. Д. И. И. за невиновна в това, че на 20. 11. 2013 год. в /населено място/ представила неверни сведения, в нарушение на задължение да предостави верни такива, като към заявление за подпомагане по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” идентификационен номер 10/112/10204 от 20.11.2013 г., приложила заверено копие на документ с невярно съдържание – Удостоверение № 132/13. 02. 2011 г., издадено от [фирма], за да получи средства в размер на 39 113.60 лева от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), принадлежащ на Европейския съюз, от който са предоставени средства на българската държава, разпределяни чрез ДФ „Земеделие” - Разплащателна агенция, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по обвинението за престъпление по чл. 248а, ал.2, пр.1 вр. ал.1 от НК. Подс. И. е призната за невиновна и в това, че по същото време и на същото място съзнателно се е ползвала от неистински официален документ – удостоверение за професионално обучение (придобита квалификация) № 487-06/23. 05. 2013 год., издадено от [фирма], когато от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по обвинението за престъпление по чл. 316, пр.1 вр. чл. 308, ал. 2, пр. 4 вр. ал. 1 от НК. Подс. С. В. А. е призната за невиновна в това, че на 20. 11. 2013 год. в /населено място/ представила неверни сведения, в нарушение на задължение да предостави верни такива, като към заявление за подпомагане по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” идентификационен номер 10/112/10204 от 20.11.2013 г., приложила заверено копие на документ с невярно съдържание – Удостоверение № 121/13. 02. 2011 год., издадено от [фирма], за да получи средства в размер на 39 113.60 лева от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), принадлежащ на Европейския съюз, от който са предоставени средства на българската държава, разпределяни чрез ДФ „Земеделие” – Разплащателна поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по обвинението за престъпление по чл. 248а, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1 от НК. Подс. А. е призната за невиновна и в това, че на същото място и по същото време съзнателно се е ползвала от неистински официален документ – заверено копие от Удостоверение № 490-09/23. 05. 2013 год., издадено от [фирма], когато от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по обвинението за престъпление по чл. 316, пр.1 вр. чл. 308, ал. 2, пр. 4 вр. ал. 1 от НК. Съдът е признал подс. Т. С. Ц. за невиновна в това, че на 18. 11. 2013 год. в /населено място/ представила неверни сведения, в нарушение на задължение да предостави верни такива, като към заявление за подпомагане по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” идентификационен номер 10/112/08829 от 18. 11. 2013 г. приложила заверено копие на неистински официален документ – Удостоверение № 1896/06. 11. 2013 г., издадено от Национална служба за съвети в земеделието, за да получи средства в размер на 39 113.60 лева от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), принадлежащ на Европейския съюз, от който са предоставени средства на българската държава, разпределяни чрез ДФ „Земеделие” - Разплащателна агенция, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по обвинението за престъпление по чл. 248а, ал.2, пр.1 вр. с ал.1 от НК. Подс. Ц. е призната за невиновна и в това, че на същото място и по същото време съзнателно се е ползвала от неистински официален документ – заверено копие от Удостоверение № 1896/06. 11. 2013 г., издадено от Национална служба за съвети в земеделието, когато от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана и по обвинението за престъпление по чл. 316, пр. 1 вр. чл. 308, ал. 2, пр. 4 вр. ал. 1 от НК. Със същата присъда първата инстанция е признала и подс. Р. Г. Б. за невиновен в това, че на 18. 11. 2013 г. в Кюстендил представил неверни сведения, в нарушение на задължение да предостави верни такива, като към заявление за подпомагане по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” идентификационен номер 10/112/08628/18. 11. 2013 год. приложил заверено копие на неистински официален документ – Удостоверение № 1892/06. 11. 