Р Е Ш Е Н И Е № 109 гр. София, 06.07.2017 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на осемнадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1662 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.47, т.2, т.3 и т.6 ЗМТА /редакция преди изм. с ДВ бр. 8/ 24.01.2017г./. Образувано е по предявени от [фирма], [населено място], срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.47, т.2, т.3 и т.6 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 25.05.2016г., постановено от Арбитражен съд ad hoc в състав Б. М. П., Р. Н. Н. и В. М. В.. С арбитражното решение ищецът, [фирма], е осъден да заплати на основание чл.92, ал.1 ЗЗД на [фирма] сумата от 720 000 лева, представляваща неустойка по чл.12 от договор за наем на недвижим имот от 11.04.2014г. Ищецът иска отмяна на атакуваното арбитражно решение, поради липса на арбитражно споразумение, като поддържа, че не е обвързан по реда на чл.237 ЗЗД в качеството си на купувач на недвижимия имот, предмет на вписан на 14.04.2014г. в Службата по вписванията договор за наем от 11.04.2014г., от облигационната връзка по този наемен договор и съдържащата се в него арбитражна клауза. Твърди, че арбитражното споразумение противоречи на обществения ред на Р България, тъй като са нарушени принципите на: безпристрастност на арбитражния съд, почтеност и квалификация; на равенство и състезателност на страните; на установяване на истината в процеса; на основни материалноправни принципи; на забраната за злоупотреба с процесуални права. Наведено е и основанието по чл.47, ал.1, т.6 ЗМТА при позоваване на образуване на арбитражния съд в противоречие с императивни норми на закона, съответно на липса на арбитражна процедура. Ответникът, [фирма], твърди, че исковата молба е неоснователна по съображения, подробно изложени в депозиран отговор. Претендира заплащане на направените по делото разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатското възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Арбитражният съд е извел и обосновал своята компетентност от арбитражно споразумение, съдържащо се в чл.17 от договор за наем от 11.04.2014г., сключен между [фирма], като наемодател, и [фирма], като наемател, вписан в Службата по вписванията на 14.04.2014г., приемайки, че [фирма], като купувач на публична продан на имота, предмет на наемния договор, е узнал, че върху имота има тежест - наемно отношение, която му е противопоставима на основание чл.237, ал.1 ЗЗД и спрямо него наемното правоотношение има сила, а от там действие спрямо него има и съдържащата се в наемния договор арбитражна клауза. Настоящият състав на ВКС намира, че купувачът на публична продан на недвижим имот не е обвързан по чл.237, ал.1 ЗЗД от висящо наемно правоотношение по договор за наем, сключен от длъжника по изпълнението, в качеството на наемодател, който договор е вписан преди извършване на публичната продан. Съгласно чл.175, ал.1 ЗЗД, с извършването на публична продан на имота всички ипотеки върху него, както и всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват. След като при извършване на публична продан се погасява ипотеката като вещна тежест, по арг. от по-силното основание, не може да се приеме, че имотът се следва от друга „тежест” – облигационно правоотношение, възникнало от вписан по реда на чл.237, ал.1 ЗЗД наемен договор преди публичната продан. Да се приеме обратното, би означавало да се позволи на длъжника чрез сключване на договори за наем по отношение на притежавани от него недвижими имоти да направи неатрактивни за купувачите по публичната продан придобиването им и по този начин на практика да осуети проданта им от кредитора-взискател. Целта на разпоредбата на чл.237, ал.1 ЗЗД е да осигури защита на наемателя срещу разпоредителни сделки, извършени от самия наемодател, като дерогира релативното действие на сключения от него договор за наем и разпростре действието му върху приобретателя на имота по разпоредителната сделка. Тази защита обаче не е насочена срещу действия на кредиторите на наемодателя, поради което не е противопоставима на тях, а от там и на купувача по публичната продан- чл.496, ал.2 ГПК. Предвид изложеното, ищецът, придобил на публична продан недвижим имот, по отношение на който имот е вписан от длъжника по изпълнението преди проданта наемен договор, не става страна по този договор по силата на чл.237, ал.1 ЗЗД, поради което не е обвързан и от съдържащата се в него арбитражна клауза. С оглед горното, настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, приема, че е осъществен фактическият състав на чл. 47, т. 2 ЗМТА /сега чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА/, поради което атакуваното арбитражно решение следва да бъде отменено, като с оглед основанието на отмяната и разпоредбата на чл.49, изр.1, пр.1-во ЗМТА, делото не може да бъде върнато на арбитража за ново разглеждане. Предвид характера на проявеното основание по чл.47, т.2 ЗМТА, безпредметно е обсъждането на останалите наведени в исковата молба основания за отмяна на арбитражното решение. На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 72 260 лева, представляващи заплатени от същия 28 000 лева – държавна такса и 44 260 лева – адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Минималното възнаграждение при интерес от 720 000 лева възлиза на 21 130 лева, като въпреки, че ищецът е заплатил на адвоката си двойния размер на този минимум, възнаграждението не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, съобразно предмета на исковата молба, в който са наведени и обосновани множество основания за отмяна на арбитражното решение. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ, на основание чл.47, т.2 ЗМТА /сега чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА/ арбитражно решение от 25.05.2016г., постановено от Арбитражен съд ad hoc в състав Б. М. П., Р. Н. Н. и В. М. В., с което [фирма], е осъдено да заплати на основание чл.92, ал.1 ЗЗД на [фирма] сумата от 720 000 лева, представляваща неустойка по чл.12 от договор за наем на недвижим имот от 11.04.2014г. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], разноски за настоящото производство в размер на 72 260 лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.