Р Е Ш Е Н И Е
№ 115
С о ф и я , 22 май 2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 27 а п р и л 2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ВАЛЯ РУШАНОВА
при секретар Мира Недева
и в присъствието на прокурора Ивайло Симов
изслуша докладваното от съдията Н. Дърмонски
наказателно дело № 300/2018 година.
Касационното производство е инициирано с бланкова касационна жалба от защитника на подсъдимите Г. М. А. и М. Г. А. адв.Ж.Д. от АК-С. с предмет присъда № 15 от 31.01.2018 г., постановена по ВНОХД № 3527/2017 г. от Софийския градски съд с наведени в допълнението й доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и искане за отмяната й и потвърждаване от ВКС „изцяло на първоинстанционната присъда”.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Подсъдимите Г. А. и М. А. лично и чрез защитника си поддържат жалбата и отправеното в нея искане.
Върховният касационен съд провери правилността на обжалваната въззивна присъда в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното :
С присъда от 24.03.2017 г. по НОХД № 1766/2016 г. на Районен съд-София, 133 състав, подсъдимите Г. М. А. и М. Г. А., двамата от С., са признати за невинни в това на 15.03.2015 г. в С., в съучастие като извършители, чрез използване на технически средства, а подс.Г. А. повторно в немаловажен случай, да са направили опит да отнемат чужди движими вещи на обща стойност 144,48 лева от владението на И. Г. Ч., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като опитът им е останал недовършен по независещи от волята им причини и са оправдани по предявеното им обвинение по чл.195, ал.1, т.4, предл.2-ро за двамата, и т.7 за подс.Г.А. вр.чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2, вр.чл.18, ал.1 от НК.
По въззивен протест от Районна прокуратура-София е било образувано ВНОХД № 3527/2017 г. от Софийския градски съд, по което с нова присъда № 15 от 31.01.2018 г. обжалваната първоинстанционна присъда е отменена изцяло, подсъдимите са признати за виновни по предявеното им обвинение, като при условията на чл.54 от НК са им наложени наказания лишаване от свобода в размер на 1 година и 3 месеца на подс.Г.А. и 1 година на подс.М.А., на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наказанието на втория подс.М.А. с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в сила, а е постановено подс.Г.А. да изтърпи наложеното му наказание при първоначален общ режим.
На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено подс.Г.А. да изтърпи отделно и наказанието от 3 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, наложено му с присъда по НОХД № 3124/2012 г. на Софийския районен съд, в изпитателния срок на която е извършил инкриминираното по настоящето дело деяние.
На основание чл.59, ал.1 и 2 от НК от размера на наложеното на подс.Г.А. наказание лишаване от свобода е приспаднат срокът на задържането му по ЗМВР и до 72 часа с постановление на прокурора, както и времето на изпълнение на мярка за неотклонение „домашен арест”.
В тежест на подсъдимите са присъдени направените по водене на делото разноски в размер по 64,96 лева за всеки от тях, както и за осигуряване на правна помощ по ЗПП на подс.Г.А. в размер на 200 лева.
Разпоредено е с веществените доказателства по делото, като е постановено тяхното отнемане на основание чл.53, ал.1 от НК в полза на държавата като принадлежащи на подсъдимите и послужили за извършване на престъплението, а 1бр.СД със запис на разговор в системата 112 да остане на съхранение по делото.
Касационната жалба на защитника на двамата подсъдими адв.Д. визира допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правото им на защита, до необоснованост на атакувания съдебен акт и до неправилно приложение на закона и налагане на явно несправедливи наказания с искане за отмяната на новата осъдителна присъда и потвърждаване на първоинстанционната оправдателна като правилна и законосъобразна.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема жалбата за допустима, подадена в законоустановения срок, от страна с право на жалба и срещу подлежащ на основание чл.346, т.2 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, но разгледана по същество, за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения :
Според защитника, въззивният съд е постановил присъдата си въз основа на непълни и противоречиви гласни и писмени доказателства, при неоснователен отказ да бъде издирен и разпитан подалия сигнала на тел.112 гражданин за „свалена секция” от оградата на бившия завод „Ш. с.” в С., поради което неизяснени останали съществени обстоятелства от предмета на доказване по делото за броя на извършителите, мястото на кражбата, ползваните технически средства и броя на демонтираните надстройки, за причините за задържането на подсъдимите, с което било накърнено правото им на защита. Всички тези въпроси са били поставени на вниманието на градския съд и за изясняването им е било проведено въззивно съдебно следствие, довело до събирането на нови доказателства в подкрепа на обвинителната теза. Следва да се отбележи, че настоящата касационна проверка има за предмет атакувания въззивен съдебен акт, а не първоинстанционната присъда, доколкото въззивната инстанция има правомощията да събира доказателства и да възприема нови факти в кръга на предявеното на дейците фактическо обвинение, очертано в обстоятелствената част на обвинителния акт. Когато това е сторено по предписания в процесуалния закон ред и начин, не може да се говори за допуснати съществени процесуални нарушения и за накърняване правото на защита на недоволстващата страна, още по-малко за необоснованост на съдебния акт, което не е касационно основание.