2013 год., издадено от Национална служба за съвети в земеделието, за да получи средства в размер на 39 113.60 лева от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), принадлежащ на Европейския съюз, от който са предоставени средства на българската държава, разпределяни чрез ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдала по обвинението за престъпление по чл. 248а, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1 от НК. Подс. Б. е признат за невинен и в това, че на същото място и по същото време съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – заверено копие от Удостоверение № 1892/06.11.2013 г., издадено от Национална служба за съвети в земеделието, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 316, пр. 1 вр. чл. 308, ал. 2, пр. 4 вр. чл. 308, ал. 1 от НК. Касационният протест е неоснователен. Доводите, свързани с наличието на съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, следва да бъдат разгледани на първо място, доколкото същите са от водещо значение за преценката на законосъобразността на обжалвания съдебен акт. Начинът, по който е формулиран протестът, води до извод, че той касае всички подсъдими, без представителят на държавното обвинение да осмисли, че не съществува нито фактическа, нито правна връзка между извършеното от Р. Б. и деянията на Д. И., С. А. и Т. Ц., а основанията за оправдаването му са коренно различни от тези, отнасящи се до останалите. Б. е признат за невинен поради наличието на психично заболяване от аутистичния спектър, което не му позволява да ръководи постъпките си. Констатациите на инстанциите по фактите досежно това обстоятелство са основани на заключението на комплексната експертиза, изготвено от вещите лица след обстоен преглед на подсъдимия въз основа на специалните им знания и дългогодишния им професионален опит. Окръжният съд е защитил убедително тезата си, че експертното заключение заслужава доверие, а апелативният съд се е солидаризирал с констатациите му. В същото време, макар да се иска отмяна на въззивния съдебен акт в неговата цялост, в касационния протест не са изложени конкретни аргументи против аналитичната дейност на съда досежно този пункт на обвинението извън общо заявеното наличие на процесуални нарушения при обсъждането и оценката на доказателствата, каквито обаче не са допуснати от САС нито по този, нито по останалите пунктове на обвинението. Несъстоятелни са доводите за неправилен отказ на въззивния съд да извърши повторен разпит на свид. Р.. Внимателният прочит на въззивния протест показва, че той представлява преразказ на мотивите към първоинстанционната присъда и в него не се сочи има ли неизяснени обстоятелства и кои са те, нито се съдържа искане за провеждане на съдебно следствие, включително и за разпит на свид. Р.. Подобна претенция не е заявена от прокурора и в съдебно заседание. Напротив, същият ясно и недвусмислено е изразил позицията си, че делото е изяснено от фактическа страна и ще се ползва от доказателствата, събрани от първостепенния съд. Впоследствие, по време на съдебните прения становището му за достатъчност на доказателствената съвкупност е потвърдено посредством позоваване на посоченото от свидетелката при разпита ѝ пред окръжния съд. Разбира се, с оглед служебното начало, пасивността на страните не освобождава съда от задължението му да предприеме необходимите процесуални действия за изясняване на обективната истина, но в настоящия казус не може да бъде отправен упрек към въззивната инстанция за неизпълнението му. Това е така, защото наред с останалите правно значими обстоятелства окръжният съд е изяснил и тези, посочени в касационния протест, като е извършил подробен разпит на свид. Р., включително и за това какъв е бил предметът на дейност на управляваното от нея търговско дружество и каква е връзката на свидетелката с подсъдимите. При това положение, ръководейки се от предписанията на чл. 327 от НПК, САС не е имал основания, изводими от материалите по делото, за провеждане на въззивно съдебно следствие и за повторен разпит на свид. Р.. Всъщност недоволството на прокурора е свързано не с игнориране показанията на свид. Р., а с отказа на инстанциите по фактите да им признае достоверност за сметка на обясненията на подсъдимите. В тази връзка следва да се припомни, че върховната съдебна инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на долу стоящите съдилища като им дава указания кои доказателства следва да бъдат кредитирани. Касационна проверка е ограничена единствено до спазване правилата за формиране на вътрешното убеждение, а прегледът на въззивния съдебен акт показва, че САС е спазил стриктно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 305, ал. 3 от НПК. Контролираната инстанция е съпоставила обясненията на С. А. и Д. И. с показанията на свид. Р., обсъдила ги е в светлината на предадените от самата Р. документи (писмени отговори от подсъдимите по предварително зададени от свидетелката теми), извършила е преценка и на останалите писмени доказателства, установяващи заплащане на такса за участие в курс и писмена кореспонденция между подсъдимите от една страна и свид. Р. – от друга, след което убедително е защитила извода си, че въпреки двойствената им природа доверие заслужава именно заявеното от подсъдимите. При това съдът с основание е отбелязал стремежа на свидетелката изобщо да отрече съпричастността си към инкриминираните документи и опровергаването на твърденията ѝ досежно авторството им от заключението на графическата експертиза. Именно противоречието между показанията на Р. и останалите доказателствени източници, които са в корелация помежду си, е дало разумно основание на съдилищата по фактите да приемат, че заявеното от свидетелката, включително и за това, че не е провеждала дистанционни курсове, не заслужава доверие. Незаслужен е и упрекът към аналитичната дейност на САС по отношение обвинението срещу подс. Т. Ц.. Контролираната инстанция е обсъдила както обясненията на подсъдимата, така и показанията на свид. Д., съпоставила ги е и е открила съответствие между тях досежно обстоятелството, че инициативата за кандидатстване по програма „Млад фермер“ е била на свидетелката и именно последната е подготвила документите на дъщеря си, като за съдействие се обърнала към свид. Р.. Наред с това е констатирала, че не са събрани доказателства, оборващи твърденията на Ц. и Д. за съществуващите между тях отношения на доверие и взаимно уважение, които са станали причина подсъдимата да депозира инкриминираното удостоверение пред Областна дирекция Кюстендил към ДФ „Земеделие“ заедно с всички други документи, даден ѝ и от майка ѝ. В същото време безспорно установените по експертен път характеристики на личността на подсъдимата – подчиняемост, доверчивост и ниска себеоценка в съчетание с провежданата в инкриминирания период психофармакологична терапия, довела до снижаване на вниманието и концентрацията, лишават от убедителност довода на държавното обвинение за противоречие на действията ѝ с житейската логика. При положение, че аналитичната дейност на въззивната инстанция не страда от посочените в протеста недостатъци, не може успешно да се поддържа, че тя е довела до неправилно приложение на материалния закон. Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Изводите за несъставомерност на деянието на Д. И. и С. А. от субективна страна са закономерна последица от констатациите, че двете са получили инкриминираните удостоверения в изпълнение на уговорките им със свид. Р., съгласно които за придобиване на съответната квалификация е необходимо и достатъчно да ѝ представят писмени разработки по предварително зададени от нея теми, които ще бъдат оценени от комисия. Подсъдимите не са съзнавали, че данните за завършен курс на обучение в областта на земеделието, представени от тях пред Областна дирекция Кюстендил към ДФ „Земеделие“, са неверни, а удостоверенията за придобита квалификация са издадени на други лица. Наред с това не им е било известно, че едно от двете изпратени им от Богомила Р. удостоверения е неистински документ, защото вместо от посочената като негов автор свид. П. К. е подписано от свид. Р.. Липсата на знание относно част от фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъпленията по чл. 248а от НК и по чл. 316 вр. чл. 308 от НК, изключва умисъла за тях на основание чл. 14, ал. 1 от НК. Аналогичен извод за наличие на предпоставките на посочената разпоредба се налага и по отношение деянията на Т. Ц.. Авторитетът, с който се е ползвала свид. Д. пред дъщеря си, доверието към нея в съвкупност с особеностите на личността на подсъдимата са я мотивирали да подаде документи по програма „Млад фермер“ без да ги провери изрично и без да съзнава, че сред тях се намира инкриминираното удостоверение. Тъй като престъпленията по чл. 248а от НК и по чл. 316 вр. чл. 308 от НК могат да бъдат извършени само при пряк умисъл е без значение, че незнанието на фактическите обстоятелства в конкретния случай е резултат от непредпазливо поведение на подсъдимата. Най-сетне, законосъобразни са и изводите, че подс. Р. Б. също следва да бъде оправдан по двете повдигнати му обвинения, поради това, че деянията са извършени в състояние на невменяемост. Безспорно установеното психично заболяване от аутистичния спектър – синдром на А., представлява продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл. 33, ал. 1 от НК, препятстващо възможността подсъдимият да ръководи постъпките си, поради което същият не е годен субект на наказателна отговорност. Предвид всички тези съображения касационната инстанция намира, че не са налице основания, изводими от материалите по делото, да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 5 от НПК и въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 285/10. 07. 2018 год. по в. н. о. х. д. № 611/2018 год. описа на Софийски апелативен съд, пети наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.