Ключови фрази
Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * съпричиняване * съпричиняване от недееспособно лице

6

Р Е Ш Е Н И Е
№ 84
гр.София, 30.06.2022г.
в името на народа

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Мадлена Желева

със секретар Силвиана Шишкова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1125 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. Ю. (В. Г. М.), действащ със съгласието на своята майка Д. С. Ю., и двамата от [населено място], срещу решение № 12534/22.12.2020г., постановено по гр.д. № 1411/2020 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 1396/26.02.2019 г. по гр.д. № 4689/2017 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от настоящия касатор против ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място], иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 240 000 лв. до присъдените от СГС 500 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП от 27.11.2016 г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно предвид несъответствието между доказания вид и характер на тежките травматични увреждания и присъдения размер на обезщетението, както и неаргументирано определения принос на пострадалия за настъпване на вредите, който е основан на предположения. Моли решението да се отмени в обжалваната част и искът да се уважи в предявения размер. Претендира разноски за касационнонто производство.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва жалбата. Претендира разноски за касационното производство.
Третото лице помагач Р. П. Д., [населено място], не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І т.о. констатира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, при съобразяване на приключилото със споразумение нохд № 2143/2018 г. на Районен съд – Пазарджик, е приел за безспорно наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпените от В. Д. Ю. неимуществени вреди вследствие ПТП от 27.11.2016 г., причинено от застрахования при ответника водач Р. П. Д.. По първия спорен въпрос относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди решаващият състав е съобразил заключението на вещите лица по допуснатата съдебно – медицинска експертиза и е приел, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 500 000 лв. е завишено. Приел е, че ищецът е получил тежки травматични наранявания, довели до изпадането му в кома в продължение на 11 месеца и увредили трайно, тежко и необратимо здравето му, но е изтъкнал липсата на поискани и събрани доказателства, установяващи личните субективни изживявания на пострадалия във връзка с последиците от уврежданията, с оглед преценката на тежестта на нематериалните вреди, които търпи. Поради това въззивният съд е заключил, че справедливото обезщетение, при съобразяване на социално – икономическата обстановка в страната към месец ноември 2016 г., възлиза в размер на 400 000 лв.
По втория спорен въпрос относно наличието на съпричиняване от пострадалия за вредоносния резултат апелативният съд не е споделил изводите на първоинстанционния съд, че приносът не е доказан. В тази връзка е изтъкнал приетото от вещите лица лекари въз основа на анализа на получените увреждания, че ищецът е бил без поставен предпазен колан, поради което тялото му свободно се е придвижвало в купето и е получило удари от седалките, тавана и страничните врати. Изтъкнал е още и констатацията на вещото лице автоексперт относно липсата на данни в досъдебното производство за дълбочината на вдлъбнатината на тавана на автомобила, т.е. относно липсата на данни за такова дълбоко навлизане в тавана на купето, което би могло да увреди толкова тежко главата на пострадалия, ако е бил с поставен колан, че да доведе до описаната черепно – мозъчна травма. С оглед на тези съображения, въззивният съд е заключил, че ищецът е пътувал без поставен предпазен колан. Като е определил принос за увреждането в размер на 40 %, решаващият състав е редуцирал обезщетението до 240 000 лв.
С определение № 188/06.04.2022г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на въззивния акт с практиката на ВКС по обобщения въпрос за определяне на приноса на пострадалия за настъпване на вредите.
Становището на състава на ВКС произтича от следното:
По отношение на приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е налице практика на ВС и ВКС, обективирана в т.7 от ППВС № 18/18.11.1963г. и постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 21/03.02.2017г. по т.д. № 437/2016г. на ВКС, II т.о., решение № 169/28.02.2012г. по т.д. № 762/2010г. на ВКС, II т.о., решение № 54/22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г. на ВКС, II т.о., решение № 198/03.02.2017г. по т.д. № 3252/2015г. на ВКС, II т.о. и други, включително цитираните от касатора, по смисъла на които принос по чл.51, ал.2 ЗЗД е налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането. Прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат. Релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно установен принос, без който не би се стигнало до увреждането. За да приложи чл.51, ал.2 ЗЗД, съдът трябва да аргументира в както точно действие или бездействие се изразява приносът на пострадалия за настъпване на увреждащото събитие, както и каква е конкретната степен на такова съпричиняване.
По същество на касационната жалба:
С оглед на дадените разрешения в практиката на ВКС на правния въпрос, по който бе допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав приема, че касационният довод за неправилност на въззивното решение в частта за определения принос на пострадалия е основателен.
Въззивният съд е формирал извод, че пострадалият е пътувал в лекия автомобил без поставен предпазен колан, което е довело до тежките травми на главата му, като се е позовал на заключенията на техническата и медицинската експертизи. Анализът на данните от тези експертизи сочи, че са установени следните факти: откъртване на дясната врата и навлизане в купето в областта на водача, преобръщане на дясна страна и липса на ясни данни за дълбочината на вдлъбнатината на тавана. С оглед на механизма на настъпване на деликта – излизане на автомобила от пътното платно, блъскане и отрязване на дърво, падане на предната броня, заораване с кратера в земните повърхности и преобръщане правилно е обосновано, че травмите по главата не са били получени само от навлизане на тавана на автомобила в купето, тъй като липсват данни за дълбочина на това навлизане, при което ищецът да е бил задържан чрез колана на седалката. Според заключението на вещите лица при поставен колан тялото се движи в посока нагоре - надолу и се получават удари в областта на главата. В случая ударите по главата предполагат свободно движение на тялото и съответно получаване на травми при съприкосновение с други части на купето, а не само на тавана, но автомобилът се е преобърнал вероятно многократно преди да спре върху тавана си. В този смисъл изразеното мнение на експертите е, че и поставеният предпазен колан не би предотвратил уврежданията и такива биха настъпили, като вещите лица изрично са заявили, че може само да се предполага в каква степен биха били. По делото не е изяснено мястото, на което пътувал пострадалият, а предвид и на обстоятелството, че към момента на деликта той е бил малолетен - и какъв вид обезопасителна система съгласно чл.137в, ал.2 и чл.137б ЗДвП е следвало да се ползва при неговото пътуване, за да се прецени задължението на водача (към момента на ПТП непълнолетен) за изпълнение на изискванията на глава 2, раздел 25 за превозване на деца. По изложените съображения съставът на ВКС приема, че приносът на пострадалия, изразяващ се в непоставянето на предпазен колан, с което се е увеличил риска от настъпване на вредите, е основан на предположения. При липса на доказани конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за допринасяне за настъпване на вредите и възможност да се разграничи поведението на делинквента от това на пострадалия, възражението за намаляване на обезщетението по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД е неоснователно и следва да се отхвърли.
Касационното оплакване за неправилност на въззивното решение в частта за определения размер на обезщетението за неимуществени вреди е основателно. Въззивният съд правилно е съобразил получените от ищеца тежки травматични наранявания, довели до изпадането му в кома в продължение на 11 месеца и увредили трайно, тежко и необратимо здравето му, но е придал необосновано голяма тежест на обстоятелството, че за размера на вредите от значение са личните субективни изживявания на пострадалия във връзка с последиците от уврежданията. Вещите лица от медицинската експертиза последователно и детайлно са проследили процеса на възстановяване на пострадалия. Съобщили са конкретни факти за реакциите на детето при излизането от състоянието на кома, за затруднения говор, комуникация и предвижване. Изразили са позитивна прогноза за развитието на говора при сериозна работа с логопед и същевременно песимистични очаквания за подвижността, основно на увредената ръка. По тези съображения настоящият състав на ВКС приема, че справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи на сумата от 500000 лв.
На основание чл.293, ал.1 ГПК въззивното решение следва да се отмени в обжалваната част и искът да се уважи в размера, до който е допуснато касационното обжалване от 500000 лв., ведно със законната лихва от 06.04.2017г.
По разноските: На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса. Общият размер на дължимата държавна такса върху присъденото обезщетение е 40030 лв. С първоинстанционното решение са присъдени 20157,89 лв., от които 20000 лв. са за държавна такса. Въззивният съд е отменил решението в частта за разноските над 9600 лв., или ответникът следва да заплати за държавна такса допълнително сумата от 30430 лв. Въззивното решение следва да се отмени в частта, с която касаторът е осъден да заплати разноски на ищеца за въззивното производство, както и в частта за отмяна на адвокатското възнаграждение на адв.Д.. На основание чл.81 ГПК ответникът следва да заплати на касатора направените разноски в касационното производство в размер на 5100 лв. съгласно договор от 04.06.2022г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд




Р Е Ш И :



ОТМЕНЯ въззивно решение № 12534/22.12.2020г., постановено по гр.д. № 1411/2020 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 1396/26.02.2019 г. по гр.д. № 4689/2017 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от В. Д. Ю. (В. Г. М.), действащ със съгласието на своята майка Д. С. Ю., и двамата от [населено място] против ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място], иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 240 000 лв. до присъдените от СГС 500 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП от 27.11.2016 г., както и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за осъждане на ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на адв.И. Д. възнаграждение над 5186,53 лв. до присъдените 10805,26 лв., както и в частта, с която В. Д. Ю. (В. Г. М.), действащ със съгласието на своята майка Д. С. Ю., е осъден да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД разноски в размер на 3900 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място], [улица] да заплати на В. Д. Ю. (В. Г. М.), действащ със съгласието на своята майка Д. С. Ю., и двамата от [населено място], съдебен адрес: [населено място], [улица]“, [жилищен адрес] адв.И. Д., сумата от 260000 лв. (двеста и шестдесет хиляди лева) на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща допълнително обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП от 27.11.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.04.2017г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 5100 лв. (пет хиляди и сто лева) – разноски за касационното производство.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място], [улица] да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата от 30430 лв. (тридесет хиляди четиристотин и тридесет лева) – държавна такса на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.