Градският съд е имал основание да бъде критичен към районния съд, като е проявил необходимата активност за попълване на празнотите в доказателствената съвкупност, въз основа на което е дал убедителен и законосъобразен отговор на наведените от защитника на жалбоподателите възражения. Районният съд, въпреки одобреното от него съгласие на подсъдимите и защитниците им за провеждане на съкратено съдебно следствие в хипотезата по чл.371, т.1 от НПК и прочитането на протоколите за разпит на свидетелите и експертното заключение на оценъчната експертиза, е съзрял непълнота в показанията на част от свидетелите и ги е преразпитал. С оглед отдалечеността на деянието във времето преразпитът им обаче не е бил особено ползотворен, но свързани с новосъбраните писмени доказателства и със заключението на СТЕ са били изяснени причините за преследването и задържането на двамата подсъдими в 03 РПУ-СДВР от св.Ц. и св.Е., откритите кирка и кози крак (метален лост) на местопрестъплението, предаването им на св.Б. от подс.Г.А. с протокол за доброволното им предаване, както и демонтирането на 4 бр.метални надстройки от оградата на завода, изяснено от св.Ч.. По този начин е оборена версията на подс.Г.А. за повода да се „яви” в полицейското управление, присъствието там и на сина му подс.М.А., задържането им със заповед по ЗМВР за 24 часа от 12,30 часа на 15.03.2015 г. до същия час на следващия ден, съответстващо по време със записаното обаждане на тел.112 до 10,45 часа на първия ден. Именно въз основа на данните от СТЕ съдът основателно е отказал издирването и разпита на подалия сигнала гражданин при категорично заявеното от него за забелязани лица зад оградата на завода, невъзможността му да ги разпознае, за характера на деятелността им, изяснена от полицейския патрул като опит за кражба с откритите на место демонтирани метални надстройки и ползвани от подсъдимите инструменти. От друга страна, събраните от СГС писмени доказателства, които не са оспорени от страните, са подкрепили показанията на полицейските служители от досъдебното производство и са позволили на съда да ги провери, както и обясненията на подс.Г.А., за тяхната достоверност (л.9-11 от мотивите на въззивната присъда). Поради това неоснователно е възражението в жалбата за неглижиране от въззивния съд на противоречия в показанията на св.Ц., св.Е., св.Б., за превратност в оценката му на доказателствените източници и за пороци при изграждане на вътрешното му убеждение по фактите по чл.102 от НПК. ВКС не констатира допуснато съществено процесуално нарушение в аналитичната дейност на СГС и основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за намеса в исканата в жалбата посока.
Макар и ангажирано, касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК не се подкрепя с каквито и да е доводи извън оспорване на авторството на деянието в лицето на двамата подсъдими, което е от кръга на фактическите обстоятелства, изясняването на които бе обсъдено по-горе. Категорично е установено авторството на двамата подсъдими, преследвани и задържани от полицейския патрул при опита им да отнемат металните надстройки с помощта на откритите и иззети от местопрестъплението кирка и метален лост. При тези обстоятелства е приложен правилно материалният закон за престъплението по чл.195, ал.1, т.4, пр.2-ро за двамата подсъдими, и т.7 за подс.Г.А. вр.чл.20, ал.2 вр.чл.18, ал.1 от НК и не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Явната несправедливост на наложените на жалбоподателите наказания се аргументира с осъждането им въобще, като съдът е обсъдил всички налични смекчаващи и отегчаващи отговорността им обстоятелства. С оглед ниската стойност на предмета на престъплението, което обаче е останало във фазата на опита само благодарение на подадения сигнал и ефективната реакция на полицаите, съдът е определил размера на наказанията на или близко до законовия минимум на предвиденото в чл.195, ал.1 от НК. Правилно е приложен чл.66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на наказанието на подс.М.А., неприложим за наказанието на подс.Г.А. с оглед предишното му осъждане, в чийто изпитателен срок е извършил инкриминираното деяние. Минимално наложеното му предишно наказание не го е възпряло да посегне отново на чуждото имущество, въвличайки в престъпната си деятелност и сина си, през деня пред погледа на минаващите граждани. Няма основание за прилагане на разпоредбата на чл.58, б.”а” от НК и определяне на наказанията им под минимума на лишаването от свобода, поради което не е налице и касационно основание по чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК за корекция на обжалваната въззивна присъда. Правилно е определен и първоначалният режим за изтърпяване на наказанието от подс.Г.А., както и разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК за изтърпяване и на предишното му наказание от 3 месеца лишаване от свобода, наложено му също за кражба от района на завода.
Жалбата на защитника на подсъдимите, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а присъдата следва да остане в сила.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 15 от 31.01.2018 г., постановена по ВНОХД № 3527/2017 г. от Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |